От 0 до 3 години най-важното при детето е да се развие физическото тяло.
- Приказките помагат на детето да развива ключовото за възрастта си – ритъм. Затова се използват приказки с рими. „Зайченцето бяло. Цял ден си играло…“
- За да се задоволи най-важната нужда на детето – сигурност, се четат приказки от две-три изречения с познати последователни действия. Най-често те са битови и помагат за справяне със страха за оцеляване. Такава приказка може да е: „Мечето облече пижамата си. То изми очите и зъбите си. Майка му го целуна. То заспа щастливо.“
От 2 до 6 години към развитието на физическото тяло се добавя и овладяването на емоциите, или т.нар. емоционално тяло.
- Основна задача е справянето с несъзнаваното, със страховете. Приказките са черно-бели, за да може детето да направи разлика. Много добри и много лоши герои преминават през страшни случки, така че доброто обаче да побеждава накрая. Приказките са изпълнени с обрати, емоции. От уплаха до отдъхване. Свят на удивление и учудване. Смисълът е детето да се подготви за реалния живот, да се спусне в реалността меко и плавно, като с „парашут“. Психиката му да преработи изоставянето на деца от майките, наличието на насилници, крадци, смърт и т.н. За разлика от телевизията, тук детето си представя точно толкова страшен вълк, колкото може да понесе. Нещата, които са отвъд възможностите му, се елиминират, т.е. не се възприемат – защитна реакция на ума. Колкото и да е страшна за възрастните „Вълкът и седемте козлета“, децата не я възприемат буквално. Възприемат я архетипно.
- Това, което не трябва да се прави, е родителят да драматизира гласа си, докато чете. Така преекспонира емоциите и може да уплаши детето си, но не със сюжета, а с гласа. Детето ще изживява чужда емоция, не ще може да изживее приказката по собствения си уникален начин.
- Още по-опасно е да се пускат приказките като филм. Първата опасност е, че децата не правят разлика между реално и виртуално до 2–3 години. Ударът с чук на Том върху главата на Джери е смешен в анимационното филмче, но подобно действие не е никак смешно между деца. Втората опасност е, че умът не може да изключи готови визуалните образи, както е способен да изключи думите. Ако вълкът в анимационния филм е по-страшен, отколкото психиката на детето може да поеме, то може да сънува кошмари, включително да получи гърч и страхова невроза. В приказката детето създава образ само за това, което е готово да възприеме. Другото минава покрай него и не създава образ. Естествена самозащита.
- Акцент при приказките от 2 до 6 са картинките. Важно е да са красиви, реалистични и вдъхновяващи.
От 6 до 12 години освен здраво физическо тяло и овладени емоции е важно и да се разширява съзнанието.
- Приказките са по-скоро неутрални като емоция, те са ведри и с хумор. Целта е децата да могат да назовават вътрешните си процеси, да избират. Тук са приказките за осъзнаване на мъдрост и добродетели. Тук са приказките за Бонбончо и неговите приятели. Подобно на Библията, митовете, легендите, те са кодирани и носят послания през времето и пространството. Изградени са от много пластове и колкото повече се четат, толкова нови нива се откриват през различни символи, за да се достигне до дълбочина и осъзнаване. Приказките за Бонбончо са носители на цялата мъдрост, добродетели и любов, която съм искала и могла да предам на собственото си дете в алфа състояние на границата между индивидуалното и колективното.
МАТЕРИАЛИ: