Възпитаващи детски простраства

Смисъл

Детето се формира като личност под влияние на две сили – среда и генотип. Много, много опростенчески казано детето се формира от физическата среда и възрастните, които са около него.

Ако 50% от възпитанието (формирането на личността) става чрез средата, а то се прави първите седем години тогава става ясно, че дълбокото осъзнаване на темата как се прави среда за деца е пръв приоритет на родителите.

Когато Любов Миронова прави диагностика на деца, практиката показва, че родителите приемат с лекота всякакви промени, които трябва да направят в средата за доброто на децата си и с огромна трудност промени, които трябва да направят в себе си като ролеви модели.

Любов Миронова въвежда с Озарената педагогика, която създава два нови за педагогическата наука принципа

• Щадяща сетивата среда
• Щадяща тимуса среда

23 януари 2021 „До 7 годишна възраст ранната интелектуализация, непрекъснатото стимулиране на децата с учене е едно неестествено разширяване на съзнанието на детето, против природата му и естествения ход на нещата. Едно принудително натикване на детето в реалността вместо плавно спускане в нея. Моди всякакви. То не са букети от чужди езици, пиано, Монтесори, ментална аритметика, логопеди, психолози… По-спокойно. Най–важното за здравото дете е да е спокойно и да си играе. Да е спокойно зависи от родителите да са спокойни. Да си играе зависи дали му е осигурена безопасна среда. Ще се изучи детето 12 години в училище. Няма страшно. И бакалавър и магистър ще стане. Ще стане умно. Дали ще стане личност, зависи дали родителят си е свършил работата в първите седем години да го възпита (да има естетическа, нравствена, трудова, здравна култура – не знания). Малко по-малко мода и малко повече традиция в отглеждането на деца ще намали значително щетите, които им се нанасят, особено от амбициозни майки тип, експериментиращи съвети дадени от незнаен източник във форум за майки, най-често включващ някаква форма на насилие, измама на детето, екран или химикал. Детството е много кратко. Нека децата да му се порадват. Щастливите спомени от него топлят сърцата за цял живот. По-спокойно. Повече любов и доброта. Децата имат нужда от тях.“ Любов Миронова

История на възпитаващите детски пространства

в снимки, статии и видеа

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––

Любов Миронова прави поредица презентации, с които представя проекта си за цялостна промяна на образователния модел с център нуждите на детето, във връзка със създаването на ЗАКОН за предучилищното и училищното образование (NB: Този закон бе приет през 2015 година и отмени Закона за народната просвета).

Една от лекциите, в град Кюстендил, бе записана и публикувана под формата на 18 кратки видеа, благодарение на Лозен Йорданов и скоро набра над 52 000 гледания. Две от тези видеа са по темата за средата.

15 юли 2010 година – лекция Образованието през призмата на новите деца

• Чувствителността на сетивата на децата –  – видео
• Щадяща сетивата среда за децата – видео

 

7 февруари 2011 година – Форум Дом на Горичка

Как да обзаведем пространството на децата – статия

Тези, които са били на Форум Родителство, сигурно помнят презентацията на Любов Георгиева.

Сега, преди Форум Дом, Любов ни предложи своите съвети за грижата за детското пространство.

“Сегашните деца се раждат с много по-изострени сетива от нас. Много по-чувствителни са до физическа болка. Петте сетива слух, мирис, зрение, осезание и вкус при тях възприемат в пъти повече информация от нас и това ги натоварва емоционално и психически. Предлагам ви няколко идеи за създаване на щадяща сетивата среда.

Зрение
Пространството да е семпло и ненатоварващо очите с много бледи пастелни цветове на стените, килимите, мебелите и завесите. Стените са без всички табла, рафтове с играчи и други общоприети начини за показване, колко детско е това място в очите на възрастните.
Ако искате да проверите дали мястото е подходящо, си представете, че много сте се уморили и ви боли главата и очите ви болят. Огледайте се и вижте, кое в помещението би ви помогнало да си починете и кое би ви натоварило още очите.
Нежно синьото помага на децата да се успокоят. Ако имате празна стена в този цвят, може да се изненадате как децата неосъзнато застават към нея.

Острите ъгли в помещението може с хартия в цвета на стената да увиете и омекотите.
Растенията и зеления цвят на растенията много помага на децата с чувствително зрение.
Телевизор и компютър в детската градина нямат място. Тези, които твърдо вярват в обратното могат да ги сложат в отделно помещение – компютърна зала, салон. Така вибрацията им (когато са изключени) няма да пречи на играта и на съня на децата, защото те я усещат.
Ярките цветове, особено червеното в обзавеждането предизвикват нервност, неспокойство, агресия.
Колкото по меки и обли са формите, толкова по-естествено ще се чувстват децата.
Красотата, хармонията и естетиката са ключово важни за децата.
Слух
Помещенията са тихи, по възможност по-добре звукоизолирани (например с топлоизолация, алуминиева дограма).
Пускайте тихо класическа музика. Целта е детето да се отпусне и хармонизира. Много подходяща е музиката на Моцарт. А за сутрешната гимнастика, препоръчваме Йохан Щраус.
Ако всеки път, когато се пусне дадена музика следва едно действие, децата ще могат да правят по-лесно прехода между темите. Например сутрин се пуска Щраус и децата знаят, че на втория валс започва гимнастиката. Имат достатъчно време докато тече първия валс да се настроят, да довършат важните за тях в този момент дейности и да превключват естествено.
Много е важно учителите да разговарят с децата, като екскурзоводи – внимателно, без викове, забележки, ирония, обиди, повишаване на тон, заплахи. Мек, спокоен глас и толерантност са ключът към много детски сърца.
Децата имат нужда да крещят, за да се освобождават. Ако крещенето стане регламентирано, например сутрин, на двора децата, които желаят ще могат да се освободят от напреженията, с който идват от вкъщи. Така деня ще мине по-леко за всички.
В българската традиция (4-5 поколения преди нас) „пролетния” вик е бил особено важна част от авторегулацията. Натрупаното цяла зима затваряне, потискане, скованост, студ, са се изчиствали с легално викане сред природата с часове. „Ехооо!”.
Целта е класните стаи да са тихи, а децата да имат легална форма да се изразят.
Мирис
Използвайте почистващи препарати без мирис. И без вредни химикали.
Помещенията да се проветряват по няколко пъти на ден.
Помещенията да ухаят деликатно. Например всяка сутрин в купичка вода капвайте няколко капки етерично масло от чаено дърво или мента или лимон или нещо друго. Друг вариант е в голяма купа с вода да сложите изсушена лайка или липа или … Въздухът за възрастните няма мирис, но децата го усещат много добре и това ги успокоява.
мирис
Дезодоранти, химически ароматизатори и ароматни пръчици не са желателни. Ароматните пръчици тъй като са силни за децата, са подходящи за открито пространство или за голям салон с отворен прозорец.
В храната също е добре да се избягват силните миризми. Миризмата от кухненските помещения по възможност да не достига другите стаи, а да се проветрява с абсорбатори или прозорци.
Допир
Материите имат огромно значение за децата. 100% памук за текстила е минимум.
Дунапрен и пластмаса е желателно да се избягват.
Колкото повече естествени материи допират децата, толкова по-добре ще се свържат с природата и ще са по-релаксирани.
Идеално би било ако пода и мебелите са дървени (не ПДЧ или МДФ).
Добре е съдовете за хранене да са керамични, дори лъжиците да са керамични.
Килимите на пода, по който играят децата, освен с прахосмукачка да се тупат и перат периодично, това е много здравословно за децата.

6 октомври 2012 година – Първа Алтернативна Научна Конференция с международно участие

Създаване на среда за израстване – публикация

С искрено уважение към всички, които се занимават професионално с наука, съм подготвила на следващите страници моята гледна точка по темата.

Всеки ден на Земята ние се намираме в Среда (Къде), в някакъв отрязък от време (Кога), извършваме определени действия или бездействия (Какво) по начина, по който умеем, със средствата, които имаме (Как), водени от мотиви и вярвания (Защо), на базата на взети ежесекундни решения (Кое и Колко) от нашата моментна идентичност (Кой съм аз), носейки се по закона на причината и следствието (Откъде и Накъде), привличайки хора и събития (С Кого).

Първото от тази редица логически нива на промяна е Среда. Както за различните растения са необходими определени показатели на средата (почва, вода, климат…), за да живеят и израснат, така и за хората e нужна подходяща среда да израстват физически, емоционално, ментално и духовно. Така стигаме до първите въпроси, които ще разгледаме в изложението, което следва. Как ние възприемаме информацията за средата? Кои са елементите на средата и критериите, по които да я оценим? Как средата влияе на нашите тела? Коя среда е подходяща?

Много хора твърдят, че средата няма значение. Някои живеят в мръсни жилища, въпреки доброто си материално положение ходят с едни и същи дрехи с дни, ползват една чаша за всичко, което се пие, влизат с калните обувки в собствената си спалня и се хранят в леглото, а остатъците от храната хвърлят наоколо. Тези свои привички те пренасят и извън дома си. В многобройните ми разговори с подобни хора откривах радостта и гордостта, с която го правят. Моето лично мнение е, че средата и за тях има значение. Когато е чисто и подредено, те се изнервят, стават сковани и докато не го разрушат или разхвърлят, не могат да се успокоят. Така стигаме до следващия въпрос: Как ние обработваме информацията за средата и й реагираме?

Природата (заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност) е естествената за нас среда. За разлика от другите живи същества, които се приспособяват към Природата, хората й въздействат, променят я, на практика разрушават средата по начин, който е вреден както за тяхното здраве, така и за това на идващите след тях. Пингвините не си строят хижи, лебедите не си правят самолети. Хората вършат всичко това, за да оцелее физическото им тяло на всяка цена и/или за да се експлоатира максимално материята. Този процес има две възможни посоки на развитие – негативна и позитивна. Тук ще говорим за позитивната. Така стигаме до същностния въпрос, който ще разгледаме: Как ние сега да създадем среда за израстване?

1. Как ние възприемаме информацията за средата?

Ние, хората, възприемаме информацията за заобикалящата ни среда основно чрез сетивата ни – вкус, мирис, зрение, слух и осезание. Количеството и качеството на информацията, която получаваме, зависи от степента, в която са развити и функционират тези сетива. Ние чуваме определен диапазон на звука, виждаме само ако има светлина. Котките имат по-добре развито нощно зрение от нас, кучетата – обоняние, делфините – слух… Много често дефицит в едно сетиво се компенсира чрез свръхразвитие в друго. Например хора, които имат силно развито обоняние, могат да припадат от силна миризма на храна. Хора с изострен слух биха могли да получат главоболие от силна музика. Хора с чувствително зрение са в състояние да изпитат световъртеж от ярки цветове или от слънчеви лъчи върху сняг. Често хора, който са незрящи, имат свръхразвит слух. В зависимост от природните ни дадености и от това дали съзнателно правим упражнения за развитие на сетивата ни, ние възприемаме и изпращаме за обработка към мозъка различно количество информация за средата.

Следствия:

Съвременните деца са с много по-чувствителни и развити сетива от възрастните и това налага създаване на ЩАДЯЩА сетивата среда в местата, които се посещават от деца. Щадящата сетивата среда е изключително важна в училищата, например да има меки пастелни цветове, тихи адсорбиращи шум помещения, свеж въздух, естествени материали и т.н. Нещадящата среда води до „хиперактивни”, „аутистични” и агресивни деца.

Упражненията за развитие на сетивата са начин човек да взима по-осъзнати и качествени решения. Например – ако шофирате и сетивото ви зрение не е развито, имате много по-голям шанс да катастрофирате от човек, който съзнателно тренира да вижда и забелязва.

Нашите сетива не улавят вълните на телевизията, радиото, на военните, на мобилните оператори и много други, които преминават ежесекундно през телата ни. Това не означава, че ги няма и че не ни влияят. С помощта на уреди разширяваме с всеки изминал ден възприятията си, например имаме очила за нощно виждане и т.н.

2. Кой са елементите на средата и критериите, по които да я оценим?

Средата има два основни елемента – материален и „невидим”.

Материалните елементи са нещата, които влизат в телата ни – храна и вода, тези, който се допират до телата ни – материали, въздух, земя, вода и лъчи.

„Невидимите” елементи са свързани с по-фината енергия, например мислите.

Критериите за оценка на средата определят изборите ни по отношение на нея. Ако се замислим за най-влияещия ни елемент от средата – водата, която пием – критериите могат да бъдат химически състав, топлина, структура и др. В зависимост от осъзнатостта си хората пият вода от чешмата, планинска, минерална, изворна, бутилирана, филтрирана, размразена, в синя бутилка, структурирана на слънце, с планински кристали или аметисти, с надписи „Любов и Благодарност”, сребърна и т.н. Някои хора смятат, че водата не е за пиене, а е само разредител за производство на напитки.

Следствия:

Развитието на осъзната критериална система за оценка на всеки един елемент от средата е основа за здраве и хармония. Най-лесният начин да стане това е всеки да се замисли за елементите на средата. След това за всеки един елемент да напише критерии, по които този елемент може да различи, например критерии, по които се различава храната. Колкото повече критерии има, толкова по-осъзнато решение може да вземе.

Един от най-важните уроци, който трябва да предадем на децата, са уменията за изграждане на критериална система, както и добре развитата критериална система за вода, въздух, храна, красота и емоционална среда.

3. Как средата влияе на нашите тела?

Средата влияе на здравето и хармонията на всичките ни тела едновременно.

Физическото тяло се влияе от храната, водата, билките, лекарствата и химикалите, които приемаме под формата на препарати за миене на съдове, консерванти, оцветители, ароматизатори и т.н. То се влияе от материалите, до които се докосваме –основно дрехи, материя на мебели, инструменти и др. Нашите физически тела могат да са живи в определени температурни диапазони.

Емоционалното тяло се влияе от музиката, звуците, шума, красотата, хармонията, настроенията на околните, натрупаните вибрации в помещението или мястото, мислите на другите, образите, книгите, филмите и др.

Менталното тяло се влияе от поведенческите модели и норми на социалната среда, от посланията на медиите, интернет и книгите. Сменяйки населеното място или страната, хората получават нови мисли.

Духовното тяло се влияе от енергийните места като Рилските езера и др.

Следствие:

Нашето физическо, емоционално, ментално и духовно здраве е в голяма степен пряко зависимо от средата, която избираме. Думата „избираме” е съществена. Например ако имаме емоционални проблеми, е добре да работим през всичките си тела, холистично, за отстраняването им. Физическото тяло да пие подходящи билки, структурирана с любов вода и жива храна, да се движи активно, да прави дихателни упражнения, да се наслаждава. Емоционалното тяло да слуша подходяща музика, да твори през едно от изкуствата, да плаче или да се смее, за да се изрази, да е сред хора, които излъчват любов. Менталното тяло да повтаря утвърдителни положителни изречения, да анализира и осъзнае емоцията, както и да премахне конфликта, който я е създал. Духовното тяло да медитира или просто в състояние на дълбоко отпускане да се прочиства… Ние избираме средата и можем с действията или бездействията си да доведем до здраве или болест телата си.

Телата при децата се развиват в различни периоди на тяхното израстване. Основното внимание на родителите до 7-годишната възраст на детето е да развие здраво физическо тяло, от 7 до 12 – здраво емоционално тяло, от 12 до 18 – здраво ментално тяло, а от 18 да развие здраво духовно тяло. Тези възрасти са обобщени и за всяко дете те са индивидуални. Важно е децата да не бъдат насилвани да развиват ментално тяло в детската градина и логика преди 12 години, защото това, статистически доказано, води най-често до физическо или емоционално разстройство на децата. Тези различни периоди на развитие при децата изискват и различна среда, стимулираща етапа, в който е детето.

4. Коя среда е подходяща?

Моето мнение е, че подходящата среда е тази, която ни прави здрави, любопитни и радостни.

5. Как ние обработваме информацията за средата и й реагираме?

Данните, които постъпват през сетивата ни, се обработват от мозъка ни във вид на информация. Тази обработка включва интерпретация на тези данни на база предишния ни опит, ценности, вярвания. Например при вида на бяла мечка ние виждаме животно от зоологическата градина, а ескимосите виждат съзират храна. При вида на пречупен кръст ние разпознаваме спомени от Хитлер, а в Индия хората го слагат включително и в хлебарниците върху салфетките – като израз на вярата в доброто, което носи.

Следствия:

Нашата система от вярвания определя интерпретацията на средата и затова на един и същи кадър на филм половината зала може да се смее, а другата да плаче.

Колкото по-фиксирана и негъвкава е тази система, колкото по-неприемаща е другите гледни точки и с колкото по-силна вяра е активирана, до толкова по-силни отклонения от вътрешния ни мир може да доведе.

За децата е необходимо да имат възможност да се запознават с различни гледни точки и да могат да избират собствената си ценностна система. Важно е да живеят в много чиста и в много мръсна къща, за да открият своя баланс. Да видят пред себе си много подреден и детайлен човек, както и твърде хаотичен и спонтанен, за да намерят своята собствена равновесна точка. Да пътуват по света и да имат уважение към всички религии и системи от вярвания.

6. Как ние сега да създадем среда за израстване?

С активни действия.

Критериите, по които може да се оцени дали средата е подходяща за израстване, са: вътрешното усещане за радост, красота и хармония, качество, баланс между полезност и приятност, естественост, любов, предизвикателство/вдъхнове-ние, което да дава движение.

Следствия:

Трябва да си познал тази среда, да си се докоснал до нея, да си я изживял физиологично, да си се изчервил, задъхал, захласнал, за да можеш да я предадеш и на децата. Нашата работа е да създаваме красота – градини с цветя, красива храна, да е красив всеки детайл и елемент, който сътворяваме. В малките неща от ежедневието с личен пример да осигуряваме среда за израстване, естествено и смирено да живеем живота си радостно сред хармония и красота във всичките тела и измерния.

Новата парадигма в човешките отношения означава да разберем, че всичко е в нас и други няма. Когато в нас е чисто и радостно, така се озарява и около нас. Ежедневната хигиена на телата – на физическото, емоционалното, менталното и духовното, води до вътрешен мир, вътрешна радост и лекота. Особено важно е сега, през 2012 година, да се фокусираме върху чистото мисловно поле.

Мислите стават неща все по-бързо.

Едно дърво е самотно и няма голямо влияние. Много дървета се превръщат в гора и вътре се създава микроклимат. Въздухът, влажността, настроението на гората  са осезаеми. Заедно сега можем да създадем среда за израстване – за себе си, другите и Вселената.

 

18 април 2015 година – Любов Миронова организира Форум Хармония с деца. Творци на хуманна педагогика, на които са представени в сравним вид човеколюбиви педагогики. Там представя и Озарената педагогика, която тя създава.

Озарена педагогика. Среда – видео

24 април 2015 година – Форум Нови и действащи алтернативи в образованието

Озарено училище – видео

март 2015 година – При вида шумно рекламирана иновативна класна стая, в която децата са сложени да учат на червени чинове Любов Миронова написва поредица от постове, с които обяснява на хора с пари, които искат да дадат тези пари за деца, как да направят детска среда без да вредят. Тези постове прерастват в няколко статии по темата как да се направи класна стая и среда за деца. (в оригиналния си вид бележките са в края на тази страница).

14 март 2016 – Среда за израстване: Здраве – статия StreetWatchBG

Ние избираме средата около нас и така усилваме здраве или болест в телата си

Средата, в която да живеем – е както материална, тоест видима, така и невидима.

Материалната част на средата включва както нещата, които влизат в телата ни – храна и вода, така и тези, които се допират до тях – материали, въздух, земя, вода и лъчи.

Невидимите елементи са свързани с електромагнитните лъчи – по-фината енергия, например мислите.

Колкото по-добре развита е критериалната система на човек по отношение на средата, толкова по-осъзнати избори може да направи той по отношение на нея и здравето си. Ако се замислим за един от най-важните елементи от средата – водата, която пием – критериите могат да бъдат химически състав, топлина, структура и др. В зависимост от осъзнатостта си хората пият вода от чешмата, планинска, минерална, изворна, бутилирана, филтрирана, размразена, в синя бутилка, структурирана на слънце, с планински кристали или аметисти, с надписи „Любов и Благодарност”, сребърна и т.н. Някои хора смятат, че водата не е за пиене, а е само разредител за производство на напитки. Така за всеки един елемент на средата, човек трябва да разширява набора си от критерии и да прави по отношение на него съзнателни избори.

Средата влияе на здравето и хармонията ни многоаспектно

Нашето физическо, емоционално, ментално и духовно здраве е в голяма степен пряко зависимо от средата, която избираме.

Физическото тяло се влияе от храната, водата, билките, лекарствата и химикалите, които приемаме под формата на препарати за миене на съдове, консерванти, оцветители, ароматизатори и т.н. То се влияе от материалите, до които се докосваме – основно дрехи, материя на мебели, инструменти и др. Нашите физически тела могат да са живи в определени температурни диапазони.

Емоционалното тяло се влияе от музиката, звуците, шума, красотата, хармонията, настроенията на околните, натрупаните вибрации в помещението или мястото, мислите на другите, образите, книгите, филмите и др.

Менталното тяло се влияе от поведенческите модели и норми от генотипа и на социалната среда, от посланията на медиите, интернет и книгите. Сменяйки населеното място или страната, хората сменят и мислите си.

Духовното тяло се влияе благоприятно от енергийните места като Рилските езера, Йерусалим, Тиуанаку и др.

Имайки познание, кое как влияе на здравето ни, ние имаме избор.

Думата „избираме” е съществена

Ако например имаме емоционални проблеми, е добре да осигурим благоприятна среда на всичките си тела. Физическото тяло да пие подходящи билки, структурирана с любов вода и жива храна, да се движи активно, да прави дихателни упражнения, да се наслаждава. Емоционалното тяло да слуша подходяща музика, да твори през едно от изкуствата, да плаче или да се смее, за да се изрази, да е сред хора, които излъчват любов. Менталното тяло да повтаря утвърдителни положителни изречения, да анализира и осъзнае емоцията, както и да премахне конфликта, който я е създал. Духовното тяло да медитира или просто в състояние на дълбоко отпускане да се прочиства…

Ние избираме средата и можем с действията или бездействията си да доведем до здраве или болест телата си.

/вижте продължението „Как да да се грижим за сетивата“ в категория Street of Hope/

4 април 2016 – Среда за израстване: Как да се грижим за сетивата – статия StreetWatchBG

Сегашните деца се раждат с много по-изострени сетива от нас. Чувствителни са до физическа болка. Ето няколко идеи за щадяща сетивата среда
Ние, хората, възприемаме информацията за заобикалящата ни среда основно чрез сетивата ни – вкус, мирис, зрение, слух и осезание. Съвременните деца са с много по-чувствителни и развити сетива от възрастните, възприемат в пъти повече информация това ги натоварва емоционално и психически. Затова на местата, където те прекарват много време, средата трябва да е щадяща сетивата. Щадящата сетивата среда е изключително важна в училищата, например да има меки пастелни цветове, тихи адсорбиращи шум помещения, свеж въздух, естествени материали и т.н. Нещадящата среда води до „хиперактивни”, „аутистични” и агресивни деца.

Зрение
Пространството да е семпло и ненатоварващо очите с много бледи пастелни цветове на стените, килимите, мебелите и завесите. Стените са без всички табла, рафтове с играчи и други общоприети начини за показване, колко детско е това място в очите на възрастните.
Ако искате да проверите дали мястото е подходящо, си представете, че много сте се уморили и ви боли главата и очите ви болят. Огледайте се и вижте, кое в помещението би ви помогнало да си починете и кое би ви натоварило още очите.
Нежно синьото помага на децата да се успокоят. Ако имате празна стена в този цвят, може да се изненадате как децата неосъзнато застават към нея.
Острите ъгли в помещението може с хартия в цвета на стената да увиете и омекотите.
Растенията и зеления цвят на растенията много помага на децата с чувствително зрение.
Телевизор и компютър в детската градина нямат място. Тези, които твърдо вярват в обратното могат да ги сложат в отделно помещение – компютърна зала, салон. Така вибрацията им (когато са изключени) няма да пречи на играта и на съня на децата, защото те я усещат.
Ярките цветове, особено червеното в обзавеждането предизвикват нервност, неспокойство, агресия.
Колкото по меки и обли са формите, толкова по-естествено ще се чувстват децата.
Красотата, хармонията и естетиката са ключово важни за децата.

Слух
Помещенията са тихи, по възможност по-добре звукоизолирани (например с топлоизолация, алуминиева дограма).
Пускайте тихо класическа музика. Целта е детето да се отпусне и хармонизира. Много подходяща е музиката на Моцарт. А за сутрешната гимнастика, препоръчваме Йохан Щраус.
Ако всеки път, когато се пусне дадена музика следва едно действие, децата ще могат да правят по-лесно прехода между темите. Например сутрин се пуска Щраус и децата знаят, че на втория валс започва гимнастиката. Имат достатъчно време докато тече първия валс да се настроят, да довършат важните за тях в този момент дейности и да превключват естествено.
Много е важно учителите да разговарят с децата, като екскурзоводи – внимателно, без викове, забележки, ирония, обиди, повишаване на тон, заплахи. Мек, спокоен глас и толерантност са ключът към много детски сърца.
Децата имат нужда да крещят, за да се освобождават. Ако крещенето стане регламентирано, например сутрин, на двора децата, които желаят ще могат да се освободят от напреженията, с който идват от вкъщи. Така деня ще мине по-леко за всички.
В българската традиция (4-5 поколения преди нас) „пролетния“ вик е бил особено важна част от авторегулацията. Натрупаното цяла зима затваряне, потискане, скованост, студ, са се изчиствали с легално викане сред природата с часове. „Ехооо!“.
Целта е класните стаи да са тихи, а децата да имат легална форма да се изразят.

Мирис
Използвайте почистващи препарати без мирис. И без вредни химикали.
Помещенията да се проветряват по няколко пъти на ден.
Помещенията да ухаят деликатно. Например всяка сутрин в купичка вода капвайте няколко капки етерично масло от чаено дърво или мента или лимон или нещо друго. Друг вариант е в голяма купа с вода да сложите изсушена лайка или липа или … Въздухът за възрастните няма мирис, но децата го усещат много добре и това ги успокоява.
Дезодоранти, химически ароматизатори и ароматни пръчици не са желателни. Ароматните пръчици тъй като са силни за децата, са подходящи за открито пространство или за голям салон с отворен прозорец.
В храната също е добре да се избягват силните миризми. Миризмата от кухненските помещения по възможност да не достига другите стаи, а да се проветрява с абсорбатори или прозорци.

Допир
Материите имат огромно значение за децата. 100% памук за текстила е минимум.
Дунапрен и пластмаса е желателно да се избягват.
Колкото повече естествени материи допират децата, толкова по-добре ще се свържат с природата и ще са по-релаксирани.
Идеално би било ако пода и мебелите са дървени (не ПДЧ или МДФ).
Добре е съдовете за хранене да са керамични, дори лъжиците да са керамични.
Килимите на пода, по който играят децата, освен с прахосмукачка да се тупат и перат периодично, това е много здравословно за децата.

16 април 2016 – Среда за израстване: Как да създадем класна стая – статия StreetWatchBG

Няколко примера от практиката, които могат да са полезни и на родителите
Както вече подчертах, средата, в която децата живеят и учат, е от решаващо значение, както за здравето, така и за развитието им. В най-ранната детска възраст от 0 до 6 години, ключовата дума за развитието на децата е ДВИЖЕНИЕ. Затова стаята, в която децата растат, учат и играят, трябва да осигурява възможност за максимално много и естествено движение.
При децата на възраст от 6 до 12 години, стаята трябва да осигурява възможност за изразяване на емоциите през изкуства и да осигури възможност да работят по групи. Тук ключовите думи са ТВОРЧЕСТВО и ЗАЕДНО.
Във възрастта от 13 до 18 години стаята трябва да осигурява максимална възможност за умствена дейност и експерименти. Ключовата дума е ИЗСЛЕДВАНЕ.
Как трябва да изглежда това на практика? Ето няколко примера.

1. Класна стая в 138 СОУ за ученици, изучаващи китайски език
Стаята е светла и ведра. Дава усещане за свежест и уют. Разделена е функционално на три части. Към традиционната част за учене (дъски и чинове) има библиотека с мека мебел, маса за екипна работа и кът за вода. Стаята е щадяща сетивата. Няма ярки цветове, констрасти, много елементи. Семпла позволяваща активните деца да се фокусират в учебния час. Дискретно Китай се усмихва от стената до вратата. Без претеции, без желание да покаже „големи сме, силни сме“. Красиво, елегантно, функционално. Дава възможност децата и учителя да извършват различни дейности заедно и поотделно.
Тази стая удовлетворява нуждата на децата от светлина, слънце, достъп до свеж въздух, нуждата от вода, възможност да си починат, да работят заедно екипно на обща маса, да си почиват сетивата им, да се концентрират по-лесно, да усещат подкрепа от тези, чиито език изучават. Стаята е обезопасена (няма контакти по подовете, няма остри ръбове на нивото на главите на децата и т.н.).

2. Класна стая по метода на проф. Лозанов
Препоръчвам изключително внимателно да се изгледа, особено в частта кога и какво се закача по стените на класната стая! Веселина Дамаскова е действащ учител в училище „Малкия принц“ гр. Варна. – видео

3. Класна стая на проект Светлина – Озарено училище – Любов Миронова – видео
В стая за обучение на деца са необходими 3 кв. м на дете. Ако стаята е с компютри, са необходими по 5 кв. м на дете. При разработването на Проект Светлина в проекта на Озареното училище са заложени 10 кв. м на ученик Това е личното пространство, необходимо на човек да е спокоен и да може да се отвори за учене. Хората са различни. Едни са имат нужда от много територия, условно като лъвове, други имат нужда да са по много на малко пространство като кокошки. В класната стая е добре да има възможност за усамотена работа и за работа в екип.

Един вариант е както в предишния пример – стандартни чинове и отзад мека мебел и маса със столове.
Втори вариант е да се поставят диагонални индивидуални чинове и обща маса по средата. Диагоналният индивидуален чин позволява лесно ставане и сядане, лично пространство и не се разсейваш от съседния екран. Кабелите се движат по стената и са скрити. (Снимките по-долу са правени с телефон пътьом през 2011 година в ПМГ – Гоце Делчев.)

Стаята в оригинал е светла и слънчева. На стената, която я няма на снимките, има дигитална дъска. Голямата маса позволява учениците да работят в екип. Така се гледат лице в лице, а не гледат гърбовете на съучениците си. Идеята за заедно, общност и екип има условия да се реализира естествено.
За тези, които ползват термина „аура“. Размерът на аурата определя необходимото лично пространство на човек да се отпусне и да се отвори за учене. Съвременните деца имат нужда от по-голямо пространство, за да са спокойни.
Диагоналните чинове позволяват столове на колела с възможност да се регулира височината им според височината на детето. Има голяма разлика дали ще прекара човек един час седнал на мек стол какъвто е при диагоналното бюро или на твърд стол.
Клавиатурите са като чекмедже за да има възможност децата да си сложат лист/тетрадка и да пишат. От работният им плот заема място само стойка на монитор и мишка.
Финландски вариант на компютри в класната стая. Чиновете са леко наклонени с механизъм детето да държи вещите си под тях. Наклонът е предимство при писане и рисуване.

4. Класна стая по метода на Мария Монтесори – видео
Показва доверие, отсъствие на страх, че някои ще тича, чупи, рита… Лично и споделено прастранство. Чисто и просто. Отсъства напрежение.

 

16 април 2016 – Във връзка с предстоящия двудневен фестивал Здравей, Здраве в Пловдив и темата за детската среда разговор по радио Пловдив – аудио

 

16 април 2016 година – Създаване на здравословна среда за деца физическа, психическа и емоционална – видео от фестивал Здравей Здраве

Zdravoslovna-sreda-za-detsa – презентацията като PDF

21 април 2016 година – Възрастовите периоди при детето определят средата, в която трябва да се развива – статия Портал 12

За седма поредна година в Пловдив се проведе фестивала “Здравей, Здраве”. Темата на събитието бе “Децата в нас, децата около нас”. Портал 12 ще ви представи интересни моменти от избрани лекции в рамките на фестивала. Първата тема, с която ще ви запознаем, е “Създаване на здравословна среда за деца – физическа, психическа и емоционална” с лектор Любов Миронова.

Любов Миронова е обучител и педагог, автор на поредицата приказки „Бонбончо“. Тя работи активно за промяна на образователния модел в България и е основател на център за работа с деца и родители. Автор е на програма за обучение „Виолетовата жаба“, изготвена за деца с енергично изразена индивидуалност и техните родители. Любов Миронова е автор и на педагогическата серия от публикации „Устойчив модел за образование и хармония с деца“.

За да създадем адекватна среда за развитие на детето – училищна или домашна – е необходимо да се съобразим с възрастта, в която е то. Това е важно, за да може специфичните за периода нужди на детето да бъдат удовлетворени. Основните периоди на развитие при децата са през 7 години:
– От 0 до 7 годишна възраст се развива тялото на детето.
– От 7 до 14 се развиват емоциите
– От 14 до 21 се развива умът
– След 21 годишна възраст се развива връзката на индивида с Цялото

Пространството за дете в първи период на развитие трябва да е изключително пригодено за движение. Във втория период е важно детето да може да твори заедно с други деца, т.е. средата трябва да е подходяща за групово творчество. От 14 до 21 е времето, в което се извършват експерименти. За тази цел е необходима един вид лаборатория, за да може детето да преживява по-сложни интелектуални концепции през практика.

Най-важното за обзавеждането на една стая е да може да се даде ясен отговор „Това е тук, защото…“ Всеки предмет носи определено послание, заема определено количество въздух, затова е изключително важно да няма излишни неща. Трябва да имаме ясна представа каква добавена стойност за живота на детето носят предметите в стаята му, обяснява Любов Миронова

Не се страхувайте да променяте средата на детето спрямо етапа на развитие, в който то се намира. Това ще му помогне то да се чувства в максимално полезна и мотивираща среда, която ще му даде възможност да се развива пълноценно. Така че отделеното лично време на родителя и малко инвестирани средства ще се възвърнат многократно.

 

22 април 2016 година – Дайте на децата си свобода за движение и да бъдат независими – статия Портал 12

На фестивала “Здравей, Здраве”, който се проведе на 16-17 април в Пловдив, педагогът и обучител Любов Миронова изнесе лекция на тема “Създаване на здравословна среда за деца – физическа, психическа и емоционална”. Представяме ви резюме на темата и видео материал от самата лекция.

В своята тема Любов Миронова подчерта, че до седемгодишна възраст за детето е най-важно да се движи и да се научи да координира движенията на тялото си. Колкото по-сръчно е детето, толкова по-умно става. Плетенето и чистенето на орехи например много помагат на детето да започне да пише по-лесно. Колкото повече дейности децата извършват с ръцете си, толкова по-успешно ще протече образованието им.

Любов Миронова дава препоръки за това каква трябва да бъде една детска стая – тя трябва да е светла, семпла, просторна; да има памучни пердета, а не щори, защото така хигиената се поддържа по-добре и не се наслоява прах; да дава усещане за свежест и уют; всеки елемент от обзавеждането да има ясен смисъл.

Пространство и независимост за детето
В периода 0-7 години децата трябва да могат да се самообслужват. Пространството, в което растат, трябва да осигурява възможност за движение, катерене, свободна игра и трябва да им помага да могат сами да си измият ръцете, сами да отидат до тоалетна. Целта на майката е да може детето да се справя само и нуждата от нейната намеса за основните потребности на детето постепенно да отпадне.

В този период на развитие детето има нужда от сигурност. Средата, в която то се развива, трябва да е добре обезопасена до толкова, че майка му да е спокойна, ако се наложи да го остави само в стаята. Най-добрият начин да прецените дали стаята е безопасна, е да застанете „на четири крака“, за да виждате средата така, както я вижда детето. Преглеждайки едно пространство от перспективата на дете, разбирате колко е различен за него светът.

Подът, ъглите и леглото в стаята на детето
Тъй като детето прекарва първите седем години от живота си предимно на земята, за него е най-добре подът да е дървен. Дървеният под, освен че е топъл, успокоява децата. По възможност ползвайте паркет или дюшеме. Другите варианти са трислоен паркет или ламинат, но той е студен и на него задължително трябва да се сложи достатъчно дебело одеало. Вместо килим, за да е уютно и меко на пода сложете памучно одеяло. Това е най-добрият вариант, тъй като килимът се пере рядко и събира акари, докато одеалото може да се пере достатъчно често. Също така то е допълнителна форма на игра. Важен елемент от детската стая са ъглите и ръбовете – те трябва да са обрани и „омекотени“.

Матракът е важен за детето толкова, колкото и за възрастния човек. За да има детето от 0 до 7 г. пълноценен сън, Любов Миронова съветва родителите да му осигурят кокосов матрак. За деца над 7-годишна възраст матракът трябва да бъде противоалергичен, противоакарен и ортопедичен. Матраците се слагат на обратно напрегнати ламели от дърво, обикновено бук. Всяка седмица матракът се обръща на другата страна, за да диша.

И за детето, и за майката е добре то да спи в отделно легло тип кошара, максимално приближено до спалнята на родителите. Така всички ще могат да осъществяват контакт помежду си, когато е нужно, а в същото време родителите ще имат достатъчно пространство и спокойствие за пълноценна почивка.

Мебели и обзавеждане
Добре е мебелите да са прости по дизайн, стабилни, изработени от дърво и цветът им да е бял. Белият цвят е универсален и за момичетата, и за момчетата. Освен това пасва на всички цветове, в които бихте могли да боядисате стените на стаята, както и на завесите. Ръбовете на мебелите е добре да са обрани, с цел безопасността на детето. Чудесно би било, ако всяка мебел в детската стая е на колела – така стаята ще бъде подвижна, удобна за модифициране и по-забавна.

Вместо гардероб, сложете скрин за дрехите на детето, тъй като те са твърде малки, за да висят на закачалки в гардероб. Освен това гардеробът излишно заема място и въздух в стаята. Върху скрина може да сложите постелка за сменяне на пелени. А вместо нощно шкафче може да ползвате столче. Многофункционалността на мебелите е удобна и за родителите, и за детето.

За играчките е най-добре да си обособите специален склад, който да не се намира в детската стая. В това помещение може да сортирате играчките на детето и да ги подредите в кутии. Всяка седмица вадете по една кутия. Когато играчките омръзнат на детето, помолете го да ги прибере в кутията и веднага след това му дайте нова кутия. Така детето ще забравя какви играчки има и всеки път ще се изненадва, а освен това бързо ще се научи да ги прибира. Сложете в стаята на детето етажерка, за да си подрежда там играчките.

В периода 0-7 години за едно дете е важно да има детска къща. Любов Миронова съветва да направите къща от маса и чаршаф отгоре, отново с оглед многофункционалност и удобство. Може да сменяте чаршафи с различни цветове в зависимост от нуждите на детето. Например ако е пасивно, унило – сложете червен чаршаф. Ако е твърде емоционално – сложете зелен чаршаф.

Би било чудесно, ако за детето на възраст между 0 и 7 години можете да осигурите шведска стена. Разбира се, на пода сложете дюшеци за обезопасяване. С подобен уред детето ще може да задоволи нуждите си от активности като катерене, лазене, промушване, люлеене, висене и това е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на едно дете. Тези активности ще му помогнат да координира тялото си и да развие важни центрове в мозъка си.

Стимулирайте детето да твори с глина, пластилин, бои. За да сте спокойни за чистотата в стаята, по време на подобни дейности постилайте на пода балатум – той изолира добре и се почиства лесно. Така детето ще има достатъчно свобода за творчески експерименти.

Любов Миронова препоръчва на бъдещите и настоящи родители да прочетат книгата „Седемте степени на увереност, от които се нуждаят децата“ на авторите Лудвиг Конеберг и Силке Грамер-Ротлер. В книгата са описани как движенията, които децата извършват, развиват различните полукълба на мозъка. Също така са дадени конкретни упражнения.

Щадяща среда
Средата за развитие на едно дете се прави така, че максимално да пощади неговите вкус, мирис, зрение, слух и осезание. Щадящата сетивата среда помага на детето да не се превъзбужда, а да се концентрира по-добре в дейността, която извършва. Опасно е в едно помещение да има червени стени, червени килими, тъй като децата се превъзбуждат и агресират. Щадяща сетивата среда е първата крачка към спокойно и благо дете.

В своята лекция Любов Миронова говори и за щадяща тимуса среда. Тимусът е жлеза с вътрешна секреция, свързана е с имунитета и според някои учения там, където е тя, се намира сърдечната чакра. Тимусът е свързан със способността на човек да се справя с насилие. Когато тимусът е увреден, човек има страхове, изключително трудно се справя в агресивна среда и лесно рухва психически. Благата и ненасилствена среда щади тимуса да не рецесира.

23 април 2016 – Среда за израстване: Шареното не е детско– статия StreetWatchBG

Продължение на темата „Как да създадем класна стая“. Примерите може да са полезни и за родителите

Възрастните правят две фундаментални грешки в разбиранията си за отглеждането на съвременните деца.
Първата е разбирането, че ШАРЕНО е равно на ДЕТСКО.

А втората е вечния въпрос ПОСЛУШЕН ЛИ БЕШЕ ДНЕС? ПОСЛУШЕН ЛИ Е?

Въпрос, който традиционно се задава при среща с дете, и който означава „изпълняваш ли безпрекословно чужда воля, подчиняваш ли се…“
Първата фундаментална грешка има отношение към класната стая. Втората е спомената тук заради размера на щетите, които причинява.

Представата на възрастните, че детската стая или класната стая трябва да е шарена е толкова традиционна, че ако човек се замисли защо го прави … остава празно… Шареното изморява, по-никакъв начин не ти помага да се концентрираш да учиш, разсейва, не създава чувство за естетика и красота, дразни.

Правенето на нещо заради самото правене, без да има смисъл, без да се мисли за последиците е причина някои стаи в детските градини и училища да приличат на панаир, на място да отпадни материали, или просто на претенциозен кич.

Красиво е равно на детско

Децата обичат красиви, естествени неща. Красиво създадено от човек, е нещо, което се опитва да доближи природата като хармония. Носи усещане на изгрев, залез, листо на череша, осанка на папагал ара… Пластмасовото не естествено, то често е функционално (вадиш ползваш, прибираш напр. лего). В този смисъл модерните стилизирани дизайни са подходящи за модерни стерилни кабинети за бизнес и администрация. При децата класната стая е добре да е по-традиционна – дърво, уют, варови дишащи бои, светло, ведро.
И ако детското не е шарено, то цялата демонстрация за пред възрастни, колко е детска класната стая, трябва да отпадне. Цялата показност на картини, плакати, наредени играчки на високи рафтове, които децата могат само да гледат, но не и да ползват.

Всеки родител, като влезе в класната стая, трябва да търси отговор – това за какво е тук и как помага на детето ми да учи, като седи пред очите му. Възрастните хора са склонни да трупат вещи. Колкото по-възрастни стават, толкова по-трудно проходими стават домовете им. В българските учебни заведения значителна част от персонала е в пенсионна и след пенсионна възраст, т.е. няма да им е естествено да се разделят с всичките си съкровища и с идеята си, че шарено е детско и че шареното родителите приемат като знак за качествено образование.

Време е за голямо почистване!

Възрастните се обличат често в черно, сиво и тъмни цветове, ходят често с мрачни коли в мрачни офиси и затова решават децата им да са облечени в цикламено, розово до припадане, всяка дреха да е в различен цвят. Няма нужда. Шарено не е детско! Красивото е детско! Дрехите на децата трябва да са 100% от естествени материали, красиви, семпли, удобни, функционални, даващи възможност за игра, движение и спокойствие, че не е дошъл края на света, ако капне храна или се изпръскат в локва. Дрехите трябва да са продължение на детето. Това съм аз, а тази дреха е естествено продължение на мен, тя ме отразява и ме изразява.

Класните стаи са по-скоро неутрални

Пастелни, бледи цветове. Няма акценти. По стените има материали, които трябват за този час или за следващите два. Пъстротата и живостта на стаята идва от децата, от усмивките им, от движението им, от материалите необходими за часа, презентацията на учителя, това, което е тема на урока, там, където искаме да насочим вниманието. Красотата в стаята идва от живи цветя и радостни деца, от достъп на пряка слънчева светлина и свеж въздух.

Ето още примери:
Как се създава класна стая по метода на Рудолф Щайнер – Валдорфска педагогика

Цветовете са пастелни, топли, уютни. Успокояват и предразполагат да се отпуснеш и да твориш. Няма напрежение, агресия, стрес. Семпло и естествено.
Класна стая от изцяло естествени материали
Еко класна стая в Казанлък – ОУ „Чудомир“Това е първата по рода си класна стая, постороена само от дърво, слама и глина. Екологичната сграда се намира в двора на училището. Конструкцията е изградена от втора употреба дървен материал.
Стените са направени от пресовани бали слама бали, а мазилката е глинена. Осветлението е лед, за да може да изразходва минимално електрическа енергия. Енергийно ефективен климатизатор осигурява нормална температура в помещението. Това е т.нар. пасивна сграда, която изразходва много малко ресурси, за да поддържа добри условия за използване.
Тук ръбовете са остри и светлината не е достатъчно.
84 ОУ „Васил Левски“ – село Герман, Панчарево

Вижте гледката от прозореца!
Чиновете имат отвори да преминават кабели на монитор например.

Обезопасени ъгли
Обезопасяване на радиатори. Бих омекотила двата ръба с топлоизолация и увити в красив текстил или със специалицирани ъгли за детска безопасност. В детска градина децата не са много по-високи от радиатор и радиаторът е възможно при тичане и/или бутане да нарани глава или рамо. Или да е изработено то дърво. Тогава ръбовете лесно ще се оберат.
Мебелите в класната стая са дървени. Дървото позволява да му се дава форма, носи уют, топлота и е естествен Всички ръбове са обрани, а на крака на масата е двойно обран. Плотовете са с обрани ъгли.
Същото правило важи за трегери и тавани. В трегерите категорично не се слагат метални лайсни, за да се оформи хубав ръб.

 

30 април 2016 година – Среда за израстване: Живата класна стая – статия StreetWatchBG

Как да създадем среда за учене според пирамидата на потребностите на Маслоу

Целта е класната стая да е съобразена с нуждите на децата.
Темата за нуждите е необятна, така че ще използваме нещо познато – пирамидата на Маслоу за човешките потребности. Не е идеална, но тъй като е популярна, е добра отправна точка за изясняване на темата.

Потребността от учене е на петия етаж на пирамидата на Маслоу. Най-просто казано, трябва да са удовлетворени първите четири етажа, та да му е до учене на човек. Ако един етаж не е удовлетворен, може да се компенсира частично от този над него и под него.
За традиционните разбирания текстът е краен. За търсещите какво става по света, е ясно, че нещата си работят чудесно.

Първият етаж е „Физиологични нужди (сън, вода, храна). Секс. Защита от стихии – въздух, вода, огън, земя, етер.”

Физиологични нужди
(сън, вода, храна). Това означава, че в стаята е добре да има машина за вода или на децата да им е разрешено да си държат на чина вода. Когато водата е на чина, ги подкрепя при всяка по-силна емоция да посягат към нея и да отпиват, т. е. да си помогнат, за да се успокоят.

В стаята има мека мебел отзад. Така, ако някой не се е наспал, може да отиде да си доспи, без да пречи и разсейва останалите. (Въпросът не е в този час взаимно да се измъчват всички с поддържането му буден. Въпросът е да се смени режимът му на лягане, така че да идва свеж на училище).
В стаята отзад има маса със столове. Подходяща е за екипна работа, за индивидуална работа и да си изядеш сандвича в междучасието. За един учител е много по-лесно и смислено да занесе по една гола филия хляб сутрин на децата, които нямат храна и те да преминат към етажа за учене, отколкото да се бори за вниманието им, когато всичко в тях е превзето от глад.
В стаите по стените няма огромни постери с полуголи герои от компютърни игри в еротични пози, спонсорирани от известни фондации. Червеният цвят е забранен за класни стаи. Повишава раздразнителност, сексуалност, агресивност, липса на концентрация.

Защита от стихии
– въздух, вода, огън, земя, етер. В стаята не става течение. Прозорците са уплътнени. Стаята се проветрява всяко междучасие или, ако вратата е уплътнена, малко прозорче да стои постоянно открехнато. Целта е да има свеж въздух и наличие на достатъчно кислород.
Подът на стаята се мие с вода извън учебно време, така че децата, когато влязат в класната стая, да е сухо. Целта е да не се подхлъзнат и паднат.
Много важно е до децата да достига слънчева светлина. Стаите да са светли и слънчеви. Прозорците големи и чисти. През летните месеци са нужни щори, за да предпазват децата от претопляне и изгаряне. За да могат да учат децата, да пишат и четат им трябва много светлина. Осветлението трябва да е изчислено, така че да е достатъчно интензивно, равномерно и щадящо очите на децата (т.е. не може лампи в четирите ъгъла на стаята и останалата част от тавана в патриотични символи).
За десничарите е добре слънчевата светлина да пада отляво. За левичарите е добре да пада отдясно. Така подреждането на стаята под формата на буквата П с диагонални чинове дава възможност за избор, кой как да седне и да му е светло, като пише.
Подходящи цветове за класна стая са топло много бледо жълто. Стена в бледо синьо и стени в бледо зелено. Цветовете са пастелни, топли, клонящи към бяло. Дават топлина, уют, мека свежест. Забранени са черно, червено, виолетово, лилаво. Забранени са ярки и/или тъмни цветове. Не е препоръчително кафяво и охра. Повече информация в книги по цветотерапия.
Подът е важно да е от естествено дърво. Паркет или дюшеме. Дървото успокоява децата.
В стаите е безценно да има цветя – мушкато, ендрише, здравец. Те са фитоцидни. Прочистват въздуха от болести.Помагат на децата да се заземят и успокоят.
WiFi в училище се включва при нужда, например събитие. Интернетът е по кабел. Така се предпазват децата от облъчвания, които са с неизяснено влияние върху здравето им.
Сетивата трябва да се пощадят. (За щадящата сетивата среда има информация в предишните четири статии в рубриката „Среда за израстване“.) Целта е детето да може да се фокусира в първопричината да е в тази стая – да учи.
Това е първият етаж от пирамидата на Маслоу. Остават още три преди детето да стигне до нужда от учебен процес.

Да видим какво има на втория етаж на пирамидата на Маслоу. Физическа, психическа и емоционална сигурност
Ако детето изпитва страх, то трудно може да учи. Ако се плаши и наказва редовно, това практически го инвалидизира по отношение на учене. Специално внимание обръщам на така наречените „строги учителки” – насилието над деца, дори и с уж с добри намерения е израз на педагогическо невежество, професионална безпомощност и сърдечна студенина. Няма място за насилие над деца особено на места, където те са принудително задържани по закон до 16 годишна възраст.
В класната стая децата трябва да се чувстват физически безопасно. Това означава, че няма остри ръбове от шкафове и трегери, на които могат да се наранят. Децата са пълни с енергия. Те се движат, тичат, скачат. Това е нормална част от детството. Дори това да не е физкултурен салон, а класна стая, е добре да е предвидена тази естествена живост на децата. Когато се шпаклова стаята, ръбовете на стените се правят обли. Не се използват широко разпространените вградени метални ръбове. И издадените и хлътналите ръбове на стени, таван и трегери са обли. За мебелите важи същото – да имат обрани ръбове на плотове, крака и страни.
В стаята няма стелещи се по пода разклонители. Мултимедията е монтирана на тавана. Компютрите са разположени покрай стените. Учителят има контакт до бюрото си.
В стаята има специализирано място за якета и чанти. Така децата не се спъват в чантите си по пода. За целта трябва да има място под чина за учебниците.

Втори вариант е, ако чинове се движат диагонално по стената, на стойката за компютъра да има място и за чанта до стената на нивото на стола. Най-добрия вариант е децата да си имат лични шкафчета в стаята или на етажа.
Радиаторите/отоплителните уреди са обезопасени против изгаряне и пожар.
За да се намали агресията и да се усили сигурността, е добре да има в класните стаи цветя и да се пуска в междучасията много тихо, там, където възрастните почти не чуват – Моцарт, Вивалди, Щраус.

Осигурете пространство за изразходване на енергията

В училището е необходимо да има и място за крещене и място за свободно тичане. Мястото за крещене е звукоизолирана кабина, в която ученици и учители могат да влизат и да вентилират напрежението си. Мястото за тичане е маркирано, кръгово и се тича в него в една посока. Така излишната физическа енергия ще се изразходи легално.
В стаята няма мокри подове и остри предмети (закачалка с шишове за закачане на дрехи).
Психическа сигурност се подкрепя като децата могат да работят заедно, но и да се отделят зад другите на маса и да работят самостоятелно. Психическата сигурност се подкрепя, като стаята периодично в почивни дни се почиства с тамян и като учениците се научат периодично да благодарят на стаята, че ги приютява да учат в нея. Психическата сигурност основно идва извън стаята – от учителя, които преподава и от способността на класния ръководител да направи екип от децата, които се подкрепя и уважава.

Емоционалната сигурност идва от подкрепата децата, като са в емоция да могат да се справят с нея. Да имат наблизо вода за пиене, да могат да отидат на прозореца да подишат чист въздух, да си полегнат на меката мебел в края стаята докато се успокоят. Най-добре помага да си наплискат лицето, до облеят ръцете си и да намокрят вратлето си с вода. Емоциите в детството са бурни и кратки. Добре е да се научат децата на емоционална интелигентност, най-вече чрез примера на възрастните. Ароматите в класната стая, които могат да се използват са естествени (кора от портокал, кора от ябълка, лайка в купа вода…). Не са есенции или извлеци. Ароматерапията е дискретна т.е. възрастните почти не трябва да усещат миризмата.
Ако класната стая осигурява сигурност и безопасност, остават още три етажа да се удовлетворят според пирамидата на Маслоу докато се стигне до нуждата от учене.

Третият етаж на човешките потребности е Любов, принадлежност, общност, приятели, да си приет, подкрепа и внимание.

Каква е връзката с класната стая, за такава сърдечна тема?
Всеки детайл в стаята да е направен с любов към децата от хора, които обичат деца и са премислили нуждите им, какво ще им е удобно, полезно и приятно.
Стаята да е заредена с любов. Във въздуха ѝ да се усеща радост. Като влезеш вътре да чувстваш, че си добре дошъл, че си желан. Постига се с тамян, проветряване, фитоцидни цветя (здравец, мушкато, индрише), букети със свежи цветя, тиха класическа музика.
Децата да имат собствени равностойни гардеробчета или рафтчета за чантите и учебниците си. Ние сме заедно и аз имам своето място. Аз съм част от цялото.
В стаята има маса и възможност за игри на маса (шах, не се сърди човече, бридж…).
В стаята има табло по модел на Селестен Френе с четири квадрата, в които децата пишат по темите:
Харесвам
Не харесвам
Бих искал
Аз направих

На петият етаж в пирамидата на Маслоу за човешките потребности е ученето. Един етаж може да се компенсира от етажа отгоре и от етажа отдолу. Това прави нашият четвърти етаж ключов и възможно компенсиращ травми и нежелание за учене.

Четвъртия етаж е Уважение и признание
– самоуважение, одобрение, да си нужен. Как класната стая може да помогне за това?
Всеки ученик засажда цвете, дава му име и залепя името си и името на цветето си на саксията. Грижи се за него. Радва му се. Осигурява му светлина и вода според нуждите му. Това развива милосърдие и усещането, че за едно цвете си нужен и животът му зависи от грижите ти. Дава яснота колко е преходен животът и прави стъпки за емоционална интелигентност по отношение на смъртта, ако цветето умре. Вижда се цикъла раждане, разцвет, старост и смърт. Със снимки на цветята се прави календар за следващата година, който стои на стената.

Класната стая е жива. Тя има нужда от грижи и поддръжка. На този етаж е приобщаването на децата. Един знае, че януари отговаря за проветряването на стаята. Друг отговаря дъската да е чиста. Трети избира класическа музика за междучасията. Четвърти подготвя маса на сезоните на шишарки и елови клонки през зимата (повече инфо от Валдорфска педагогика във вторият текст по темата за класната стая). Пети отговаря да снима класа с екипните работи в час и да прави изложба със снимки на табло… Всеки да има задача. Изключително лесна, но даваща ти усещането, че си част от цялото. Задачите всеки месец се ротират. Така се учи ритъм и цикличност. Да се знае, че стаята ти дава и ти ѝ даваш.

Има табло за признание и благодарност. Ако съученик ти е помогнал да отидеш до лекаря или просто те е изслушал, когато си бил в нужда да споделиш, ако съученик е спечелил конкурс по брейк, ако съученик танцува балет и има концерт… Ти си значим за целия си живот, а не само за учебната дейност в училище и дори да не си най-добър по математика и литература, може да си великолепен артист, музикант, художник, тенисист… Да забелязваме ценното в другите, да го ценим и признаваме, да го назовем и да може да го споделим давайки уважение и получавайки уважение.
Тепърва ще стигаме до етажа с нуждата да учиш. Или накратко, ако са удовлетворени първите четири етажа от пирамидата на Маслоу, е очаквано да ти се учи с лекота.

 

7 май 2016 година – Среда за израстване: Уважение и хармония – статия StreetWatchBG

Познавателна потребност, творчество, учене, съзидание, познания, открития, умения, разбиране. Това е петият етаж на пирамидата на Маслоу.
За да може да учи, на човек му трябва да може да се концентрира. Класната стая е звукоизолирана, тиха, без плашещо скърцащи паркети, врати и прозорци. Няма несвързано с урока шарено по стените. Семпла. Няма външни дразнители поне на основните сетива (вкус, мирис, зрение, слух, осезание). За да може да учи, на човек му трябва пространство – лично и споделено.
За да може да учи, на човек му трябват материали да твори, да учи през игра, компютър и интернет за достъп до големи световни библиотеки.

В класната стая е необходимо да има мултимедия, компютър, интернет, колони – така че в часовете да има и визуализация на това, което се учи, да има интерактивни познавателни игри. Има нива на учене и няма как да метнем децата да правят анализ и синтез, без да имат понятия, структура и опит в дадена област. Може да се прочете повече в таксономия на Блум.

Необходима е голяма дъска за рисуване на мисловни карти на уроците, за едновременно представяне на отборни резултати, за споделяне на текстове и задачи.

За да твори човек, му трябва муза, красота (идват от горния етаж на пирамидата) и спокойствие. Да не си стресиран, да се защитаваш, да очакваш да те „хванат” без домашно, че не знаеш… да ти посочват, че си лош, негоден… Трябва ти мястото да ти вдъхва сигурност. Защо строят банките с големи врати, мраморни подове и гишета, големи колони… за да създават подсъзнателни асоциации за „големи, стабилни, сигурни”. Същото е и с класната стая – ако тя наподобява стая в селска кирпичена къща, варосани стени, дървени мебели, пъстри пътеки и радостни перденца – и ти пее душата. Ако е латекс, алуминиева дограма, ПДЧ чинове и ламинат… друг ефект.
За да ти се твори, трябва ред и хаос.
Твърди се, че творците са разхвърляни. Творенето идва от дясното полукълбо, подреждането идва от лявото. Когато и двете полукълба са активни, се влиза в състояние на майсторство. Леонардо е направил с дясното полукълбо да се чудим Мона Лиза усмихва ли се или не, да имаме усещането, че отвсякъде все ни гледа, а с лявото полукълбо е нарисувал изящно всеки един детайл, мигла, косъм… Та и двете ни трябват в класната стая. Добре е да има ъгъл отзад с балатум, в които са разпилени листа, моливи, пастели… и е хаос. Не се подрежда. Място за разтурване. Всяко нещо, където е паднало, там си остава. Който има нужда да издиша, може да отиде там и да драска, рисува или просто да си седи, защото се чувства добре така.

За да учиш, трябва любопитство. Да търсиш, да откриваш, да се стремиш към знанието. Класната стая, може да предложи библиотека с качествени книги – подбрани, човеколюбиви, актуални, ясни, полезни, красиви. Книгите стоят в шкаф с врати, така че да не се реят пред очите на децата. Който има желание да чете, отваря шкафа, избира си книга и сяда на мека мебел да си чете. Смисълът на училището е да научи децата да учат! Ако те могат да учат, тогава, каквато и тема да им е интересна, те ще си намерят време, начин и средства да я научат. Така се прави учене през целия живот. Когато ученето е ценност, създадено е умение за учене и среда, която го подкрепя, възрастните са си свършили добре работата.

На шестия етаж на пирамидата на Маслоу е естетика, красота, хармония, радост

Това е етажът, заради който съм се разделила с не един работещ по темата образование. Трябва да се е красиво всичко и стаята – и учителката и материалите. Най-болната ми тема!

Две отклонения за учителката и материалите. Когато обучавам учители, обяснявам подробно за тази красота. Именно, че като станат сутрин трябва да се изкъпят, да попеят, да се огледат в огледалото и да си се усмихнат: „Най-красивата на тази възраст!”, да си сложат дискретен грим, много дискретен! парфюм, да си направят прическа и с ведри дрехи и усмивка на лице да отидат при децата. Не може с черни дрехи, с прическа на Круела Девил и грим като индианец във военни действия да се ходи при деца. Също причудливите тоалети с тигрови елементи, пристиснали сланини и фолк аксесоари, включително пластмасови обици и обилни деколтета над провиснали гърди… По-прибрано! Красив не значи полугол, нито значи накичен като коледна елха, нито значи като от филм след 24 часа, и, най–важното, не значи във вид, излъчващ насилие. Красотата идва отвътре. Отвън просто леко я подчертаваме. Ако учителката не може да се справи, отива еднократно при професионален коафьор и се избира според формата и цвета на лицето прическа, която подчертава красотата ѝ. Отива еднократно при професионален дизайнер и разбира правилата за обличане според фигурата ѝ, като цветове и кройки. Ако няма време и желание – е достатъчно чиста коса в естествен цвят срязана равно да е вързана ниско на тила с дискретна шнола. И пак да повторя – облечени в черно, с измити лица като чинии, издули рамене и гърди като във фитнес зала – НЕ при деца!

Второ отклонение – материалите. Ако се смачка една книга и се остави при другите, скоро и другите ще са смачкани. Ефектът на „счупения прозорец” – кмета на Ню Йорк Джулиани. Потърсете повече информация! Ако има надраскано на стената, скоро цялата стена ще е надраскана. Материалите са винаги нови, красиви, финни. Качествени. Не взимаме за деца играчка от „Зрънчо”, избираме дървена, или ако ни трябва конкретна функционалност, например Fisher Price. С парите по проекти все една мизерия лъха, едно усещане на много некачествено… Чак се построи огромна сграда за деца, без прозорци!!! До децата вътре няма свеж въздух и естествена светлина.

Материалите в класната стая са прекрасни. По-добре малко и както трябва (красиви и функционални), отколкото много като във вехтошарски магазин.
Повтарям на учителките трябва да са красиви, всичко, което показват на децата да е красиво, да са си подготвили класната стая и да уважават децата, като по-новият модел, като по-талантливите, като това, което е утре. Не всички органи в едно тяло са бъбрек. И учителката бъбрек трябва да спре да мъчи децата черен дроб да станат като нея. Всеки си има функция и за да си я изпълнява, трябва да е различен. Уважение към различието и признаване на равни по божественост на децата. Така четвъртият и шестият етаж от пирамидата на Маслоу подкрепят петия – етажът за учене.

Жизнената стая

Как разбираме, че нещо е красиво? Търсим отвън хармония, а отвътре – жизнена енергия. Вътре и вън. Стаята да е хармонична, е относително по-лесно постижимо. Гледаме съчетание на цветове и форми да са в приятно съчетание, да са уместни за възрастта на учащите, да има щипка приключение/закачка. Повече за цветове, форми и обзавеждане в предишните материали.
Как да е жизнена стаята? Влизаш вътре и ти става благо като в храм или къща на усмихната стара баба, иска ти се да стоиш вътре. Като си седял вътре, ти става добре и искаш пак да дойдеш. Зареждаш се, усмихваш се на това място.

Не е добре да използваме червения цвят и да има толкова неща по стените, но простнастото е разделено на кътове, които дават възможност за различни видове занимания.

Първо стаята е важно да си има име. Да е назована. Ползващите да са ѝ благодарни, че им дава среда да учат, с думи и грижи. Стените да се напояват с класическа музика. Пуска се вечер на auto reverse много тихо Моцарт и стените попиват музиката, уплътняват се, създават една приглушеност. В нов блок като се нанесат хората, няколко години кънти, в много стара къща като се влезе, веднага се усеща мекотата на звука.
Да има живи цветя, билки в купа вода, да се пали преди или след заниманията с деца ароматна свещ. Да се пръска с вода, в която има малко кристали сол. Да се поръсва със сребърна вода. Да се проветрява редовно.
В стаята да се пее и по възможност да се свири на инструмент без електричество.
Да има изненада, нещо сякаш вълшебно да се случва, нещо да е скрито и да се търси, да има смях и ведрост.
Много помагащо е да се влиза в стаята без обувки (като в храм или в дом). Ако няма възможност да се оставят пред стаята обувките, могат да се поставят до вратата на стелажи. Така на дървения под може да има килим или черги от памук. Това прави уют, обира звука и е удобно да работиш на пода или да седите в кръг при дискусии.
Ако се мери честота на помещението, то има висока вибрация и е фино.
Да се пее, да има смях, да се носи класическа музика.

Никак не изглежда красиво бюро, натрупано, като от клошар с учебници и друга хартия на учителка. Това е посоката, в която всички деца гледат. Това, което е в зрителното им поле, трябва да е чисто, спретнато и семпло.
Не е красота, когато има пет стила на архитектурата, с три вида чинове, четири вида щори, два вида осветление и снимки и картини във всевъзможни рамки. По-добре малко, но със стил, отколкото много, но кич.
Красотата е фина.

Духовност – самопознание, самоактуализация, самореализация

Класната стая може да подкрепи най-високият етаж на пирамидата на Маслоу с място за мислене и седене в тишина и покой. Това може да е наречена табуретка, може да е ъгъл с възглавница. Когато някой е седнал там, другите знаят да не го закачат през нито едно от сетивата (викат, дърпат…).

 

Как да направим класна стая?

Бележките на Любов Миронова по темата

Този текст е особено подходящи за хора с пари, без педагогически познания и/или без деца, но с искрено желание децата да са добре.

Тези бележки са много ценни за родители, които ще подготвят стая за детето си.

NB: Част от снимките са взети от интернет. Тъй като текстът е сбор от бележки на Любов Миронова има още работа по окончателното му оформление.

Класна стая тема 1

Добри практики: 138 училище гр.София за ученици изучаващи китайски език

Какво? Стаята е светла и ведра. Дава усещане за свежест и уют. Разделена е функционално на три части. Към традиционната част за учене (дъски и чинове) има библиотека с мека мебел, маса за екипна работа и кът за вода. Стаята е щадяща сетивата. Няма ярки цветове, констрасти, много елементи. Семпла позволяваща активните деца да се фокусират в учебния час. Дискретно Китай се усмихва от стената до вратата. Без претеции, без желание да покаже „големи сме, силни сме“. Красиво, елегантно, функционално. Дава възможност децата и учителя да извършват различни дейности заедно и поотделно.

 

Нужда – Тази стая удовлетворява нуждата на децата от светлина, слънце, достъп до свеж въздух, нуждата от вода, възможност да си починат, да работят заедно екипно на обща маса, да си почиват сетивата им, да се концентрират по-лесно, да усещат подкрепа от тези, чиито език изучават. Стаята е обезопасена (няма контакти по подовете, няма остри ръбове на нивото на главите на децата и т.н.).

 

Класна стая тема 2

Как се създава класна стая според метода на проф. Лозанов? – видео

Препоръчвам изключително внимателно да се изгледа, особено в частта кога и какво се закача по стените на класната стая! Веселина Дамаскова е действащ учител в училище „Малкия принц“ гр. Варна.

 

Клавиатурите са като чекмедже за да има възможност децата да си сложат лист/тетрадка и да пишат. От работният им плот заема място само стойка на монитор и мишка.

Финландски вариант на компютри в класната стая. Чиновете са леко наклонени с механизъм детето да държи вещите си под тях. Наклонът е предимство при писане и рисуване.

 

Класна стая тема 4

Как се създава класна стая според метода на Мария Монтесори? – видео

Показва доверие, отсъствие на страх, че някои ще тича, чупи, рита… Лично и споделено прастранство. Чисто и просто. Отсъства напрежение.

 

 

Класна стая тема 6

Как се създава класна стая според метода на Рудолф Щайнер? – видео

Цветовете са пастелни, топли, уютни. Успокояват и предразполагат да се отпуснеш и да твориш. Няма напрежение, агресия, стрес. Семпло и естествено.

 

Класна стая тема 7

Как се създава класна стая според метода на Любов Миронова? 2015 – видео

 

Класна стая тема 9

Как да обзаведем пространството на децата, от Любов Миронова – 2011 – статия

Класна стая с тема 10

Щадяща сетивата среда за децата – 2010 – Любов Миронова – видео

Класна стая тема 11
Целта е класната стая да е съобразена с нуждите на децата.
Темата за нуждите е така необятна, че ще използваме нещо познато – пирамидата на Маслоу за човешките потребности. Не е идеална, но поради масовостта си ще е добра отправна точка да се изясни темата за класната стая.
На схемата по-долу е представена пирамида на Маслоу. Потребността от учене е на петия етаж. Най-просто казано, трябва да са удовлетворени първите четири етажа, та да му е до учене на човек. Ако един етаж не е удовлетворен може да се компенсира частично от този над него и под него.
Сега ще изясним първия етаж от пирамидата на Маслоу и как да удовлетворим тази нужда в класната стая. За традиционните разбирания текста по-долу е краен. За търсещите какво става по света, е ясно че нещата си работят чудесно.
Първият етаж е „Физиологични нужди (сън, вода, храна). Секс. Защита от стихии – въздух, вода, огън, земя, етер.”

Физиологични нужди (сън, вода, храна)
Това означава, че в стаята е добре да има машина за вода или на децата да им е разрешено да си държат на чина вода. Когато водата е на чина, ги подкрепя при всяка по-силна емоция да посягат към нея и да отпиват т.е. да си самопомагат да се успокоят.
В стаята има мека мебел отзад. Така, ако някои не се е наспал, може да отиде да си доспи, без да пречи и разсейва останалите. (Въпросът не е в този час взаимно да се измъчват всички с поддържането му буден. Въпросът е да се смени режимът му на лягане, така че да идва свеж на училище).
В стаята отзад има маса със столове. Подходяща е за екипна работа, за индивидуална работа и да си изядеш сандвича в междучасието. За един учител е много по-лесно и смислено да занесе по една гола филия хляб сутрин на децата, които нямат храна и те да преминат към етажа за учене, отколкото да се бори за вниманието им, когато всичко в тях е превзето от глад.
Секс.
В стаите по стените няма огромни постери с полуголи герой от компютърни игри в еротични пози, спонсорирани от известни фондации. Червеният цвят е забранен за класни стаи. Повишава раздразнителност, сексуалност, агресивност, липса на концентрация.
Защита от стихии – въздух, вода, огън, земя, етер.
В стаята не става течение. Прозорците са уплътнени. Стаята се проветрява всяко междучасие или ако вратата е уплътнена, малко прозорче да стои постоянно открехнато. Целта е да има свеж въздух и наличие на достатъчно кислород.
Подът на стаята се мие с вода извън учебно време, така че децата, когато влязат в класната стая да е сухо. Целта е да не се подхлъзнат и паднат.
Много важно е до децата да достига слънчева светлина. Стаите да са светли и слънчеви. Прозорците големи и чисти. През летните месеци са нужни щори, за да предпазват децата от претопляне и изгаряне. За да могат да учат децата, да пишат и четат им трябва много светлина. Осветлението трябва да е изчислено, така че да е достатъчно интензивно, равномерно и щадящо очите на децата (т.е. не може лампи в четирите ъгъла на стаята и останалата част от тавана в патриотични символи). За десничарите е добре слънчевата светлина да пада отляво. За левичарите е добре – да пада отдясно. Така подреждането на стаята под формата на буквата П с диагонални чинове дава възможност за избор, кои как да седне и да му е светло, като пише.
Подходящи цветове за класна стая са топло много бледо жълто. Стена в бледо синьо и стени в бледо зелено. Цветовете са пастелни, топли, клонящи към бяло. Дават топлина, уют, мека свежест. Забранени са черно, червено, виолетово, лилаво. Забранени са ярки и/или тъмни цветове. Не е препоръчително кафяво и охра. Повече информация в книги по цветотерапия.
Подът е важно да е от естествено дърво. Паркет или дюшеме. Дървото успокоява децата.
В стаите е безценно да има цветя – мушкато, ендрише, здравец. Те са фитоцидни. Прочистват въздуха от болести.Помагат на децата да се заземят и успокоят.
WiFi в училище се включва при нужда, напр. събитие. Интернетът е по кабел. Така се предпазват децата от облъчвания, които са с неизяснено влияние върху здравето им.
Сетивата трябва да се пощадят. За щадящата сетивата среда има информация в предишните четири поста. Целта е детето да може да се фокусира в първопричината да е в тази стая – да учи.
Това е първият етаж от пирамидата на Маслоу. Остават още три преди детето да стигне до нужда от учебен процес.

 

Класна стая тема 12
Вторият етаж на пирамидата на Маслоу (пирамидата е прикачена към поста Класна стая тема 11) – сигурност.
Става въпрос за физическа, психическа и емоционална сигурност. Ако детето изпитва страх, то трудно може да учи. Ако се плаши и наказва редовно, това практически го инвалидизира по отношение на учене. Специално внимание обръщам на т.нар. „строги учителки” – насилието над деца, дори и с уж с добри намерения е израз на педагогическо невежество, професионална безпомощност и сърдечна студенина. Няма място за насилие над деца особено на места, където те са принудително задържани по закон до 16 годишна възраст.
В класната стая децата трябва да се чувстват физически безопасно. Това означава, че няма остри ръбове от шкафове и трегери, на които могат да се наранят. Децата са пълни с енергия. Те се движат, тичат, скачат. Това е нормална част от детството. Дори това да не е физкултурен салон, а класна стая, е добре да е предвидена тази естествена живост на децата. Когато се шпаклова стаята, ръбовете на стените се правят обли. Не се използват широко разпространените вградени метални ръбове. И издадените и хлътналите ръбове на стени, таван и трегери са обли. За мебелите важи същото – да имат обрани ръбове на плотове, крака и страни.
В стаята няма стелещи се по пода разклонители. Мултимедията е монтирана на тавана. Компютрите са разположени покрай стените. Учителката има контакт до бюрото си.
В стаята има специализирано място за якета и чанти. Така децата не се спъват в чантите си по пода. За целта трябва да има място под чина за учебниците.
Втори вариант е, ако чинове се движат диагонално по стената, на стойката за компютъра да има място и за чанта до стената на нивото на стола. Най-добрия вариант е децата да си имат лични шкафчета в стаята или на етажа.
Радиаторите/отоплителните уреди са обезопасени против изгаряне и пожар.
За да се намали агресията и да се усили сигурността е добре да има в класните стаи цветя и да се пуска в междучасията много тихо, там, където възрастните почти не чуват – Моцарт, Вивалди, Щраус.
В училището е необходимо е място за крещене и място за свободно тичане. Мястото за крещене е звукоизолирана кабина, в която ученици и учители могат да влизат и да вентилират напрежението си. Мястото за тичане е маркирано, кръгово и се тича в него в една посока. Така излишната физическа енергия ще се изразходи легално.
В стаята няма мокри подове и остри предмети (закачалка с шишове за закачане на дрехи).
Психическа сигурност се подкрепя като децата могат да работят заедно, но и да се отделят зад другите на маса и да работят самостоятелно. Психическата сигурност се подкрепя, като стаята периодично в почивни дни се почиства с тамян и като учениците се научат периодично да благодарят на стаята, че ги приютява да учат в нея. Психическата сигурност основно идва извън стаята – от учителя, които преподава и от способността на класния ръководител да направи екип от децата, които се подкрепя и уважава.
Емоционалната сигурност идва от подкрепата децата, като са в емоция да могат да се справят с нея. Да имат наблизо вода за пиене, да могат да отидат на прозореца да подишат чист въздух, да си полегнат на меката мебел в края стаята докато се успокоят. Най-добре помага да си наплискат лицето, до облеят ръцете си и да намокрят вратлето си с вода. Емоциите в детството са бурни и кратки. Добре е да се научат децата на емоционална интелигентност, най-вече чрез примера на възрастните. Ароматите в класната стая, които могат да се използват са естествени (кора от портокал, кора от ябълка, лайка в купа вода…). Не са есенции или извлеци. Ароматерапията е дискретна т.е. възрастните почти не трябва да усещат миризмата.
Ако класната стая осигурява сигурност и безопасност остават още три етажа да се удовлетворят според пирамидата на Маслоу докато се стигне до нуждата от учене.

Класна стая тема 13 Казанлък

Еко класна стая отвори врати в Казанлък – видео

 

Класна стая тема 14
Третият етаж на човешките потребности е любов, принадлежност, общност, приятели, да си приет, подкрепа, внимание.
Каква е връзката с класната стая, за такава сърдечна тема?
Всеки детайл в стаята да е направен с любов към децата от хора, които обичат деца и са премислили нуждите им, какво ще им е удобно, полезно и приятно.
Стаята да е заредена с любов. Във въздуха ѝ да се усеща радост. Като влезеш вътре да чувстваш, че си добре дошъл, че си желан. Постига се с тамян, проветряване, фитоцидни цветя (здравец, мушкато, индрише), букети със свежи цветя, тиха класическа музика.
Децата да имат собствени равностойни гардеробчета или рафтчета за чантите и учебниците си. Ние сме заедно и аз имам своето място. Аз съм част то цялото.
В стаята има маса и възможност за игри на маса (шах, не се сърди човече, бридж…).
В стаята има табло по модел на Селестен Френе с четири квадрата, в които децата пишат по темите:
Харесвам
Не харесвам
Бих искал
Аз направих

 

Класна стая тема 15
На петият етаж в пирамидата на Маслоу за човешките потребности е ученето. Един етаж може да се компенсира от етажа отгоре и от етажа отдолу. Това прави нашият четвърти етаж ключов и възможно компенсиращ травми и нежелание за учене.
Четвъртия етаж е уважение и признание – самоуважение, одобрение, да си нужен.
Как класната стая може да помогне за това?
Всеки ученик засажда цвете, дава му име и залепя името си и името на цветето си на саксията. Грижи се за него. Радва му се. Осигурява му светлина и вода според нуждите му. Това развива милосърдие и усещането, че за едно цвете си нужен и животът му зависи от грижите ти. Дава яснота колко е преходен живота и прави стъпки за емоционална интелигентност по отношение на смъртта, ако цветето умре. Вижда се цикъла раждане, разцвет, старост и смърт. Със снимки на цветята се прави календар за следващата година, които стои на стената.
Класната стая е жива. Тя има нужда от грижи и поддръжка. На този етаж е приобщаването на децата. Един знае, че януари отговаря за проветряването на стаята. Друг отговаря дъската да е чиста. Трети избира класическа музика за междучасията. Четвърти подготвя маса на сезоните на шишарки и елови клонки през зимата (повече инфо от Валдорфска педагогика). Пети отговаря да снима класа с екипните работи в час и да прави изложба със снимки на табло… Всеки да има задача. Изключително лесна, но даваща ти усещането, че си част от цялото. Задачите всеки месец се ротират. Така се учи ритъм и цикличност. Да се знае, че стаята ти дава и ти ѝ даваш.
Има табло за признание и благодарност. Ако съученик ти е помогнал да отидеш до лекаря или просто те е изслушал, когато си бил в нужда да споделиш, ако съученик е спечелил конкурс по брейк, ако съученик танцува балет и има концерт… Ти си значим за целия си живот, а не само за учебната дейност в училище и дори да не си най-добър по математика и литература, може да си великолепен артист, музикант, художник, тенисист… Да забелязваме ценното в другите, да го ценим и признаваме, да го назовем и да може да го споделим давайки уважение и получавайки уважение.
Тепърва ще стигаме до етажа с нуждата да учиши. Или накратко ако са удовлетворени първите четири етажа от пирамидата на Маслоу е очаквано да ти се учи с лекота.

 

Класна стая тема 16
84 ОУ Любен Каравелов Панчарево
Гледката от прозореца! Чиновете имат отвори да преминатат кабели на монитор например.

84 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – анонс

 

Обезопасяване на радиатори. Бих омекотила двата ръба с топлоизолация и увити в красив текстил или със специалицирани ъгли за детска безопасност. В детска градина децата не са много по-високи от радиатор и радиаторът е възможно при тичане и/или бутане да нарани глава или рамо. Или да е изработено то дърво. Тогава ръбовете лесно ще се оберат.

 

Класна стая тема 17
Обезопасени ъгли

Мебелите в класната стая са дървени. Дървото позволява да му се дава форма, носи уют, топлота и е естествен материал – хубава енергия. Различните дървета подобряват здравето на хората.
На снимките по-долу всички ръбове са обрани, а на крака на масата е двойно обран. Плотовете са с обрани ъгли.
Същото правило важи за трегери и тавани. В трегерите категорично не се слагат метални лайсни, за да се оформи хубав ръб.

Ъгли и ръбове на шкафове. Безопасни дръжки!

Обрани ъгли на таван, на стена и на трегер.

Озарени мебели за деца – за дома, за детската градина и за училището.

Класна стая тема 18
Две фундаментални грешки в главите на съвременните възрастни.
ШАРЕНО=ДЕТСКО
ПОСЛУШЕН ЛИ БЕШЕ ДНЕС? ПОСЛУШЕН ЛИ Е? Въпрос, които традиционно се задава при среща с дете т.е изпълняваш ли безпрекословно чужда воля, подчиняваш ли се…
Първата фундаментална грешка има отношение към класната стая. Втората е спомената тук заради размера на щетите, които причинява.
Представата на възрастните, че детската стая или класна стая трябва да е шарена е толкова традиционно, че ако човек се замисли защо го прави … остава празно… Шареното уморява, по-никакъв начин не ти помага да се концентрираш да учиш, разсейва, не ти създава чувство за естетика и красота, дразни. Правенето на нещо заради самото правене, без да има смисъл с незамисляне за последиците е предизвикало някои стаи в детските градини и училища да приличат на панаир, на място да отпадни материали, или просто на претенциозен кич.
КРАСИВО=ДЕТСКО
Децата обичат красиви, естествени неща. Красиво създадено от човек е нещо, което се опитва да доближи природата като хармония. Носи усещане на изгрев, залез, листо на череша, осанка на папагал ара… Пластмасово не естествено, то често е функционално (вадиш ползваш, прибираш напр.лего). В този смисъл модерните стилизирани дизайни, са подходящи за модерни стерилни кабинети за бизнес и администрация. При децата класната стая е добре да е по-традиционна, дърво, уют, варови дишащи бои, светло, ведро.
И ако детското не е шарено, то цялата демонстрация за пред възрастни, колко е детска класната стая трябва да отпадне. Цялата показност на картини, плакати, наредени играчки на високи рафтове, които децата могат само да гледат, но не и да ползват. Всеки родител, като влезе в класната стая, трябва да търси отговор – това за какво е тук и как помага на детето ми да учи, като седи пред очите му. Възрастните хора са склонни да трупат вещи. Колкото по-възрастни стават, толкова по-трудно проходими стават домовете им. В българските учебни заведения значителна част от персонала е в пенсионна и след пенсионна възраст, т.е. няма да им е естествено да се разделят с всичките си съкровища и с идеята си, че шарено е детско и че шареното родителите приемат като знак за качествено образование. Време е за голямо почистване!
(Възрастните се обличат често в черно, сиво и тъмни цветове, ходят често с мрачни коли в мрачни офиси и затова решават децата им да са облечени в цикламено, розово до припадане, всяка дреха да е в различен цвят. Няма нужда. Шарено не е детско! Красиво е детско! Дрехите на децата трябва да са 100% от естествени материали, красиви, семпли, удобни, функционални, даващи възможност за игра, движение и спокойствие, че не е дошъл края на света, ако капне храна или се изпръскат в локва. Дрехите да се продължение на детето. Това съм аз, а тази дреха е естествено продължение на мен, тя ме отразява и ме изразява.)
Класните стаи са по-скоро неутрални. Пастелни, бледи цветове. Няма акценти. По–стените има материали, които трябват за този час или за следващите два (повече Сугестопедия д-р. Лозанов). Пъстротата и живостта на стаята идва от децата, от усмивките им, от движението им, от материалите необходими за часа, презентацията на учителката, това, което е тема на урока, там, където искаме да насочим вниманието. Красотата в стаята идва от живи цветя и радостни деца, от достъп на пряка слънчева светлина и свеж въздух.
Имаме и поговорка: Луд на шарено се радва.
Класните стаи са визуално дискретен фон на красиви, усмихнати, учещи деца.

Класна стая тема 19
Познавателна потребност, творчество, учене, съзидание, познания, открития, умения, разбиране. Петият етаж на пирамидата на Маслоу (сложена е по-долу). Ако искаме децата да учат, е добре да сме удовлетворили първите четири, за да стигнат до този. Този етаж може да се компенсира от двата съседни – уважение, признателност и красота.
За да може да учи на човек му трябва да може да се концентрира. Класната стая е звукоизолирана, тиха, без скърцащи плашещо паркети, врати и прозорци. Няма несвързано с урока шареничко по стените. Семпла. Няма външни дразнители поне на основните сетива (вкус, мирис, зрение, слух, осезание). За да може да учи на човек му трябва пространство лично и споделено. Повече може да прочете в пост Класна стая тема 11.
За да може да учи на човек му трябва материали да твори, да учи през игра, компютър и интернет за достъп до големи световни библиотеки. В класната стая е необходимо да има мултимедия, компютър, интернет, колони – така че в часовете да има и визуализация на това, което се учи, да има интерактивни познавателни игри. Има нива на учене и няма как да метнем децата да правят анализ и синтез, без да имат понятия, структура и опит в дадена област. Може да се прочете повече в таксономия на Блум. Сложена е по-долу като снимка.
Необходима е голяяяма дъска за рисуване на мисловни карти на уроците, за едновременно представяне на отборни резултати, за споделяне на текстове и задачи.
За да твори човек му трябва муза, красота (идват от горния етаж на пирамидата) и спокойствие. Да не си стресиран, да се защитаваш, да очакваш да те „хванат” без домашно, че не знаеш… да ти посочват, че си лош, негоден… Трябва ти мястото да ти вдъхва сигурност. Защо строят банките с големи врати, мраморни подове и гишета, големи колони… за да създават подсъзнателни асоциации за „големи, стабилни, сигурни”. Същото е и с класната стая, ако наподобява стая в селска кирпичена къща, варосани стени, дървени мебели, пъстри пътеки и радостни перденца и ти пее душата. Ако е латекс, алуминиева дограма, ПДЧ чинове и ламинат… друг ефект.
За да ти се твори трябва ред и хаос. Твърди се, че творците са разхвърляни. Творенето идва от дясното полукълбо, подреждането идва от лявото. Когато и двете полукълба са активни се влиза в състояние на майсторство. Леонардо е направил с дясното полукълбо да се чудим Мона Лиза усмихва ли се или не, да имаме усещането, че отвсякъде все ни гледа, а с дясното полукълбо е нарисувал изящно всеки един детайл, мигла, косъм… Та и двете ни трябват в класната стая. Добре е да има ъгъл отзад с балатум, в които са разпилени листа, моливи, пастели… и е хаос. Не се подрежда. Място за разтурване. Всяко нещо, където е паднало там си остава. Който има нужда да издиша, може да отиде там и да драска, рисува или просто да си седи, защото се чувства добре така.
За да учиш трябва любопитство. Да търсиш, да откриваш, да се стремиш към знанието. Класната стая, може да предложи библиотека с качествени книги – подбрани, човеколюбиви, актуални, ясни, полезни, красиви. Книгите стоят в шкаф с врати, така че да не се реят пред очите на децата. Които има желание да чете, отваря шкафа, избира си книга и сяда на мека мебел да си чете. Смисълът на училището е да научи децата да учат! Ако те могат да учат, тогава, каквато и тема да им е интересна, те ще си намерят време, начин и средства да я научат. Така се прави учене през целия живот. Когато учене е ценност, създадено е умение за учене и среда подкрепящо го, възрастните са си свършили добре работата.

 

Класна стая (две отклонения – много емоционално) тема 20

На шестия етаж на пирамидата на Маслоу е естетика, красота, хармония, радост. Това е етажът, заради които съм се разделила с не един работещ по темата образование. Трябва да се е красиво всичко и стаята и учителката и материалите. Най-болната ми тема! Две отклонения за учителката и материалите. Когато обучавам учители, обяснявам подробно за тази красота. Именно че като станат сутрин трябва да се изкъпят, да попеят, да се огледат в огледалото и да си се усмихнат: „Най-красивата на тази възраст!”, да си сложат дискретен грим, много дискретен! парфюм, да си направят прическа и с ведри дрехи и усмивка на лице да отидат при децата. Не може с черни дрехи с прическа на Круела Девил и грим като индианец във военни действия да се ходи при деца. Също причудливите тоалети с тигрови елементи пристиснали сланини и фолк аксесоари включително пластмасови обици и обилни деколтета над провиснали гърди… По-прибранко! Красив не значи полугол, нито значи накичен като коледна елха, нито значи като от филм след 24 часа и най–важното не значи във вид излъчващ насилие. Красотата идва отвътре. Отвън просто леко я подчертаваме. Ако учителката не може да се справи, отива еднократно при професионален коафьор и се избира според формата и цвета на лицето прическа, която подчертава красотата ѝ. Отива еднократно при професионален дизайнер и разбира правилата за обличане според фигурата ѝ, като цветове и кройки. Ако няма време и желание – е достатъчно чиста коса в естествен цвят срязана равно да е вързана ниско на тила с дискретна шнола. И пак да повторя облечени в черно, с измити лица като чинии, издули рамене и гърди като във фитнес зала – НЕ при деца! Примери по-долу.
Второ отклонение – материалите. Ако се смачка една книга и се остави при другите, скоро и другите ще са смачкани. Ефекта на „счупения прозорец” – кмета на Ню Йорк Джулиани. Потърсете повече информация! Ако има надраскано на стената и скоро цялата стена ще е надраскана. Материалите са винаги нови, красиви, финни. Качествени. Не взимаме за деца играчка от „Зрънчо”, избираме дървена или ако ни трябва конкретна функционалност напр. Fisher Price. С парите по проекти все една мизерия лъха, едно усещане много ама некачествено… Чак се построи огромна сграда за деца, без прозорци!!! До децата вътре няма свеж въздух и естествена светлина. Материалите в класната стая са прекрасни. По-добре малко и както трябва (красиви и функционални), отколкото много като вехтошарски магазин.
Повтарям на учителките да са красиви, всичко, което показват на децата да е красиво, да са си подготвили класната стая и да уважават децата, като по-новият модел, като по-талантливите, като-това което е утре. Не всички органи в едно тяло са бъбрек. И учителката бъбрек трябва да спре да мъчи децата черен дроб да станат като нея. Всеки си има функция и за да си я изпълнява трябва да е различен. Уважение към различието и признаване на равни по божественост на децата. Така четвъртия и шестия етаж от пирамидата на Маслоу подкрепят петия – етажът за учене.

Красиви на всяка възраст. – анонс във FB

 

Класна стая тема 21
Продължаваме. Етаж пет на пирамидата на Маслоу – естетика, красота, хармония, радост.
Класната стая е красива. Грозни, НЕ! Как разбираме, че нещо е красиво? Търсим отвън хармония, отвътре жизнена енергия. Вътре и вън. Стаята да е хармонично е относително по-лесно постижимо. Гледаме съчетание на цветове и форми да са в приятно съчетание, да са уместни за възрастта на учащите, да има щипка приключение/закачка. Повече за цветове, форми и обзавеждане в предишните постове.
Как да е жизнена стаята? Влизаш вътре и ти става благо като в храм или къща на усмихната стара баба, иска ти се да стоиш вътре. Като си седял вътре ти става добре и искаш пак да дойдеш. Зареждаш се, усмихваш се на това място.
Първо стаята е важно да си има име. Да е назована.
Ползващите да са ѝ благодарни, че им дава среда да учат, с думи и грижи.
Стените да се напояват с класическа музика. Пуска се вечер на auto reverse много тихо Моцарт и стените попиват музиката, уплътняват се, създават една приглушеност. В нов блок като се нанесат хората, няколко години кънти, в много стара къща като се влезе веднага се усеща мекотата на звука.
Да има живи цветя, билки в купа вода, да се пали преди или след заниманията с деца ароматна свещ. Да се забързва с вода, в която има малко кристали сол. Да се поръсва със сребърна вода. Да се проветрява редовно.
В стаята да се пее и по възможност да се свири на инструмент без електричество.
Да има изненада, нещо сякаш вълшебно да се случва, нещо да е скрито и да се търси, да има смях и ведрост.
Много помагащо е да се влиза в стаята без обувки (като в храм или в дом). Ако няма възможност да се оставят пред стаята обувките, могат да се поставят до вратата на стелажи. Така на дървения под може да има килим или черги от памук. Това прави уют, обира звука и е удобно да работиш на пода или да седите в кръг при дискусии.
Ако се мери честота на помещението, то има висока вибрация и е фино.
Да се пее, да има смях, да се носи класическа музика.
Не е красота бюро натрупано, като от клошар с учебници и друга хартия на учителка. Това е посоката, в която всички деца гледат. Това, което е в зрителното им поле е чисто, спретнато, семпло.
Не е красота пет стила на архитектурата, с три вида чинове, четири вида щори, два вида осветление и снимки и картини във всевъзможни рамки. По-добре малко със стил, отколкото много и кич.
Красотата е фина.

Класна стая тема 22
Духовност – самопознание, самоактуализация, самореализация
Класната стая може да подкрепи най-високият етаж на пирамидата на Маслоу с място за мислене и седене в тишина и покой. Това може да е наречена табуретка, може да е ъгъл с възглавница. Когато някой е седнал там, другите знаят да не го закачат през нито едно от сетивата (викат, дърпат…).

 

Класна стая тема 23
Какви са нуждите на един съвременен преподавател към класната стая.
Просторна светла чиста стая с високи тавани. Свеж въздух. Множество възможности за работа – индивидуално, по отбори, всички заедно, на маси, на пода, на голяма обща маса…
Място за материали, инструменти и пособия.
Техника за презентиране.
Стени позволяващи закачане, писане и рисуване.

Пропускам ли нещо?