Поредицата за Бонбончо включва приказни истории, които постепенно се появяваха на бял свят в периода от 2004 до 2012 година. Разказвах ги за лека нощ на сина ми, който ги записваше на телефона си. Погледът, смехът и интересът му бяха корективите, допринасящи приказките да са живи, динамични и съобразени с възможностите на дете да възприема в съответната възраст. Историите, поместени тук, се издават така, както са измислени, включително запазвайки разговорния стил на разказвача. Във всяка една от тях темата изплуваше в зависимост от преживяваното от детето, съобразно проблемите на възрастовата му група.

Приказките са създадени във формат на PDF файл с предпечат, eто защо българските деца в чужбина биха могли да ги получат разпечатани на цветен принтер, да дорисуват илюстрации, да им съчинят корица и да си ги четат отново и отново. В този вид те са чудесен персонализиран подарък за по-малък брат или сестра, за приятел или дете в нужда.

Направени са съзнателно и по-лесни за четене – едър шрифт, голямо междуредие, без думи с пренос в края на реда.

През петимата архетипни герои, изживяващи по пет начина дадена случка, детето може да направи своя избор за поведение.

Основният герой е Бонбончо-Фотончо, който е много умен, сръчен, любопитен, изобретателен, НО е твърде палав и често експериментите му завършват разрушително. В най-ранните приказки първообразът му носи името Бамзи, момченце, отдадено на заниманието да превръща живота на родителите си в доста… нелесен.

Вторият герой е Душко-Послушко, който е много примерен, ученолюбив и естествено – послушен, и който много, ама много желае да прави добрини, НО непоисканата му помощ и престараването му завършват най-често с поразии.

Третият герой е Жожо Припрянков, който е спортист, много пъргав, деен, планинар, ентусиаст, НО ту прекалено прибързва, ту в бързината обърква всичко.

Четвъртият герой е Отворко-Мърморко, който има елегантен външен вид, много добър вкус, НО в стремлението си да е готин започва да говори нецензурно, та чак става твърде невъзпитан и груб.

Петият герой е Буболечо-Клечо, който е разумен и спокоен, НО непрекъснато търси къде да си полегне или похапне, в резултат на което е станал малко пълничък.

Всеки от петимата герои може да се похвали със своите положителни страни, които обаче, като станат прекалени, се превръщат в бели.

Така, срещайки тези въображаеми персонажи, детето е поканено да открие средния път.