Смисъл

През годините изследвам как работят системите и търся корена на възпроизвеждащата се действителност. Защо при всичките добри хора и намерения, накрая през вековете се повтарят отново и отново беди, страдание и насилие.

• През 13-те години като мениджър и от 2007 година досега като обучител на мениджъри, винаги проблемите, по един или друг начин, над които работим с колегите са от детството.
• В работата ми като преподавател в университет, проблемите с/в студентите също идваха от детството.
• Когато съм изнасяла / наблюдавала уроци в гимназии и училища проблемите с/в учениците и учителите също идваха от детството.
• В консултантската ми практика с родители и деца, отново възпроизвеждащите се модели през поколенията в едно семейство, се отпечатани в детството.

Ако в едно изречение трябва да обобщя, какво решение съм намерила, на корена на възпроизвеждащата се действителност то е:

До 12 годишна възраст децата трябва да се отглеждат от благоденстващи, спокойни, любящи, подготвени майки в обезопасена природна среда с подкрепата на стабилен баща.

Ако теоретично всички майки си свършат добре работата, светът ще стане едно мирно, хармонично, добро място. По какъв път съм стигнала до тази теза, може да разгледате през статиите, видеата и аудиозаписите по-долу.

#МЕДИИ 2009

27.2.2009 г. – Децата „Индиго“ – Часът на мама БТВ – видео

#индиго #нови #съвременни #деца

Основно послание:

Грозното пате е всъщност лебед. От 1995 до 2010 година в няколко точки на света, една от които е България, се раждат видимо по-голям брой деца с изявени способности и таланти, които не признават авторитети, трудно им е сред патетата и с времето са склонни към депресия и агресия. Как може да сме полезни на тези деца? В детския си център Виолетовата жаба, Любов Миронова е създала система, която цели деца и родители да работят заедно за достигане на т.нар. high performance state. Правят упражнения за лявото полукълбо през забавно конструиране, за дясното през изкуства. За да има цялостност през движение напр. йога новите качества на ума се интегрират в тялото. Любов Миронова работи целенасочено да се построи училище за деца с по-високо ниво на съзнание.

Още по темата: Децата индиго

13.4.2009 г. – Интелектуално развитие на Децата – Часът на мама БТВ – видео

#ум #интелект #развитие

Основни послания:

1. Най-важното е да се развива балансирано детето. Да се развива лявото, дясното полукълбо и тялото в хармония. Лявото полукълбо отговаря за логика, детайли, факти… Дясното отговаря за чувства, голямата картина, въображение… Хората имат различно развити полукълба. В зависимост, кое е доминиращото е добре да се стимулира другото за да стане личността хармонична. В центъра на Любов Миронова Виолетовата жаба идват основно деца с родителите си, но и мениджъри без деца за отблокиране и хармонизиране.
2. Важно е всеки ден родителят да има споделени моменти с детето си и да съпреживяват заедно. Така се създават спомени и силна сърдечна връзка родител-дете.
3. Щетите от амбициозните майки е добре да се споделят и следващите родители да имат по-умни избори. Интелектуално образование до 7 годишна възраст не трябва да има.
4. До 7 годишна възраст основните теми са ритъм, личен пример, връзка с тяло и природа, пеене, емоционална стабилност, самообслужване и най-важното радост от живота. Важно е да се разказват класически приказки на децата за да се развие ценностна им система.
5. От 7 до 12 годишна възраст е важно да се развият петте сетива на децата целенасочено. Да осъзнават децата човешките ценности. С ценности като любопитство, честност, търсене на истина, оптимизъм детето и само ще си намери начин и средства да учи.
6. Ние сме на Земята за да взимаме решения и да носим отговорност за тях. Работим с децата да изградят собствена критериална система за изборите си основана на човешки ценности. На база тези критерии, като взимат решения ще са дългосрочно добре.
7. Цел на образователната система  да бъде – децата да са здрави, емоционално стабилни, радостни от живота, движени от любопитство, и себеосъзнаване.

Още по темите – Развиване качествата на ума,  Часове по добродетели и формиране на ценностна система, Книги и класическите приказки, Мои статии и бележки за книгите за деца, Амбициозните майки, Развивате на сетивата, Избори, Промяна на образователната система.

22.4.2009 г. – Живот без телевизор – Часът на мама БТВ – видео

#екран #телевизор #компютър #таблет #телефон

Основни послания:

1. Като има телевизор, цялото внимание е за телевизора и хората нямат отношение. Като няма телевизора вечер има гости, игри, смях, разговори, споделяне. Телевизорът отнема много време и те затрупва с много емоции, които нямат отношение към твоя живот.
2. Хората се прибират и си пускат телевизора като фон от страх да останат сами със себе си. Телевизорът ангажира съзнанието им, да не погледнат реалността, да не видят къде са и какво им се случва и най-важното да не направят промени в живота си.
3. От 0 до 4 годишна възраст в детето се развива тялото, радост от живота, любов към природата. В тази възраст децата не трябва да имат достъп до екрани. За децата е опасно гледането на телевизия в тази възрастова група, защото те не правят разлика, кое е реално и кое е наужким. Ако в Том и Джери е смешно да удариш с чук по главата друг, то в реалния живот това не е смешно. Телевизор в тази възраст няма връзка с живота на децата и в този смисъл не им липсва.
4. На 4 годишна възраст, като тръгнат децата на детска градина, им липсват филмчетата изпълнени с насилие, за които другите деца говорят, напр. Покемон, Хари Потър… Родителят вместо да пуска филмчета с насилие, чете тези книжки на детето си, след редакторската си намеса в тях, за да може детето да говори по тези теми с приятелите си. Важното е да останат имената на героите и техните сили. Сюжетът може да смени изцяло. Все едно другите деца не са гледали точно тази серия. Децата в този възрастов период може да си имат филмчета на касетки, или на компютър. Гледат ги без реклами, в подходящо количество (едно на седмица) време и контекст.
5. На 8 годишна възраст се появява в живота на детето телевизор. В първите седем години е инвестирано във възпитание  и развитие на физическото тяло на детето. То е развило достатъчно Его, критериална система, ценности, способност да избира и като вземе дистанционното да може да каже: Това ДА, а това НЕ. Телевизията се гледа в присъствието на възрастен. Ако предаването прекъсне напр. за неуместни реклами или включвания от „бойно поле“, родителят бързо да реагира.
6. Опасност от достъп до порнография, при наличие на екрани. Идването на теми неуместни за възрастта от телевизията напр. темата за изнасилването в детската градина.
7. Опасността от рекламите направени от психолози, които претоварват сетивата на децата. Опасността от неуместни реклами, на вечерни предавания във времето, което е най-гледано от деца.
8. Телевизията облъчва и стресира децата.
9. Децата наистина ли имат нужда от разширена представа за света, която телевизора дава в първите си дванадесет години или това е затормозяване с излишна и несвързана с живота им информация? Необходим ли им е разширен виртуален опит или им е необходим разширен реален опит, в които са активни участници?
10. Когато ти четат приказка напр. Красавицата и звяра, детето си представя звяра точно толкова страшен, колкото психиката му може да понесе. На всяко дете Звяра е различно страшен, но на всяко му е по-мярка. Така детето лимитира усещанията. Когато дете гледа телевизия и там се появи чудовище, което е по-страшно отколкото може да понесе, тогава получава емоционален проблем. Въздействието на звук, картина, психологическа атака като реплики, намесата в сценария на психолози за да доведат до максимум усещанията, е по-голямо отколкото може да понесе. То натрупват впечатления, които после не може да преработи. Става неспокойно, агресивно, има трудности със съня и в общуването с другите.

Още по темата – Далече от екрани

м.08 2009 г. – Всичко за жената – статия (броят се търси)

#МЕДИИ 2010

15.01.2010 г. –  Любов учи бизнеса, бащите и майките да се обичат – вестник 24 часа – статия

Основни послания:

1. Родителят е изключително важно да отделя всеки ден време да играе с детето си (игра не е да го обучава или да прави упражнения с него). Важно е времето след детска градина или училище да не е изпълнено с команди, а с игра, радост, сърдечно свързване. Заниманията във Виолетовата жаба целят родителят да види, колко талантливо е детето му, да повярва в него, да му е упора, независимо от негативните етикети, които може  да са му залепили в училище. Това е ключово за успеха в живота на едно дете. То да има положителна самооценка, родителите му да вярват в неговите възможности за успех и да го подкрепят.
2. Към този момент Любов Миронова има зад гърба си 13 години като главен счетоводител, финансов контролер и управител в западни представителства, основно в IT сектора. Представител е на най-голямата в света фирма за лична ефективност за България. Води бизнес тренинги и тиймбилдинги и с тези средства финансира дейността си за деца през годините.

Текст на статията:

През деня тя си изкарва парите, като прави фирмите щастливи. Съветва мениджърите и персонала как да се кефят от работата си.

Вечер? Вечер Любов Георгиева се отдава на хобито си – Виолетовата жаба. Тя е символ на талантливи, но трудни деца, наречени индигови и кристални. И на любовта, която може да ги промени. В клуба ѝ, кръстен Виолетовата жаба, вечер при нея идват родители с малчуганите си.

33 години – това била граничната възраст за Любов Георгиева. В този момент тя захвърлила високите токчета, роклята с цепка и официалните костюми и обула дънки и маратонки. Всъщност престанала да е управител на мултинационална компания, а направила своя фирма и се впуснала в това, което я прави щастлива. До днес.

Защо жаба и защо виолетова?
Виолетовият цвят е след индиговия в дъгата. А жабата е, защото тя е единственото животно, което лети, живее над земята, под земята, във водата и има метаморфози при него. При всичките тези деца – индиговите, или хиперактивните, го има това преобразяване. Те преминават през различни периоди. Жабата е символ и във вълшебните традиции. Тя е животно, което като целунеш с любов става принц. Същото го има и при децата.

„Ако оставиш детето си без любов, не го поливаш с любов, което е целта на нашият клуб, то или тръгва към наркотиците, или минава на тъй наречената тъмна страна. Те стават агресивни, разрушителни, престъпници. Когато има твърде много енергия в едно тяло и тя не се насочи правилно, то започва да разрушава и по начин, който е опасен за другите“, казва Любов.

При нея се събират деца и родители, за да могат бащата или майката да играе един час с детето си, да го гледа в очите и да му се радва. Да забележат малчуганите, да видят таланта му, да го оценят и след това цяла седмица да има какво да си говорят с него.

Повечето родители прибират наследниците си от училище, хранят ги и ги приспиват. Междувременно има няколко команди, измий си зъбите, оправи си леглото, приготви си чантата, пак си седиш на компютъра. Или просто им пускат телевизор и ги оставят да си починат.

„При нас тези родители, които играят всяка седмица с децата си, изведнъж си спомнят какво е радостта от играта, какво е да се смееш. Но не да се смееш социално, с тази усмивка, която сме се научили да си слагаме. Като виждат как децата им ги задминават, те се чувстват окрилени, че това, което е след тях, не е нещо, което не става и не може. Не е като посланията, които идват от училище – става в час, не пише, не може, тройка, четворка, забележка“ казва мениджърката, която помага на деца.

При нея довели момче, което е изключено от първи клас, защото става и се разхожда в час.

С родителите и децата правят театър. Изработват куклите, после бащата става дете, а детето – баща. Получавали се много интересни реплики.Психолог пък половин година мислил игри, които хем да са забавни, хем да са тест.Пак в групата най-много по шестима малчугани и родители редят конструктори – правят водни кули, амфитеатри, цитадели…

Любов има класическа биография на младите по време на великата промяна. Упорите, амбициозни, целеустремени. В предишен живот е счетоводител, мениджър – в наши и чужди фирми. Това е животът ѝ докъм трийсет и третата година. Вечно в костюм, грим, задължително маникюр и токове.

С опита и наблюденията си прави характеристика на фирмите според националността. В американските държат да се чувстваш добре, удобно. В италианските наблягат на ядене и пиене, може да не е точно, но да е луксозно – „Алфа Ромео“, заключава тя. В немските всичко е точно и прецизно. И ако не спазваш правилата, имаш сериозен проблем. Подобен е редът и при австрийците – строги правила. В една от компаниите цветовете на облеклото били бенетонски. Любов веднъж нарушила тона и се появила с яркочервен лак на ноктите. „Все едно, че скочих от небостъргач“. А има и компании в които е модерно да си „гъзар“, да си сложиш диамантен пръстен на палеца например.

В последния етап от живота си на бизнесдама управлявала английска ай ти компания. Подчинените ѝ 18-26 годишни момчета, я помолили да не идва с костюм, защото им изглеждала страшна. Сменя костюма с дънки, а високия ток – с маратонки.Това става, когато решава, че има по-важни неща в живота. Докато свикне с маратонките, подскачала като Пинко. Дрехите са само метафора на промяната.

Питам я какво я е изпратило в тази посока и защо е сменила живота си? Преди в годините ѝ на момиче, е обект на обожание. Бях красива и минах през звездомания. Ухажване, кофи с цветя пред вратата на жилището. Като те хване звездната болест, трябва да вземеш лопата и да покопаеш, да засадиш нещо, да се заземиш, казва тя сега, когато е преболедувала този етап.

Трансформацията при повечето хора става на 33 години, казва тя. Явно на Христова възраст нещо се случва с хората, започват да мислят за смисъла на живота, какво става с тях. Като си бил управител, какво повече може да станеш. Управител на по-голяма фирма, или още по-голям управител. По това време имало едно интервю в Дубай за контролер на топсветовна компания за региона.„Казах си, ако отида там, няма да виждам мъжа и детето. Ще ми сложат някаква многохилядна заплата, но ще работя по 20 часа и в събота и неделя. Мислих си – това развитие ли е, или е връщане назад. Вкъщи бяха много щастливи, че отказах това предложение. Има едно време, в което растеш, за да се развиваш, след това обаче, то не ти е развитие и там трябва да смениш играта. След управител можеш да станеш собственик. И станах собственик на фирма за нещо, което ме забавлява, което ми е интересно и нещо, в което съм талантлива“

Не е станало обаче безболезнено. Тя смята, че когато решила да прави компанията си, вкъщи половин година я саботирали – не е сигурно, нямаш клиенти, рисковано е, кой така си прави фирма.

Но Любов някак знаела какво следва в живота ѝ. През деня печели парите. Обучава мениджъри – по финанси, как да се формира екип, как се ръководи, как да се делегират права. Има и модул на обучени как мислите стават неща. „По принцип това става лесно – когато ти „светиш“, другите хора си събуждат душите и те започват да „светят“. Същото обаче е с омразата, с гнева. Когато дойде някой отровен, залива останалите и те повяхват“.

При тийм билдингите, които прави, целта била хората да станат  добри един с друг и да са екип. „Когато хората гледат пунктуалност, когато си направят граници, тогава стават конфликтите.“

В личните си начинания е представител на най-голямата фирма за лична ефективност в света. Работи с програма, измислена преди 25 години в САЩ, над 1 млн. мениджъри са я минали и зад океана, и в Европа. Евродепутатите също я минават.

19.02.2010 г. – Радио България – аудио

06.05.2010 г.– О(м)съзнаване Във Виолетовата жаба се развиваме заедно – статия

Основно послание:

В заниманията родителите и децата влизат в една роля на участници. Доминантните родители бързо се въдворяват да се фокусират в играта и да се радват на процеса. Децата разцъфтяват, като родителите им дават внимание. Всички, включително и Любов Миронова правят упражненията във Виолетовата жаба за собственото си развитие.

15 .07.2010 г. – Образованието през призмата на новите деца – лекция заснета под формата на 18 кратки видеа
#образователен #модел #система #образование #концепция

Любов Миронова изнася поредица от лекции в цялата страна с ясна концепция за промяна на образователната система в контекста на съвременните деца и действителност. Представя я и пред работните групи, които готвят нов закон за образованието.

(Лекцията по-долу е органицирана от Сдружение Дебют в град Кюстендил. Специална благодарност за видеозаписите на г-н Лозен Йорданов. През 2010 година в България действа Закон за народната просвета, които забранява всякакви алтернативи на образование. Пет години по-късно, на 13.10.2015 г., ЗАКОН за предучилищното и училищното образование е обнародван. Любов Миронова ще инвестира много време и усилия в периода 2009 – 2015 година за да има текст в закона, които да позволи дори малко различие или възможност за т.нар. иновативни училища.)

1 Общо въведение и съдържание на презентацията – видео

#виолетовата #жаба #промяна

Основни послания:

ПРОМЯНА – Нужна е ПРОМЯНА на образователната СИСТЕМА. Затова е нужно качествено знание за „новите“ за образователната система деца. За да променяш система, трябва да познаваш механизмите по които работят системите. Една система като образованието, за да се разбере как функционира трябва да се погледне през различни разрези. В лекцията ще се разгледат два разреза:

• • • Образованието като съставни части – обучение и възпитание.
    • Образованието по елементи – децата, философията на образованието, системата, средата, учителите, учебното съдържание, родителите.

ДОПЪЛВА – В детския си център Виолетовата жаба Любов Миронова ДОПЪЛВА настоящата образователната система като:

• • • прави упражнения за баланс на ляво и дясно полукълбо на мозъка. Човекът става най-успешен, когато е в баланс. Затова децата, които са силни по математика, не се записват на кръжок по математика, а на изкусва. Талантливите деца певци, не се лишават от математика по олекотена програма, а напротив активно се развиват точно в лявото полукълбо.
    • прави упражнения за развиване на критериалната система на детето. За да вземеш решение ти трябва критерии. Най-важното в живота на един човек е да взима решения и да носи отговорност за тях. Изборите ни от миналото определят настоящето. Изборите ни сега определят бъдещето ни. Човек не се ражда с критериална система. Тя се развива във времето. Колкото повече критерии има едно дете например за обувки (зимни и летни, мъжки и женски, от естествена и от изкуствена кожа…), то може да раздели действителността на толкова части и да избере. Повече критерии водят до по-осъзнат избор. С критерии действителността се дели на части.
    • прави и упражнения за развиване на потенциали. Един предмет например шише, за колко неща може да се използва. Децата откриват всички възможности този предмет да послужи в ежедневието им. С потенциалите света се събира по нов творчески начин. Това което отличава хора като Стив Джобс от другите е, че могат да разделят действителността на много повече части отколкото другите хора и да съберат тези части по нов творчески начин.
    • преподава добродетели
    • работи с децата за чисто мисловно поле (това е децата да мислят положително). Да организират мисълта си с положителния знак. Вместо „Няма да ям тази салата. Безвкусна е.“, да е „И сега като овкусим тази салата ще стане вълшебен обяд“.
    • прави упражнения с децата да могат да концентрират вниманието си. (Това е основен проблем, на хората които работят сега с деца.)
    • работи за осъзната връзка на децата с природата.
• Тъй като упражненията се правят заедно преподавател, деца и родители, цели на заниманията във Виолетовата жаба са:
  • • Цялостна личност. Баланс
    • Среда за осъзнато съпреживяване на родител и дете
    • Комуникация родител – дете
    • Вентилиране на напрежението и стреса

ВЪЗПИТАНИЕ
След социализма и чавдарчетата, пионерчатата и комсомолчетата (сновната цел на които е възпитание на децата в дух на патриотизъм и вярност към идеалите на комунизма, БКП и СССР) , училището възприе позицията, че родителите трябва да си възпитават децата, а на училище се ходи да си научиш уроците. Щетите от липса на възпитание 20 години вече са видни. Възпитанието е изключително важна част от образованието. На практика половината от образованието е обучение, а другата половина е възпитание. Възпитанието определя светогледа на човек, какво цени и оттук какви решения взима. Възпитанието в добродетели е ключово за бъдещето на всяка нация, включително и на нашата.

2 Възпитанието (вкл.добродетели) – видео

#възпитание #обучение #добродетели #видове #принципи

(NB: Деца се възпитават първите седем години. Оттам идва и израза: „На този му липсват първите седем години!“ Възпитанието в първите седем години става с личен пример. Децата не слушат какво им говориш, а копират това, което правиш. От седем до 12 годишна възраст децата изучавайки добродетелите стават съзнателни за тях и за да са дългосрочно добре могат да ги ползват като указателни табели при изборите си. Възпитанието е 50% от образованието.)

Основно послание:

ВЪЗПИТАНИЕ – В закон за образованието на темата за възпитанието следва да се отдели  полагащото му се място.

• ПРИНЦИПИ – Любов Миронова предлага да са зададени по закон и със съответни мерки да се отстояват като права на децата следните принципи:
  • • Принцип на уважение към личността  – Ако се крещи не детето или се обижда, явно този принцип не е спазен. Ако се оказва психическо, емоционално или физическо насилие над дете също.
    • Принцип за значимост (невъзвратимост) на възпитателното време
      • • Ако дете не е създавало проблеми, но е проспало от първи до четвърти клас, с оценка тройка или четворка, идва време в което то не може да продължи напред, защото на камарата на незнанието е натрупано твърде много.
        • Най-големият грях на родителите е да пропилеят времето на детето. Защо ще учиш английски език от пренатално та до края на следването си, ако език може да се научи добре за 1 година подготве т.е. 8 клас и да се научи отлично от 8 до 12 клас в езикова гимназия.
        • Най-големият грях на учителите е заради невежество на част от тях в клас и бизнеса с частните уроци да подкрепят това пилеене на време.
        • Деца се възпитават първите седем години. Тогава ценностите и светогледа са посяти като семки и поникват във времето. Деца се възпитават първите седем години. От седем до 12 годишна възраст е добре да се изучават добродетели, така че ценностите от подсъзнанието да се качат в съзнанието, детето да може да говори за тях и да ги избира съзнателно.
        • Време на Земята никой не може да си купи и да се пилее времето на едно дете е безобразие, което трябва да бъде санкционирано. Детството е за радост, за игра, за смях, да се стопли сърцето. Цял живот след това ще си възрастен.
    • Принцип на единства на възпитателните действия – Всички възрастни около детето – родителите, учителите, директорите, занимаващите се професионално с образование – да вървят с обща мисия в една посока. Да работят заедно синхронно.
    • Принцип на разнообразие на възпитателните средства – Също колкото е важно училището да е полезно, също толкова е важно и да е приятно.
    • Принцип на взискателност към личността – Ако първите четири принципа са спазени, много рядко би се стигнало до петия принцип.
• ВИДОВЕ възпитание – Да има изискване децата да получат следните видове възпитание и съответните инструменти това да се мери, следи и очаква като резултат:
  • • • • • Интелектуално
          • Нравствено
          • Естетическо
          • Физическо
          • Здравно
          • Трудово (творческо)
• ДОБРОДЕТЕЛИ
  • • Ценност е какво ти е важно. Може да ти е важно да караш голям джип, или да тичаш в пресечена местност 100 километра. Добродетел е пътепоказател, които ти оказва, на база историческия опит, накъде да завиеш така че да си дългосрочно добре.
    • До седем години добродетели се предават чрез подражание. Детето копира възрастните около себе си без да оценява кое е добро и кое е лощо.
    • Между 7 и 12 годишна възраст се преподават добродетели. От подсъзнанието да се извадят тези думи, да се качат в главата на детето за да ги осъзнае. Да може да говори за тях.
    • При всички общества, които са изпадали в криза е идвал аватар (Христос, Мохамед, Заратустра, Буда…), които им е напомнял добродетелите: Не крадете. Не лъжете…
    • Във видеото може да се види таблица с основните добродетели, какво развиват и как се възпитават у децата.

ОБУЧЕНИЕ

• Академичност
  В цял свят тече процес за промяна на образователната система. Време е досегашния подход да еволюира. Това се случва, защото академичните знания, на чиято база е изградено досега, са сухи стерилни и не са свързани с живота и с ежедневието ти.
  Академичните знания са важни били за 19-ти век. Системата изградена около тях не предполага детско развитие т.е. на 12 годишна възраст детето трябва да чете и пише за да ходи в индустрията.
• Национализъм
  Друг проблем е изкривения национализъм. Съвременните деца играят онлайн вечер с деца от целия свят и не виждат света на добри и лоши народи. Децата много пътуват и границите вече за тях са нещо абстрактно. Преподаването на патриотизъм трябва да става по плавно и съобразено с възрастта на децата. В първите седем години детето трябва да се срещне с добротата на света. От 7 до 14 фокусът да се срещне с красотата на света. След това идва времето детето да се срещне с истината за света. В този смисъл разкази, стихове и филми за война, робство и драма не са уместни докато се развиват фините структуре на детето в първите 12 години.
• Интелигентност
  В нашите училища се пише шестица за максимално възпроизведена информация без грешка. Научаваш урока наизуст, ако го възпроизведеш без грешка получаваш оценка шест.
  Любов Миронова предлага фокус вече да не са предметите а осъзнато да се развиват:

• • • • Лингвистичната интелигентност
      • Логико-математическата интелигентност
      • Пространствената интелигентност
      • Музикалната интелигентност
      • Телесно – кинестетична интелигентност
      • Личностни интелигентности
        • Интраперсонална интелигентност
        • Интерперсонална интелигентност

Когато се развива интелигентност, а не предмет сам за себе си, детето може да приложи тази интелигентност с всяка една информация. Вместо да наизустява информацията, то има умения да борави, да жонглира с нея.

3 Обучението – видео

Основно послание:

ЦЕЛИ – В обучението според Любов Миронова са важни ЧЕТИРИ ЦЕЛИ по отношение на детето

• • • Развитие на тялото – Първо фокусът е да се развие здраво тяло. Това, че дете е започнало да чете на 4 годишна възраст, не означава че ще го приемат Харвард. По-скоро е точно обратното. Пресираните да учат деца отпадат, защото са водени от страха, а не от любопитството. Страхът, че няма да са успешни, че няма да са отличници…  Развитие на тялото става чрез:
      • • • Спорт. Здравна култура
          • Самообслужване. Сръчност
          • Свободно движение и игра сред природата
    • Развитие на емоционалната култура – Когато е развито здраво тяло, следва да се насочи вниманието към емоциите. Детето да може да назовава емоциите си. Да е стабилно емоционално. Емоционалната култура на детето се развива, чрез срещата му и преживяването на изкуства. Да може да извади това, което е в него навън чрез песен, танц, рисунка, стих.
    • Развитие на качествата на ума
      • • Информацията е толкова много, че идеята за фуния с която наливаме в децата знания е напълно обезсмислена. Goggle е безкраен океан от информация. Библиотеките са препълнени с книги. Учебните предмети, които е важно детето да изучава качествено и задължително са три – математика, български език и история.
        • Ако детето има умения за учене, то ще си намери и източника, и информацията и ще има и критерия да прецени дали е истина информацията, ще може да борави с нея.
        • Овладяване на мозъка означа когнитивни упражнения с които детето да развие капацитета на мозъка си, да усили паметта си, да усили сетивата си, наблюдателността си. Това е средство да се подобри способността му да учи.
    • Развитие на духа
      • • Това означава детето да започне да наблюдава и вътре в себе си. Аз това в момента го правя, защото се чувствам виновен, а не защото искам. На мен това не ми е приятно, но го правя. Защо го правя? Да наблюдава какво се случва вътре в него и да започне да избира.
        • Цел е себеопознаване. Ние сме много различни отвън и сме също толкова много различни и отвътре. Себеосъзнаването води да разбиране на реакциите и поведението си.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО – Обучението е разделено на ден в 6 учебни часа. Съответно за:

• • • • • Тялото 30% от времето
        • Емоциите 30% от времето
        • Ума 30% от времето
        • Дух 10% от времето

Това прави от 30 учебни часа седмично съответно за:

• • • • • Тялото – 9 часа (спорт, здраве, сред природата)
        • Емоциите – 9 часа (изкуства)
        • Ума – 9 часа (упражнения)
        • Дух – 3 часа (да разгледа детето вътре в себе си как се чувства)

Тази програма е много ценна и за родителите и за децата на които образованието не е приоритет. Повечето движение и повечето изкуство приобщава тези деца. То е приятно, интересно е и децата учат не с насилие, а защото искат да учат.

ПРЕДМЕТИ – Задължителните предмети да са само три:

• • • Български език (да говориш езика на душата си виртуозно е фундамент, на който могат да поникнат след това много езици качествено)
    • Математика (да може да се справяш  с живота в който при пазаруване, размяна и в бита ти трябва основно ниво математика)
    • История (учим история за да видим какво е ставало преди и какви са били резултатите и така да може да избираме какво да направим осъзнато за последиците)

Оттам насетне детето трябва да се развие според собствения си избор и път.

4 Новите деца – видео

#деца #индиго #вномание #визия

Основно послание:

Голяма част от живота на децата преминава в системата на образованието. В лекцията образованието се разглежда в два разреза.

1. Образованието като съставни части – обучение и възпитание.
2. Образованието по елементи – децата, философията на образованието, системата, средата, учителите, учебното съдържание, родителите.

Поглед към образованието през критерии елементи.

ДЕЦАТА

ВНИМАНИЕТО да е в детето

• • • Мечтата на Любов Миронова е във всички закони за образование на Земята детето да е в центъра. Като се чете законът и във всеки член и параграф да има дете. Да е направен така, че да е добре за децата. В момента всеки може да изчете закона за образованието и да забележи, че там дете няма.
    • Където е вниманието, там отива енергията. Ако вниманието на хората, които работят с деца е в тях, то децата ще са добре. Ако вниманието е в попълване на бланки, добре ще са бланките.
    • Любов Миронова препоръчва родителите сутрин да нацелуват детето със 100 целувки, така че да има за цял ден. Вечерта, като се прибере от детска градина или училище още 100 целувки за да му се стопли душата. 100 целувки е символ на поливане с любов и даване на внимание.

ВИЗИЯ за седем поколения напред и адекватност към еволюцията на съзнанието

• • • • • В периода 1995 – 2010 година в няколко точки на света, една от които е България, се раждат по-голям брой деца, които са различни по нивото си на осъзнатост и духовност. Наричат ги индиго заради индиговия цвят на аурата им. Любов Миронова се интересува от построяване на училище точно за такива деца с разширено съзнание. Тази концепция за образователен модел, която представя е с визия за седем поколения напред и е направена от нея за да може идващите деца, да са посрещнати по най-добрия начин от раждането си.
        • Добре да се разбере, че тези деца са добре описани в приказката Грозното пате. И патетата и лебедите са ценни птици. Просто имат различни таланти. Това, което е уместно за патета, не е непременно уместно за лебеди. Училище за лебеди трябва. Лебедите не живеят във ферма. Те са родени свободни. Летят надалеч, след това се връщат у дома. Те имат друг мащаб.
        • Много опростенчески. Телата на хората са от клетки, те от молекули, те от атоми, от протони, неутрони… и накрая вълни. Ние сме вълна, която трепти. Концентрирана енергия, която трепти. Вълните имат различна дължина. Дължината на вълната в една дъга е съответно:
          • • • Виолетово – 410 (nm)
              • Индиго – 440 (nm)
              • Синьо – 470 (nm)
              • Зелено – 540(nm)
              • Жълто – 580 (nm)
              • Оранжево – 610 (nm)
              • Червено – 660 (nm)
        • Голяма част от възрастните трептят на 660 и на 610 nm, голяма част от децата трептят на 440 и на 410 nm.
        • Това е важно, защото между тях не става резонанс. Когато трептиш с някой на една честота и вкараш енергия се получава резонанс. Когато единият трепти на една честота, а другия на друга, нищо не се случва. Когато си говорят не се разбират. Децата казват нещо, но то не стига до съзнанието на възрастните и с времето като няма диалог се затварят или стават агресивни.
        • От другата страна родителите, купуват медикаменти на децата си, водят ги на психолог и упражняват върху тях насилие да станат като патетата.
        • Като знаем, че сме на различни честоти, търсим решение на този проблем.
        • Майстор не е този, които стои на високата честота. Майстор е този, който като асансьор може да се движи по всички честоти. Това е молба към децата. Те са изключително талантливи и го могат това нещо.
        • Родителите, като знаят за този проблем, да ги слушат внимателно. Да си прехапват езиците и когато децата говорят да си повтарят наум: „Слушам и разбирам. Слушам и разбирам…“. Да не прекъсват. Да полагат усилие да разберат. Тази техника работи и родителят като разбере е облекчение и за двете страни.
        • Вече има уреди, с които се визуализира цвета на полето около един човек (цвета на аурата му). Всеки може да си направи такава снимка. Голяма част от децата с разширено съзнание, наричани от възрастните „индиго“ за по-лесно търсене на информация в интернет, виждат аурите. Това, че човек не вижда нещо, не означава, че го няма. Човешкото зрение например в сравнение с това на котките е много неразвито. Това, че някой не вижда аури не означава, че ги няма, а този който ги вижда не е непременно за очен лекар или психолог.
        • Децата са следващата генерация и са нашите учители. Трябва много отговорно да се отнасяме към тях и да се вслушваме в това, което ни казват. Децата са учителите.
        • (В тази връзка, Любов Миронова консултира книгата си Устойчив модел за образоване и хармония с децата основно с деца от 3 до 6 годишна възраст)

5 Нужди и права на съвременните деца – видео

#деца #нужди #права #неприети #агресия

Основно послание:

НУЖДИ – Любов Миронова фокусира вниманието на възрастните към няколко сякаш недооценени основни НУЖДИ на децата.

• • • ЛЮБОВ

Децата имат най-голяма нужда от любов. Образно казано, ако досега патетата са имали нужда от 10 единици любов, сега добрата майката патарана дава 20. Това е много добре за детето пате. Расте здраво и щастливо. С обаче лебедите има проблем. Те имат нужда от 50 единици любов, а майката патарана им дава 20 и детето е с 30 на минус. То се чувства не обичано. Това не означа, че родителят не му е дал два пъти повече любов отколкото е получил и да му се струва, че в пъти е направил повече отколкото другите, Ако дете е повяхнало, не е непременно защото давате малко за патета. Вероятно е просто нуждата му от любов да е по-голяма.

(NB: За родителите, които не са сигурни какво е любов. Любов е като усещаш вътрешна топлина. За нея няма време и пространство. Може да я усетиш при мисълта за любим, които е починал или за човек, които е в друга страна. Ако е любов, като го видиш спонтанно се усмихваш. Когато любовта е голяма, като го видиш и целият свят сякаш изчезва, заради пълната отдаденост на вниманието. Мигът на срещата е интензивен обмен на вътрешна топлина.)

• • • ПРИРОДА

Сред природата децата много бързо се хармонизират, вкл. хиперактивни, невротични, проблемни, конфликтни. Децата имат нужда да се движат свободно, което е много трудно в големия град. Имат нужда да прегръщат дървета, да джапат в потоци, да гонят пеперуди… Децата имат естествено вродена способност да се хармонизират като са сред природа. Ако може поне веднъж седмично децата да имат свободна игра сред природа. Това гарантира много по-голямо спокойствие в дома и разбирателство.

• • • ЦЯЛОСТНИ ЛИЧНОСТИ

Хората си разменят не знания и умения, а състояния.

Децата общуват със състояния. Те не се интересуват от това, което казвате, а наблюдават динамиката на вътрешния ви свят. Ако забележат, че има разлика между вътрешния свят и външната изява, поведение на човек, те започват да дразнят за да проверят, кое е действителното. Ако възрастен е нервен, а се усмихва на дете отвън – не работи.

За децата е важно личността пред тях да е цялостна и това, което е вътре и да е отвън.

• • • МАЙСТОРИ

За децата е важно да бъдат обучавани от цялостни личност МАЙСТОРИ в това, което преподават.

Ако децата се учат да гледат пчели от пчелар, които прави бизнес с мед, те ще видят вадене и пъхане на пити, дохранване със захар…

Ако децата се учат как се гледат пчели от майстор пчелар, те ще видят как той им пее, как е спокоен до тях без маска, ще видят състояние на любов към пчелата и така детето до края на живота си ще има различно ОТНОШЕНИЕ.

Ако математика се преподава на детето от майстор, които обича математиката, открил е красотата и хармонията в нея, е естествено детето да обича математиката.

• • • ХАРМОНИЯ

Родителите и учителите да са в ХАРМОНИЧНО състояние, да са позитивни и да помагат на детето да извлича хубавото от ВСЯКО свое действие.

В този смисъл, възрастните носят голяма отговорност за състоянието си. Ако забележат, че са нервни влизат в банята, слагат си студени кърпи на главата, докато се успокоят и тогава излизат да общуват с деца.

Тъй като децата са изпълнени с подражателни сили, състоянието на възрастния се копира от тях. Ако възрастният е щастлив и детето е щастливо. Ако възрастният е нервен и детето веднага става нервно.

• • • СЪСТОЯНИЕТО НА МАЙКАТА

Малките деца са много свързани с майките си. Това е причината дисбаланс при майката да им се отразява много силно.

Ако майката е тъжна, уморена, стресирана… при детето отклонението е много видно.

НЕДОВОЛСТВОТО – Любов Миронова насочва вниманието на родители да са по-внимателни, когато са недоволни от децата си, като поставя темите за енергията, поведението и различието.

• • • ЕНЕРГИЯ

Новите за образователната система деца са много енергични и това създава проблем на социума. Те в тази си енергичност стават дори агресивни, разрушителни…

Да си представим, че едно енергично дете е като маркуч, от които тече много силна струя вода и плиска.

Има три начина да се справим с тази енергия.

Родителите стискат маркуча (бият го и го наказват). Така маркуча започва да пръска много по-надалече.

Спираме кранчето. (Водят го на му предпишат хапчета на билкова основа уж, но със „зелена“ рецепта, да се поуспокояло малко дрогирано. Детето става с притъпени сетива. Стои безчувствено. Погледът е разфокусиран, но стои послушно в час.)

Да се вземе маркуча и с него да се полива, да се върши нещо полезно. (Да изпее тази енергия, да я изтанцува, да я изрисува…) Това е най-трудното, защото трябва умел градинар.

• • • МОНИТОРИ

Любов Миронова използва метафора относно децата, че те са едни монитори, на които се прожектира случващото се около тях.

Ако има грешен образ на екрана, проблемът не е в монитора. И да го биете и да го чупите образът няма да се промени. Какво ще се види на екрана идва от компютъра.

Компютърът са родителите, учителите и това, което се дава по медиите като представа за обществото. Ако цялото общество е агресивно, телевизията постоянно излъчва насилие, новините са хроника на престъпления и катаклизми, ако кулминацията на филм е момента в който насилието е достигнало връхната си точка и някой е убит зрелищно, то на МОНИТОРИТЕ се вижда насилие.

Ако родителите са щастливи и весели и детето няма достъп до екрани и медии, то на МОНИТОРИТЕ се вижда радост.

Ако искаме да сменим образа на МОНИТОРА е добре да започнем от нас самите. Промяната във възрастните и средата води до промяна в децата. Децата с подражателните си сили просто копират буквално света.

Любов Миронова препоръчва да е забранено деца да се водят на психолог. Така или иначе, това няма да помогне, само ще остане за детето травма, че нещо не е наред. Психолозите могат да бъдат много полезни на децата, като работят с техните родители и учители. През тяхната промяна, детето веднага ще се повлияе. Промяна в софтуера на компютъра трябва.

• • • РАЗЛИЧИЕТО

Социализма с криворазбраното си желание за равенството искаше хората да са еднакви. В училище всичко за всички деца да е еднакво. Да, но ние не сме еднакви. Този план за еднаквост е предварително обречен.  Голяма част от хората в образованието, както и нормативната база все още носи социализъм в себе си.

Ако си представим, че нашето общество представлява едно човешко тяло. В него едни хора са бял дроб, други са сърце, трети са мозък… Само като всички органи работят хармонично тялото е здраво. Трябва да имаме лекари, трябва да имаме и учители, трябва да имаме и архитекти… Не може както във филма Матрицата всички да станем като мистър Смит.

Може ли едно тяло да съществува ако всичките му органи станат бял дроб?

Ако една учителка е бял дроб, защо се опитва да направи всички деца бял дроб? Черният дроб лош ли е, като не е бял? Кой е по-важно за тялото мозъка или червата, когато има последен стадии на болест на червата?

Системите работят когато различните им елементи работят в хармонично съзвучие.

За да се толерира различието трябва да има разрешение децата да бъдат различни, да могат да учат в различни училища, с различни системи за образование, с различен подход. Не е уместно за всички един шаблон и което дете оцелее в тази система добре, което не оцелее, проблема е на родителите.

Много често се гордеем, че и от нашата система са излезли деца които учат в Харвард. Те учат там въпреки системата и благодарение на бизнеса с частни уроци, които разделя децата на такива, чиито родители имат да платят и такива, които нямат.

Децата са различни и не трябва да бъдат сравнявани. Сравнението води до очаквания. Очакванията водят до страх. Страхът води до насилие.

Децата са различни и трябва да се открива как тяхната уникалност прави света едно по-добро, по-красиво, по-хармонично, по-богато място.

ПРАВАТА НА ДЕЦАТА – НАША ОТГОВОРНОСТ – Правата на децата трябва да са гарантиран със закон и да има прости бързи инструменти за санкционирането на възрастни, които злоупотребяват с невинни. Любов Миронова предлага три права да бъдат гарантирани по закон на децата в образованието.

• • • • • Да може да ИЗБИРА

Децата не са слабоумни да не могат да изберат. Ако имат развивани критерии от ранна детска възраст и има добър възрастен до тях (родител, учител, близък), които да ги подкрепя при избора, те могат да изберат в какво училище искат да учат, в каква паралелка искат да учат, по каква система искат да учат, дали искат да си сменят училището.

Детето, водено от интересите си, се развива, а държавните образователни изисквания (сега ДОС) с мекота дават граници.

• • • • • КАЧЕСТВЕНО образование

Думата качествено е в някаква степен абстрактно. Може да го конкретизираме, като кажем че ако е ползваемо, това означава че е качествено. Ползваемо е да изпълнява предназначението си и да ти е удобно да го използваш. Например едно колело е ползваемо, когато е удобно да се качиш на него, седалката е удобна и е подходящо висока, имаш по удобен начин поставени спирачки и колелото с лекота спира, частите да са здрави и да не се чупят. (Екстри е да има багажник, да има скорости, гумите да са с дебели грайфери и т.н.)

Ако детето може да приложи в живота това, което учи означава, че е качествено. Ако това, което се учи няма връзка с реалния живот, означава че не е качествено.

• • • • • Времето от детската градина до 12 клас, което е невъзвратимо, да бъде оползотворено ефективно и ПЪЛНОЦЕННО за неговото развитие.

Времето в което детето е в образователната система, по закон т.е. то няма свободна воля да откаже, да бъде гарантирано, че ще бъде използвано, похарчено пълноценно, а не пропиляно.

Да има определение в образованието за Efficient (постигане на максимална производителност с минимум вложени време, енергия, пари и ресурси) и Effective (успешно постигане на резултат). Така децата вместо да изучават английски език 21 години с посредствен резултат, могат да имат отличен резултат за 2 до 4 години. Останалото време могат да се порадват на детството си, да играят, да се смеят и да са щастливи. Детството е много кратко. После цял живот ще си възрастни.

6 Постъпване в първи клас. Равният достъп – видео

#тест #равен #достъп #хитри #деца #първи #клас

Основно послание:

ТЕСТОВЕ

В първи клас като постъпва детето в училище да премине през група безплатни за родителите ТЕСТОВЕ. Родителите и учителя да получат резултатите от тези тестове и заедно да договорят в каква посока ще работят.

• • Логопедически тестове
  • Очни тестове (много деца не са успешни в училище, защото никой не си е направил труда да провери, дали то вижда ако е поставено например на последния чин)
  • Когнитивни тестове – откъде и как детето учи, кое е доминантното им сетиво. Целта е учителката да подава информацията на активния канал на детето, докато преподава (презентации за визуалните, разказ за слуховите, практика за кинестетичните…)
  • Тестове за готовност за постъпване в първи клас – би било нормално, ако детето покаже, че не е готово за първи клас да има възможност една година да се подготви и тогава да постъпи.
  • Психологически тестове на родителите – психологически тестове на децата не се правят. Правят се на родителите и ако се търси промяна на поведение в детето, психолог работи с родителите, а не с детето. Децата са си добре. Проблемите им идват от възрастните и средата около тях.
  • Психологически тестове на учителя -психологическите тестове са за да помогнат на родителите и учителите да работят като екип, да видят къде са им изкривяванията и съзнателно да спират проектирането на това изкривяване върху децата. Екстрите и дефицитите на родителите и учителите се появяват като екстри и дефицити при децата, които са около тях.

В първи клас по закон часовете да са ПРЕХОД между училище и предучилищна възраст и да са на чинове в кръг и килим за сядане в олекотен формат.

ВНИМАНИЕ. „ХИТРИТЕ“ ДЕЦА

Това са нови за образователната система деца, които както в междузвездни войни са минали на „тъмната“ страна на силата. Използват силите си недобродетелно. Когато детето е изключително талантливо, и това е много видимо когато е сред другите деца, ако другите не са добри с него, то лесно се минава в зоната на надменността и започва да вреди. Силата, която е дар, става инструмент за насилие. За съжаление много лебеди, които не срещат разбиране за тяхното различие стават такива. Горко и горко на възрастен, които попадне в мишената на подобно дете. Ще го манипулира и тероризира с лекота.

Какво може да се направи?

1. 1. Преди първи клас – В България за лош човек, се казва „малко бой е ял като малък“. А в други държави за лош човек, се казва „малко са го целували като малък“ в смисъл на малко любов е получил в детството си. Имам какво да се оправя в българската традиция за възпитание на деца, по отношение на замяната на насилието с любов.
   2. От първи клас

Ако сме попаднали на подобно дете, трябва да има много любов и ясни граници. Наказанието и насилствените мерки не работят. Тези деца наричани „индиго“ от възрастните нямат авторитети. Те знаят, че възрастните нямат никакъв шанс, освен да бъдат дрогирани. Бизнесът с хапчета дрогиращи деца, вече и бебета, които плачели, разцъфтява. Правят се милиарди от упояването на деца.

1. 3. В отделна сграда

Това, което помага при работа с такива деца, от различните възрастови групи да са разделени в отделни сгради. В една сграда деца от първи до четвърти клас. В сграда, която не е близо до първата деца от пети до осми клас. В трета сграда, която е далеч от първите две деца от девети до дванадесети клас. Така изкривяванията на поколенията се удържат по вертикалата. Малките деца не копират състоянията на дванадесетокласниците, които са в различен етап вече от живота си. Хитрите деца, така не копират от големите букети хитрини в междучасията. Човек, които няма добродетели, а има меч в ръцете си, като го върти напосоки, без да иска отсича глави. Когато си пълен със сила , а не ти е стабилен центъра, сърцето ти не е изпълнено с доброта, състрадание и милосърдие, си опасен.

1. 4. В първи, пети и девети клас, основният фокус на учителите е формират екип в класа. Дори да не научат много, за децата тази инвестиция ще се върне многократно и скоро, ще задминат другите класове като знания, ако работят задружно.

Така в следващите четири години децата ще живеят в хармония и разбирателство. Един клас в който всички деца се забавляват, радостно им е заедно, произвежда много по-спокойни и хармонични личности, от клас в който децата постоянно се карат, конкурират се, страхуват се един от друг, мразят се и се ходят на училище за да се „прецакват“.

В този момент в София има проблем с женски банди от момичета 5-6 клас който се пребиват по особено жесток начин. Полиция и психолози не могат да помогнат. Това, което е шокиращо е, че са момичета. Майките им не са си свършили работата да им стоплят душата. Учителите не са си свършили работата да ги направят екип, ангажиран да върши смислени за живота дейности. Едно безхаберие. Как тези момичета ще станат майки и ще стоплят душата на децата си?! Как ще са топли, спокойни и милосърдни, да преминат с детето си през трудностите на порастването без насилие?!

Формирането на екипи става като децата са повече сред природата, правят ролеви игри, пеят заедно, с игри за робата в екип. Постоянен фокус на учителя е училището да е 50% полезно и 50% забавно. Ако в училище ти е полезно и приятно, защо да ходиш да се биеш със съседни училища? Ще стоиш и ще се забавляваш. Вниманието ти, ще е ангажирано със смислени за живота дейности.

РАВНИЯТ ДОСТЪП

Преди презентацията Любов Миронова ходи на наблюдения на учебни часове в различни базови училища и темата с равният достъп, се очертава като много тревожна.

Равният достъп се осигурява в момента за сметка на качеството.

Всички деца се приемат заедно. Изоставащите или болните деца пречат на другите да вървят с темпото си, демотивират ги или ги правят надменни. Това е един много криворазбран равен достъп.

Ако се хванат за ръце десет младежи и един дядо и тичат, ще тичат с темпото на най-бавния. В мениджмънта се казва Bottle neck. Това е проблем за най-бързите, защото се демотивират да тичат. В един момент им омръзва и си казват „така и така няма да се тича бързо и няма какво да се хабим“ и спират да се развиват. Това е проблем за най-бавния, защото през цялото време усеща негативното отношение на останалите към него, че ги бави.

Настоящият модел пропилява жизненото време на деца със специални образователни потребности и ги обрича на негодност да се реализират на пазара на труда. Децата със СОП, често физически престояват в класната стая, но те душевно и интелектуално не са били в нея и не е имало никаква добавена стойност за развитието им това време. Училището е било празно пространство, в което родителите им са ги оставили за да отидат на работа.

Любов Миронова предлага да има паралелките е добре да са по интереси, така че децата да попадат винаги в паралелка, в която да са звезди. Децата да се чувстват успешни. Всеки випуск е с паралелки по интереси. Редът в паралелките и типът на упражненията е различен.

7 Формиране на посока в образованието – видео

8 Нива на промяна в образованието – видео
9 Философия и фокус в образованието – видео
10 Финансиране, измерване и оценяване на образованието – видео
11 Синхронизиране на позициите за образованието – видео
12 Чувствителността на сетивата на децата – видео
13 Щадяща сетивата среда за децата – видео
14 !Отговорността и намерението на учителите – видео
15 Квалификация, изисквания и критерии за работещите с деца – видео
16 Учебно съдържание – видео
17 Изкривяване на учебно съдържание – видео
18 Родителите и връзката с децата – видео

21.07.2010 г. Знаем ли как да се справим с децата от новото поколение – статия Наблюдател

#промяна #система #визия #деца #потребности #отношение #нужди

6.08.2010 г. Децата Индиго – Споделено с Камелия TV7 – видео

#индиго #нови #съвременни #деца

Основно послание:

Не слагаме табелки на децата: „Ти си индигов, а ти не си индигов“. Това е термин създаден от възрастните да търсят информация в интернет. Възможно е брата да е индигов, а сестрата да не е. Работим с всички деца и техните родители. Тезата на Любов Миронова е, че всички деца са си добре и проблемите им идват от възрастните и средата около тях. Чрез промяна именно във възрастните и в средата се прави промяна в децата. Във Виолетовата жаба правим упражнения за концентрация на вниманието, за ред и последователни действия, за подобряване на паметта. Дадени са примери на йога упражнения за баланс на двете полукълба с които детето да се центрира. Посещавайки заниманията децата имат по-добри оценки в училище. Основна цел е родителя да види колко талантливо е детето му. Да смени насадената отрицателна представа за детето си и да го види успешно и можещо. Проблемът на родителите е сравнението, например брат и сестра. Като има сравнение, има и очакване и следва насилие и контрол върху детето за да реализира това очакване на родителя. Сутрин най-важното е детето да се нацелува, да му се даде толкова много любов, че да му стигне за целия ден. Децата имат нужда от любов! В детския център Виолетовата жаба имаме ограничен капацитет като брой деца на които може да помогнем и затова от тази година Любов Миронова прави обучения на целите учителски екипи в детски градини и училища на методиката си. Прави обучения на родители и учители по най-неприетия от социума аспект на тези деца, а именно агресията, как да се овладее и как тази енергия да се канализира градивно.

Още по темата: Децата индиго

8.09.2008 г. Децата на новото хилядолетие – статия Списание 8

#индиго #нови #съвременни #деца

09.2010 г. На кафе при Гала – Нова телевизия (видеото се търси)

#деца #индиго

25.09.2010 г. Агресията – видео Форум Родителство – Горичка

#деца #агресия #ролеви #модел #любов

22.11.2010 г. статия Варна утре (статията се търси)

10.12,2010 г. Аз не 4ета – статия Вестик Капитал

#деца #учене #правене #деца #смисъл #живот

„Любов Георгиева, мениджмънт консултант, който провежда обучения на родители и учители с техники за работа с новите деца, намира основния недостатък на българското образование в това, че се случва без лични изживявания. „То е направено, за да възпроизвежда информация без грешка. Никой не очаква от децата да разберат“, смята тя. Ключова роля тук играе академичният начин, по който се предават знанията, и липсата на каквато и да е било връзка с реалния живот на децата. Още повече че децата не се поставят в ситуация да търсят решения, а вместо това правилните отговори им се изливат наготово. Това няма как да ги формира като личности с умения да общуват, да работят в екип, да си поставят цели и да се справят с проблеми – качества, които са жизнено необходими най-малкото след края на 12 клас. „Учителите спешно трябва да направят своята трансформация, защото миналото няма как да стане бъдеще“, е мнението на Любов Георгиева.

Няма връзка с този свят

Докато образователната система е застинала на едно място, децата я изпреварват с години напред. Те израстват с нови технологии и свикват да възприемат информацията чрез игра и картинки. „Мозъците им са устроени по различен начин, сетивата им са много по-изострени, способни са да поемат много повече информация от нас, а ние ги караме да учат линейно“, коментира Любов Георгиева. Според нея това е причината те трудно да възприемат и осмислят традиционния тип информация. А старомодният начин на преподаване на учителите с гръб към децата, докато пишат на дъската, няма как да задържи вниманието на будните младежи. Георгиева разказва, че в Тайван например деца от първи клас учат чрез проекти. Ако например имат за задача да опишат своя свят, правят видеоинтервюта с роднините си, след това правят презентация пред класа и родителите си. Така те се чувстват лично ангажирани с това, което трябва да свършат като задача.“

#МЕДИИ 2011

21.01.2001 г. Поколението индиго – статия – вестник Република

#деца #синдиго

7.02.2011 г. Как да обзаведем пространство за децата – статия – Горичка

#среда #сетива #деца #пространства #обзавеждане

Тези, които са били на Форум Родителство, сигурно помнят презентацията на Любов Георгиева.
Сега, преди Форум Дом, Любов ни предложи своите съвети за грижата за детското пространство.
“Сегашните деца се раждат с много по-изострени сетива от нас. Много по-чувствителни са до физическа болка. Петте сетива слух, мирис, зрение, осезание и вкус при тях възприемат в пъти повече информация от нас и това ги натоварва  емоционално и психически. Предлагам ви няколко идеи за създаване на щадяща сетивата среда.

Зрение

• Пространството да е семпло и ненатоварващо очите с много бледи пастелни цветове на стените, килимите, мебелите и завесите. Стените са без всички табла, рафтове с играчи и други общоприети начини за показване, колко детско е това място в очите на възрастните.
• Ако искате да проверите дали мястото е подходящо, си представете, че много сте се уморили и ви боли главата и очите ви болят. Огледайте се и вижте, кое в помещението би ви помогнало да си починете и кое би ви натоварило още очите.
• Нежно синьото помага на децата да се успокоят. Ако имате празна стена в този цвят, може да се изненадате как децата неосъзнато застават към нея.
• Острите ъгли в помещението може с хартия в цвета на стената да увиете и омекотите.
• Растенията и зеления цвят на растенията много помага на децата с чувствително зрение.
• Телевизор и компютър в детската градина нямат място. Тези, които твърдо вярват в обратното могат да ги сложат в отделно помещение – компютърна зала, салон. Така вибрацията им (когато са изключени) няма да пречи на играта и на съня на децата, защото те я усещат.
• Ярките цветове, особено червеното в обзавеждането предизвикват нервност, неспокойство, агресия.
• Колкото по меки и обли са формите, толкова по-естествено ще се чувстват децата.
• Красотата, хармонията и естетиката са ключово важни за децата.

Слух

• Помещенията са тихи, по възможност по-добре звукоизолирани (например с топлоизолация, алуминиева дограма).
• Пускайте тихо класическа музика. Целта е детето да се отпусне и хармонизира. Много подходяща е музиката на Моцарт. А за сутрешната гимнастика, препоръчваме Йохан Щраус.
• Ако всеки път, когато се пусне дадена музика следва едно действие, децата ще могат да правят по-лесно прехода между темите. Например сутрин се пуска Щраус и децата знаят, че на втория валс започва гимнастиката. Имат достатъчно време докато тече първия валс да се настроят, да довършат важните за тях в този момент дейности и да превключват естествено.
• Много е важно учителите да разговарят с децата, като екскурзоводи – внимателно, без викове, забележки, ирония, обиди, повишаване на тон, заплахи. Мек, спокоен глас и толерантност са ключът към много детски сърца.
• Децата имат нужда да крещят, за да се освобождават. Ако крещенето стане регламентирано, например сутрин, на двора децата, които желаят ще могат да се освободят от напреженията, с който идват от вкъщи. Така деня ще мине по-леко за всички.
• В българската традиция (4-5 поколения преди нас) „пролетния” вик е бил особено важна част от авторегулацията. Натрупаното цяла зима затваряне, потискане, скованост, студ, са се изчиствали с легално викане сред природата с часове. „Ехооо!”.
• Целта е класните стаи да са тихи, а децата да имат легална форма да се изразят.

Мирис

• Използвайте почистващи препарати без мирис. И без вредни химикали.
• Помещенията да се проветряват по няколко пъти на ден.
• Помещенията да ухаят деликатно. Например всяка сутрин в купичка вода капвайте няколко капки етерично масло от чаено дърво или мента или лимон или нещо друго. Друг вариант е в голяма купа с вода да сложите изсушена лайка или липа или … Въздухът за възрастните няма мирис, но децата го усещат много добре и това ги успокоява.
• Дезодоранти, химически ароматизатори и ароматни пръчици не са желателни. Ароматните пръчици тъй като са силни за децата, са подходящи за открито пространство или за голям салон с отворен прозорец.
• В храната също е добре да се избягват силните миризми. Миризмата от кухненските помещения по възможност да не достига другите стаи, а да се проветрява с абсорбатори или прозорци.

Допир

• Материите имат огромно значение за децата. 100% памук за текстила е минимум.
• Дунапрен и пластмаса е желателно да се избягват.
• Колкото повече естествени материи допират децата, толкова по-добре ще се свържат с природата и ще са по-релаксирани.
• Идеално би било ако пода и мебелите са дървени (не ПДЧ или МДФ).
• Добре е съдовете за хранене да са керамични, дори лъжиците да са керамични.
• Килимите на пода, по който играят децата, освен с прахосмукачка да се тупат и перат периодично, това е много здравословно за децата.

10.02.2011 г.  видео – Откровено с Ели ББТ (видеото се търси)

02.2011 г. Индиго и кристални деца – видео – Станция нова Нова телевизия

#деца #индиго #кристални #разглезени #възпитание

11.03.2011 г. Визия за образованието. Стратегия за промяна на образователната система. – видео

#визия #система #промяна #стратегия #диалог #съгласие #образование #области

12.03.2011 г. – Потребностите на децата – лекция в град Кюстендил

#потребности #нужди

25.03.2011 г. Диалот за бъдещето – статия – вестник Култура

#система #промяна

06.04.2011 г. Детето първокласник – статия – 1-во ОУ „Христо Ботев“ Търговище

#деца #първи #клас #индиго #концентрация

05 2011 г. Новите деца на бъдещето – статия – Здравен журнал

#деца #индиго

11.10.2011 – Индиговите деца и програмата на Любов Миронова за работа с тях известна като Виолетовата жаба – разговор с Теодор Василев и Лора Величкова – видео – Откровено с Ели по ББТ

#деца #индиго #виолетова #жаба #програма #център

10.2011 г. Ученици будители – статия – Ученически вестник ПМГ Гоце Делчев (статията се търси)

2011 – Изкуството да общуваме с новите деца – статия – вестник Наблюдател (статията си търси)

#МЕДИИ 2012

30.1.2012 г. 150 родители и учители учиха как да се справят с агресията при децата – статия вестник Янтра

#деца #индиго #агресия #нужди

1.2.2012 г. Да оставим децата си на мира. Да спрем да ги контролираме, командваме и напътстваме – статия – вестник Янтра

#авторски #училища #поколения #деца #нужди #агресия #родители #контрол #подаръци

8.3.2012 г. Учениците като грамофонни плочи – статия  Списание 8

#деца #образование #смисъл #промяна #модел

18.3.2012 г.  Развитие на качествата на ума – видео –  Бон-Бон Super 7

#деца #ум #качества #упражнения

21.09.2012 г – Децата левичари. Развиване качествата на ума – видео – Часът на мама БТВ Лейди

#деца #левичари #ум #упражнения

6.10.2012 г. Създаване на среда за израстване – публикация – Първа Алтернативна Научна Конференция Езотерика и духовност – живот в новото измерение

#деца #сетива #щадяща #жаба #програма #център

#МЕДИИ 2013

12.03.2013 година – По-малко време пред компютър, повече реални изживявания – аудио Ива от сутрин до обед FM+ (аудиото се търси)

#деца #сетива #щадяща #екрани #компютри #среда

26.3.2013 г. Децата индиго. Препоръки за работа с деца с енергично изразена индивидуалност.  – видео – Часът на мама БТВ Лейди

#деца #индиго #навици #родители #агресия #съвети

1.6.2013 г. Хиперактивните деца. Канализиране енергия. Фокус във верния резултат – видео – Часът на мама БТВ Лейди

#деца #хиперактивни #енергия #проблеми #училище #съвети

#МЕДИИ 2014

21.01.2014 г. Процесът на помагане – ,,Приказка за Душко, съседката, нейната рибка и малката бележка“ в студиото с авторката Любов Миронова – аудио (аудиото се търси) – Ива от сутрин до обед радио FM+

#книги #Бонбончо #автор #приказки

26.1.2014 г. – Връзката родители деца – видео – Жените говорят 7дни

#деца #родители #връзка #приказки #комуникация #диалог

28.1.2014 Приказките са кодирани съобщения и всъщност те са предаване на едни програми на децата. Чрез тях се възпитават добродетели.- аудио (аудиото се търси) – Ива от сутрин до обед радио FM+

4.2.2014 Как най-оптимално да прекарваме време с детето си, така че да му даваме всичкото внимание, от което има нужда – аудио (аудиото се търси) – Ива от сутрин до обед радио FM+

27.2.2014 г. Любов Миронова: Всеки има нужда да бъде обичан и подкрепян – аудио – Дарик радио

#добродетели #отговорност #преподаване

21.03.2014 Интелектуалното развитие на децата. Какво е важно да знаем като родители? – лекция – Училище за бъдещи родители БЕБЕ

29.03.14 г. Любов Миронова: Изберете формата на образование, каквато търсите за детето си – статия– Списание 8

#форум #хармония #деца #здраве #сравнителна #педагогика #алтернативна #хуманна #родители

Какво очаква гостите на форума „Хармония с децата – творци на хуманна педагогика“

1.4.2015 г. Има ли алтернативно образование в България? – статия – Job Tiger TV

#форум #хармония #деца #здраве #сравнителна #педагогика #алтернативна #хуманна #родители

На 18 и 19 април 2015 г. в столичния хотел „Експо“, зала „Панорама“, ще се проведе форумът „Хармония с децата – творци на хуманна педагогика„. Събитието е насочено към родители и учители, търсещи решение за образованието на децата си, към търсещите алтернатива на настоящата образователна система или нейното подобряване. Над 20 лектори ще представят валдорфска, озарена, слънчева, синергетическа педагогика, педагогика на Монтесори, демократично образование, сугестопедия, както и теми, посветени на някои от ярките представители на хуманната педагогика.

Ето и какво споделя Любов Миронова, педагог и дългогодишен активист за промяна на образователния модел, в качеството й на организатор на форума:

Здравей, Любов! Би ли ни разказала как се роди идеята за форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“?

Идеята за форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ премина през няколко етапа. В началото на 2014 г. имах силното желание да създадем уебсайт, в който всеки родител да може да попълни въпросник относно представата си за образование, което би искал да осигури на детето си. Отговорите му автоматично да се съпоставят с известните ни педагогически системи и да му се даде обратна връзка коя от тях е най-близка до неговата визия. Това би било бърз инструмент родителите да назоват какво искат и да се сдружат за построяване на качествени училища. Написахме проекти и през есента на 2014 г. те бяха оценени с минимален брой точки. Защо такива проекти не са подкрепени всеки сам може да интерпретира. През септември 2014 г. се появи национално представително проучване, в което се посочваше, че „94% от родителите са доволни от училищата в България“. То беше щедро отразено от медиите. Наши представители провериха как е правено проучването, имаше срещи и дискусии. Това преля лично моята чаша на търпението. Това беше моментът, в който беше ясно, че в България трябва да се съберат на едно място всички творци на хуманна педагогика и да обединят сили, а това, което се случва в училищата, да се изкорени. Да се смени коренът на образованието – стандартизирано, принудително, имащо за център „обществените нужди“, които кой точно определя какви са не е ясно. Образованието да е без насилие и децата и родителите да имат избор. След това нещата се случиха стихийно. Платих разходите. Лекторите от София и страната идват, водени от мисията си. Приятели и доброволци помагат за организацията. За разлика от щедро финансираните и изпълващи медиите чуждопоклоннически конференции за образование, които прокарват определени икономически интереси и политически влияния, тази се прави от хора, които искрено обичат деца и носят една по-висока вибрация и намерение. Когато нещо трябва да се случи, то се случва.

Какви са в момента възможностите за алтернативно образование у нас? Какво може да се подобри в тази област? Какви са тенденциите в световен мащаб?

Алтернативно образование в България няма, с изключение на хоумскулърите (хора, които дават образование на децата си, без те да ходят на училище). В държавните образователни учреждения има добри учители, които прилагат, доколкото е възможно, елементи от гореизброените педагогически системи. Тези елементи са забележими предимно в детските градини, намаляват до четвърти клас и почти изчезват след това. Причините са много. Дори един учител да иска да твори и да прави качествено образование, има твърде много наредби, които гарантират, че това няма да се случи. Някои по-смели директори и учители рискуват и поемат риска да бъдат санкционирани в името на съвестта си и любовта си към професията и децата. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания или те могат да направят нещо допълнително следобед – в свободното време на децата. Това не е алтернативно образование. Философията е същата. Предметите са същите. Учебниците са същите. Децата по цял ден са в училище. Появиха са частни детски градини, които прилагат в различна степен някои от гореизброените педагогики. Това са къщи с неголям брой деца. В последните години се появиха и първите опити за създаване на училища за някои от гореизброените педагогически системи. Това отново е за по няколко деца.

Това, което може да се подобри, е родителите да се запознаят с тези педагогически системи, да видят множеството предимства за децата си и да вложат време и енергия тези детски градини и училища да се развият устойчиво. Всяка една педагогическа система да има качествени, просторни и добре оборудвани учебни пространства и да се развива за доброто на децата, на родителите, на учителите и на цялото.

В световен мащаб част от гореизброените системи са добре развити, имат традиции и резултатите им са измерими в десетилетия. Това са доказани педагогики. Въпросът е в България хората да се запознаят с тях, да ги разберат и изберат. Нашата задача е да спомогнем този процес да протече по-лесно и бързо.

Възможно ли е образованието в т.нар. „алтернативни“ училища и школи да бъде конкурентно на традиционното образование и ако да – с какво?

Възможно ли е перфолентата (използваше се в първите компютри) да е конкуренция на преносимия диск от 1 терабайт? Да, и двете са преносители на информация, но материалът, логиката, принципът, функционалността и резултатът са коренно различни.

В природата няма конкуренция. Това е измислено от хората с цел повишаване на ефективността, която е породена от дълбоко неосъзнат страх за оцеляване.

Училищата, базирани на хуманност, имат по-успешни ученици и впоследствие личности. Тъй като децата са учили не от страх от наказание, конкуренция, за оценки, за изпити, дали ще ги приемат висше, а защото им е било интересно, защото им е било приятно, защото са виждали смисъл, правили са го за собственото си развитие.

Ако държавата започне да мери на изхода т.е. всяко училище да избира начина, по който да образова децата, и на всеки четири години  да се проверява дали децата покриват държавните образователни изисквания, тогава няма да има думи като „традиционно“ и „алтернативно“. Ще е едно. Някои училища ще станат много успешни. Други ще се провалят и тъй като имат свобода за промяна, ще намерят път и начин. И сега на някои училища им казват елитни, а на други квартални… Въпросът е, че нямат избор. Матрицата е една и колкото и да се опитват да правят промени, то не се получава. Децата изискват промените и рушат системата методично. Така че трансформацията на образованието ще се случи, ако не доброволно, то доброзорно.

4.4.2014 г. Ходене по буквите – статия – вестник Култура

#устойчив #модел #образование #хармония #деца #добродетели #книга

8.4.2015 г. Защо е необходима реформа в образованието в посока на хуманност, свобода и добруване? – статия – Job Tiger TV

#форум #хармония #деца #промяна #система #реформа #алтернативна #хуманна #родители #педагогика

5.2014 г. В търсене на хармонията между деца и родители – видео –  Още нещо TV7

#книга #устойчив #модел #образование #хармония #деца #Бонбончо #връзка #родители #деца

12.5.2014 г. Време е за скок в образователния модел! – статия – Списание 8

#книга #устойчив #модел #образование #хармония #деца #смяна

Новата книга на Любов Миронова е вече на пазара

15.5.2014 г. Устойчив модел за образование и хармония с децата вече е на книжния пазар – видео – JobtigerTV

#книга #устойчив #модел #образование #хармония #деца #смяна

19.5.2014 г. Любов Миронова: Любопитството е важно и за възпитателя, и за пътешественика – аудио – Радио София

#деца #уважение #граници #родители

В рубриката „Бранш“ този път гостува човек с многостранни интереси и дейности – Любов Миронова е педагог, обучител на учители и директори в образованието, активист за промяна на образователния модел… пътешественик… Страстта ѝ обаче са децата, с които работи най-вече в неделя.

Децата се раждат съвършени, ако има проблем, обикновено той произтича от родителите. Тогава им препоръчвам те да отидат на терапия – казва Любов Миронова.

Колко е важно да говорим с децата като с равни – най-прекия път към доверието? Защо трябва да сме приятели с малчуганите, но все пак да запазваме границата? И защо Любов смята, че диалогът с децата е вид договаряне, а образованието е плод не на учебника, а по-скоро на личния пример? Каква е ролята на НЕ-тата при общуването с малките, защо послушните деца са не са най-безпроблемни…

Чуйте и ще научите.

20.5.2014 г. Лилави хоризонти – видео – TV7

#индиго #деца #уважение #граници #родители

01.07.2014 г.  – „Децата са си наред – проблемите им идват от възрастните. Затова и терминът, който измислихме, е cool parents – „готини родители“.  Любов Миронова е в студиото, за да ни разкаже за най-новата идея, свързана с възпитанието – кои теми са важни за родителите и как те могат да станат по-добри във възпитанието.

8.6.2014 г. Децата на времето – статия – Списание 8

#родители #деца #разлики #свобода #действие #бъдеще #готини #училище

15.6.2014 г. Как се става готин родител –  анонс – Жената днес

#анкета #готини #училище #родители

Как да се разбирам по-добре с децата? Как да съм по-добър родител? Какви са алтернативите на мол, телевизор, компютър, парти център и ежедневни нови играчки на детството?

Ако тези въпроси ви вълнуват, можете да помогнете за подобряването на връзката между поколенията и на средата, в която растат нашите деца.

Фондация Родители Учители Деца – ФРУД – организира анкета за всички, които имат въпроси за развитието и отношенията със своите деца и искат да получат отговори.Ето ТУК можете да попълните анкетата напълно анонимно. Отговорите в нея ще помогнат на фондацията да избере формата на срещите на Готини родители. На всяка среща ще се представя избрана тема от специалист и от самите родители.

Фондация ФРУД реализира Проект „Светлина“, които търси промяна в публичното образование за хармонично развитие на младото поколение.

4.8.2014 г. Аз чета защото – видео – JobtigerTV

11.10.2014 г. Образователният модел за следващите 250 години – видео – Трета алтернативна научна конференция

#нов #образователен #деца #модел#важно!

3.11.2014 г. Хармония с децата – лекция – Свободата да бъдеш – фестивал за ума, тялото и духа

#нужди #хиперактивни #деца #модел#промяна

28 11 2014 г. Хармония с децата – лекция – Отдел културно и духовно развитие гр. Кюстендил

#нужди #хиперактивни #деца #модел#промяна

#МЕДИИ 2015

29.03.2015 Любов Миронова: Изберете формата на образование, каквато търсите за детето си – статия – Списание 8

31.3.2015 г. Форум хармония с децата – аудио (аудито се търси) Ива от сутрин до обед FM+

Любов Миронова учредител на Фондация „Родители, учители, деца“ е в студиото, за да си говорим за Форум хармония с децата: Творци на хуманна педагогика, който предстои на 18 и 19 април:)

„На този форум няма да бъде представена една, а няколко хуманистична педагогики – все пак този елемент присъства в различни системи. Днес детето е принудително задържано в тази институция, наречена училище, и задължавано да изучава дисциплини, които не избира само. Основа на хуманната педагогика е самият човек – любовта към него, тя е важна, а не системата. Това я отличава. Друго много важно е красотата, съобразяването с природата – връзката с нея е много важна; във всички системи е заложено водещата сила да е любопитството на детето и най-вече – и детето, и родителят да имат избор.
Най-много участници има сред учителите – те имат двойна полза от присъствието си, защото форумът ще им помогне и в родителството, и в преподаването.“

1.4.2015 г. Има ли алтернативно образование в България? – статия – Job Tiger TV

На 18 и 19 април 2015 г. в столичния хотел „Експо“, зала „Панорама“, ще се проведе форумът „Хармония с децата – творци на хуманна педагогика„. Събитието е насочено към родители и учители, търсещи решение за образованието на децата си, към търсещите алтернатива на настоящата образователна система или нейното подобряване. Над 20 лектори ще представят валдорфска, озарена, слънчева, синергетическа педагогика, педагогика на Монтесори, демократично образование, сугестопедия, както и теми, посветени на някои от ярките представители на хуманната педагогика.

Ето и какво споделя Любов Миронова, педагог и дългогодишен активист за промяна на образователния модел, в качеството й на организатор на форума:

Здравей, Любов! Би ли ни разказала как се роди идеята за форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“?

Идеята за форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ премина през няколко етапа. В началото на 2014 г. имах силното желание да създадем уебсайт, в който всеки родител да може да попълни въпросник относно представата си за образование, което би искал да осигури на детето си. Отговорите му автоматично да се съпоставят с известните ни педагогически системи и да му се даде обратна връзка коя от тях е най-близка до неговата визия. Това би било бърз инструмент родителите да назоват какво искат и да се сдружат за построяване на качествени училища. Написахме проекти и през есента на 2014 г. те бяха оценени с минимален брой точки. Защо такива проекти не са подкрепени всеки сам може да интерпретира. През септември 2014 г. се появи национално представително проучване, в което се посочваше, че „94% от родителите са доволни от училищата в България“. То беше щедро отразено от медиите. Наши представители провериха как е правено проучването, имаше срещи и дискусии. Това преля лично моята чаша на търпението. Това беше моментът, в който беше ясно, че в България трябва да се съберат на едно място всички творци на хуманна педагогика и да обединят сили, а това, което се случва в училищата, да се изкорени. Да се смени коренът на образованието – стандартизирано, принудително, имащо за център „обществените нужди“, които кой точно определя какви са не е ясно. Образованието да е без насилие и децата и родителите да имат избор. След това нещата се случиха стихийно. Платих разходите. Лекторите от София и страната идват, водени от мисията си. Приятели и доброволци помагат за организацията. За разлика от щедро финансираните и изпълващи медиите чуждопоклоннически конференции за образование, които прокарват определени икономически интереси и политически влияния, тази се прави от хора, които искрено обичат деца и носят една по-висока вибрация и намерение. Когато нещо трябва да се случи, то се случва.

Какви са в момента възможностите за алтернативно образование у нас? Какво може да се подобри в тази област? Какви са тенденциите в световен мащаб?

Алтернативно образование в България няма, с изключение на хоумскулърите (хора, които дават образование на децата си, без те да ходят на училище). В държавните образователни учреждения има добри учители, които прилагат, доколкото е възможно, елементи от гореизброените педагогически системи. Тези елементи са забележими предимно в детските градини, намаляват до четвърти клас и почти изчезват след това. Причините са много. Дори един учител да иска да твори и да прави качествено образование, има твърде много наредби, които гарантират, че това няма да се случи. Някои по-смели директори и учители рискуват и поемат риска да бъдат санкционирани в името на съвестта си и любовта си към професията и децата. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания или те могат да направят нещо допълнително следобед – в свободното време на децата. Това не е алтернативно образование. Философията е същата. Предметите са същите. Учебниците са същите. Децата по цял ден са в училище. Появиха са частни детски градини, които прилагат в различна степен някои от гореизброените педагогики. Това са къщи с неголям брой деца. В последните години се появиха и първите опити за създаване на училища за някои от гореизброените педагогически системи. Това отново е за по няколко деца.

Това, което може да се подобри, е родителите да се запознаят с тези педагогически системи, да видят множеството предимства за децата си и да вложат време и енергия тези детски градини и училища да се развият устойчиво. Всяка една педагогическа система да има качествени, просторни и добре оборудвани учебни пространства и да се развива за доброто на децата, на родителите, на учителите и на цялото.

В световен мащаб част от гореизброените системи са добре развити, имат традиции и резултатите им са измерими в десетилетия. Това са доказани педагогики. Въпросът е в България хората да се запознаят с тях, да ги разберат и изберат. Нашата задача е да спомогнем този процес да протече по-лесно и бързо.

Възможно ли е образованието в т.нар. „алтернативни“ училища и школи да бъде конкурентно на традиционното образование и ако да – с какво?

Възможно ли е перфолентата (използваше се в първите компютри) да е конкуренция на преносимия диск от 1 терабайт? Да, и двете са преносители на информация, но материалът, логиката, принципът, функционалността и резултатът са коренно различни.

В природата няма конкуренция. Това е измислено от хората с цел повишаване на ефективността, която е породена от дълбоко неосъзнат страх за оцеляване.

Училищата, базирани на хуманност, имат по-успешни ученици и впоследствие личности. Тъй като децата са учили не от страх от наказание, конкуренция, за оценки, за изпити, дали ще ги приемат висше, а защото им е било интересно, защото им е било приятно, защото са виждали смисъл, правили са го за собственото си развитие.

Ако държавата започне да мери на изхода т.е. всяко училище да избира начина, по който да образова децата, и на всеки четири години  да се проверява дали децата покриват държавните образователни изисквания, тогава няма да има думи като „традиционно“ и „алтернативно“. Ще е едно. Някои училища ще станат много успешни. Други ще се провалят и тъй като имат свобода за промяна, ще намерят път и начин. И сега на някои училища им казват елитни, а на други квартални… Въпросът е, че нямат избор. Матрицата е една и колкото и да се опитват да правят промени, то не се получава. Децата изискват промените и рушат системата методично. Така че трансформацията на образованието ще се случи, ако не доброволно, то доброзорно.

1.4.2015 г. –  За хуманната педагогика – анонс – Списание 8

1.4.2015 г. –  Класическите приказки – видео – Преди обед БТВ

3.4.2015 г. Форум Хармония с децата- видео –  Още нещо News 7

6.4.2015 г. Хуманни педагогики – анонс – Списание 8

Докато общественото мнение се фокусира предимно върху размишления над упадъка на българското образование, реалните алтернативи за обучение и образование никнат като гъби. Валдорфските детска градина и училище са факт, системата Монтесори също е добре позната. Демократичното училище отвори врати през 2014 г. Двете български системи слънчевата педагогика и сугестопедия набират стремглаво скорост и съмишленици. Макар да боравят с различни подходи, във всички тези педагогики се преплитат като основни нишки липсата на насилие, уважението към детето, любовта, красотата, хармонията с природата. С една дума могат да се обобщят като хуманни.

8.4.2015 г. – Защо е необходима реформа в образованието в посока на хуманност, свобода и добруване? – статия – Job Tiger TV

Дава ли училището на децата ни всичко необходимо, за да намерят своето щастие? Какво могат да направят родителите, ако отговорът е отрицателен?

Настоящото училище в България няма в целите, програмата и първопричината си идеята за щастие, както за децата, така и за родителите, така и за учителите. В една държава като Бутан има Министерство на щастието, министър на щастието, можете да прочете на сайта на министерството петгодишния им план за щастие, десетгодишния план и дългосрочния им двадесет и пет годишен план за щастие. Имат и инструмент, с който мерят щастието, както и национален индекс на щастие.

Ако аз имам телескоп, мога да ви дам телескоп. Ако вие нямате телескоп, не можете да ми дадете телескоп. Същото е и с щастието. Ако една учителка е щастлива, може да даде на децата щастие. Ако не е щастлива, няма какво да им даде. Ако една учителка е депресирана, ще им даде депресия.

Моето мнение е, че родителите трябва да се запознаят с децата си. Да не съдят за тях по себе си и по миналото си. Да познават талантите им, интересите им, вдъхновението им и да потърсят училище и учител, които да ги удовлетворяват. Няма една идеална система. Както децата са различни, така и педагогическите системи са различни. Те са създадени да задоволяват различните нужди на деца и родители. Това е причината на форума да бъдат поканени толкова много педагогически системи. Родителите да имат избор. Да могат да сравнят и да изберат. Няма да паднат хубавите училища от небето. Ние трябва да ги съградим.

Частните уроци. Допълнение, алтернатива, необходимост или нещо друго?

Частните уроци са необлагаем доход за учителите. Съществуват, базирани на страха на родителите, че детето няма да си вземе матурите. Създателите на матурите, оценителите на матурите и частните уроци се взаимообслужват десетилетия, чак започва да ни се струва нормално. Не е нормално. Децата имат нужда от детство, игра, приятели. В момента е много удобно за всички децата от училище да отидат на занималня, после на урок и после да заспят. Ако може през цялото време да са заети някъде, за да успокояват съвестта и страховете на родителите си, да осигуряват доходи на учителите и администрацията да показва тези резултати като резултати на училището. Ако едно училище е качествено, частни уроци няма да има дори като идея.

Какво трябва да знаят родителите, които не желаят децата им да бъдат образовани по начина, по който са били образовани те самите?

Много е важно родителите да си изяснят какво искат. Повечето знаят какво не искат. Първо трябва да напишат какво искат. За да знаят обаче какво искат, им е необходима база, на която да стъпят. Да видят алтернативи и да изберат най-доброто, съобразно ценностите си и уникалността на детето си. Това е една от основните цели на форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“. Да добият поглед върху системите. По време на форума на всеки 45 минути сме предвидили по 15 минути почивка за социални контакти. Това е времето родителите да поговорят с лекторите, да намерят съмишленици, да се сдружат. Да започнат да изграждат ясна картина на това, което искат.

Какви стъпки може да предприеме всеки от нас, така че образователната система да стане по-отворена, съвременна и насочена към намирането на щастие преди всичко останало?

Образователната система за последните 25 години преживя своята цялостна деградация и в момента е подложена на сериозни влияния отвън. Подменят се учебни предмети с презокеански методики, без да се адаптират за български деца… Финансират се уж добри каузи, изцяло базирани на политически интереси.

За да може образователната система да стане по-отворена, съвременна и насочена към намирането на щастие, родителите трябва да отделят време и внимание. Първо, трябва да се запознаят какво всъщност се случва в системата. Те познават симптомите, но когато погледнат вътре, гледката не е лицеприятна. Тук е моментът да изискват отвореност на тази система и постоянно да са наясно кой, какво и защо прави на детето им. Да са проактивни и изискващи. Второ, родителите трябва изцяло да поемат отговорността за възпитанието на децата си и да забравят, че училището ще свърши тази задача. Училището в България в момента трудно се справя да им дава знания и умения. Трето, децата трябва да учат смислени за живота знания и умения, което означава изцяло нов поглед към учебното съдържание. Светът не е разделен на математика, рисуване и физика. Той е цялостен. Машините вече отдавна произвеждат достатъчно храна, така че една нация да може да спре да оцелява и да започне да инвестира в здраве и щастие. Защо не се случва на практика всеки може да си отговори.

Какво би се променило за следващите поколения, ако повече деца бъдат обучавани чрез способите на хуманната педагогика за сметка на традиционната такава?

Само два класа деца да бъдат обучени на добродетели, и се е сменило бъдещето на страната ни. Представяте ли си да има по едно училище от гореизброените педагогики?! Представяте ли си, че имате дете, попълвате въпросник за вашите ценности и излиза списък с училища, в които екипът, родителите и децата имат същите. От тези училища вие можете да изберете това, което е според уникалността на детето ви. Щом в другите страни се случва, и при нас е възможно. Тъй като доходите на населението са ниски, тук практически е невъзможно родители да се съберат и сами да създадат качествено училище. Силите стигат за кооператив или къща – детска градина… Друга трудност е, че хората идват и искат да решат конкретния си личен проблем. Те се интересуват от училище за тяхното си дете, нищо повече. Казват: „Построй училището и ние ще идваме“. Не искат ангажимент. Искат да го консумират готово за кратко. Много от хората, които уж радеят за промяна на образованието или правят нещо в посока на промяна на образованието, всъщност правят бизнес или обслужват лични или чужди амбиции/интереси. Та за бъдещите поколения, за да станат нещата, трябват хора, надскочили егото си, които виждат по-далеч напред и са склонни да инвестират себе си, времето си, любовта си. Това си е мисия. Сега на  форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ се надявам да се съберат от цялата страна хора, осъзнали мисията си, и да действаме заедно и в разбирателство за промяна на образованието в посока на хуманност, свобода и добруване.

Мислиш ли, че е необходимо държавата да даде възможност за избор и да признае алтернативите на традиционните методи за образование и възпитаване?

Мисля, че държавата трябва да си намери мястото. Нейната роля е да осигури инфраструктура за образование, храна, вода, дрехи, подслон и закрила на всяко дете, да осигури еднаква сума за образование на всяко дете, да проверява и публикува на всеки четири години децата какво знаят и могат, да измерват и публикуват индекса на щастие или индекса на благоденствие на децата. Родителите трябва да избират училище и да носят отговорност за децата си. Педагогическата система трябва да си подготвя кадрите. Училището избира педагогическата си система, методите и публикува публично програмата си – какво и защо прави. Родителите следят дали това се спазва. Поне три групи – родителите, независими оценители и децата – измерват резултатите на всеки шест месеца например. Заедно родители, учители, деца и администрация трябва да работят. Това е целта – заедно.

Смяташ ли, че хуманната педагогика ще бъде част от образованието на бъдещето?

Това е образованието на настоящето и на бъдещето.

Чрез форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ нашата задача е да информираме родителите и да им дадем възможност сами да достигнат до този извод.

8.4.2015 г. Форум показва и други, нетрадиционни модели педагогически системи  – аудио – Радио София

8.4.2015 г.  Хуманната педагогика – аудио (аудиото се търси) Аларма Радио Христо Ботев

9.4.2015 г. Приказка за Душко, съседката, нейната рибка и малката бележка  – статия – Детски книги

18.4.2015 г. За Форум Хармония с децата – видео – Форум Хармония с децата ФРУД

18.4.2015 г. Озарена педагогика_Къде? – видео – Форум Хармония с децата ФРУД
18.4.2015 г. Озарена педагогика_Кои? – видео – Форум Хармония с децата ФРУД

18.4.2015 г. Озарена педагогика_Как? – видео – Форум Хармония с децата ФРУД
18.4.2015 г. Озарена педагогика_За кого? – видео – Форум Хармония с децата ФРУД

18.4.2015 г. Лектори представят възможности за децата на форум за алтернативно образование в София – аудио – БНР

19.4.2015 г. Всички лекции на Форум Хармония с децата – видео плейлист – Форум Хармония с децата ФРУД

19.4.2015 г. Слънчевата педагогика не е децата да учат на плажа – статия – вестник Сега

21.4.2015 г. Любов Миронова, Диана Манова, Слав Славов и Нина Александрова за възможностите за образование – аудио (аудиото се търси) – Дарик Радио

25.4.2015 г. Училище за родители – аудио (аудиото се търси) – Моето семейство Радио Христо Ботев

25.4.2015 г. Озарено училище – видео – Форум Нови и действащи алтернативи в образованието Середнидипити

29.4.2015 г. Защо да учим децата, че имат право на избор  – видео – TV 7

7.5.2015 г. Хуманната педагогика е образователен модел, в центъра на който е детето с неговите индивидуални потребности – аудио – БНР

12.5.2015 г. Как да избираме книгите? – аудио (аудиото се търси) – Ива от сутрин до обед FM+

С Любов Миронова и Вал Стоева си говорим за детските приказки:
Как да избираме книгите?
„Да има естетика, усещане, че това е ценно. След това родителя да прочете книгата сам, да редактира.
Не е целта да се прочетат много приказки, а да се четат приказки, като се дава пространство и време на детето да ги преработва.
Също е много хубаво родителите сами да измислят приказки на децата. Да ги записват на телефона и детето да си ги пуска после, ако родителят няма възможност да разказва отново. И тогава това е приказката със семейните ценности, които родителя иска да се запаметят.“

Страшни ли са приказките?
„Класическите приказки са многопластови и детето всеки път ги чува и осмисля по различен начин. Това е, защото то израства и ги преработва във вътрешния си свят. Приказките не са страшни и това, че майките изоставят децата си и бащи се женят за лоши жени, всъщност това е начин децата да преработят по безопасен начин света, в който така или иначе един ден ще срещнат.
Ако има насилие в приказката, това е нещо, което детето ще направи точно толкова страшно, колкото неговата психика може да поеме. Приказките са парашут, с който децата плавно кацат в действителността.“

12.05.15 г. Училище без уроци – статия – вестник Стандарт

23.5.2015 г. Проект Светлина и Озареното училище – статия – Списание Алтернатива брой 6

Любов Миронова предлага цялостна концепция за промяна на настоящия индустриален образователен модел с визия за седем поколения напред.

14.07.2015 г. Различни училища за различните деца – аудио (аудиото се търси) – Ива от сутрин до обед FM+

С Любов Миронова започваме разговор за критериите, които определят различните видове образование:)

„Хората имат различни представи за това какво искат да изживее детето им и трябва да имат възможността да направят свободен избор. Основната идея е, че в България хората познават един вид училище – традиционното. А по света има много видове училища и учене!“ – започна Любов.

„Трябва да се разгледа същността на всеки вид педагогика. Има педагогики, които се занимават с човекознание – т.е. изучават на каква възраст е подходящо да се преподава определен материал.“

5.8.2015 г. –  Потребностите на съвременните деца и образованието – статия –  EuroChicago

Една от най-интересните презентации на тазгодишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, която се проведе на 30 и 31 юли в Софийския университет, е била по темата “ПОТРЕБНОСТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЦА И ОБРАЗОВАНИЕТО”. Презентацията е изнесена от ЛЮБОВ МИРОНОВА от фондация „Родители, Учители, Деца“.

Предлагаме на вниманието на читателите част от подготвения от Любов Миронова материал, макар че за съжаление не разполагаме със запис от неговото представяне. Цялото съдържание на материала може да се изтегли в края на публикацията.

08.09.2015 г.  Обучение за обучители по Добродетели – аудио (аудиото се търси) – Ива от сутрин до обед FM+

„Рицари без броня“ – една рубрика, която отваря вратите на студиото ни към най-малките:) Гост в нея днес е Любов Миронова, а поводът са предстоящите обучения за обучители по добродетели. Какво представляват те – от самата Любов:)

„Това обучение е много важно, защото добродетелите са част от програмите, които опредят изборите, които прави човек. Докато детето стане на седем, то копира добродетелите от своите родители – ако майката лъже, и детето лъже и т.н. Периодът между 7 и 13-годишна възраст е много важен, защото тогава някои програми могат да се деинсталират и да се сложат нови. По тази причина ни трябват обучители по добродетели, които да помагат на децата в този процес.“

24.9.2015 г. Различните интереси и интересните различия в училищния свят – статия – Детски книги

Различните интереси и интересните различия в училищния свят

Любов МИРоНОВа е много чаровна дама с огненочервена коса. Ако имате щастието да я срещнете, спокойният ѝ глас ще ви помогне да забравите всички неволи, а мъдрите ѝ думи ще ви накарат да се огледате и да осъзнаете, че краят на света още не е дошъл. Любов се занимава с разни сложни професии, мечтае да създаде училище и освен това има издадени детски книги. Поредицата ѝ от истории за Бонбончо по забавен начин разглежда света, в който днешните деца живеят и ги учи да бъдат емоционално интелигентни, без да размахва пръст.

Книгата “Различни интереси и Интересни различия” (изд. PPTL) разказва за петима приятели – Бонбончо, Буболечо, Душко, Жожо, Отворко – и за тяхното не-възпитано куче Ушана. Един ден момчетата решават да заведат кучето на училище, за да му налеят малко ум, защото прави само простотии. Да де, обаче това се оказва предизвикателство по няколко направления:

• Появява се реална опасност Ушана да полудее;
• Като много невъзпитана, тя не спазва никакви инструкции за безопасно и тайно транспортиране;
• Дори и когато спи, тя конкурира всички ученици и получава само шестици.

Започнало като забавно приключение, отвеждането на Ушана на училище дава безценен урок на петимата приятели. Те осъзнават, че ако гледаш миловидно и кимаш разбиращо, макар и да си куче, можеш да изкарваш само шестици. Този парадокс ги кара да се замислят за реалната стойност на оценките:

“- Това е някакъв страшен номер. Трябва да го разучим и ние. Учителката през цялото време си задаваше сама въпроси, сама им отговаряше, но всъщност решаваше, че кучето ѝ го е казало…

– Може да сме сигурни, че ако доведем едно теле в това училище и му вържем бележник на врата, докато броди по стаите и блее, ще стане отличник.”

Знаете ли кое е хубавото в цялата работа? Че дори и да преядеш с шоколад например, идва момент, в който осъзнаваш колко безсмислено е подобно начинание:

“- Ако продължаваме да изкарваме така шестици, ще станем много прости.”

Така се случва и в “Различни интереси и Интересни различия” (изд. PPTL) с героите на Любов МИРоНОВа – вроденият им усет за правилното, добре предадените семейни ценности и вярата на авторката в отговорността на децата представя един финал, който може да ви разплаче и със сигурност ще ви накара да се замислите сериозно на какво са способни малчуганите.

Книгата е част от поредицата за Бонбончо и историите са подходящи за деца от 5 до 105 години. Отпечатана е на луксозна, плътна и гладка хартия и докато четете, ваши спътници ще бъдат красиви пеперуди. Освен тях, текстът е съпътстван и от много илюстрации, дело на самата авторка.

Историята за създаването на приказките за Бонбончо е много интересна: Любов МИРоНОВа ги сътворява за своя син, който ги записва на телефона си и ги слуша отново и отново, когато майка му пътува. Чрез тях авторката предава на детето си ценностите и добродетелите, които иска то да усвои, но вместо да използва притчи или чужди приказки, двамата заедно създават свои истории… Днес, когато синът на Любов вече е голям, тя иска да сподели с всички деца приказките за Бонбончо, които все още не са издадени в книги. Тях можете да прочетете, да си изтеглите и разпечатате, да украсите с рисунки и да се забавлявате, като посетите специално създадения сайт.

Не пропускайте ревюто на Искра за книжката “Процесът на помагане” от поредицата за Бонбончо. Същата книжка можете да намерите в книжарниците и на английски език. Вижте и допълнителната информация за “Различни интереси и интересни различия” в сайта на наградата “Бисерче вълшебно”.

Автор: Вал Стоева

1.10.2015 г. Любов Миронова: Каквото искаме да се промени в децата, трябва да го променим в себе си – статия – Детски книги

Любов Миронова: “Каквото искаме да се промени в децата, трябва да го променим в себе си”

10.10.2015 г. Как се програмира човешкото съзнание – ценности, добродетели, навици… – видео – Четвърта алтернативна научна конференция

#МЕДИИ 2016

5.1.2016 г. Ива от сутрин до обед четенето и… „Бонбончовците” FM+ – аудио (аудиото се търси)

В рубриката ни „Рицар без броня” Любов Миронова е в студиото, с която говорим за децата, четенето и… „Бонбончовците”:
„Приказките, които създадох са направени с много любов към детето, всички те се родиха, докато преспивах сина си. След време изнасях лекция пред български учители в чужбина, които споделих с мен, че нямат достатъчно детска българска съвременна литература, с която да стимулират децата да научат българския език. Така се реших да създам сайта с „Бонбончовците”, където всяко едно дете по света може да отпечата приказката, която хареса най-много, да я оцвети по свой начин и да създаде свои собствени герои. Родителите също могат да помогнат за създаването на приказката, като променят думи в нея, ако те не отговарят на тяхната ценностна система.
Известно е, че децата от ранна детска възраст създават своите ценности и чрез приказките оформят характера си, те ги подготвят за препятствията в живота. До 12-годишна възраст децата определят ценностната си система, с помощта на родителите, и как ще протече живота им за напред.”, сподели с нас Любов.

м.2. 2016 г. Тормоз в училище. Агресия. Добродетели – Здравето отблизо БНТ – видео

14.3.2016 г.Среда за израстване: Здраве – StreetWatchBG – статия

Ние избираме средата около нас и така усилваме здраве или болест в телата си.

Средата, в която да живеем – е както материална, тоест видима, така и невидима.

Материалната част на средата включва както нещата, които влизат в телата ни – храна и вода, така и тези, които се допират до тях – материали, въздух, земя, вода и лъчи.

Невидимите елементи са свързани с електромагнитните лъчи – по-фината енергия, например мислите.

Колкото по-добре развита е критериалната система на човек по отношение на средата, толкова по-осъзнати избори може да направи той по отношение на нея и здравето си. Ако се замислим за един от най-важните елементи от средата – водата, която пием – критериите могат да бъдат химически състав, топлина, структура и др. В зависимост от осъзнатостта си хората пият вода от чешмата, планинска, минерална, изворна, бутилирана, филтрирана, размразена, в синя бутилка, структурирана на слънце, с планински кристали или аметисти, с надписи „Любов и Благодарност”, сребърна и т.н. Някои хора смятат, че водата не е за пиене, а е само разредител за производство на напитки. Така за всеки един елемент на средата, човек трябва да разширява набора си от критерии и да прави по отношение на него съзнателни избори.

Средата влияе на здравето и хармонията ни многоаспектно

Нашето физическо, емоционално, ментално и духовно здраве е в голяма степен пряко зависимо от средата, която избираме.

Физическото тяло се влияе от храната, водата, билките, лекарствата и химикалите, които приемаме под формата на препарати за миене на съдове, консерванти, оцветители, ароматизатори и т.н. То се влияе от материалите, до които се докосваме – основно дрехи, материя на мебели, инструменти и др. Нашите физически тела могат да са живи в определени температурни диапазони.

Емоционалното тяло се влияе от музиката, звуците, шума, красотата, хармонията, настроенията на околните, натрупаните вибрации в помещението или мястото, мислите на другите, образите, книгите, филмите и др.

Менталното тяло се влияе от поведенческите модели и норми от генотипа и на социалната среда, от посланията на медиите, интернет и книгите. Сменяйки населеното място или страната, хората сменят и мислите си.

Духовното тяло се влияе благоприятно от енергийните места като Рилските езера, Йерусалим, Тиуанаку и др.

Имайки познание, кое как влияе на здравето ни, ние имаме избор.

Думата „избираме” е съществена

Ако например имаме емоционални проблеми, е добре да осигурим благоприятна среда на всичките си тела. Физическото тяло да пие подходящи билки, структурирана с любов вода и жива храна, да се движи активно, да прави дихателни упражнения, да се наслаждава. Емоционалното тяло да слуша подходяща музика, да твори през едно от изкуствата, да плаче или да се смее, за да се изрази, да е сред хора, които излъчват любов. Менталното тяло да повтаря утвърдителни положителни изречения, да анализира и осъзнае емоцията, както и да премахне конфликта, който я е създал. Духовното тяло да медитира или просто в състояние на дълбоко отпускане да се прочиства…

Ние избираме средата и можем с действията или бездействията си да доведем до здраве или болест телата си.

/вижте продължението „Как да да се грижим за сетивата“ в категория Street of Hope/

18 3 2016 г. Тор 12 избрани напътсвия за децата от Любов Миронова Портал 12 – статия

Кратка разходка из книгата на Любов Миронова – Устойчив модел за образование и хармония с децата

Топ 12 избрани цитати на Любов Миронова:
Красотата, хармонията и естетиката са изключително важни за съвременните деца.
Нежносиньото помага на децата да се успокоят. Ако имате празна стена в този цвят, можете да се изненадате как децата неосъзнато застават към нея.
Растенията и зеленият им цвят много помагат на децата с чувствително зрение. Подходящи са фитоцидни растения като мушкато, индрише и здравец. Фитоцидните растения пречистват и овлажняват въздуха, филтрират и преобразуват вредните вещества, т.нар. растителни антибиотици.
За съвременните деца хигиената е много важна. Техните сетива са толкова изострени, че прашни, задушни, нечисти енергийно (в който и аспект да го разбирате) помещения ги разболяват, изнервят, уморяват, разстройват.
Колкото повече естествени материали допират децата, толкова по-добре ще се свържат с природата и ще са по-релаксирани.
Много е важно децата да пият течности. Добре е да имат до себе си шишенце с вода. Пиенето по три глътки периодично им помага да балансират енергетичността на тялото си, да се заземяват, и да се успокояват… В нашата традиция бабите казват: „Пийни водичка и ще ти мине“.
Хората се хранят, за да имат енергия. Съвременните деца са толкова енергични, че е възможно с дни да тичат пращящи от здраве, неуморно пиейки само вода. Те си набавят енергия от слънцето и по други начини. При тях сдобиването с енергия чрез храна е рецесивен метод. В този смисъл храната е важна по-скоро като източник на удоволствие, като средство за социализация и т.н.
Част от съвременните деца не ядат месо и плачат, когато видят в храната си убитото животно. Затова би било добре да се готви храна, в която може лесно да се отдели месото, например – пиле с ориз, свинско със зеле… Така децата имат избор кое да изядат.
Не бързайте да интелектуализирате детето си… Важно е детето до 7 години да развие здраво тяло и стабилни емоции. Ранната интелектуализация, която води до невротизирани деца, които имат физически здравословни проблеми, е удобна за всички други освен тях.
Децата имат нужда да крещят, за да се освобождават от вътрешното напрежение. Добре е крещенето да стане  регламентирано…  В българската традиция (4-5 поколения преди нас) „пролетният вик е бил особено важна част от авторегулацията. Натрупаното цяла зима затваряне, потискане, скованост, студ… се е изчиствало с легално викане с часове сред природата. Например с: „Ехооо“.
Новите деца заемат повече пространство. Необходим им е простор, за да могат да тичат, да се движат, да се усамотяват, да са активни… възрастта до седем години е посветена на ходене бос по земята, броене на калинки, джапане в потоци, пеене на вятъра, лежане по гръб и наблюдаване на облаците, разглеждане на охлюв с часове, катерене по дървета, ядене на плодове от дърветата, наблюдаване на огъня….
Оставете децата да фантазират. Това е здравословно за тях. Както всички хора са различни, така и фантазията на всеки човек е уникална – тя е огледало на душата. Спонтанността и фантазията вървят ръка за ръка. Приказните светове са необходими за децата, за да изживеят различните архетипи на поведение наужким.

3.4.2016 г. Лилави хоризонти StreetWatchBG – статия

Специалистът Любов Миронова използва термина „деца с интензивно изразена индивидуалност“:

„Това, което притеснява възрастните и заради което са ги обособили в група, е това, че те не искат да спазват правила, много често са разрушителни, същевременно са твърде умни и в тях има твърде много сила, която ако не може да се управлява, могат да правят както много добри неща, така и много лоши …“. Затова ако забележим, че детето казва твърде мъдри неща в много ранна възраст – на 2,3,4 години и се държи все едно то е възрастния, вероятно става въпрос за точно такова дете.

„Въпросът е тези родители да разберат, че тези деца имат по-високо ниво на съзнание от тяхното. И когато го осъзнаят, ще започнат да се замислят, че тези деца заслужават уважение“, казва Миронова.

Чакрите могат да илюстрират и нивата на съзнанието.

Чрез нивата на съзнанието най-добре може да се разбере разликата между съвременните деца и техните родители. Едно от най-характерните неща за новите деца е, че те се раждат „осъзнати“.

„Основният конфликт на децата от съвсем малка възраст, особено на този тип деца, с възрастния е въпросът за уважението и признаването на правото на избор, тоест тези деца имат осъзнатост къде са, защо са, знаят каква им е целта, преследват я и който се опитва да ги отклонява вляво или вдясно, те се съпротивляват. И понеже имат таланти, които възрастните нямат, защото ние сме някаква стара версия на творението, тези деца със силите си почват да създават травми на възрастните и става война, която е излишна и всъщност няма победител и победен, защото всъщност и двете страни са много наранени.

В голямата си част родителите са на първото ниво на съзнание, което е свързано с физическото оцеляване и сигурността. На второто ниво човек вече работи и за да си достави удоволствие – да си купи нова кола, да пътува, да се забавлява. На трето ниво човек се стреми да успее в кариерата и да бъде лидер в обществото. На четвърто ниво се изразява стремежът към грижа за хората и обществото. Петото е нивото на творците.

„Пето ниво на съзнание това са хората, които реализират потенциала си. Това са творците, които всъщност създават нещо уникално, те реализират потенциал, за който са дошли. 28,08 Шестото ниво на съзнанието е индиговото и това е нивото, в което ти виждаш как е сътворено творението, ти виждаш матриците, виждаш символите, разгадаваш моделите, и затова тези деца са опасни, защото те виждайки моделите около тях, почват да ги рушат. Тоест това са едни осъзнати същества, които виждат къде са ефектите и дефектите на възрастните. Седмото ниво, или това, което наричат „кристални“ – това са децата, които вече имат широко себеосъзнаване и могат да се свързват и да донасят нови неща на земята по значим начин, все едно им работят антените. Те обаче са много деликатни. И всъщност тези, които са на първите нива, те са много груби хора, те са агресивни, обикновено са по-настъпателни, а тези, които са на високите нива на съзнание, те са деликатни, крехки, ефирни. Нито едното, нито другото не е добре“, обяснява Любов Миронова. В практиката си тя обучава родителите как да се държат с децата, за да може всички нива на съзнанието им да се развият равномерно – така че като порасне детето да може да оцелява чисто физически, но и да реализира аз-а си – егото, да постига цели и в същото време да се научи как да се свързва с другите по значим начин.

Затова и главното предизвикателство пред родителите е да осигурят на децата си такава среда, която да им позволи да развият пълния пълния спектър от умения – както тези, които са им необходими да се справят на битово ниво, така и добродетелите и духовните ценности.

Индиго като етикет – оправдание

Добродетели обаче се възпитават като ги имаш – единствено чрез личния пример и примера на хората, с които се заобикаляш.

„Това, което винаги препоръчвам, от малко детето като расте, възрастният да го слага на същото ниво на очите си и да разговаря така с него като си представя, че то е в тяло с равен на него размер. Знам че това много обърква контролиращите родители, тези, които са доминантни и казват „аз знам истината“, той ще ме слуша, аз знам кое е най-доброто, аз ще му избера училище, аз ще му избера за кой ще се ожени обаче, за съжаление, светът не е устроен по този начин“, споделя опита си Любов Миронова.

Индиговите и кристалните деца работят предимно с дясната половина на мозъка си. Това означава, че те са много по-интуитивни, с по-богато въображение и емоционална интелигентност. При тях енергийните канали работят така, че те много по-бързо обработват информация и схващат взаимовръзки между нещата.

„Тези деца имат проблем в училище, защото им е скучно и освен че им е скучно, те разбират колко са безсмислени нещата, които се случват и за съжаление отказват да четат, да ходят на училище и така губим най-талантливите си деца и най-будните деца, които всъщност би трябвало да са цвета на нацията в един момент ние ги изпускаме – защото се опитваме да ги караме да са изпълнители, пък те не са родени за изпълнители, те са родени да творят.“, продължава педагогът.

Най-голямата грешка, която могат да направят родителите в такива случаи е да дават лекарства на децата. Те решават проблемите с послушанието, но притъпяват способностите им и дори могат да доведат до по-сериозни проблеми. Основното, около което гради дългогодишната си работа Миронова е тезата, че децата са добре и проблемите им идват от неправилното отношение на възрастните към тях. Затова условието на специалиста е, когато родителите търсят помощта й, те да участват в терапията заедно с децата си.

Любов Миронова предлага пълна промяна на образователна система и работи по проект за създаване на специализирано училище за деца с подобни способности. Според нея класно-урочният модел на преподаване, при който от децата се изисква да възпроизвеждат готови знания, отдавна е изчерпан и е време да отстъпи място на екипно-практичния модел. Според него децата работят в екипи и създават смислени за живота неща.

И линк към видеото, основа на статията по-горе с точните думи на Любов Миронова.

4.4.2016 г. Среда за израстване: Как да се грижим за сетивата – StreetWatchBG – статия

Сегашните деца се раждат с много по-изострени сетива от нас. Чувствителни са до физическа болка. Ето няколко идеи за щадяща сетивата среда

Ние, хората, възприемаме информацията за заобикалящата ни среда основно чрез сетивата ни – вкус, мирис, зрение, слух и осезание. Съвременните деца са с много по-чувствителни и развити сетива от възрастните, възприемат в пъти повече информация това ги натоварва емоционално и психически. Затова на местата, където те прекарват много време, средата трябва да е щадяща сетивата. Щадящата сетивата среда е изключително важна в училищата, например да има меки пастелни цветове, тихи адсорбиращи шум помещения, свеж въздух, естествени материали и т.н. Нещадящата среда води до „хиперактивни”, „аутистични” и агресивни деца.

Зрение

Пространството да е семпло и ненатоварващо очите с много бледи пастелни цветове на стените, килимите, мебелите и завесите. Стените са без всички табла, рафтове с играчи и други общоприети начини за показване, колко детско е това място в очите на възрастните.

Ако искате да проверите дали мястото е подходящо, си представете, че много сте се уморили и ви боли главата и очите ви болят. Огледайте се и вижте, кое в помещението би ви помогнало да си починете и кое би ви натоварило още очите.

Нежно синьото помага на децата да се успокоят. Ако имате празна стена в този цвят, може да се изненадате как децата неосъзнато застават към нея.

Острите ъгли в помещението може с хартия в цвета на стената да увиете и омекотите.

Растенията и зеления цвят на растенията много помага на децата с чувствително зрение.

Телевизор и компютър в детската градина нямат място. Тези, които твърдо вярват в обратното могат да ги сложат в отделно помещение – компютърна зала, салон. Така вибрацията им (когато са изключени) няма да пречи на играта и на съня на децата, защото те я усещат.

Ярките цветове, особено червеното в обзавеждането предизвикват нервност, неспокойство, агресия.

Колкото по меки и обли са формите, толкова по-естествено ще се чувстват децата.

Красотата, хармонията и естетиката са ключово важни за децата.

Слух

Помещенията са тихи, по възможност по-добре звукоизолирани (например с топлоизолация, алуминиева дограма).

Пускайте тихо класическа музика. Целта е детето да се отпусне и хармонизира. Много подходяща е музиката на Моцарт. А за сутрешната гимнастика, препоръчваме Йохан Щраус.

Ако всеки път, когато се пусне дадена музика следва едно действие, децата ще могат да правят по-лесно прехода между темите. Например сутрин се пуска Щраус и децата знаят, че на втория валс започва гимнастиката. Имат достатъчно време докато тече първия валс да се настроят, да довършат важните за тях в този момент дейности и да превключват естествено.

Много е важно учителите да разговарят с децата, като екскурзоводи – внимателно, без викове, забележки, ирония, обиди, повишаване на тон, заплахи. Мек, спокоен глас и толерантност са ключът към много детски сърца.

Децата имат нужда да крещят, за да се освобождават. Ако крещенето стане регламентирано, например сутрин, на двора децата, които желаят ще могат да се освободят от напреженията, с който идват от вкъщи. Така деня ще мине по-леко за всички.

В българската традиция (4-5 поколения преди нас) „пролетния“ вик е бил особено важна част от авторегулацията. Натрупаното цяла зима затваряне, потискане, скованост, студ, са се изчиствали с легално викане сред природата с часове. „Ехооо!“.

Целта е класните стаи да са тихи, а децата да имат легална форма да се изразят.

Мирис

Използвайте почистващи препарати без мирис. И без вредни химикали.

Помещенията да се проветряват по няколко пъти на ден.

Помещенията да ухаят деликатно. Например всяка сутрин в купичка вода капвайте няколко капки етерично масло от чаено дърво или мента или лимон или нещо друго. Друг вариант е в голяма купа с вода да сложите изсушена лайка или липа или … Въздухът за възрастните няма мирис, но децата го усещат много добре и това ги успокоява.

Дезодоранти, химически ароматизатори и ароматни пръчици не са желателни. Ароматните пръчици тъй като са силни за децата, са подходящи за открито пространство или за голям салон с отворен прозорец.

В храната също е добре да се избягват силните миризми. Миризмата от кухненските помещения по възможност да не достига другите стаи, а да се проветрява с абсорбатори или прозорци.

Допир

Материите имат огромно значение за децата. 100% памук за текстила е минимум.

Дунапрен и пластмаса е желателно да се избягват.

Колкото повече естествени материи допират децата, толкова по-добре ще се свържат с природата и ще са по-релаксирани.

Идеално би било ако пода и мебелите са дървени (не ПДЧ или МДФ).

Добре е съдовете за хранене да са керамични, дори лъжиците да са керамични.

Килимите на пода, по който играят децата, освен с прахосмукачка да се тупат и перат периодично, това е много здравословно за децата.

15.4.2016 г. Среща с авторката на поредицата приказки “Бонбончо” в Бургас – Детски книги – анонс

16.4.2016 г. Среда за израстване: Как да създадем класна стая – StreetWatchBG – статия

Няколко примера от практиката, които могат да са полезни и на родителите

Както вече подчертах, средата, в която децата живеят и учат, е от решаващо значение, както за здравето, така и за развитието им. В най-ранната детска възраст от 0 до 6 години, ключовата дума за развитието на децата е ДВИЖЕНИЕ. Затова стаята, в която децата растат, учат и играят, трябва да осигурява възможност за максимално много и естествено движение.

При децата на възраст от 6 до 12 години, стаята трябва да осигурява възможност за изразяване на емоциите през изкуства и да осигури възможност да работят по групи. Тук ключовите думи са ТВОРЧЕСТВО и ЗАЕДНО.

Във възрастта от 13 до 18 години стаята трябва да осигурява максимална възможност за умствена дейност и експерименти. Ключовата дума е ИЗСЛЕДВАНЕ.

Как трябва да изглежда това на практика? Ето няколко примера.

1. Класна стая в 138 СОУ за ученици, изучаващи китайски език (снимката по-горе)

Стаята е светла и ведра. Дава усещане за свежест и уют. Разделена е функционално на три части. Към традиционната част за учене (дъски и чинове) има библиотека с мека мебел, маса за екипна работа и кът за вода. Стаята е щадяща сетивата. Няма ярки цветове, констрасти, много елементи. Семпла позволяваща активните деца да се фокусират в учебния час. Дискретно Китай се усмихва от стената до вратата. Без претеции, без желание да покаже „големи сме, силни сме“. Красиво, елегантно, функционално. Дава възможност децата и учителя да извършват различни дейности заедно и поотделно.
Тази стая удовлетворява нуждата на децата от светлина, слънце, достъп до свеж въздух, нуждата от вода, възможност да си починат, да работят заедно екипно на обща маса, да си почиват сетивата им, да се концентрират по-лесно, да усещат подкрепа от тези, чиито език изучават. Стаята е обезопасена (няма контакти по подовете, няма остри ръбове на нивото на главите на децата и т.н.).

2. Класна стая по метода на проф. Лозанов – видео
Препоръчвам изключително внимателно да се изгледа, особено в частта кога и какво се закача по стените на класната стая! Веселина Дамаскова е действащ учител в училище „Малкия принц“ гр. Варна.

3. Класна стая на проект Светлина – Озарено училище – видео
В стая за обучение на деца са необходими 3 кв. м на дете. Ако стаята е с компютри, са необходими по 5 кв. м на дете. При разработването на Проект Светлина в проекта на Озареното училище са заложени 10 кв. м на ученик Това е личното пространство, необходимо на човек да е спокоен и да може да се отвори за учене. Хората са различни. Едни са имат нужда от много територия, условно като лъвове, други имат нужда да са по много на малко пространство като кокошки. В класната стая е добре да има възможност за усамотена работа и за работа в екип.
Един вариант е както в предишния пример – стандартни чинове и отзад мека мебел и маса със столове.

Втори вариант е да се поставят диагонални индивидуални чинове и обща маса по средата. Диагоналният индивидуален чин позволява лесно ставане и сядане, лично пространство и не се разсейваш от съседния екран. Кабелите се движат по стената и са скрити. (Снимките по-долу са правени с телефон пътьом през 2011 година в ПМГ – Гоце Делчев.)
Стаята в оригинал е светла и слънчева. На стената, която я няма на снимките, има дигитална дъска. Голямата маса позволява учениците да работят в екип. Така се гледат лице в лице, а не гледат гърбовете на съучениците си. Идеята за заедно, общност и екип има условия да се реализира естествено.
За тези, които ползват термина „аура“. Размерът на аурата определя необходимото лично пространство на човек да се отпусне и да се отвори за учене. Съвременните деца имат нужда от по-голямо пространство, за да са спокойни.
Диагоналните чинове позволяват столове на колела с възможност да се регулира височината им според височината на детето. Има голяма разлика дали ще прекара човек един час седнал на мек стол какъвто е при диагоналното бюро или на твърд стол.

Клавиатурите са като чекмедже за да има възможност децата да си сложат лист/тетрадка и да пишат. От работният им плот заема място само стойка на монитор и мишка.
Финландски вариант на компютри в класната стая. Чиновете са леко наклонени с механизъм детето да държи вещите си под тях. Наклонът е предимство при писане и рисуване.

4. Класна стая по метода на Мария Монтесори – видео
Показва доверие, отсъствие на страх, че някои ще тича, чупи, рита… Лично и споделено прастранство. Чисто и просто. Отсъства напрежение.

16.4.2016 г. Двудневният фестивал „Здравей, Здраве“ започва в Пловдив Радио Пловдив – аудио 

16.4.2016 г. Бонбончо в Бургас – Френе – анонс

16.4.2016 г. Създаване на здравословна среда за деца физическа, психическа и емоционална – Фестивал Здравей Здраве – видео

и презентацията като PDF – Zdravoslovna-sreda-za-detsa

21.4.2016 г. Възрастовите периоди при детето определят средата, в която трябва да се развива – Портал 12 – статия

За седма поредна година в Пловдив се проведе фестивала “Здравей, Здраве”. Темата на събитието бе “Децата в нас, децата около нас”. Портал 12 ще ви представи интересни моменти от избрани лекции в рамките на фестивала. Първата тема, с която ще ви запознаем, е “Създаване на здравословна среда за деца – физическа, психическа и емоционална” с лектор Любов Миронова.

Любов Миронова е обучител и педагог, автор на поредицата приказки „Бонбончо“. Тя работи активно за промяна на образователния модел в България и е основател на център за работа с деца и родители. Автор е на програма за обучение „Виолетовата жаба“, изготвена за деца с енергично изразена индивидуалност и техните родители. Любов Миронова е автор и на педагогическата серия от публикации „Устойчив модел за образование и хармония с деца“.

За да създадем адекватна среда за развитие на детето – училищна или домашна – е необходимо да се съобразим с възрастта, в която е то. Това е важно, за да може специфичните за периода нужди на детето да бъдат удовлетворени. Основните периоди на развитие при децата са през 7 години:
–          От 0 до 7 годишна възраст се развива тялото на детето.
–          От 7 до 14 се развиват емоциите
–          От 14 до 21 се развива умът
–          След 21 годишна възраст се развива връзката на индивида с Цялото

Пространството за дете в първи период на развитие трябва да е изключително пригодено за движение. Във втория период е важно детето да може да твори заедно с други деца, т.е. средата трябва да е подходяща за групово творчество. От 14 до 21 е времето, в което се извършват експерименти. За тази цел е необходима един вид лаборатория, за да може детето да преживява по-сложни интелектуални концепции през практика.

Най-важното за обзавеждането на една стая е да може да се даде ясен отговор „Това е тук, защото…“ Всеки предмет носи определено послание, заема определено количество въздух, затова е изключително важно да няма излишни неща. Трябва да имаме ясна представа каква добавена стойност за живота на детето носят предметите в стаята му, обяснява Любов Миронова

Не се страхувайте да променяте средата на детето спрямо етапа на развитие, в който то се намира. Това ще му помогне то да се чувства в максимално полезна и мотивираща среда, която ще му даде възможност да се развива пълноценно. Така че отделеното лично време на родителя и малко инвестирани средства ще се възвърнат многократно.

22.4.2016 г. Любов Миронова: Дайте на децата си свобода за движение и да бъдат независими – Портал 12 – статия

На фестивала “Здравей, Здраве”, който се проведе на 16-17 април в Пловдив, педагогът и обучител Любов Миронова изнесе лекция на тема “Създаване на здравословна среда за деца – физическа, психическа и емоционална”. Представяме ви резюме на темата и видео материал от самата лекция.

В своята тема Любов Миронова подчерта, че до седемгодишна възраст за детето е най-важно да се движи и да се научи да координира движенията на тялото си. Колкото по-сръчно е детето, толкова по-умно става. Плетенето и чистенето на орехи например много помагат на детето да започне да пише по-лесно. Колкото повече дейности децата извършват с ръцете си, толкова по-успешно ще протече образованието им.

Любов Миронова дава препоръки за това каква трябва да бъде една детска стая – тя трябва да е светла, семпла, просторна; да има памучни пердета, а не щори, защото така хигиената се поддържа по-добре и не се наслоява прах; да дава усещане за свежест и уют; всеки елемент от обзавеждането да има ясен смисъл.

Пространство и независимост за детето
В периода 0-7 години децата трябва да могат да се самообслужват. Пространството, в което растат, трябва да осигурява възможност за движение, катерене, свободна игра и трябва да им помага да могат сами да си измият ръцете, сами да отидат до тоалетна. Целта на майката е да може детето да се справя само и нуждата от нейната намеса за основните потребности на детето постепенно да отпадне.

В този период на развитие детето има нужда от сигурност. Средата, в която то се развива, трябва да е добре обезопасена до толкова, че майка му да е спокойна, ако се наложи да го остави само в стаята. Най-добрият начин да прецените дали стаята е безопасна, е да застанете „на четири крака“, за да виждате средата така, както я вижда детето. Преглеждайки едно пространство от перспективата на дете, разбирате колко е различен за него светът.

Подът, ъглите и леглото в стаята на детето
Тъй като детето прекарва първите седем години от живота си предимно на земята, за него е най-добре подът да е дървен. Дървеният под, освен че е топъл, успокоява децата. По възможност ползвайте паркет или дюшеме. Другите варианти са трислоен паркет или ламинат, но той е студен и на него задължително трябва да се сложи достатъчно дебело одеало. Вместо килим, за да е уютно и меко на пода сложете памучно одеяло. Това е най-добрият вариант, тъй като килимът се пере рядко и събира акари, докато одеалото може да се пере достатъчно често. Също така то е допълнителна форма на игра. Важен елемент от детската стая са ъглите и ръбовете – те трябва да са обрани и „омекотени“.

Матракът е важен за детето толкова, колкото и за възрастния човек. За да има детето от 0 до 7 г. пълноценен сън, Любов Миронова съветва родителите да му осигурят кокосов матрак. За деца над 7-годишна възраст матракът трябва да бъде противоалергичен, противоакарен и ортопедичен. Матраците се слагат на обратно напрегнати ламели от дърво, обикновено бук. Всяка седмица матракът се обръща на другата страна, за да диша.

И за детето, и за майката е добре то да спи в отделно легло тип кошара, максимално приближено до спалнята на родителите. Така всички ще могат да осъществяват контакт помежду си, когато е нужно, а в същото време родителите ще имат достатъчно пространство и спокойствие за пълноценна почивка.

Мебели и обзавеждане
Добре е мебелите да са прости по дизайн, стабилни, изработени от дърво и цветът им да е бял. Белият цвят е универсален и за момичетата, и за момчетата. Освен това пасва на всички цветове, в които бихте могли да боядисате стените на стаята, както и на завесите. Ръбовете на мебелите е добре да са обрани, с цел безопасността на детето. Чудесно би било, ако всяка мебел в детската стая е на колела – така стаята ще бъде подвижна, удобна за модифициране и по-забавна.

Вместо гардероб, сложете скрин за дрехите на детето, тъй като те са твърде малки, за да висят на закачалки в гардероб. Освен това гардеробът излишно заема място и въздух в стаята. Върху скрина може да сложите постелка за сменяне на пелени. А вместо нощно шкафче може да ползвате столче. Многофункционалността на мебелите е удобна и за родителите, и за детето.

За играчките е най-добре да си обособите специален склад, който да не се намира в детската стая. В това помещение може да сортирате играчките на детето и да ги подредите в кутии. Всяка седмица вадете по една кутия. Когато играчките омръзнат на детето, помолете го да ги прибере в кутията и веднага след това му дайте нова кутия. Така детето ще забравя какви играчки има и всеки път ще се изненадва, а освен това бързо ще се научи да ги прибира. Сложете в стаята на детето етажерка, за да си подрежда там играчките.

В периода 0-7 години за едно дете е важно да има детска къща. Любов Миронова съветва да направите къща от маса и чаршаф отгоре, отново с оглед многофункционалност и удобство. Може да сменяте чаршафи с различни цветове в зависимост от нуждите на детето. Например ако е пасивно, унило – сложете червен чаршаф. Ако е твърде емоционално – сложете зелен чаршаф.

Би било чудесно, ако за детето на възраст между 0 и 7 години можете да осигурите шведска стена. Разбира се, на пода сложете дюшеци за обезопасяване. С подобен уред детето ще може да задоволи нуждите си от активности като катерене, лазене, промушване, люлеене, висене и това е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на едно дете. Тези активности ще му помогнат да координира тялото си и да развие важни центрове в мозъка си.

Стимулирайте детето да твори с глина, пластилин, бои. За да сте спокойни за чистотата в стаята, по време на подобни дейности постилайте на пода балатум – той изолира добре и се почиства лесно. Така детето ще има достатъчно свобода за творчески експерименти.

Любов Миронова препоръчва на бъдещите и настоящи родители да прочетат книгата „Седемте степени на увереност, от които се нуждаят децата“ на авторите Лудвиг Конеберг и Силке Грамер-Ротлер. В книгата са описани как движенията, които децата извършват, развиват различните полукълба на мозъка. Също така са дадени конкретни упражнения.

Щадяща среда
Средата за развитие на едно дете се прави така, че максимално да пощади неговите вкус, мирис, зрение, слух и осезание. Щадящата сетивата среда помага на детето да не се превъзбужда, а да се концентрира по-добре в дейността, която извършва. Опасно е в едно помещение да има червени стени, червени килими, тъй като децата се превъзбуждат и агресират. Щадяща сетивата среда е първата крачка към спокойно и благо дете.

В своята лекция Любов Миронова говори и за щадяща тимуса среда. Тимусът е жлеза с вътрешна секреция, свързана е с имунитета и според някои учения там, където е тя, се намира сърдечната чакра. Тимусът е свързан със способността на човек да се справя с насилие. Когато тимусът е увреден, човек има страхове, изключително трудно се справя в агресивна среда и лесно рухва психически. Благата и ненасилствена среда щади тимуса да не рецесира.

23.4.2016 г. Среда за израстване: Шареното не е детско – StreetWatchBG – статия

Продължение на темата „Как да създадем класна стая“. Примерите може да са полезни и за родителите

Възрастните правят две фундаментални грешки в разбиранията си за отглеждането на съвременните деца.
Първата е разбирането, че ШАРЕНО е равно на ДЕТСКО.

А втората е вечния въпрос ПОСЛУШЕН ЛИ БЕШЕ ДНЕС? ПОСЛУШЕН ЛИ Е?

Въпрос, който традиционно се задава при среща с дете, и който означава „изпълняваш ли безпрекословно чужда воля, подчиняваш ли се…“
Първата фундаментална грешка има отношение към класната стая. Втората е спомената тук заради размера на щетите, които причинява.

Представата на възрастните, че детската стая или класната стая трябва да е шарена е толкова традиционна, че ако човек се замисли защо го прави … остава празно… Шареното изморява, по-никакъв начин не ти помага да се концентрираш да учиш, разсейва, не създава чувство за естетика и красота, дразни.

Правенето на нещо заради самото правене, без да има смисъл, без да се мисли за последиците е причина някои стаи в детските градини и училища да приличат на панаир, на място да отпадни материали, или просто на претенциозен кич.

Красиво е равно на детско

Децата обичат красиви, естествени неща. Красиво създадено от човек, е нещо, което се опитва да доближи природата като хармония. Носи усещане на изгрев, залез, листо на череша, осанка на папагал ара… Пластмасовото не естествено, то често е функционално (вадиш ползваш, прибираш напр. лего). В този смисъл модерните стилизирани дизайни са подходящи за модерни стерилни кабинети за бизнес и администрация. При децата класната стая е добре да е по-традиционна – дърво, уют, варови дишащи бои, светло, ведро.
И ако детското не е шарено, то цялата демонстрация за пред възрастни, колко е детска класната стая, трябва да отпадне. Цялата показност на картини, плакати, наредени играчки на високи рафтове, които децата могат само да гледат, но не и да ползват.

Всеки родител, като влезе в класната стая, трябва да търси отговор – това за какво е тук и как помага на детето ми да учи, като седи пред очите му. Възрастните хора са склонни да трупат вещи. Колкото по-възрастни стават, толкова по-трудно проходими стават домовете им. В българските учебни заведения значителна част от персонала е в пенсионна и след пенсионна възраст, т.е. няма да им е естествено да се разделят с всичките си съкровища и с идеята си, че шарено е детско и че шареното родителите приемат като знак за качествено образование.

Време е за голямо почистване!
Възрастните се обличат често в черно, сиво и тъмни цветове, ходят често с мрачни коли в мрачни офиси и затова решават децата им да са облечени в цикламено, розово до припадане, всяка дреха да е в различен цвят. Няма нужда. Шарено не е детско! Красивото е детско! Дрехите на децата трябва да са 100% от естествени материали, красиви, семпли, удобни, функционални, даващи възможност за игра, движение и спокойствие, че не е дошъл края на света, ако капне храна или се изпръскат в локва. Дрехите трябва да са продължение на детето. Това съм аз, а тази дреха е естествено продължение на мен, тя ме отразява и ме изразява.

Класните стаи са по-скоро неутрални
Пастелни, бледи цветове. Няма акценти. По стените има материали, които трябват за този час или за следващите два. Пъстротата и живостта на стаята идва от децата, от усмивките им, от движението им, от материалите необходими за часа, презентацията на учителя, това, което е тема на урока, там, където искаме да насочим вниманието. Красотата в стаята идва от живи цветя и радостни деца, от достъп на пряка слънчева светлина и свеж въздух.
Ето още примери:

Как се създава класна стая по метода на Рудолф Щайнер – Валдорфска педагогика
Цветовете са пастелни, топли, уютни. Успокояват и предразполагат да се отпуснеш и да твориш. Няма напрежение, агресия, стрес. Семпло и естествено.
Класна стая от изцяло естествени материали
Еко класна стая в Казанлък – ОУ „Чудомир“
Това е първата по рода си класна стая, постороена само от дърво, слама и глина. Екологичната сграда се намира в двора на училището. Конструкцията е изградена от втора употреба дървен материал.
Стените са направени от пресовани бали слама бали, а мазилката е глинена. Осветлението е лед, за да може да изразходва минимално електрическа енергия. Енергийно ефективен климатизатор осигурява нормална температура в помещението. Това е т.нар. пасивна сграда, която изразходва много малко ресурси, за да поддържа добри условия за използване.
Тук ръбовете са остри и светлината не е достатъчно.
84 ОУ „Васил Левски“ – село Герман, Панчарево
Вижте гледката от прозореца!
Чиновете имат отвори да преминават кабели на монитор например.

Обезопасени ъгли
Обезопасяване на радиатори. Бих омекотила двата ръба с топлоизолация и увити в красив текстил или със специалицирани ъгли за детска безопасност. В детска градина децата не са много по-високи от радиатор и радиаторът е възможно при тичане и/или бутане да нарани глава или рамо. Или да е изработено то дърво. Тогава ръбовете лесно ще се оберат.

Мебелите в класната стая са дървени. Дървото позволява да му се дава форма, носи уют, топлота и е естествен Всички ръбове са обрани, а на крака на масата е двойно обран. Плотовете са с обрани ъгли.
Същото правило важи за трегери и тавани. В трегерите категорично не се слагат метални лайсни, за да се оформи хубав ръб.

25.4.2016 г. Възпитание. Ценности. Добродетели – Дарик Радио – аудио

Отново сме с редовната понеделнишка рубрика „Митове за образованието, митове за развенчаване“.  Днес дискутираме трябва ли училището, освен знания и умения, да ни дава и възпитание и ценности?  По темата говорят: Любов Миронова – обучава учители в детски градини, Слав Славов – основател на детска школа „Бялото кокиче“, работи в училище „Изгрев“.  Чуйте ги:

28.4.2016 г. ЛЮБОВ МИРОНОВА: НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЕДНО ДЕТЕ Е ДА РАЗВИЕ ХАРАКТЕР Образование и специализация в чужбина – статия

ЛЮБОВ МИРОНОВА: НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЕДНО ДЕТЕ Е ДА РАЗВИЕ ХАРАКТЕР

Преди да стигнем до училищата или университетите, не трябва да забравяме, че възпитанието започва в семейството. И, ако има някакви проблеми в система, е добре да започнем от там. Къса ли се връзката между родители и деца? Как трябва да комуникират правилно родители и деца?

С тези въпроси потърсихме Любов Миронова, която ръководи Фондация Родители Учители Деца (www.frud.bg) Основният приоритет на фондацията в момента е да подготвя учители да преподават Добродетели. Любов е автор на поредицата приказки Бонбончо и на книгата „Устойчив модел за образование и хармония с децата“. Убедена е, че всеки си има мисия в живота и колкото по-рано си я намери – толкова по-полезен е за другите. Вярва, че нейната е именно образованието и това я мотивира да работи.

Коя е най-често срещаната грешка, която допускат родителите в отношенията си с децата? И съответно – какво трябва да направят за да я избегнат?

Това, което напоследък ме тревожи е, че родителите не си дават сметка колко чупливи са децата и насилието под каквато и да е форма (физическо, психическо, емоционално, ментално, духовно) упражнено върху тях, колко дългосрочни разрушителни последици има за тях. Не е като в компютърните игри. Много „студено” някак стана по площадките и в парковете. Родители излъчват или насилие (объркана идея за сила) или мениджърски похвани, пък то детето има нужда от благост, доброта, търпение, топла вечеря, усмивки, ведрост, любов. Сърцето да струи с топлина. Ако майките работят на полето или пасат кози е много подходящо децата да са през цялото време с тях. Майката извършва физическа работа, пее, умът и е свободен.

Но това кърмене по моловете и вкарване на деца къде ли не, кога ли не… Миналата година имаше конференция за образование в София Лайв клуб и два цели дни не малък брой майки държаха децата си на полутъмно място без прозорци, светлина и свеж въздух сред стотици възрастни, които си слушаха презентации. Наскоро хора с пари и явно без деца произведоха класна стая с една трета червени чинове!?

Моята препоръка е, ако някои е избрал да е родител или така му се е случило, да отдели време и да се запознае с базовите човешки нужди, после да се посвети на детето си за три години и постепенно да се върне към стария си начин на живот. Майки винаги могат да си помагат, така че да стане по-лесно това. Нуждите са представени най-подробно в рубриката Класна стая на страницата на Виолетовата жаба във Facebook.

Нека да поговорим и за образованието в чужбина. Все повече родители искат децата им да завършат още средното си образование в чужбина. Какви са рисковете при отделянето на детето от толкова ранна възраст?

Всеки избор си има последствия, съпоставен с други – предимства и недостатъци.

В България има все още детски градини, където се случват нещата и колкото по-нагоре отиваме, толкова става по-зле. И с пари и без пари все така. Едни и същи директори и в частните и в държавните училища стоят последните 20 години и въпреки все по-лошите им резултати с всяка изминала година не се сменят. Нормално е родителите да си изнасят децата, за да могат научат ред, отговорност и ценности и да ги спасят от психическото насилие и учебно безсмислие на което са подложени тук в горните класове особено. Много тъжно. Недостатъка от образованието в чужбина е, че след това детето е чужденец и на двете места. Обърква му се главата. В България се връща с едни очаквания, дори претенции и приземяването е болезнено, в другата държава си е чужденец във всеки смисъл.

Най-важното за едно дете е да развие характер. Това е, което остава от образованието. Например, традициите в Англия в тази област – по мои лични наблюдения – дават по-добри резултати. С подготвянето на учители да преподават Добродетели (това, което изгражда характера, дългосрочно да ти помага да преодоляваш трудности) се надявам да започнем да компенсираме тази празнота.

В нашето народно творчество след многогодишни изследвания, открих, че имаме приказки, пословици, песни за 4 от 25 основни добродетели. За другите няма. Имаме за лъжата, но нямаме за честността. Казва се, че е важно да учиш и да се трудиш, но не става ясно защо, а то е просто – за да си самостоятелен, независим и свободен. Имаме много работа, като нация да извървим в тази посока.

Мислите ли, че много родители избират вместо децата си определени специалности – както при кандидатстването в гимназия, така и в университет? Какъв е начинът да им помогнат с направата на добър избор, без да ги притискат?

Децата имат таланти и мисия. Ако родителите са си свършили работата добре, децата им могат да взимат избори и да носят последиците за тях. Родителите могат да извадят списък на училищата и специалностите, да ги изчетат с детето, да обясняват непознати думи и най-вече в живота това какво значи. Някой университети са превърнали имената на специалностите си сякаш са правени за меню от коктейл бар. Важно е децата да се преборват с живота, а не като овце да ги карат от поляна на поляна, защото стават големи и пак чакат някой да ги кара, а вече няма кои и става трудно. Изборите са като преодоляване на камъни по пътя. Като си малък са ти по размер, според способностите ти и нарастват с възрастта. Ако родителите тичат и махат камъните по пътя на едно дете, то не се научава да ги преодолява и един ден, когато родителите му спрат, то застава пред един камък/избор в безпомощност как да избере, в безпомощност да поеме отговорност за избора си.

Има ли нужда от „училище за родители и учители“? Какви неща трябва да си припомнят, възрастните, за да работят с децата по-добре?

До времето на моята баба едно дете е било възпитавано от едно село. Традициите как се храни, повива, облича са се предавали стриктно и всички са ги поддържали. Сега самотни майки, четящи от интернет и изгубени в превода, гледат деца, като ходят на работа и ги дават на ясла. В контекста на тази промяна е нужно, както се дава първо шофьорска книжка и след това караш, в учебната програма 10, 11 и 12 клас да има уроци по родителство. Да се разглеждат човешките нужди, какви причини до какви последици водят. Да се гледат статистика. Да се прекъсне низходящата спирала на отчуждение родители – деца. Много е важно този които преподава нещо да е това нещо. Богат да те учи как печелиш, здрав да те учи на здраве, любящ, грижовен родител да те учи на родителство. Дано да се случи.

30.4.2016 г. Среда за израстване: Живата класна стая – StreetWatchBG – статия

Как да създадем среда за учене според пирамидата на потребностите на Маслоу
Целта е класната стая да е съобразена с нуждите на децата.
Темата за нуждите е необятна, така че ще използваме нещо познато – пирамидата на Маслоу за човешките потребности. Не е идеална, но тъй като е популярна, е добра отправна точка за изясняване на темата.
Потребността от учене е на петия етаж на пирамидата на Маслоу. Най-просто казано, трябва да са удовлетворени първите четири етажа, та да му е до учене на човек. Ако един етаж не е удовлетворен, може да се компенсира частично от този над него и под него.
За традиционните разбирания текстът е краен. За търсещите какво става по света, е ясно, че нещата си работят чудесно.

Първият етаж е „Физиологични нужди (сън, вода, храна). Секс. Защита от стихии – въздух, вода, огън, земя, етер.”
Физиологични нужди
(сън, вода, храна). Това означава, че в стаята е добре да има машина за вода или на децата да им е разрешено да си държат на чина вода. Когато водата е на чина, ги подкрепя при всяка по-силна емоция да посягат към нея и да отпиват, т. е. да си помогнат, за да се успокоят.
В стаята има мека мебел отзад. Така, ако някой не се е наспал, може да отиде да си доспи, без да пречи и разсейва останалите. (Въпросът не е в този час взаимно да се измъчват всички с поддържането му буден. Въпросът е да се смени режимът му на лягане, така че да идва свеж на училище).
В стаята отзад има маса със столове. Подходяща е за екипна работа, за индивидуална работа и да си изядеш сандвича в междучасието. За един учител е много по-лесно и смислено да занесе по една гола филия хляб сутрин на децата, които нямат храна и те да преминат към етажа за учене, отколкото да се бори за вниманието им, когато всичко в тях е превзето от глад.
В стаите по стените няма огромни постери с полуголи герои от компютърни игри в еротични пози, спонсорирани от известни фондации. Червеният цвят е забранен за класни стаи. Повишава раздразнителност, сексуалност, агресивност, липса на концентрация.
Защита от стихии
– въздух, вода, огън, земя, етер. В стаята не става течение. Прозорците са уплътнени. Стаята се проветрява всяко междучасие или, ако вратата е уплътнена, малко прозорче да стои постоянно открехнато. Целта е да има свеж въздух и наличие на достатъчно кислород.
Подът на стаята се мие с вода извън учебно време, така че децата, когато влязат в класната стая, да е сухо. Целта е да не се подхлъзнат и паднат.
Много важно е до децата да достига слънчева светлина. Стаите да са светли и слънчеви. Прозорците големи и чисти. През летните месеци са нужни щори, за да предпазват децата от претопляне и изгаряне. За да могат да учат децата, да пишат и четат им трябва много светлина. Осветлението трябва да е изчислено, така че да е достатъчно интензивно, равномерно и щадящо очите на децата (т.е. не може лампи в четирите ъгъла на стаята и останалата част от тавана в патриотични символи).
За десничарите е добре слънчевата светлина да пада отляво. За левичарите е добре да пада отдясно. Така подреждането на стаята под формата на буквата П с диагонални чинове дава възможност за избор, кой как да седне и да му е светло, като пише.
Подходящи цветове за класна стая са топло много бледо жълто. Стена в бледо синьо и стени в бледо зелено. Цветовете са пастелни, топли, клонящи към бяло. Дават топлина, уют, мека свежест. Забранени са черно, червено, виолетово, лилаво. Забранени са ярки и/или тъмни цветове. Не е препоръчително кафяво и охра. Повече информация в книги по цветотерапия.
Подът е важно да е от естествено дърво. Паркет или дюшеме. Дървото успокоява децата.
В стаите е безценно да има цветя – мушкато, ендрише, здравец. Те са фитоцидни. Прочистват въздуха от болести.Помагат на децата да се заземят и успокоят.
WiFi в училище се включва при нужда, например събитие. Интернетът е по кабел. Така се предпазват децата от облъчвания, които са с неизяснено влияние върху здравето им.
Сетивата трябва да се пощадят. (За щадящата сетивата среда има информация в предишните четири статии в рубриката „Среда за израстване“.) Целта е детето да може да се фокусира в първопричината да е в тази стая – да учи.
Това е първият етаж от пирамидата на Маслоу. Остават още три преди детето да стигне до нужда от учебен процес.

Да видим какво има на втория етаж на пирамидата на Маслоу. Физическа, психическа и емоционална сигурност
Ако детето изпитва страх, то трудно може да учи. Ако се плаши и наказва редовно, това практически го инвалидизира по отношение на учене. Специално внимание обръщам на така наречените „строги учителки” – насилието над деца, дори и с уж с добри намерения е израз на педагогическо невежество, професионална безпомощност и сърдечна студенина. Няма място за насилие над деца особено на места, където те са принудително задържани по закон до 16 годишна възраст.
В класната стая децата трябва да се чувстват физически безопасно. Това означава, че няма остри ръбове от шкафове и трегери, на които могат да се наранят. Децата са пълни с енергия. Те се движат, тичат, скачат. Това е нормална част от детството. Дори това да не е физкултурен салон, а класна стая, е добре да е предвидена тази естествена живост на децата. Когато се шпаклова стаята, ръбовете на стените се правят обли. Не се използват широко разпространените вградени метални ръбове. И издадените и хлътналите ръбове на стени, таван и трегери са обли. За мебелите важи същото – да имат обрани ръбове на плотове, крака и страни.
В стаята няма стелещи се по пода разклонители. Мултимедията е монтирана на тавана. Компютрите са разположени покрай стените. Учителят има контакт до бюрото си.
В стаята има специализирано място за якета и чанти. Така децата не се спъват в чантите си по пода. За целта трябва да има място под чина за учебниците.
Втори вариант е, ако чинове се движат диагонално по стената, на стойката за компютъра да има място и за чанта до стената на нивото на стола. Най-добрия вариант е децата да си имат лични шкафчета в стаята или на етажа.
Радиаторите/отоплителните уреди са обезопасени против изгаряне и пожар.
За да се намали агресията и да се усили сигурността, е добре да има в класните стаи цветя и да се пуска в междучасията много тихо, там, където възрастните почти не чуват – Моцарт, Вивалди, Щраус.

Осигурете пространство за изразходване на енергията
В училището е необходимо да има и място за крещене и място за свободно тичане. Мястото за крещене е звукоизолирана кабина, в която ученици и учители могат да влизат и да вентилират напрежението си. Мястото за тичане е маркирано, кръгово и се тича в него в една посока. Така излишната физическа енергия ще се изразходи легално.
В стаята няма мокри подове и остри предмети (закачалка с шишове за закачане на дрехи).
Психическа сигурност се подкрепя като децата могат да работят заедно, но и да се отделят зад другите на маса и да работят самостоятелно. Психическата сигурност се подкрепя, като стаята периодично в почивни дни се почиства с тамян и като учениците се научат периодично да благодарят на стаята, че ги приютява да учат в нея. Психическата сигурност основно идва извън стаята – от учителя, които преподава и от способността на класния ръководител да направи екип от децата, които се подкрепя и уважава.
Емоционалната сигурност идва от подкрепата децата, като са в емоция да могат да се справят с нея. Да имат наблизо вода за пиене, да могат да отидат на прозореца да подишат чист въздух, да си полегнат на меката мебел в края стаята докато се успокоят. Най-добре помага да си наплискат лицето, до облеят ръцете си и да намокрят вратлето си с вода. Емоциите в детството са бурни и кратки. Добре е да се научат децата на емоционална интелигентност, най-вече чрез примера на възрастните. Ароматите в класната стая, които могат да се използват са естествени (кора от портокал, кора от ябълка, лайка в купа вода…). Не са есенции или извлеци. Ароматерапията е дискретна т.е. възрастните почти не трябва да усещат миризмата.
Ако класната стая осигурява сигурност и безопасност, остават още три етажа да се удовлетворят според пирамидата на Маслоу докато се стигне до нуждата от учене.

Третият етаж на човешките потребности е Любов, принадлежност, общност
приятели, да си приет, подкрепа и внимание. Каква е връзката с класната стая, за такава сърдечна тема?
Всеки детайл в стаята да е направен с любов към децата от хора, които обичат деца и са премислили нуждите им, какво ще им е удобно, полезно и приятно.
Стаята да е заредена с любов. Във въздуха ѝ да се усеща радост. Като влезеш вътре да чувстваш, че си добре дошъл, че си желан. Постига се с тамян, проветряване, фитоцидни цветя (здравец, мушкато, индрише), букети със свежи цветя, тиха класическа музика.
Децата да имат собствени равностойни гардеробчета или рафтчета за чантите и учебниците си. Ние сме заедно и аз имам своето място. Аз съм част от цялото.
В стаята има маса и възможност за игри на маса (шах, не се сърди човече, бридж…).
В стаята има табло по модел на Селестен Френе с четири квадрата, в които децата пишат по темите:
Харесвам
Не харесвам
Бих искал
Аз направих
На петият етаж в пирамидата на Маслоу за човешките потребности е ученето. Един етаж може да се компенсира от етажа отгоре и от етажа отдолу. Това прави нашият четвърти етаж ключов и възможно компенсиращ травми и нежелание за учене.

Четвъртия етаж е Уважение и признание
– самоуважение, одобрение, да си нужен. Как класната стая може да помогне за това?
Всеки ученик засажда цвете, дава му име и залепя името си и името на цветето си на саксията. Грижи се за него. Радва му се. Осигурява му светлина и вода според нуждите му. Това развива милосърдие и усещането, че за едно цвете си нужен и животът му зависи от грижите ти. Дава яснота колко е преходен животът и прави стъпки за емоционална интелигентност по отношение на смъртта, ако цветето умре. Вижда се цикъла раждане, разцвет, старост и смърт. Със снимки на цветята се прави календар за следващата година, който стои на стената.
Класната стая е жива. Тя има нужда от грижи и поддръжка. На този етаж е приобщаването на децата. Един знае, че януари отговаря за проветряването на стаята. Друг отговаря дъската да е чиста. Трети избира класическа музика за междучасията. Четвърти подготвя маса на сезоните на шишарки и елови клонки през зимата (повече инфо от Валдорфска педагогика във вторият текст по темата за класната стая). Пети отговаря да снима класа с екипните работи в час и да прави изложба със снимки на табло… Всеки да има задача. Изключително лесна, но даваща ти усещането, че си част от цялото. Задачите всеки месец се ротират. Така се учи ритъм и цикличност. Да се знае, че стаята ти дава и ти ѝ даваш.
Има табло за признание и благодарност. Ако съученик ти е помогнал да отидеш до лекаря или просто те е изслушал, когато си бил в нужда да споделиш, ако съученик е спечелил конкурс по брейк, ако съученик танцува балет и има концерт… Ти си значим за целия си живот, а не само за учебната дейност в училище и дори да не си най-добър по математика и литература, може да си великолепен артист, музикант, художник, тенисист… Да забелязваме ценното в другите, да го ценим и признаваме, да го назовем и да може да го споделим давайки уважение и получавайки уважение.
Тепърва ще стигаме до етажа с нуждата да учиш. Или накратко, ако са удовлетворени първите четири етажа от пирамидата на Маслоу, е очаквано да ти се учи с лекота.

7.4.2016 г. Среда за израстване: Уважение и хармония – StreetWatchBG – статия

Продължение на темата „Как да създадем класна стая според пирамидата на потребностите“

Познавателна потребност, творчество, учене, съзидание, познания, открития, умения, разбиране. Това е петият етаж на пирамидата на Маслоу.
За да може да учи, на човек му трябва да може да се концентрира. Класната стая е звукоизолирана, тиха, без плашещо скърцащи паркети, врати и прозорци. Няма несвързано с урока шарено по стените. Семпла. Няма външни дразнители поне на основните сетива (вкус, мирис, зрение, слух, осезание). За да може да учи, на човек му трябва пространство – лично и споделено.
За да може да учи, на човек му трябват материали да твори, да учи през игра, компютър и интернет за достъп до големи световни библиотеки.

В класната стая е необходимо да има мултимедия, компютър, интернет, колони – така че в часовете да има и визуализация на това, което се учи, да има интерактивни познавателни игри. Има нива на учене и няма как да метнем децата да правят анализ и синтез, без да имат понятия, структура и опит в дадена област. Може да се прочете повече в таксономия на Блум.

Необходима е голяма дъска за рисуване на мисловни карти на уроците, за едновременно представяне на отборни резултати, за споделяне на текстове и задачи.

За да твори човек, му трябва муза, красота (идват от горния етаж на пирамидата) и спокойствие. Да не си стресиран, да се защитаваш, да очакваш да те „хванат” без домашно, че не знаеш… да ти посочват, че си лош, негоден… Трябва ти мястото да ти вдъхва сигурност. Защо строят банките с големи врати, мраморни подове и гишета, големи колони… за да създават подсъзнателни асоциации за „големи, стабилни, сигурни”. Същото е и с класната стая – ако тя наподобява стая в селска кирпичена къща, варосани стени, дървени мебели, пъстри пътеки и радостни перденца – и ти пее душата. Ако е латекс, алуминиева дограма, ПДЧ чинове и ламинат… друг ефект.

За да ти се твори, трябва ред и хаос.

Твърди се, че творците са разхвърляни. Творенето идва от дясното полукълбо, подреждането идва от лявото. Когато и двете полукълба са активни, се влиза в състояние на майсторство. Леонардо е направил с дясното полукълбо да се чудим Мона Лиза усмихва ли се или не, да имаме усещането, че отвсякъде все ни гледа, а с лявото полукълбо е нарисувал изящно всеки един детайл, мигла, косъм… Та и двете ни трябват в класната стая. Добре е да има ъгъл отзад с балатум, в които са разпилени листа, моливи, пастели… и е хаос. Не се подрежда. Място за разтурване. Всяко нещо, където е паднало, там си остава. Който има нужда да издиша, може да отиде там и да драска, рисува или просто да си седи, защото се чувства добре така.

За да учиш, трябва любопитство. Да търсиш, да откриваш, да се стремиш към знанието. Класната стая, може да предложи библиотека с качествени книги – подбрани, човеколюбиви, актуални, ясни, полезни, красиви. Книгите стоят в шкаф с врати, така че да не се реят пред очите на децата. Който има желание да чете, отваря шкафа, избира си книга и сяда на мека мебел да си чете. Смисълът на училището е да научи децата да учат! Ако те могат да учат, тогава, каквато и тема да им е интересна, те ще си намерят време, начин и средства да я научат. Така се прави учене през целия живот. Когато ученето е ценност, създадено е умение за учене и среда, която го подкрепя, възрастните са си свършили добре работата.

На шестия етаж на пирамидата на Маслоу е естетика, красота, хармония, радост
Това е етажът, заради който съм се разделила с не един работещ по темата образование. Трябва да се е красиво всичко и стаята – и учителката и материалите. Най-болната ми тема!

Две отклонения за учителката и материалите. Когато обучавам учители, обяснявам подробно за тази красота. Именно, че като станат сутрин трябва да се изкъпят, да попеят, да се огледат в огледалото и да си се усмихнат: „Най-красивата на тази възраст!”, да си сложат дискретен грим, много дискретен! парфюм, да си направят прическа и с ведри дрехи и усмивка на лице да отидат при децата. Не може с черни дрехи, с прическа на Круела Девил и грим като индианец във военни действия да се ходи при деца. Също причудливите тоалети с тигрови елементи, пристиснали сланини и фолк аксесоари, включително пластмасови обици и обилни деколтета над провиснали гърди… По-прибрано! Красив не значи полугол, нито значи накичен като коледна елха, нито значи като от филм след 24 часа, и, най–важното, не значи във вид, излъчващ насилие. Красотата идва отвътре. Отвън просто леко я подчертаваме. Ако учителката не може да се справи, отива еднократно при професионален коафьор и се избира според формата и цвета на лицето прическа, която подчертава красотата ѝ. Отива еднократно при професионален дизайнер и разбира правилата за обличане според фигурата ѝ, като цветове и кройки. Ако няма време и желание – е достатъчно чиста коса в естествен цвят срязана равно да е вързана ниско на тила с дискретна шнола. И пак да повторя – облечени в черно, с измити лица като чинии, издули рамене и гърди като във фитнес зала – НЕ при деца!

Второ отклонение – материалите. Ако се смачка една книга и се остави при другите, скоро и другите ще са смачкани. Ефектът на „счупения прозорец” – кмета на Ню Йорк Джулиани. Потърсете повече информация! Ако има надраскано на стената, скоро цялата стена ще е надраскана. Материалите са винаги нови, красиви, финни. Качествени. Не взимаме за деца играчка от „Зрънчо”, избираме дървена, или ако ни трябва конкретна функционалност, например Fisher Price. С парите по проекти все една мизерия лъха, едно усещане на много некачествено… Чак се построи огромна сграда за деца, без прозорци!!! До децата вътре няма свеж въздух и естествена светлина.

Материалите в класната стая са прекрасни. По-добре малко и както трябва (красиви и функционални), отколкото много като във вехтошарски магазин.
Повтарям на учителките трябва да са красиви, всичко, което показват на децата да е красиво, да са си подготвили класната стая и да уважават децата, като по-новият модел, като по-талантливите, като това, което е утре. Не всички органи в едно тяло са бъбрек. И учителката бъбрек трябва да спре да мъчи децата черен дроб да станат като нея. Всеки си има функция и за да си я изпълнява, трябва да е различен. Уважение към различието и признаване на равни по божественост на децата. Така четвъртият и шестият етаж от пирамидата на Маслоу подкрепят петия – етажът за учене.

Жизнената стая

Как разбираме, че нещо е красиво? Търсим отвън хармония, а отвътре – жизнена енергия. Вътре и вън. Стаята да е хармонична, е относително по-лесно постижимо. Гледаме съчетание на цветове и форми да са в приятно съчетание, да са уместни за възрастта на учащите, да има щипка приключение/закачка. Повече за цветове, форми и обзавеждане в предишните материали.
Как да е жизнена стаята? Влизаш вътре и ти става благо като в храм или къща на усмихната стара баба, иска ти се да стоиш вътре. Като си седял вътре, ти става добре и искаш пак да дойдеш. Зареждаш се, усмихваш се на това място.

Не е добре да използваме червения цвят и да има толкова неща по стените, но простнастото е разделено на кътове, които дават възможност за различни видове занимания.

Първо стаята е важно да си има име. Да е назована. Ползващите да са ѝ благодарни, че им дава среда да учат, с думи и грижи. Стените да се напояват с класическа музика. Пуска се вечер на auto reverse много тихо Моцарт и стените попиват музиката, уплътняват се, създават една приглушеност. В нов блок като се нанесат хората, няколко години кънти, в много стара къща като се влезе, веднага се усеща мекотата на звука.
Да има живи цветя, билки в купа вода, да се пали преди или след заниманията с деца ароматна свещ. Да се пръска с вода, в която има малко кристали сол. Да се поръсва със сребърна вода. Да се проветрява редовно.
В стаята да се пее и по възможност да се свири на инструмент без електричество.
Да има изненада, нещо сякаш вълшебно да се случва, нещо да е скрито и да се търси, да има смях и ведрост.
Много помагащо е да се влиза в стаята без обувки (като в храм или в дом). Ако няма възможност да се оставят пред стаята обувките, могат да се поставят до вратата на стелажи. Така на дървения под може да има килим или черги от памук. Това прави уют, обира звука и е удобно да работиш на пода или да седите в кръг при дискусии.
Ако се мери честота на помещението, то има висока вибрация и е фино.
Да се пее, да има смях, да се носи класическа музика.

Никак не изглежда красиво бюро, натрупано, като от клошар с учебници и друга хартия на учителка. Това е посоката, в която всички деца гледат. Това, което е в зрителното им поле, трябва да е чисто, спретнато и семпло.
Не е красота, когато има пет стила на архитектурата, с три вида чинове, четири вида щори, два вида осветление и снимки и картини във всевъзможни рамки. По-добре малко, но със стил, отколкото много, но кич.
Красотата е фина.

Духовност – самопознание, самоактуализация, самореализация

Класната стая може да подкрепи най-високият етаж на пирамидата на Маслоу с място за мислене и седене в тишина и покой. Това може да е наречена табуретка, може да е ъгъл с възглавница. Когато някой е седнал там, другите знаят да не го закачат през нито едно от сетивата (викат, дърпат…).

14.5.2016 г. Децата и добродетелите – StreetWatchBG – статия

Защо е важна темата за формирането на характер при децата и темата за добродетелите?
Ние ежесекундно взимаме решения. Част от тях обмисляме, част от тях са несъзнателни и се взимат от нашия „софтуер“. Той е сбор от ценности и навици.

Навик е многократно повтаряно действие, което се извършва несъзнателно (миене на зъби, смяна на скорости при шофиране).

Ценност е нещо, което ти е важно. За един е важно да кара голям джип, за друг да пътува по света, за трети да не работи… Някои неща са ни по-важни от други и те взимат превес, ако правим избор. Има конфликт на ценностти, когато са с равна стойност и човек започва често да се измъчва от вина (да ходя на работа и детето ми да е в ясла или да си гледам детето и да нямаме средства).

Малка част от ценностите са
Добродетели
Това са програми на база, на които правиш избори, които дългосрочно водят до добър резултат за теб, за другите и за цялото. Записани са във всички религии, като божи заповеди … В този смисъл са надрелигиозни, тъй като съвпадат. Добродетелите са програми, както в компютъра са Word и Еxcel. Те не са data/данни/ знание. Човек може да е академик на честността, да издаде стотици книги по темата. Това не го прави честен. Това го прави имащ информация по темата.

Децата от 0 до 7 копират програми. Майката лъже и детето лъже. Няма значение тя какво му говори. То копира какво прави. Майката казва истината и детето казва истината.

От 6 до 12/14 детето може да учи добродетели и да ги вземе от човек, който е носител на добродетели. След това характерът е формиран и промените стават доброзорно (болест, смърт на близък, страдание) или чрез много работа с вътрешния си свят.

Какво конкретно може да се направи за родителите, учителите и децата във връзка с добродетелите?
В продължение на 8 години адаптирам система за преподаване на добродетели, като набор от взаимосвързани и надграждащи се уроци подходящи за деца от 6 до 12 години. В последната година и половина обучавам преподаватели да преподават добродетели. Така подготвяме почва за появата на Озарено училище. Въвеждането на учебен предмет Добродетели във възрастта между 6 и 12 години би дало възможност децата да могат да назовават добродетелите и да ги забелязват в живота си. Някои деца биха избрали да ги активират в себе си. Импулс за активация, може да бъде даден от човек, който е носител на тази добродетел/програма, а не реторик по нея.

Какво представлява един урок по Добродетели?
Урокът започва с около минута седене в тишина, за да си починат главите на децата, да си чуят мислите, да се концентрират и да превключат в новата тема. След това се чете приказка (напр. Лъжливото овчарче в урока за Честност) и децата разсъждават върху текста. След това има песен, поговорка по темата. Всеки рисува най-ценното, което е научил в този урок. Урокът е динамичен. Децата са активни. Целта е назоване, създаване на критерии да забележиш и покана за активиране на изучаваната добродетел.

Какви препоръки може да се дадат на родителите?
Много да внимават на кои хора оставят детето си от 0 до 7 години. В тази възраст то копира програми без да ги оценява. В този смисъл, ако детето е с депресирана баба, ще стане депресирано, ако е с агресивна учителка, ще стане агресивно… Да подбират и да не се притесняват, какво ще кажат хората. Каквото посеят в тази възраст, това ще поникне. Така че, да подбират внимателно. Колкото и да говорите на детето в тази възраст, то не слуша, а гледа какво правите.

Родителите да четат много за добродетелите. Да преценят обективно кои имат и да потърсят приятели и роднини, които имат тези, които им липсват. Да създадат среда, в която детето да може да избере да активира добродетелите в себе си.

Вижте подробности във видеото.

Информация за обученията на родители и учители.

19.5.2016 г. Представяне на поредицата “Бонбончо” в “Перото” – Детски книги – анонс

27.5.2016 г. Бонбончо – съвременни приказки за деца, предаващи мъдрост – StreetWatchBG – статия

Поредицата е създадена за възпитаване на добродетели през позната за децата действителност

Поредицата Бонбончо имаше голямата задача да инсталира добродетели в моето собствено дете. Това са приказките, които разказвах на сина си за “Лека нощ”. Той ги записваше на телефона си, за да ги слуша отново и отново, когато пътувам. От над 400 приказки са оцелели около 130.

Чрез тези приказки предавах всички добродетели и мъдрост, които исках да достигнат до него. Започвайки да разказвам, той, освен че се заливаше от смях, постоянно предлагаше идеи кой да се появи в приказката, какво да се случи. Така през годините героите нараснаха и в последните приказки вече са Бонбончо–Фотончо, Душко–Послушко, Жожо, Отворко–Мърморко, Буболечо–Клечо и кучето Ушана. Често по време на приказките заспивах и се налагаше той да ме буди и да ме подсеща докъде сме стигнали. Някои приказки бяха с продължение в продължение на няколко дни.

Поредицата Бонбончо е свалена от колективното несъзнавано в алфа-състояние. Тя е един израз на необятна любов между майка и син, споделено щастие и смях. Петимата герои са пет архетипа, които изживяват една и съща ситуация по пет различни начина. Детето може да сравни и да избере. Това дава идея колко е многовариантен света. Героите са много различни и въпреки това те са приятели и преминават през всички трудности заедно, добронамерено. Те са свързани с истинско приятелство, преодоляващо различията и личните недостатъци. Един израз как ние всички сме заедно – взаимосвързани и взаимозависими.

Всяка приказка е за отделна
добродетел и мъдрост

Всяка една не поучава, а дава пространство да се осмисли темата, да се погледне от много гледни точки и да има свобода на съзнанието. Добродетелите са нещо много фино. Те са програми, които когато автоматично несъзнателно избираш, определят решенията ти. Те могат да се предадат като информация лесно. Всеки може да бъде академик на „честността”. Имането на знания за честността не те прави честен. Просто си добре информиран. Програмата „честност” обаче може да се инсталира в теб от човек, който е неин носител. Това инсталиране става само, ако ти го избереш. За да имаш добродетел, трябват две неща – друг човек, който я носи и ти да избереш да я имаш. Това е причината приказките да не са назидателни, а осъзнателни. Да го разбере, да може да го назове, да може да сравни и ако прецени, да избере. Приказките като емоция са по-скоро неутрални. Страшни, тъжни и драматични моменти няма. В голямата си част приказките са смешни. Предават се през менталното тяло, а не толкова през емоционалното. Умът да е водещ – да се осъзнава, а не да се жабури сред емоции и нищо накрая да не остане в главата. Затова и приказките са подходящи за деца над 5 години. Повече за това в коя възраст какви приказки е подходящо да се четат, можете да прочетете в блога.

Можете да ги намерите онлайн

Сега приказките се появиха онлайн заради хилядите български деца в чужбина. След моя лекция пред представители на българските училища в чужбина разбрах, че един от големите им проблеми е липсата на детски книги на български език, които да са от съвременната действителност и да са интересни на децата. Така сайтът с приказки за Бонбончо се появи за седмица. Сега децата навсякъде по света могат да разпечат PDF-а на приказката, която си харесат, с направен цветен предпечат, да нарисуват илюстрациите, да си направят корица, да са активни по отношение на книгата. Могат да си копират текста в Word и да го допишат, да имат нов герой… Сложила съм линкове към видеа в Youtube как се прави корица, как се шие книга. Да творят!

Добродетелите са програми

Ние правим в повечето случаи от живота си несъзнателни избори. Този, който вътре в нас избира, използва програми, софтуер, ценности (какво ни е важно!). Колкото ни е по-важно нещо, толкова повече изборът се накланя натам. Когато има конфликт на ценности, имаме стрес – вътрешен плюс и минус. Благодарение на него се дължат около 95% от болестите.

Добродетелите са малка част от ценностите, които ни помагат да взимаме такива решения сега, че да имаме добри резултати дългосрочно в бъдеще. Да сеем умно, за да берем плодовете радостно. Каузата с добродетелите за мен е ключова за личното щастие на всеки човек и за общото ни съвместно взаимообусловено и взаимозависимо съществуване. Важно е децата да могат да се докоснат до добродетели и мъдрост. Да им дадем възможност да избират.

Приказките за Бонбончо са дошли на границата на бодърстването и съня и носят послания през измеренията. В децата те предизвикват бурен смях, а във възрастните много размисъл. Книжките са издадени с вложени символи за хармонизиране на деца и обратната връзка на деца и родители сочи, че те работят.

Поредицата Бонбончо е ценна с това, че е написана на честотата на децата и прави резонанс с тях. Родителят може да прецени ценността ѝ, като наблюдава детето, докато я чете.

Официалното представяне на поредицата е на 5 юни от 11 часа в Литературен клуб „Перото“ (НДК).

27.5.2016 г. Поредицата „Бонбончо“ – приказки за различни възрасти БНР – аудио

Поредицата Бонбончо.

30.5.2016 г. Работилница за добродетели – StreetWatchBG – статия

Как се обучават хората, които ще водят часове по добродетели* за деца и родители
Неделя, 8 часа сутринта. В стаята, в която се провежда обучението на учители по добродетели, вече е пълно с усмихнати хора – музикален педадог, инженер, архитект, инструктор по йога, представител на родителски кооператив, повечето от тях – и родители. Това са Камелия, Катя, Сюзън, Петя и Цветелин – бъдещи преподаватели по добродетели в курса на Любов Миронова (която познавате и като наш автор).

Те са започнали обучението си през септември 2015 г. и тази есен ще влязат в училища и детски градини, за да предават мъдрост и добродетели на децата, чиито родители са инициирали да има такова допълнително обучение.

За Любов Миронова, която от години работи по темата за обучението и възпитанието на съвременните деца и тези със силно изразена индивидуалност, добродетелите са ключови за успеха на целия процес. Те се формират в съзнанието на децата в зависимост от хората, които се грижат за тях. Затова и Любов казва, че ако родителите искат да променят нещо в децата си, трябва да променят себе си.

Звучи лесно, но понякога не е.

Основните добродетели

Истина, любов, мир, правилни действия и благост – това са петте основни добродетели според методиката, адаптирана от Любов Миронова, които съдържат в себе си всички останали, подредени и взаимосвързани в обща система и строга йерархия. „Съставни“ добродетели на тези пет са например честността, добротата, благодарността, лоялността, милосърдието, търпението, толерантността, щедростта…

Докато педагогът обяснява значението и връзките между различните добродетели, си давам сметка за колко много от тези неща не се замисля човек в ежедневието си. Прави ги механично – и точно така ги възпитава в детето си – то взима готовия модел на нашето поведение. Без да го мисли и осъзнава.

Мисля си и колко погрешно е разбирането ни за добродетели и ценности понякога. А те са в основата на всяко наше действие, определят личността ни, изборите, които правим, нещата, които постигаме… Знаем ли например, че щастието е изборът да интерпретираш нещата, така че вътре в теб да има усмивка и че не можем да го изживеем пълноценно, ако не е споделено…

Как обаче се преподава мъдрост?

По време на целия курс всеки от участниците в обучението провежда уроци по научената вече методика. От успешното им представяне зависи и дали ще продължат на следващия модул на обучението – да получат сертификат за обучители и да влязат при децата.

Урокът, който всеки демонстрира, започва с тренировка на едно от сетивата – зрение, слух, допир, вкус и мирис – защото чрез тях възприемаме света около себе си и трябва да се научим „да ги управляваме“. Петя например пуска музика, а ние трябва да се концентрираме единствено в мелодията и да изключим всички останали сетива. Цветелин пък е донесъл оризова хартия – тренираме допир.

Следва около минута седене в тишина, за да си починат главите, да ги изчистим от мисли, да се концентрираме и превключим към темата. Преговор на материала от предишния път и научената в предния урок песен. После се чете приказка, обсъжда се, следва дискусия по поговорка на същата тема, разучаване на новата песен за новия урок по добродетел. На тези уроци все още няма деца, но всичко се прави както ще е в клас. Тренира се и се правят подобрения в движение. Пропускаме рисуването, но то също е заложено като идея от учителя за края на урока – тогава децата могат да нарисуват това, което ги е впечатлило най-много в обсъдената тема и така също да затвърдят наученото. Децата са активните, а целта е назоваване, създаване на критерии и покана за активиране на изучаваната добродетел в самите тях, обяснява Любов.

Как се обяснява значението на абстрактни за децата неща?

Как можем например да обясним на едно дете, че щедрост е не просто да дадеш на някой нещо, от което нямаш нужда, а да дадеш нещо, което е качествено? Ами четем приказка за едно момченце, в чието училище решили да съберат подаръци за деца без родители. Всяко дете трябвало да занесе една от своите играчки за подарък на друго дете. Нашият герой обаче толкова си обичал играчките, че не искал да се раздели с нито една от тях. Накрая намерил едно олющено камионче, с което не играел често и го опаковал за подарък. А на другия ден, когато всеки от съучениците му показвал красива нова играчка, с която ще зарадва друго дете, нашият герой се засрамил. Когато дошъл неговият ред да излезе пред класа, признал, че подаръкът, който е донесъл не е подходящ и помолил да го донесе на другия ден. Като се прибрал вкъщи, попитал майка си дали може да подари най-любимата си електронна игра, а тя го прегърнала и целунала с гордост.

Така докато съпреживяват историята, а после я обсъждат, децата едновременно разбират значението на думата щедрост и правят избора си дали да бъдат щедри или не.

Използваме всички сетива в урока

За всяка от добродетелите е написана отделна песничка – със собствен текст и музика, има и специални приказки. Докато представят подготвените уроци, самите участници в курса по добродетели също са активни в създаването на съдържанието – обсъждат детайлите и правят промени в движение, обмислят всяка дума и послание, разучават и пеят песните заедно. В единство и с толератност, на които после ще учат децата.

А аз си тръгвам с широка усмивка, заредена с положителна енергия и открила още едно значение на думата благодарност (една от най-важните добродетели).

*добродетели – качества от характера, които ни помагат дългосрочно да сме добре, напр. честност, благодарност…

05.5.2016 г. Бонбончо си намери нови приятели – StreetWatchBG – статия

Авторът на поредицата от детски книжки Любов Миронова разказа на децата как се пишат приказки

Нека да започнем с това, че тези приказки наистина увличат децата до степен на пристрастяване. Напълно в добрия смисъл на думата обаче, защото какво по-хубаво от това детето ти да чака да му прочетеш приказка с нетърпение? Може би по-хубаво е само това, че преживявайки историята, само избира да бъде добрия герой, а така ние като родители имаме съюзник в желанието си да отгледаме и възпитаме добри и знаещи какво искат хора.

Със сина ми четем две от книжките – едната е за Бонбончо, а другата – за Душко. Втората е преведена на английски език, който в последната година е другата страст на петгодишния юнак вкъщи. И приказките наистина действат – в смисъл, че вграждат добродетели в децата – правят го подсъзнателно, като децата сами избират в какво да вярват.

Издадени са общо 4 книжки (3 на български и една на английски език), които може да се купят от книжарници „Хеликон“ или от електронни книжарници. Друга част от общо 100-те запазили се приказки са качени онлайн и могат да бъдат изтеглени, дописвани, допълвани, илюстрирани или оцветявани от самите деца.

Днес Любов Миронова разказа на децата как се пише приказка. А за това, както знаем, освен автор, трябва и муза. Вдъхновението на майката е нейния син, на който всяка вечер в продължение на 12 години разказвала приказка. Детето ги записвало с телефона си, за да може да ги слуша, когато мама пътува. Така с годините се раждат Бонбончо Фотончо, който е изключителен палавник, Душко Послушко, който е толкова добричък, че от престараване все оплесква нещата, Жожо Припрянков, Отворко Мърморко и Ушана Сладурана. Впрочем Ушана е куче и също влиза в ролята на муза като член на семейството.

Приказките са измисляни от Любов, но са разказвани на границата между бодърстването и съня, или както обяснява авторът – свалени са от колективното несъзнавано. Това ги прави по особен начин „кодирани“, така че децата се увличат по историите и персонажите, още повече, че те са съвременни и близки до бита и представите на малките слушатели. От друга страна, петимата герои са напълно различни образи, на които се случват еднакви неща. Така децата имат избор на кой от тях искат да приличат, но всъщност винаги избират добрия.

А днес се срещнаха с автора, неговата муза и един от героите (Ушана) и освен това получиха първата си книжка с автограф.

Децата от ОДЗ №41 под ръководството на музикалния педагог Камелия Данкова изпяха няколко от песничките, които са част от по-големия проект на Любов Миронова за обучение на децата по добротели.

Можете да видите още: Бонбончо – съвременни приказки за деца, предаващи мъдрост

11.6.2016 г. Озарената педагогика: Проект за училище – StreetWatchBG – статия

Образованието може да е успешно само, когато учителите, родителите и децата работят заедно

Озарената педагогика за разлика от останалите системи е един проект, т.е. това е нещо което се случва засега само на хартия и има обучавани учители осем години в традиционните училища да прилагат част от нея. За разлика от системите като Валдорфска педагогика и Монтесори, които имат традиция и изградени училища в цял свят, това си го представяйте като една мечта. Първата част, която днес ще представим за Озарената педагогика е свързана със средата.

Това, което е много важно в Озарената педагогика, се казва „щадяща сетивата среда“. Това означава средата да е с пастелни цветове, да не се натоварват очите, да няма шум, какъвто например има в стаята от климатика, да се щади вкуса мириса, да няма пластмасови алергизиращи материали или повърхности, които причиняват алергии при деца. Щадящата сетивата среда е важна, за да може всъщност тези деца да пораснат здрави. Когато сетивото е много натоварено, тогава всъщност интерпретаторът отзад – умът започва да притъпява чувствителността си и в един момент той става нечувствителен.

Второто нещо, което е важно за средата, е „Щадяща тимуса среда“
(Тимусът е разположен симетрично от двете страни на трахеята, зад гръдната кост и пред сърцето. Има важна функция за запазване на енергийния баланс в организма, имунната и лимфната система – бел. ред.)
Щадящата тимуса среда означава среда, в която няма насилие – физическо, психическо и емоционално. Тимусът се уврежда, когато има насилие. Той е свързан с имунната система и когато сте подложени дълго време на страх и стрес, имаме увреждане там. Не работи ли имунната система добре, оттам насетне има поредица от проблеми с които вие сте наясно. Така че „щадяща тимуса среда“ е втората част от средата.

Характеристики на средата
Проста, уютна, красива. Само простите неща работят. Започне ли нещо да става много сложно, то спира да работи. И затова тези критерии много бързо помагат да се прецени дали една среда е подходяща за Озарена педагогика или не е подходяща. Много важен критерий е дали това място те зарежда с енергия или те уморява. Ако те уморява, значи не е Озарена педагогика.

Среда за израстване. Всъщност това е най-важното нещо. Аз много пъти ще го спомена. Тезата е, че

Децата са си добре

и оттам насетне е много важно ние да направим такава среда за израстване около тях. Физическа среда, психическа среда и емоционална среда. Което означава, че фокусът е да направим училище за родители. Хората си казват „Е, какво толкова да си родетел, нали то е лесна работа“ и обикновено, когато децата им станат на 10-11 години и започнат проблемите, изведнъж разбират следварително, че са пропуснали едни неща и започват да ги компенсират. Ако може да правим превенция, още докато са бременни жените да ходят на училище за родители, ще е доста по-лесно и за децата и за майките. Следварително е доста трудно. Същото се отнася и за обучение на учители. Колкото повече учители се запознаят с хуманната педагогика, толкова повече здрави деца ще има. Казвам „хуманната“ защото „озарената“ е част от хуманната и има много други системи, които също са валидни затова да са здрави децата. И цялото това нещо прави „среда за израстване“. Това означава, че ние не ги израстваме тези деца. Ние нищо не им правим. Ние им даваме възможност те да се развиват. Нито израстваме родителите, нито учителите. Не им въздействаме: „Сега ще ви израстваме!“, ами обратното, казваме им:

„Имате възможност, създали сме ви условия

давайте, всеки със собственото си темпо.“ Това правим във Фондация Родители Учители Деца, защото само заедно стават нещата. И затова сме избрали такова име „Родители, Учители, Деца“ за да е ясно, че не става само Родители – Деца или само Учители – Деца, нито Учители – Родители. Когато тези три общности се съберат става средата за израстване. И е много важно в Озарената педагогика тези три общности да работят заедно в една и съща посока.

Пак обръщам внимание, че под среда се разбират всичките аспекти на средата – физическа, емоционална, ментална, духовна. Това е много важно, защото в София се появиха няколко училища с много красиви сгради, които обаче имат изключително недобър психически климат вътре. Не гледаме само мебелировката, а гледаме и това което се движи из въздуха.

Това, което е важно за тези среди, е хигиена. Хигиена означа чисто мисловно поле за главата, емоционална култура за емоционалното тяло и да е чистичко и уютно за физическата среда.

18.6.2016 г. Озарената педагогика: Образованието – StreetWatchBG – статия

Училището е организирано според нуждите на децата, а обучението става в реалния живот

Проектът на Озарената педагогика за училище вече е готов – има функционална схема, архитектурен план и т.н. На хартия е, но е завършен. Той има четири зони, в които децата учат.

Първата зона е училището, където децата вдишват сутрин. Там са деца от една възрастова група. Мястото, в което са, е къщички. Няма сграда, такава голяма обща за всички деца с всички класове. Един клас си има една малка сглобяема къщичка и така – 16 къщички.

Втората част, в която децата издишват следобед, е в центъра, в който е учебната база. Там има работилници и там децата издишват всичко, което сутринта са вдишали, отиват да го претворят. Има работилници, в които се работи с ръце, има такива, в които се пее, танцува, рисува, всеки според таланта си – следобедът твори.

Втората зона е споделена. В тази зона са поканени през половината учебна година да идват деца от цялата страна. Или, тя се ползва половин година от децата, които са в училището и половин година от децата, които са гости, за да може това да се развива и да е живо. Има смисъл да правиш база за деца, ако максимално я използваш, а не да стои като музей. Затова е важно максимално натоварване на една база, така че максимален брой деца да идват в нея.

Третата зона е Зоната за красота

Дълго време мислихме, след като проблемите са в родителите и учителите, тези родители и учители как ще ги хармонизираме, и установихме, че няма как да ги хармонизираме, защото не сме на този етап на развитие, за да можем да го направим, НО има едно решение – много красив парк.

Ако има достатъчно голям парк и той е много красив, ако го направим през свещена геометрия, когато родителите и учителите се разхождат из него, ще си стават нормални – самостоятелно и без наша намеса. Затова е третият кръг за красотата, който е специално създаден за възрастните, да могат седейки и съзерцавайки красота, радвайки се на това, колко е красив света, да стават добри, да си спомнят колко е хубаво, да си нацелуват децата, и чак след това да влизат в другите кръгове.

И голяма част от образованието, което се случва в Озарената педагогика, е в реална среда, тоест децата не стоят на някакви абстракти места, да учат някакви абстракти неща, а всеки ден с едни бусове се движат там където се случва живота. Отиват в банката и пишат платежно нареждане. Отиват в магазина и помагат да се подредят доматите и чушките на витрината – тоест учат се през опит. Както казах в началото, тази теория се нарича конструктивизъм – основна част от нея е залегнала в Озарената педагогика.

Средата ни създава

Имаме къщички, които са само за деца и учители. Имаме учебна база, която е за творене и тя е споделена с други деца. Имаме зона за красота, която е мястото, където се надяваме родителите и учителите да станат добри и усмихнати. И имаме реална среда, в която се случва образованието. Образование, което е базирано на реална приложима опитност. Нещо, което наистина се случва и ти ако знаеш и можеш, ще ти бъде полезно в живота.

Емоционалната среда е ведра, радостна, празнична. Все едно нещо много специално се случва. И задължително вътре има цветя и има класическа музика. Защо е класическа, а не някаква друга – за хармонизиране.

Менталната среда в Озарената педагогика има два критерия. Първият е оптимизъм. Оптимизъм е нещо, което се гради и ако се започне в ранно детство и ти винаги успяваш да виждаш хубавото в нещата може би животът ти ще протича по-радостно. Все едно и също ти се случва, въпросът е каква е гледната ти точка и отношението към това, което ти се е случило. И втората част от менталната среда, която постоянно е пропита и за която вече осем години много работя, е да се търси истината. Във всеки един момент да не се доверяваш на някаква жена, както аз сега ви говоря, ами това нещо да си го слагаш на едно рафтче в главата и да си кажеш: „Абе това истина ли е? А пък може да не е истина. Я да го проверя“. Да го наблюдаваш и ако животът ти многократно го потвърди, че е така, чак тогава да си го пуснеш в системата от вярвания. Това, че някой говори някакви работи въобще не е задължително да е истина. И всъщност това е едно от основните неща в Озарената педагогика – скептицизъм и търсене на истината. И всеки сам да достигне до нея.

24.6.2016 г. Уроци по добродетели Годишна конференция на АБУЧ ‘2016 – анонс

АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”, ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“, СРЕДНО И ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ, БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ организира ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ ‘2016 на тема “ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРИЯ – ПРИОРИТЕТ НА ДЪРЖАВАТА И НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА” (Новите учебни стандарти и успешното им приложение на петте континента)

27 юли 2016 година Софийски университет „Св. Климент Охридски” Нова конферентна зала (северно крило, втори етаж) бул. „Цар Освободител” № 15, София ; 28 и 29 юли 2016 година Бачковски манастир „Успение Богородично“
ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
 … „Урок по добродетели“ (1-ви урок от поредица уроци „Честност“) – Любов Миронова.

25.6.2016 г. Озарената педагогика: Философията – StreetWatchBG – статия

Създаваме на децата среда да израснат и да учат така, че да намерят своя път към хармонията

Посоката на озарената педагогика е към смяна на образователната система. Само че както споменах по-рано, хората си представят смяната на образователната система по различни начини. Ние си я представяме в една посока, която е благоденствие на децата. Някои пък искат да ги реализират на пазара на труда, т.е. стрелките след „смяна на образователна система“ имат безкрайно много възможности. Нашата посока е благоденствие на децата. По-високото ниво е хармония и израстване. И най-високото е еволюция. Като еволюцията си се случва със и без нас, така че ние ако може да направим благоденствието.

Отношението към децата

Преди време в България беше Дийпак Чопра и показа, че са разработили вече инструмент за мерене на благоденствие. А в държавата Бутан, в която бях, имаше инструмент за мерене на щастие. Те там си имат и Министрество на щастието и им е много важен този индекс, сякаш по-важен от брутния вътрешен продукт. Така че можем да мерим благоденстваме ли ги или не ги благоденстваме. Това е посоката и това е философията по отношение на детето в озарената педагогика.

Много е важно вниманието. Където отива вниманието на един човек, там му отива енергията. Затова в озарената педагогика вниманието е насочено в детето. В момента в традиционната система в какво е насочено вниманието? Много е насочено в едни бланки да се попълват. Всички, които работят в училище, знаят, че има много бланки, бланка на бланката и бланка, на бланка на бланката. И това е толкова важно, че огромна част от емоционалния и психическия ресурс на учителите отива за попълването на всичките тези бланки. В озарената педагогика фокусът на вниманието е в детето. Това значи, че енергията отива към детето.

Осъзнаването

Какво е намерението? Намерението е най-важното нещо, когато се прави дадена дейност. Всички неща, по принцип, без намерение са неутрални. Например един уред за смяна на слайдове, той сам по себе си е неутрален. Аз мога да го използвам да сменям слайдовете, но мога да го използвам да уцеля някой. Нали така? Намерението е важно, а не самият уред. Намерението в озарената педагогика е създаване на среда за израстване. Това е намерението, там отива посоката на всяко едно действие. Да създадем тази среда и всяко едно дете вътре да може да развие потенциала си.

Отвън е отражение на това, което е отвътре. Така, че в озарената педагогика фокусът е много насочен към това детето да е радостно, детото да е осъзнато и да знае, какво се случва вътре в него. Защото каквото е вътре в човека, такива действия, думи и последици се появяват в живота на този човек. И основният въпрос по отношение на детето е всеки да си намери отговор на въпроса „Кой съм аз?“. „Кой съм аз?“ е този въпрос които ти помага да разбереш вътре кой е и какво прави, накъде е тръгнал и накъде отива. Така че осъзнаването е основна част от озарената педагогика. Осъзнаване означава да си във вразка със себе си. Аз това го правя, защото ми е приятно, защото мама ще ми се кара или защото е много важно да знам и нещо ново. И когато имаш отговори на тези въпроси вътре в себе си, тогава е много лесно вън нещата да се случват, да взимаш решения, да поемаш отговорност за тези решения. Това, което е много важно в озарената педагогика е да се подчертава положителният резултат. Да се хване детето, какво прави правилно, да се подчертават верните резултати.

„Добро“ или „лошо“ дете

И другото нещо, което е много важно, е положителна идентификация на децата. Това означава, че едно дете, може да го пробвате със собствените си деца, като нарисувате една черта и сложите отляво „добро дете“, а отдясно „лошо“, за то попитате къде се намира. И децата, които не са третирани институционално, много често си стоят в „добро дете“. Но когато дълго време ходят на едно място, където им казват че все са неправилни, недовършили, нещо несвършили, несъвършени, неотговарящи на формичката в която искат да ги сложат, тогава идентификацията отива в дясно и става „лошо дете“. А когато ти се идентифицираш като лош, ти започваш да правиш такива избори, да имаш такива ценности, да ходиш на такива места, да се срещаш с такива хора, да го живееш и наистина накрая си ставаш лош. И е ключово важно по отношение на детето в озарената педагогика, то има положителна самооценка. Аз съм положителен човек, аз съм важен, аз съм нужен, от мен има смисъл да съществувам на Земята.

Личната мисия

Тезата, която е застъпена в озарената педагогика, ще видите доста тези, защото може да ги оспорвате, нали така, ние не сме Вселенската истина. Това е една педагогика в нея е така, в другите е по друг начин. Тезата тук е, че децата имат достъп до истина, и те могат да преценят кое е добро за тяхното развитие и кое не е добро за тяхното развитие. И даването на възможност отрано да избират къде да учат и как да учат им помага много по добре да реализират собствената си мисия.

Търсенето на истината

Търсенето на истината е изключително важно за да може да се отвори един човек нагоре и да може да се свърже с цялото. Казват му колективно несъзнавано, природа, Бог, който както иска да си го нарича, но става чрез задаване на въпроси и любопитство. Т.е колкото повече от малък те учат да задаваш въпроси, да си любопитен и да търсиш истината, толкова по-лесно ти след това си свързан с цялото и има една критична възраст – знате около три- четири години, когато децата питат „Защо?“. Ами на смени го карайте, един родител два часа, друг родител два часа, викнете съседката, но не ги спирайте да задават въпроси, защото в тази възраст прекъснете ли това желание да задават въпроси, тогава след това вече е трудно да се събуди отново.

Детето е енергия

Другата теза, която е застъпена в озарената педагогика е, че детето е енергия. Знаете, че материята е форма на енергия, така че е сигурно, че детето е енергия. Това, което е важно, е, че в озарената педагогика се подхожда към детето, така както се подхожда към енергията. Важна е честотата, важно е трептенето, важно е как средата влияе на тази енергия. В този смисъл аз много пъти споменах, че е много важно средата да е такава, която те зарежда, а не такава която те изморява. Ритъмът да е такъв, в който постоянно да си свеж, а не да се умориш, а след това трудно да можеш да се заредиш.

Важен е балансът между полезно и приятно. Ако е само полезно, то тогава става скучно. А ако е само приятно, както например имахме увеселителен парк в София, много бързо омръзва. И само, когато се намери балансът между тези две неща – хем да ти полезно, хем да ти е приятно – тогава ти участваш в това нещо дългосрочно. Още един баланс има, който е между стремежите ти, които са нагоре – между короната и корените, т.е. традицията и мъдростта от миналото. Ако имаш много стремежи, но нямаш мъдрост и корени, дървото пада. Ако пускаш много корени, но към нищо не се стремиш, седиш на едно място.

Този баланс е много важен – да уцелиш средата. Колкото по-големи стремежи имаш, толкова повече трябва да учиш тези преди тебе, какво са правили и да стъпваш на техните рамене.

Колкото повече сила имаш, толкова повече любов трябва да намериш в себе си, за да я балансираш. В момента хората са много устремени да имат сила и когато имаш сила без любов, става насилие. Това е друга форма на баланс, която се търси в озарената педагогика.

И третата форма на баланс е между миналото и бъдещето. Има едни хора, които постоянно ходят и гледат нагоре и си казват: „Иии и като отида да живея в София, и там като си купим апартамен и всичко, ще се оправи. Идват в София, живеят в София, купуват си апартамент, нищо не се оправя. Всичко си е същото. А има едни които ходят и гледат надолу, гледат улицата и си казват: “Защо не се ожених за Иван, а за Петър. Защо се случи да избера тая кола а не другата“. Те само си въртят нещо дето е минало свършило, но там вече нищо не може да се промени. Трябва да се уцели по средата – тези които ви гледат в очите по улицата, да са тук (в настоящето) – тогава всъщност сме постигнали един резултат в озарената педагогика.

2.7.2016 г. Озарената педагогика: Децата – StreetWatchBG – статия

Децата са добре, но ние трябва да им създадем средата, в която да израснат

Философията на озарената педагогика е така направена, че тя е подходяща за всички видове деца. Това е важно, защото не всички хуманни педагогически системи са подходящи за всички видове деца. Затова е уточнено, че тази педагогика става за всички деца и тя е изключително подходяща за деца с енергично изразена индивидуалност. Това са едни деца, на които им казват палави, хиперактивни, с лоша концентрация на вниманието, и там всякакви работи каквито им измислят…Нищо им няма на децата, най – вероятно просто им е скучно. Озарената педагогика е изключително подходяща за тази група деца. Намерението, или това, което се случва като влязат вътре децата, е израстване – движение във възходяща посока. Защото развитие – знаете, е малко двупосочна дума. Може да имаш и низходящо развитие. Отиваш почваш да ползваш наркотици, да пиеш, то пак е развитие – трупаш нови опитности, има осъзнаване, само че развитието е в друга посока. Израстване използваме през цялото време, за да сме сигурни че посоката е ясна. И каква е крайната цел? Да успеем да направим озарено училище.

Какъв ще е резултатът?

Поставени са три цели. Първо, децата да са адаптивни. Адаптивен означава, където и да го пуснеш, то да може да се справя. Затова са тези микробуси, които през цялото време се движат с децата в реалния живот, за да може където и да ги пуснеш те да могат да се справят.

Второ, да са уникални. Уникални означава, че те правят избори и носят отговорност за тях. Имат свобода от малки да избират посоката, в която да се развиват. Което на практика, ако си го представите в един час, всеки изживява часа си по собствения си начин и научава това, което е ценно за неговото развитие. Или ако още по-конкретно трябва да го направим, ако децата отидат в една лаборатория по физика на БАН, и един много се интересува от физика, ще седи и ще прави екперименти с професора, обаче другият въобще не се интересува от физика и ще снима видео филм за първия, които прави екпериментите по физика, същевременно ще ги вижда, а пък третият не се интересува нито от снимане, нито се интересува от физика, но много добре прави уеб сайтове и ще направи тези експерименти в уеб сайт, така че да могат и други деца да ги пробват виртуално. Те са в една и съща ситуация, но я изживяват през таланта и интереса си.

И последното е личности. Личности за целите на озарената педагогика означава да са хармонично развити като ум, емоция, тяло, връзка със себе си, връзка с другите хора и връзка с цялото. И всичките тези шест елемента да работят радостно. Защото ако развиваме само главата, или развиваме само тялото, то е като парчета пица. Пицата е цялото 100%, на ако парче стане голямо, другите започват да намаляват или ги няма. Важно е пицата на израстването да е разрязана симетрично.

Ролята на детето е на радостен изследовател. Радостен изследовател означава, че то през цялото време, търси знанието, а не знанието да го търси него. Някой да му го излива в главата с една фуния. Детето е движено от вътрешна мотивация. На него му е интересно, той иска да стигне до това нещо и ние му даваме една среда. Казваме: „Ето имаш средата. Твори. Имаш възможност да учиш.“

И другото нещо, което е много важно, е способност за самооценка. За да може ти да станеш един отговорен възрастен трябва да може сам да се оценяваш, а не да чакаш някой да ти вземе бележника и да ти напише оценка вътре. Няма такова нещо в живота. Оценките си ги пишете вие. И всеки един като разбере, че оценката си я пише сам, тогава става много по-лесно да си прави изборите и да си носи отговорностите за тях.

Различието. Уникалността

Като обобщение на всичко казано можем да кажем, че животът е многовариантен. Ако приемем, че целите, които са представени в озарената педагогика са един връх на планина, всяко дете ще си намери неговата пътека по която ще се качи догоре. Или, има много пътеки за достигане до едно място. Адаптивната, уникалната личност има възможност да стане всяко едно дете, по неговия собствен път. Важното е ние да направим тази среда и да ги подкрепяме през цялото време, така че да могат да реализират пълния си потенциал. Стъпват на нашите рамене, за да продължат нагоре.

Смисълът на цялото учене е собственото ни разитие. Учителката е в училище не, за да научи децата. Тя е там, за да се научи да преподава. Директорът е директор на училище, не за да директорства на децата, а за да се научи да бъде директор и трябва да е благодарен, че има деца, защото те са една възможност той да може да тренира директорстване. И всички неща, които ние правим, ние не ги правим за другите, а ги правим за себе си и за собственото си развитие. Сърдечно благодаря.

Първа част: Озарената педагогика: Философията

9.7.2016 г. Озарената педагогика: Програма – StreetWatchBG – статия

Децата много по-добре ще запомнят знанието през опита, разбирането и личния избор

Съществено при Озарената педагогика и ключов елемент при нея е нивото на което тя се развива. Тя се развива на ниво Опит, Мъдрост и Добродетели.

(Нива на учене: Данни – стойност на променливата напр. температура, Информация – обобщени данни напр. отчет, Знание, Опит с разбиране, Мъдрост, Просветление).

Какво означава това? Това означава, че има различни нива, на които може да се прави образование. Стандартното образование, което познаваме, стои на ниво Знание. Има системи, в които има и Опит. Но опитът не е достатъчен, ако няма разбиране. В Озарената педагогика е много важно да имаш опит, но този опит да е с разбиране, т.е. ти да осъзнаваш какво ти се случва, а не животът да преминава през теб като през сито – случват ти се някакви неща, но нищо не остава, т.е. нищо не си разбрал от това, което ти се е случило.

И второто нещо, което е много специфично за Озарената педагогика е, че

Информацията в света е много

В Google има толкова много информация, че много човешки животи няма да стигнат да бъде прочетена. Това ниво въобще не е тема. Знанието е доста преходно. То е ниско качество. Доскоро имаше планета Плутон – сега вече не била. Като погледнете преди сто години какво е пишело в учебниците…Знанието е многократно проверена информация, което не означава, че е истина.

(Целта е децата да се научат да отсяват информацията по такъв начин, че тя да им е полезна в живота – това се разглежда подробно във втората част – бел. ред.)

Мъдростта означава вселенски закони и ритми. Неща, които са били така преди десетки хиляди години, които сега са така и които ще са така и след десетки хиляди години, т.е. това са постоянни неща, които ако ги знаеш, можеш съответно да реагираш адекватно в толкова бързо променящата се среда. Да, ние не знаем след 20 години какви професии ще имаме, обаче ако тези деца имат мъдрост, те във всяка една ситуация ще могат да се справят с това, което се случва около тях.

Озарената педагогика не е стигнала до най-високите нива на преподаване. Има и по-високо – Просветление. Само че ние тук не сме просветлени и не знаем какво е точно там, но това го има, има такива училища на земята и те обучават хора. Ако един ден станем просветлени, ще разкажем, но на този етап това, върху което сме се фокусирали е Опит и Мъдрост.

Втората голяма тема, освен опит и мъдрост, са

Добродетелите

Добродетелите са програми, които ви помагат да правите избори. Повечето избори са несъзнателни и се базират на тези вътрешни програми. Програмите най-общо се казват ценности т.е. ти си на един кръстопът, трябва да вземеш решение. Вътре в теб се активира един софтуер, много бързичко, много често без да разбирате какъв, и вие избирате „да“ „не“ „това“ или „онова“. Този софтуер до седем годиина възраст е Copy Paste, т.е. ако майката ти краде и ти крадеш, ако майка ти лъже и ти лъжеш, ако майка ти е добродетелна, почтена и ти си почтен – каквото има отстрани това взимаш.

Между 7 и 12 годишна възраст това е учебен предмет – това ми е голямата мечта – от септември в училищата в България да има такъв учебен предмет. Едно, две, три училища, колкото даде Господ. Тогава можеш да извадиш тези програми, които имаш, да ги видиш и да ги смениш. Ако вкъщи са те учили да лъжеш несъзнателно, т.е. звъни телефона майка ти ти казва: „Кажи им, че ме няма“, да промениш това. Тя не от лошотия го е казала и те е научила да лъжеш, просто не е знаела повече. Тогава (от 7 до 12) можеш тези неща да ги изтриеш и пренапишеш.

След 12 години всичко това става доброзорно. Случва ти се нещастие, блъска те кола, почива някой близък и така сменяш софтуера. Така че, стремлението е докъм 12, ако може тези неща да сме ги пооправили. За всеки едни аспект от човека – за ума, за емоциите, за тялото, за психиката и за връзката с цялото има добродетел. И тези добродетели не се учат с „Ела сега ще те уча да си добродетелен!“, а се учат чрез пеене, чрез ролеви игри, чрез седене в тишина, т.е. методите за преподаване на добродетели не са интелектуално наизустяване, а са свързани с вътрешна промяна.

Екипно-практичен модел

Образователният модел в момента е „класно-урочен“, а този към който се стремим в Озарената педагогика е „екипно-практичен“. Класно-урочен знаете какво е. Това ви е познато.

Екипно-практичен означава, че в момента едно творение не може да се направи от един ум. Един iPhone не може да се направи само от един човек. Трябва много умове да се съберат заедно, и тогава те реализират продукт. Много е важно във времето, в което живеем, хората да могат да правят неща заедно. НО „заедното“ в Озарената педагогика не е „заедното ние срещу вие“, което е традиционно застъпено – нашият отбор срещу вашият отбор и ние ще ви бием, а, че „заедно можем повече“. Ако се събираме заедно, ние може да сътворим нещо ново, по-сложно, което никой досега не е създавал, и от това нещо има нужда. Защото, ако създаваш неща от които няма нужда, се получава същото това консуматорство, което се върти в момента около нас.

Практичен е, защото става през правене. Правиш екип, за да създадеш нещо, което има практическо приложение. Например децата се събират и рисуват календар, за слагат рисунките за 12 месеца и този календар се слага в класната стая на стената. Всеки месец те ползват календара, който сами са нарисували. Има приложение, има консуматор. Ако рисуваш рисунка, която да хвърлиш в кофата, е доста неприятно и в един момент нямаш желание да рисуваш, но ако има клиент това, което правиш, винаги ще си стимулиран да продължиш да се развиваш.

Смислени за живота дейности

Ако децата правят неща, за които имат клиент и консуматор, смислени за живота дейности и те могат да ги прилагат, те ще участват активно. Ако се занимават с някакви абстракции, които са абсолютно несвързани с живота, те губят бързо интерес. И затова, ако ще се учи обиколка, да кажем на правоъгълник, е добре да се вземе една маса и да се ушие една истинска покривка, повярвайте ми, за цял живот ще се запомни как се изчислява обиколка или лице. Докато ушият тази покривка и я тропосват, познанието ще остане трайно.

Приобщаване също е много важен принцип. Това означава, че всеки участник има роля. В християнството приобщаването е застъпено. Единият носи иконата, другият ръси вода, третият отговаря за тамяна… т.е. когато всеки има роля в нещо и е приобщен към това нещо, той е част от него, има интерес то да се развива. Приобщаването е изключително важно в една класна стая, където има деца – всеки да се чувства нужен. Нужен и значим.

16.7.2016 г. Озарената педагогика: Информация и идентификация – StreetWatchBG – статия

Много важно е децата от малки да се научат да се идентифицират само с част от някой, а не с целия човек

Най-важното нещо, което децата могат да направят между 7 и 12 години, е да се научат да работят с качествена информация. Да си намерят информацията и да могат да я оценят. Сега има напреднали държави – чувам, че в Сингапур това вече е учебен предмет – Оценка на информация. И децата започват: Кой ми дава тази информация? Защо ми я дава? Как да я проверя? Тя добра ли е? С какъв мотив ми я дава този човек тази информация? Дали в нея има елемент, който ме прави щастлив, или аз започвам да се страхувам от нея? Колкото по-качествена информация имат децата, толкова по-голям шанс имат да правят добри избори (добри за себе си, за другите и за цялото).

Ето един пример. Представете си най-съвършената кухня с най-съвършените готвачи. Няма по-съвършена кухня, тенджери, печки и т.н. от тези и няма по-добри готвачи на земята. И им кажете на тези готвачи да направят салата. Вкарвате в кухнята развалени домати и краставици. Каква салата ще направят тези готвачи? Развалена салата. Същото е и с вашата глава. Колкото и да сте умни, колкото и добре да работи кухнята горе, ако във вашата глава влизат развалени домати и краставици, единственото, което ще изкарате като решение за живота си, са развалени решения. Възможността да се намира качествена информация в този океан, в който в момента плуваме с Google, става все по-важно и ценно умение.

Второто нещо е свързано с Идентификацията. Много важно е децата от малки да се научат да се идентифицират само с част от някой, а не с целия човек. Едно дете дойде при мен и каза: „Искам като стана голям да обирам влаковете и да съм наркоман“. И аз нали си представяте как реагирам. А то едно прекрасно дете и аз казвам: „Да, разкажи ми“. А той каза: „Ами да ще имам черен джип“. И аз казвам: „Ахаа, ти искаш да имаш черен джип“. А той казва: „Да. Пенчо има черен джип. Знаеш ли колко е хубав и е наркоман и обира влаковете“. Всъщност беше много важно да отделя черния джип от Пенчо.

Идеята е да направим така, че когато едно дете иска да се идентифицира с нещо, то да взима само тази част, която иска, а не целия човек. Същото е и с едни дето искат да са Христос. Ами сега има автомобили по улиците. Ако седнете да живеете като Христос, в нашата географска ширина, с тая зима, как ще стане по сандали? Взимаш само тези елементи от идентичността, които са ценни, а не се идентифицираш с целия човек.

И последен пример – сега има много малки момичета, които искат да станат фолк певици. Питам ги: „Добре, искаш да си фолк певица, като еди-коя си, а можеш ли да пееш“. – „Нее“. – „А ходиш ли на уроци?“ – „Нее“. – „Ами как ще станеш фолк певица?“ – „Е, ще стана“. И всъщност разбираш, че тя иска да бъде красива. Това е много фин елемент, който е много важно от самото начало да се проверява – с кой се идентифицира детето в момента, трябва да се научи да разделя целия човек от това, което то харесва всъщност в него.

Следващото нещо е свързано с холистичния подход. В Озарената педагогика светът не е разделен на физика, химия и математика. Някой си го е разделил на науки, но животът е цялостен. И в тази му цялостност, ако го насечеш, и особено ако преподаваш без да направиш връзка между физиката и химията, аз даже не мога да си представя, как някой очаква че ще работи.

Аз, Ние, Ние и Вселената

В Озарената педагогика има три области на развитие (Аз, Ние, Ние и Вселената) състоящи се от седем потока. Първите четири потока са свързани с развитието на Аз-а. Аз означава, че вие сте сами в една пещера. Всичко, което може да развиете в тази пещера, това е развитие на Аз.

В пещерата може да си развиете физическото тяло. Правите лицеви опори. Самички сте вътре, можете, развивате физическо тяло.

В пещерата може да си развиете емоционалното тяло. Можете да творите. Да проверявате през кое нещо можете да извадите навън това, което чувствате. Можете да го изпеете, да го изтанцувате, да го изрисувате.

В пещерата може да си развиете връзката със себе си: Аз как се чувствам? Добре ли съм? Не съм ли? Боли ли ме нещо? Какво се случва в мен? Притеснен ли съм? Какви мисли преминават през главата ми?

И в пещерата можете да развиете ума си. Да помните. Да тренирате памет. Колко рисунки имаше на стената? Седем. Я да се обърна да проверя, седем ли са или не са седем.

Това е Аз.

Когато в пещерата влезат други хора, тогава в пещерата се развива Ние. Когато в пещерата има много хора, се развива умението да комуникираш, да разменяш, да твориш заедно. Или това е втората област на развитие в Озарената педагогика. Втората област, в която ние се учим да правим заедно неща.

И третата област на развитие е, когато ние излезем от тази пещера с другите хора и забележим, че има и животни, и растения, минерален свят и ние трябва да бъдем, в хармония и с тях. Тогава научаваме как се казват мечките. Кафявата в нашата зоологическа градина се казва Росица. Научаваме различни неща за света, който е извън човешкия, свързваме се с този свят.

В този смисъл си представете, че има седем учебни потока и всеки един от тях цели развитие на тази част от нашата индивидуалност. Това ни помага, когато си сам в пещерата да натрупаш личен опит, когато има други хора – социален опит, и когато си навън – научен или глобален опит. Първата област цели да овладееш енергията в себе си. Втората област цели да овладееш информацията. Третата област цели да видиш какви ресурси има на земята и да ползваш само ако е нужно! Защото ние в момента предимно ползваме, без да е нужно. Чупим сталактити в пещери, които са се развивали десетки хиляди години. Защо? Неясно. И това се случва в момента в България, нали?

Врати към познанието

За да си го представите – има едни неща, които ние сме нарекли „портали“ или „врати“, които детето като стигне, влиза в нов свят. Един такъв портал или една такава врата е четенето. Всеки човек, който се научи да чете, това му отваря нов свят, безкрайно много нови възможности.

Друг такъв портал е да говориш чужд език. Един чужд език ти позволява да се свързваш с безкрайно много други хора на земята. Друг такъв портал е да можеш да ползваш добре компютър, да можеш да комуникираш в реално време, да можеш да обменяш информация с хора от далечни точки.

Целта на един преподавател в Озарено училище е отваряне на максимално много врати и портали. Не наизустяване на информация. Не на научаване на конкретни умения. Отвори ли се порталът, това е нов свят.

23.7.2016 г. Озарената педагогика: Предаваме състояния, не само знания – StreetWatchBG – статия

Учителите и родителите трябва да са майстори, за да подкрепят децата в пътя им към знанието

Едно от най-важните неща в Озарената педагогика е, че ние си разменяме състояния. Това е един от фундаментите на тази педагогика. Ние не си разменяме знания и като се срещаме с един учител, ние не поемаме неговите знания, ние приемаме неговото състояние. За да е по-ясно – представете си най-талантливата учителка по математика. Тази която е най-добра на Земята, но в същото време тя е много депресирана. Като влиза в час при децата тя на какво ще ги научи? Ще ги научи на депресия. Същото е с една ведра учителка или радостна учителка. Когато тя влиза в класната стая, тя предава цялостното си състояние. И ако можете да бъдете, тайно в душата си, строги с учителите, е много важно вие като родители да се замислите в какви състояния сте.

Когато говорим за размяна на състояния, най-важното е отговорността на всеки родител и учител да поддържа състоянието си. И ако е в състояние, което е неадекватно за общуване с деца, е по-добре да обикаля блока в кръг, да отиде да потича малко в парка, да си пореве тайно на някоя пейка и когато стане нормален, да отиде при децата. Отговорност на всеки възрастен в Озарената педагогика е да поддържа собственото си състояние и да е в пълна яснота, че той не предава на децата едни знания, а той предава цялостното си състояние с всичките му елементи, включително отношението си към живота.

Състояние на майсторство

Това означава, че фокусът в Озарената педагогика е да търсим преподаватели, които са в едно специфично състояние – състояние на майсторство. Това е състоянието, което ние искаме децата да приемат. И за да може един човек да бъде в състояние на майсторство в една област от живота си, той трябва да е достигнал до въпросното майсторство. Дали ще е най-добрият готвач на боб или ще е най-добрият пилот на самолет изтребител, или ще е изключително добър инженер, важното е, че той е научил две неща – отношение към детайлите (защото разликата между майстора и посредствения са детайлите) и отношение към инструмента. Представете си един цигулар как се грижи за цигулката си. Когато си в състояние на майсторство, ти можеш да предадеш нещо безценно на децата – критерия за качество. Понеже качеството е абстрактно и няма как да бъде написано в учебник, то се предава от човек на човек.

Какъв трябва да бъде учителят

Следващия важен момент в Озарената педагогика са критериите, по които подбираме учители. Първият е да обичат деца. Ако някой не обича деца, нито като родител, нито като учител може да се включи в Озарена педагогика. Има други педагогически системи, които ще са подходящи за него, но тази не е.

Другите критерии са красота, хармония, качество, любов към природата. Който има и петте, е добре дошъл в Озарената педагогика и като учител, и като родител. Ако едно от тях липсва, например правила съм опити да работя с колеги, които нямат критерий за красота, не става. Не се получават нещата. И това е нормално. За техните училища, където този критерий не е толкова съществен, също има деца.

Не е важно да има един тип училище и всички да са стандартизирани. Важно е всеки да попадне в това училище, което е подходящо за него. Озареното училище е описано в тези пет критерии и който ги припознава, е добре дошъл.

Важното е в началото да е ясно какво е, така че да не се изненадваме. Като си кажем в началото „в това е така“ тези, които са за тук, идват, а не после да се чудим защо в тази педагогика, не се яде месо. Малко отклонение – в нашата мечта за училище се предлага храна, която не е с месо, но всички деца са подкрепяни да ядат месо, когато и където желаят и не е нужно да се крият или да ни лъжат, че не го правят. Ако те така са избрали, ние уважаваме избора им. Озарената педагогика е един мост между това, което е сега и това, което би било хубаво да бъде накрая.

Цикличност в работата

Споменах думата майстор – в една област този човек да е достигнал до професионализъм. Идеята е тези майстори четири години да работят с деца, една година да учат академично педагогика, да изследват световни най-добри практики, една година да подготвят следващите учители и една година (покрай колега евреин сме я нарекли „събатица“) да си почиват. Обикалят по света и се зареждат, така че да имат какво да дадат на децата в следващия цикъл. Ако само преподаваш, се изморяваш. Трябва и да заредиш батериите. Така че, този цикъл е свързан с вдишване и издишване.

25 – 26 юли 2016 г. Поздравления за българите зад граница! За девети път се самоорганизират, за да учат българчетата по света – Чуждоземец – статия

„Гост –лектор на конференцията бе Любов Миронова с нейния „Урок по добродетели“. Учителите имаха възможност да споделят и обменят добри практики и опит, както и да споделят впечатленията си от новите учебни програми и предвижданите промени.
Към момента има близо 300 български неделни училища зад граница. По официални данни 200 000 деца са регистрирани в чужбина. Неделните училища се посещават от около 20 000 ученици, което е едва 10%. За миналата година към 10 000 българчета са напуснали страната. Тук говорим само за официални данни. Реалната цифра не е ясна. Всички тези деца са изправени пред една реална опасност – заличаването на тяхната идентичност. Асимилацията се случва с бързи и необратими темпове. Единствено връзката между училището зад граница и семейството биха могли да противостоят на този процес, на който, като че ли не се обръща достатъчно внимание както от институциите в България, така и от самите семейства.“

30.7.2016 г. Озарената педагогика: Майсторството на учителя – StreetWatchBG – статия

Важно да слушаме и да разбираме децата какво ни казват и да ги оставим да изживеят живота си радостно

При децата сутрин има трима преподаватели. Тяхната роля не е да обучават децата, а да ги наблюдават, да откриват талантите им и да ги завеждат на места, където могат да ги развиват. Представете си ги като наблюдатели, а не като такива, които инструктират или въздействат. Смисълът на тази педагогика е да се създаде среда на израстване. Ако приемем, че учителят е най-добрият готвач на боб, ние не очакваме той да ги научи да правят боб. Очакваме да наблюдава децата и да ги завежда на различни места, където те могат да развиват таланта си, да им осигурява проекти, по които да работят заедно, всяко според таланта си, така че да могат да достигат тези върхове, портали, които споменахме в предишния материал. За да може един такъв майстор да влезе при децата, той трябва да се е подготвил, да е преминал курс по човекознание. Човекознание са етапите, през които един човек се развива, нуждите, които той има в различните възрасти и разбиране в дълбочина на състоянията през които преминават децата. Това човекознание е задължително преди да можеш да влезеш при деца. Тези майстори не влизат вътре с нагласата: “Ами то каквото стане, така ще бъде“. Те подготвят (предварително и представят) в зависимост от талантите си програма, през която те имат идея да преминат тези четири години на децата.

Експеримент, който не се повтаря

Резултатите се мерят постоянно – дневно, седмично, месечно, годишно – така, че да се вижда този експеримент накъде се движи. Всяка една педагогическа система, и по принцип педагогиката е експеримент, който никога не се повтаря, защото децата са различни, времето е различно и средата е различна. Меренето е, за да се ориентираме доколко посоката е вярна. Не е „състезателно“ мерене, а е „посочно“ мерене (мерим посоката). Нещо, което е важно за учителите или както ние им казваме „майстори“, е че те са неутрални. Тези лампи отгоре на тавана светят към вас неутрално. Те не светят с ясното намерение, че ще ви осветят. Може да сте тук, може да не сте тук, те пак ще си светят. Нямат желание да ви въздействат или по някакъв начин да ви променят. Това им е функцията – да светят. Същото е и с учителите в Озареното училище. Те не светят, т.е. не се развиват в областта на таланта си, не се развиват като преподаватели, защото са решили, че ще ви въздействат, те работят за собственото си развитие. Вие им създавате условия като родители или като деца за това, същевременно тече и обратният процес.

Всеки работи за собственото си развитие

(Родители, учители и деца са съпреживяващи). Нарекли сме ги „екскурзоводи“. В някои педагогически системи, се казва че учителите са „градинари“ – например във Валдорфската педагогика. Аз също много го харесвам. Градинарят трябва да познава нуждите на всяко едно цвете и в зависимост от тези нужди да се грижи за него, за да може то да разцъфне по най-добрия за него начин. Но тъй като Озарената педагогика е на едно малко по-земно ниво, свързано с Мъдрост и Опит, ние сме ги нарекли „екскурзоводи“. Като отидете на екскурзия, примерно в Египет, екскурзоводът се грижи да не ви блъсне кола, да сте нахранени, разказва ви неща, но не ви насилва на всяка цена да научите всички фараони от първия до последния по години, създава ви един комфорт на сигурност, дава ви интересни знания. Ако имате страх или клаустрофобия, не ви вкарва насила в Хеопсовата пирамида, а казва „Ето там отстрани има една малка пирамида, може да я пробваш“ или „Ето, тук отстрани има един базар, можеш да го разгледаш“, т.е. дава ви възможност да изживеете ситуацията по начин по който вие сте способни да я изживеете. НО при „екскурзовода“ има движение – цялата група се движи заедно и прави нещо общо. Това е нещо, което е важно – има движение. В предните тектове споменах за микробусите, с които ще пътуват децата. Училището е там, където е животът, затова децата се движат и участват в различни дейности, извън конкретната учебна база.

Учителите са инвеститори

Те подготвят децата за бъдещето. Каквото посеят в момента, това ще се бере след 20 години. Или, ако сега посеем ябълки, ще берем ябълки. Ако сега посеем тикви, ще берем тикви. И когато един учител осъзнае каква е ролята му на инвеститор, тогава вече и отговорността става много по-ясна. Когато инвестираш, тогава вече започваш да мислиш и за резултатите и последствията от твоите действия и бездействия.

Нещо много важно в Озарената педагогика е, че човек може да даде само това, което има. Ако аз имам любов към себе си, аз мога да ви дам на вас любов. Обаче, ако вие нямате любов, няма как да я дадете. Същото е и със спокойствието. Чували сте някои учители как крещят „Спокойно!!! Спокойно!!!“. Няма как да се успокои детето, ако вътре не е спокойно. Затова, може да даваш само нещата, които имаш. И е хубаво всеки да си направи инвентаризация – какво имам, какво мога да дам и това, което нямате да намерите някой друг човек, който да му го даде.

Кът за родители

Мястото на родителите е изцяло в живота на децата. Нямаме задача да ги разделяме на живот с родители и на живот без родители. Това не е естествено. Затова сме направили кът за родители, в който родителите, като идват с децата си, да могат да останат. Вътре сме планирали да има wi-fi, принтер, маси, така че те да си работят, ако имат свободни професии напр. архитект, програмист… Има много професии, в които родителите могат да работят близо до децата. През деня могат да плуват с децата в басейна, да се разхождат из парка да стават добри, т.е. няма такова разделение, сега си на работа, сега си на училище. Ти си го живееш живота и се учиш в него и не е задължително да си отделен от родителите си, когато си на училище.

Това, което е най-важно, е детето и родителите му да могат да изберат как ще протекат първите 18 години от живота на това дете, а не някой да казва „Тук е така, математика сутрин толкова часове, от толкова до толкова, тогава ти е междучасието…“. Имаш право на избор и имаш право на мнение.

Това, което казах в началото и продължавам да твърдя, е че като има проблем с детето винаги се търси проблема в родителите, учителите и средата. И категорично ви моля, ако случайно решите, че някога има проблем детето ви, веднага да си купите огледало и да започнете да го ползвате вкъщи. Със сигурност проблемът ще се появи.

Респект към децата е теза, която е много важна в Озарената педагогика. Понякога в една ситуация родителите виждат едно, а децата – друго и много често децата са прави, а възрастните грешат. Ако се освободите от желанието си да бъдете винаги прави, най-вероятно ще започнете да чувате децата и тогава ще имате възможност да им дадете свободата да избират. Уважавайте децата. Ако винаги сте прави, може да отидете в борсата в Лондон да играете и ще станете милиардери за един ден. Но не сме винаги прави. И затова е важно да слушаме и да разбираме децата какво ни казват и да ги оставим да изживеят живота си радостно. Сърдечно ви благодаря.

13.8.2016 г. Как се програмира човешкото съзнание – StreetWatchBG – статия

Видео

Каква е разликата между ценности, добродетели и навици, как правим избори и как това определя живота ни

Животът е многовариантен, има повече от един начин да се изживее и ако ние имаме добродетели и мъдрост, можем да оставим свобода на съзнанието, т.е. всеки да бъде себе си. Или накратко, ако предаваме добродетели и мъдрост и се фокусираме само върху тези две теми, може да оставим свобода на съзнанието и да спрем да контролираме всяко новопоявило се същество на Земята и непременно да искаме то за бъде в определена формичка с определено образование, правещо определени неща, можещо определени неща и да определяме – ако ги може – е добро, а ако не ги може – не е добро. Или да имаме предварителни очаквания, кой как ще си изживее живота.

Какво представлява животът?

Появявате се, след това живеете, живеете, живеете, докато живеете имате избор и накрая умирате. И това е горе-долу 100 години. Сега изваждате от 100 години вашата възраст и разбирате още колко ви остава да играете. И се поява един въпрос – по кой път да го изиграем този живот. Защото пътищата са много. Например аз ако тръгна от Шумен за София, мога да избера Шумен-Марс-София, мога да избера Шумен-Япония-София, а може да мина през хотел Поморие, малко през Родопите и накрая да стигна до София. Животът е многовариантен и вие имате пълната свобода да избирате как да го изживеете в това ограничение, което представлява времето и простраството. Тоест имате едно ограничение от вашето време на земята и сте ограничени откъм простраството.

Сега аз ако искам да отида на Андромеда, може и да не стане, освен ментално, защото нямаме технически средства. Ако искам да отида до Париж, е доста лесно, а ако искам да отида до Лондон, вече има ниско бюджетни полети, отиваш сутринта, вечерта се връщаш. Т.е. техническите средства ни помагат да преодоляваме пространството, но за времето засега няма решение. Умираме. И въпросът, който се появява, е как искате да изживеете оставащато ви време на Земята и по кой път искате да минете.

Това всъщност е важното – как правите избори.

Една част от изборите са съзнателни – мислите нещо и решавате, анализирате. Голяма част от изборите са несъзнателни и тези избори се случват благодарение на вашите ценности, вярвания, травматични или нетравматични опитности. Или вие се движите през един живот, във всеки един момент има разклонения и вие избирате – на конференция ли да съм или да си спя вкъщи до 12. Да пия ли вода или да пия Кока-кола. Вие ежесекундно правите избори и после носите последиците от тях. Вашият живот сега е резултат от избори, които сте направили вчера, или в предишните дни и вашият живот утре ще бъде резултат от изборите, които сте направили днес.

Как правим избор

Първо е информацията, която е около нас и в нас. Тя влиза в нас през сетивата ни. Ние я интерпретираме и избираме нещо.

Или, ако се опитаме да го илюстрираме – има едно информационно поле. В момента през мен минава сигнал на телевизията, мобилните оператори, извънземните сигурно също са пуснали сигнал… Ние не знаем какво преминава през нас. Ние знаем само това, което сетивата отчитат. Колкото ти работи сетивото, толкова отчита. След това тази информация се интерпретира и ние взимаме решение. Важно е кой интерпретира и взима решения за това как ще протече живота ни.

Информацията. Винаги давам пример с кухня – представете си, че в нея са най-добрите готвачи, най-най-най добрите с най-хубавата кухня. В тази най-добра кухня, с тези най-добри готвачи трябва да направим шопска салата. Донасят им на тези най-добри готвачи в най-добрата кухня, развалени домати и краставици. Каква шопска салата ще направят? Ще ви улесня. Развалена.

Същото е и с вашата глава. Колкото и да сте умни, ако в нея влиза некачествена информация, излизат некачествени решения. Изключително важно е да си подбирате източниците. Кои ми дава тази информация, защо ми я дава, какъв интерес има, тя достоверна ли е, актуална ли е и т.н. – каквото пуснете в главата си да влезе, същото ще излезе. И отговорността какво да пускате е ваша. Така че, ако това, което е влязло е развалено, колкото и да сме умни, от него накрая ще излезе боклук.

Сетивата

За да влезе тази информация във вас, трябва да има сетиво да я пусне. Ако недовиждате влиза по-малко информация. Ако нищо не виждате, няма да знаете, че има цветове. Ако не чувате няма да познавате тоновете, песента на птиците. Колкото е по-отворено сетивото, толкова повече информация влиза и толкова по-възможно е да вземете по-осъзнато решение, което е добро за вас. Рудолф Щайнер твърди, че сетивата не са пет а са 12. Освен вкус, мирис, зрение, слух и осезание той изброява още седем сетива. Обръщам внимание, че тялото също реагира за топлина, за движение, има сетиво с което да четем на другите хора мислите. При някои работи при някои – не. Освен това, сетивата също трябва да се тренират и разширяват чрез упражнения. И стигаме до интерпретацията.

Нека всеки един от вас, да си избере една роля, която е неактуална за България. Нещо, което в България не съществува. Харесахте ли си? Като знаете каква ви е професията, това което вижате, какво е от гледна точка на вашата професия? Ако избера например да съм природозащитник, това което виждам, ще е защитен вид. Ако си избера да съм ескимос, това което виждам, ще е храна. Ако си избера да съм дизайнер на палта, това което ще видя, е материал.

Изборът на роля определя какво виждате. Или този вътрешен Интерпретатор, за който говорим, в зависимост от ролята ви казва какво виждате. Ние гледаме едни и същи неща, но всъщност виждаме коренно различни неща на базата на нашите ценности, вярвания, сетива, способности да интерпретираме информация. И затва най-важен е интерпретаторът.

Имаме Действителност – всичко, което е, каквото и да е, ние не знаем какво е, но е цялото. След това има Сетива, в зависимост колко работят, колко не работят, толкова пускат да влезе в нас. След това има Филтри – личен опит, ценности, вярвания, интереси, опит, мнения, роля и тези филтри определят каква картина ще се появи в главата ни. На всеки се появява различна картина. Затова като отидете на кино, половината плачат, половината се смеят, защото Интерпретаторите са интерпретирали информацията по различен начин. Тоест, филтрите определят как изживяваме живота си. Тъй като времето ни на Земята е кратко – 100 години, е важно да знаем кои са филтрите, които интерпретират информацията ни и ако някой не ни харесва, да го махнем, да го променим или заменим и от нас зависи тази промяна да се случи. Няма някой отвън да дойде и да го свърши вместо нас.

Как се формират навиците

Как става това? Как може да променяме интерпретатора? Най-простият начин са Навиците. Навик е умение, което ти извършваш многократно и накрая го извършваш несъзнателно, без да знаеш, че го извършваш. Например отивате на шофоьорски курс. В началото включвате на първа скорост, колата изгасва. После първа, втора и леко отмествате. Колата притреперва. Най-накрая има и трета и вие се движите славно с 30 километра в час. А след няколко години, карате кола, сменяте скоростите, ядете сандвич, говорите по телефона, сменяте скорости, изпреварвате и даже не знаете, че сменяте, защото сте заети с много други неща, т.е. това нещо е станало навик.

Същото е и със зъбите. Отивате сутрин в банята и не си задавате въпроса да измия ли зъбите или да не ги измия, това важно ли е, или спешно, да го приоритизирам ли да ми е преди ресането или да е след ресането… Просто влизате и си миете зъбите.

Това са навици – многократно повтаряни действия, които са заучени и стават несъзнателно. За какво ходят децата в България на детска градина? Да се социализират, което, по друг начин казано, е да им се създадат навици. Въпросът е това ли са навиците, с които децата ще растат като здрави и щастливи възрастни, или не са точно тези навици. И ако ти създадат едни навици, които не са непременно добри за теб в ранна възраст, ти какво правиш с тях. И въобще знаеш ли си навиците, понеже те вече са несъзнатели и ти не знаеш че ги правиш. Ти просто ги правиш, защото вече са записани в теб и ти ги изпълняваш.

Това, което може да се направи, да се опитате да си забележите навиците и понеже е трудно, може да питате хората около вас. Второто е да знаете, че нов навик идва за 21 дни. Започвате да правите едно нещо 21 дни и на 21-вият ден ако не сте изпуснали нито един ден, вече е станало навик. Ако пропуснете един ден, започва броенето отново, т.е ако на 20-тия изпуснете, значи следващия е номер едно и така до 21.

Да създадеш нов навик е лесно, трудно е да изтриеш стар навик. Примерно пушиш. Това е стар навик. Защо пушиш? В началото е било по едни причини, после е ставало по други и най-накрая е станало по трети. Няма какво да ги изясняваме. Но, ако решиш да премахнеш стар навик, имаш нужда от три месеца. Ако издържиш три месеца, може да приемем, че имате успех, но изпуснете един ден, броенето започва отново. Сега обаче отиваме към по-сложната част с ценностите.

Ценности

Ценност е нещо, което е важно за отделния човек. За едни хора е важно да им е чисто, на други им е важно да се нахранят, на трети им е важно да станат много умни, а на четвърти им е много важно да станат много красиви. Което ти е важно, това ти е ценност. И цеността не е непременно добродетелна. Например ценност може да е да имаш високи токчета. Хубаво е да имаш високи токчета, но това не прави непременно света по-добър и по-щастлив. На теб това ти е важно – значи е ценност. Има всякакви видове ценности – семейни, фирмени… Тези ценности образуват ценностна система. Ние имаме повече от една ценност и при нас има много ценности и те имат йерархия. Има една, която ни е най-важна, има едни които са ни важни и едни които са ни по-малко важни. Когато правим избор, това, което ни е най-важно, определя решението ни.

Проблем е, че много често има конфликт на ценности. Например студено ни е и трябва да отсечем дърво. Една ценност, е че трябва да се погрижим за здравето си. Обаче има и една друга ценност – сега ще убия дървото. Вътре в нас започва конфликт – това поражда стрес, болести и вътрешно напрежение и при някои – нещастие. Колкото повече конфликти на ценности има в едно същество, толкова по-голям проблем има то да живее радостно. Или, ако ценностите са в една и съща посока и те се движат от една и съща идентичност, мисия и визия, тогава нещата са добре. Ако човекът е шарен, взел си е от няколко места по малко, вътре става гювеч и той е в постоянни вътрешни диалози. Разговаря си „да бъде ли, да не бъди ли“.

Ето един пример, който видях в една книга. Представяте си, че се събуждате през 14-15 век при онези с качулките. Започвате да се къпете всеки ден и да си миете ръцете преди хранене. Само тези две неща. Колко време ще отнеме преди да ви обесят? Може би няколко часа. Защото вие счупвате всичко, в което те вярват. Вие счупвате ценностите им, мирогледа им, стабилността, която им дава тази ценностна система, която имат в момента, за да не са тревожни.

Ние много държим на тази ценностна система, защото тя дава сигурност и е удобна. Какво правим като дойде някой месия? Например идват Вяра, Надежда и Любов и ние какво правим – ами хайде да ги изгорим една по една. Идва Свети Георги – да му отрежем главата и в една бъчва, а за Христос – пирони, защото тези хора или същества какво правят – те счупват ценностната ни система и всичко, в което вярваме и е по-лесно да ги унищожим, отколокото да се променим.

Култура

Когато се съберат много хора с едни и същи ценности, това прави култура. Културата може да е семейна, организационна, може да е във времето и пространството. Във времето може да има елинска култура, има древнокитайска култура. В простанството в момента има българска култура и индийска култура. Има много различни култури, защото са ни много различни неща важни. В България едно е важно, а в Индия друго е важно и това определя различните култури.

Къде се намират всичките тези неща вертикално във вас, понеже сме на езотерична конференция може да си ги казваме? Ето тук в сърцето. Тук се намират въпросните ценности и добродетели. Отговарят на въпроса Защо?. Защо го правя аз това нещо. Защото това ми е важно. Защото… Колкото повече задавате Защо? толкова повече разбирате, кои прави във вас изборите, и кои определя бъдещия ви живот. Накъде тръгвате утре и какво утре ще ви се случи. Днешният ден определя утрешния. А въпросът „Защо“ определя как сте направили тези избори, какви са вашите ценности и добродетели.

Добродетели

Говорихме, че първо може да се програмира съзнанието ви през навици, после през ценности. В зависимост, колко пътувате по света може едно да ви става важно, или друго. Сменяйки държавата, важностите се променят. Най-накрая стигаме до добродетелите.

Добродетелите са малка част от ценностите, които гарантират че това, което направите днес, ще бъде добро за вас дългосрочно. Те присъстват във всички религии. В някои се казват Божи заповеди, в други имат различни наименования. Това са едни препоръки, които казват, ако направиш сега така, е сигурно че ще е дългосрочно добре. Следвай го. Те не са задължителни, защото е възможно веднъж на няколко милиарда пъти (примерно), това да не е вярно. В крайна сметка ти трябва да поемеш отговорност за избора си. Каквото и да пише и където и да го пише това нещо, и който и да седи пред вас и да говори, включително и аз, вие слушате, слагате го на едно рафтче, проверявате дали животът ви го потвърждава, и чак тогава го пускате вътре в ценностната си система и вярванията си, защото това определя в каква посока ще тръгне вашия живот.

Представете си добродетелите като пътепоказатели. Седите на едно кръстовище и има табелка на която пише „Ето тук ако завиеш, дългосрочно ще е добре – добродетел“, но има и друга табелка, която казва „Тук ако завиеш, много бърза ще постигнеш успех“. Например тръгваш сутринта от къщи и едната табелка казва да отидеш на работа и дългосрочно да си добре, а другата казва да шибнеш един шамар на бабата в асансьора и да ѝ вземеш портмонето – краткосрочно да си добре. Примерите са малко крайни, но идеята е да се разбере разликата.

Добродетелите са базирани на мъдрост, те са проверени във времето исторически и ако човек отдели малко време и ги следва, е много вероятно качеството му на живот рязко да се подобри. Може да вземем примери от различните религии, които ни показват, че една добродетел – например истината – присъства навсякъде. Добродетелите са надрелигиозни. Те са нещо, което всъщност съществува и всяка една религиозна система го отразява. Познавайки добродетелите, хора от всякакви религии могат да живеят щастливо заедно, свързани със себе си, с другите и с цялото по един значим начин.

Как се преподават добродетели

Истина се преподава чрез седене в тишина. Сядаш и се опитваш да ти е тихо. Сложен начин, защото на повечето хора в главата им винаги е шумно: „Що седна така. Я се премести малко в ляво. А тук май те сърби.“ Седене в тишина изисква и тези „гласове“ да млъкнат. Но ако потренирате малко повече, например отивате в гората, лягате на една полянка, отпускате се и може и да ги заглушите. Това е метода за трениране на истина. Така един петте аспекта на хората – интелектулният – се развива.

Следващия начин е занимания в група, драматизация, роли, приказки. През тях се тренира добродетелта – точни/правилни действия. Правилни действия е свързано с физическото тяло, на английски е right, което означава да застанеш от дясната страна на Бога. Правилни, в смисъл да си му отдясно. Няма точно превод на български. Смисълът е така да действаш ден след ден, че да застанеш най-накрая от дясната страна. Как става – занимания в група, драматизация, роли, приказки.

Емоционалният аспект, или вътрешният мир, се постига пак чрез седене в покой и тишина.

Психическият аспект, който е свързан с Любовта, се тренира чрез групово пеене. Затова във всички религии пеят. Пеят. И когато пеят, се отварят, свързват се и тогава всъщност генерират любов.

Тези методи звучат малко детски. Но това е, защото добродетелите се формулират по време на детството, т.е вие може да знаете много за честността, даже да сте академик на честността, но това е интелектуално знание и не ви прави честен. Ако е добродетел, тя е част от вашия характер, от вашата система, която взима решения, от вашия софтуер, от вашите програми, които са вътре. Тя не е данни, а е софтуер.

Затова добродетели от 0 до 7 години се учат чрез Copy/Paste. Майката е честна, детето е честно. Майката лъже, детето лъже. В тази възраст няма какво да обяснявате на децата, те така или иначе ще направят това, което вие правите. Ако искате някаква промяна в дете, вие трябва да направите тази промяна в себе си. От 7 до 12 години, (официално е до 14, но аз в България малко съм го свалила) добродетели се учат като учебен предмет и в много държави те се учат поколения наред, т.е. бабата е учила добродетели, майката е учила добродетели и детето отива и учи добродетели. Тези уроци са застъпени в семейството като нужно познание и никой не се чуди защо има такъв учебен предмет добродетели. От 7 до 12 години детето може да извади тези програми от подсъзнанието си, да ги сложи на масата си, да ги сложи на масата, да ги разгледа и да каже „Тази ми харесва, тази не ми харесва…Избирам тази да остане, тази да си отиде, а тази малко да я променя“. След 12 години характерът вече е формиран, психичната енергия вече е отделена и тогава вече става много трудно да промените софтуера.

На нашата възраст промени стават като катастрофираш, разболееш се от рак, умре някой, който ти е скъп, т.е. доброзорно се променяме, не е доброволно. Или промените стават, когато много се занимаваш със себе си и работиш върху вътрешния си свят. Това, което може да направим, е да видим кои добродетели имаме – три, четири, пет, колкото имаме, и да ги предаваме на децата. Тези, които нямаме, да намерим някой добър човек, който ги има и да водим детето си при него да се научи на тях. Детето да може да се среща с различни хора и да не да им взима вирусите, а да им взима добродетелите.

Ако аз имам любов, мога да ви дам любов, ако нямам любов няма как да ви дам. Така че преценявате какво имате. Със сигурност имате много хубави неща в себе си и тези неща давате. Тези, които нямате, не се мъчите интлектулно (с проповеди и казване) като данни да ги предавате, защото е сигурно, че няма да проработят. Намирате други хора, които ги имат и така всъщност може да се пречисти системата. Да се предават само добрите неща напред, да се предават добродетели и мъдрост и да има свобода на съзнанието.

Депрограмиране

Дали можем да си помогнем по някакъв начин?

Първият начин да си помогнем е да разберем кой е вътре. Правите си едно тефтерче и започвате да си записвате – каква музика слушам, какви дрехи си купувам, къде ходя. Седите и записвате. След един месец пак записвате, сравнявате и откривате разликите – накъде се движите, за да видите изборите ви от вчера къде са ви завели. Започвайки да осъзнавате как живеете, как протича времето ви, колко време ви остава, тогава започвате да сте по-отговорни към изборите си, да ги правите по-осъзнато, а не просто като животно, което се движи и накъдето го бутнат и то върви натам…или защото има такива навици, си казва „Аз винаги така съм си правил и така пак ще направя.“

Когато правите едно и също, ще имате един и същ резултат. Айнщайн е дал определение за луд: „Човек, който прави едно и също и очаква различен резултат“. Ако искате да има различен резултат и нещо да се промени в живота ви, първо трябва да видите докъде сте се докарали, слагате го на масата, четете, гледате и след това казвате: „Това искам да се промени“ и правите нещо различно от това, което досега сте правили. Това е първият начин за депрограмиране.

Вторият начин. Ако приемем че в тази инфосфера родители, учители, медии, приятели ни правят внушения или ни вкарват едни програми и това формира система от убеждения, система от вярвания, мироглед, манталитет, система от ценности, предрасъдъци, софтуер – това всичко е едно и също. Това е този вътре, който интерпретира и взима решенията, това е този който приоритетно определя как ще протече живота ни на Земята. За са може да стане промяна, трябва да проверим на кого позволяваме да влияе. Например аз преди много години си изхвърлих телевизора и съм изкючително щастлива от това си решение. Забелязвам, че през годините много хора започнаха да не позволяват някой от екрана да им казва какво да ядат, на какъв диван да спят, къде да отидат на почивка и всъщност те само да изпълняват някакви реклами, които са се появили, без дори да знаят че ги изпълняват.

Това, което можем да направим, започва със способността да си назовем програмите. Трябва да можеш да кажеш какво всъщност правиш и като си назовеш програмите вече можеш да имаш избор да си ги смениш. Второто е да си позволяваш в главата ти да влиза качествена инфорамация. Връщаме се на примера с доматите и краставиците – да пускаш в главата си качествена информация и да подбираш източника на тази информация, да го проверяваш, да си скептичен.

Третото е да правиш разлика межу реално и виртуално. Хората се объркаха, кое е реално и кое е виртуално. Реално е, че има котки, и че има черни котки. Виртуално е какво ще стане, ако черна котка ти пресече пътя и е много важно да знаеш, кое е реално и кое е виртуално. Реално е, че това тук е фотьойл. Виртуално е ако ви кажа, че който седне на него ще спечели един милион от тотото. Можете да си избирате да вярване на виртуалните неща, може да ги пускате в системата от ценности, в сърцето си, това да определя живота ви. Винаги трябва да има нещо на земята, което да казва „Това е реално, а това е виртуално.“ Това реалното все пак трябва да осигури храна, вода, топлина на тялото и приятели.

Последното е да имате антивирусни програми. Антивирусни програми означава да стоите, да наблюдавате и ако живота ви го потвърди, пускате нещо в системата си от вярвания. Няма световни истини, които някой е застанал да говори и вие да се съгласявате. Дори към това, което пише в Библията, трябва да се отнасяме скептично. Проверявате.

Характер

Цялото това нещо формира нашия характер. Характер е тази единица вътре в нас, която ни отличава от другите. Тя ни помага като дойде трудност, ние да можем да я преодолеем, или това пътуване на героя, което извършваме като слезем на земята, между раждането и смърта, да бъде достойно. Достойно пътуване. Ценности, добродетели и навици – важно е първо да познаваме, след това да знаем кое може да дадем на следващите след нас, да намерим това, което ни липсва, от кои други хора могат да го вземат и най-важното – да знаем, че изборите ни днес определят живота ни утре.

17.9.2016 г. Книга за добродетелите – StreetWatchBG – статия

Излезе от печат сборник от 35 детски песни с ноти „Добродетели“

Книгата е създадена за родители и учители, които искат да бъдат в помощ на изграждането на характера на децата. Автори са специалистът Любов Миронова и музикалният педагог Камелия Данкова.

Всяка песен е свързана с определена добродетел, която я пояснява по разбираем за децата начин. Книгата е част от проекта за обучаване в добродетели, зад който стои екипа на Любов Миронова (виж статиите под текста).

Какво е добродетел

Добродетелите са малка част от ценностите, които гарантират че това, което правим днес, е добро за нас дългосрочно. Те са общоизвестни и доказани истини, които неслучайно присъстват във всяка религия.

„Добродетелите са базирани на мъдрост, те са проверени във времето исторически и ако човек отдели малко време и ги следва, е много вероятно качеството му на живот рязко да се подобри. Те са нещо, което всъщност съществува и всяка една религиозна система го отразява. Познавайки добродетелите, хора от всякакви религии могат да живеят щастливо заедно, свързани със себе си, с другите и с цялото по един значим начин“, обяснява Любов Миронова. (Как се програмира човешкото съзнание)

Защо това е толкова важно

Ние ежесекундно взeмаме решения, огромната част от които несъзнателно. Тези несъзнателни решения най-често се взeмат на база ценности, добродетели и навици, които формират характера ни.

Ценност е нещо, което е важно на отделния човек (напр. пътешествия, голям джип, добро образование…). Ценностите са преходни. Докато добродетелите остават непроменени във времето. Те ни помагат да взeмаме съзнателни и несъзнателни решения, водещи към дългосрочно добър резултат за нас, за другите около нас и за цялото. Например честност, търсене на знание, постоянство, оптимизъм…

Обучението по добродетели може да помогне както на възрастните, така и на техните деца. Защото трябва да имаме в себе си това, което искаме да предадем на поколенията след нас.

Книгата може да се купи тук.

27.9.2016 г. Добродетели – 35 детски песни с ноти – Ива от сутрин до обед FM+ – аудио (аудиото се търси)

„Истината не е различна за всеки, тя е една, въпросът е кой колко време ще отдели да достигне до нея.”, каза Любов Миронова, която гостува при нас, за да разкаже за новата книга с песнички, озаглавена „Добродетели”.

„Отне ми 8 години да напиша тази книга. Докато изчета как другите държави предават добродетелите мина много време. Идеята е, че коренът трябва да идва от съответната държава – не можем да обучаваме наши деца с чужди песни. В крайна сметка реших да напиша песните сама, за да обучавам децата на добродетели. Помогна ми Камелия Данкова, която е детска учителка и направи така, че песните да получат музикално оформление и да се превърнат в ноти.”, разказа Любов.

„Ценност е нещо, което е важно за човек, но не е задължително ценността да бъде добродетел. Да приемем, че ако тялото ни е хардуер, то добродетелите са софтуер – те са критериите през които взимаме решенията си.”, разясни тя.

„Добродетелите са разделени на различни етажи които се развиват един след друг. Първият етаж, например, е умът ди да е в истина, като за него трябва да развием добродетели като честност, почтеност и чак когато го изградим, можем да продължим нататък. Истината не е различна за всеки, тя е една, въпросът е кой колко време ще отдели за да достигне до нея.

Двайстият ни урок е за щастието. Щастието е добродетел, защото сами избираме как да погледнем на нещата и дали да бъдем щастливи или нещастни от дадени обстоятелства. Според мен честност и почтеност са първите два етажа. Преподаваме честността с „Лъжливото овчарче” и така показваме колко е важно думата ти да тежи и хората около теб да имат доверие. Почтеността е по-трудна, защото не е черно-бяла като лъжа-честност, а е в сив и неясен цвят.”, разказа Любов за начина, по който се изграждат добродетелите.

„Последният етаж е благост – да няма насилие. Това е връзката между всичко – хората, животните, природата. Там трябва да разбереш, че всичко е едно и че всеки е нужен. Когато разбереш това, придобиеш благост, означава, че разбираш всичко, което трябва.”, завърши Любов Миронова.

25.10.2016 г. Прeмиерата на книгата „Добродетели – 35 песни за деца с ноти“ – Ритъмът на столицата – Радио София – БНР – видео

Създаване на здравословна среда за деца – физическа, психическа и емоционална.

След новините в 15.00 часа от госта в студиото Любов Миронова ще разберем повече за новите помагала за родитeли и учитeли, които ca в помощ нa изгрaждaнeто хaрaктeрa нa дeцaтa.

26.10.2016 г. Добродетели – Радио Благоевград – аудио

Книгата “Добродетели – 35 песни с ноти“ ще възпитава ценности у деца от училища и детски градини – Любов Миронова, автор на книгата.

27.10.16 г. ИЗЛИЗА КНИГА ЗА ДОБРОДЕТЕЛИ – Образование и специализация в чужбина – статия

Ние ежесекундно взимаме решения, огромната част от които несъзнателно. Тези несъзнателни решения най-често се взимат на база ценности, добродетели и навици (обобщено характер). Ценност е нещо, което ни е важно (напр. пътешествия, голям джип, добро образование…). Ценностите са преходни. Всеки би похарчил 100 000 лева различно в зависимост от ценностите си.

Добродетелите са малка част от ценностите, оставащи непроменени във времето. Те ни помагат да взимаме съзнателни и несъзнателни решения, водещи към дългосрочно добър резултат за нас, за другите около нас и за цялото. Например честност, търсене на знание, постоянство, оптимизъм… Решенията ни в този момент определят бъдещето ни. Настоящето ни е резултат от минали решения. Добродетелите са пътепоказатели, които ни препоръчват посока в която, ако поемем, исторически е доказано, че дългосрочно ще е добре за нас, за другите и за цялото.

Добродетели се преподават чрез приказки, песни, пословици и игри от местният корен. В тази връзка в България за първи път излиза специализирана книга с песни. Песните са създадени от Любов Миронова и Камелия Данкова, така че 25 урока по добродетели необходими за една учебна година да имат и песен.

Книгата „Добродетели – 35 песни за деца с ноти“ ще бъде представена тази неделя от 10.30 до 11.30 часа в Литерературен клуб Перото НДК чрез концерт на над 40 деца от различни образователни организации. Входът е свободен. Събитието има за цел да сподели песните и България да пее и песни за добродетели. Ведро, празнично настроение очаква родителите и децата, които решат да отделят неделя сутрин за това събитие.

28.10.2016 г. Представяне на “Добродетели – 35 песни за деца с ноти” с детски концерт – Детски книги – анонс

31.10.2016 г. Да изпеем песничка…за доброто – StreetWatchBG – статия

3.11.2016 г. Добродетели по ноти – Здравето отблизо БНТ – видео

5.11.2016 г. Уроци по честност в Деня за размисъл – Дарик кафе Дарик Радио – аудио

10.11.2016 г. Озарена педагогика – Аларма Радио Христо Ботев – аудио (аудиото се търси)

31.12.2016 г. Какъв ще бъде характерът на детето ми? Любов Миронова разказва за обучението по добродетели Детски книги – статия

Да бъдеш добродетелен, да се грижиш за благото на останалите, да си щастлив… Не мисля, че има човек, който да не се стреми към тези ценности и да не желае детето му да бъде възпитано в духа на доброто.

Изглежда много лесно да говориш за добродетелите, да назидаваш и поучаваш. И родителите често се грижат да възпитават децата си чрез наставления. Дали този метод работи и как въщност се преподават добродетели? Отговорите на тези въпроси решихме да потърсим от Любов Миронова. Тя е автор на детските книги за Бонбончо, има разработена образователна система “Виолетовата жаба”, създател е на Фондация Родители Учители Деца (ФРУД) и мечтае да основе училище, в което децата растат и се обучават по системата на Озарената педагогика, разработена от самата нея. Ето какво ни разказа Любов за обучението по добродетели и за най-новия си проект – книгата “Добродетели. 35 детски песни с ноти” (изд. PPTL):

В.С.: Любов, разкажи ни каква е връзката между новата книга с песни за добродетелите и курса, който организира ФРУД?

Л. М.: Книгата “Добродетели. 35 детски песни с ноти”, която създадохме съвместно с Камелия Данкова, е част от курса по добродетели за учители и родители, организиран от ФРУД. Песните са 35, а уроците, които преподаваме в курса, са 25. Те покриват учебната програма за една учебна година, в която се преподават уроци по добродетели за деца между 6 и 11 години. Във всеки урок от курса се разясняват отделните добродетели с помощта на приказка, песен, пословица.

В.С.: Моля те, разкажи как се случва това.

Л.М.: Приказките са много важна част от преподаването на добродетели. В продължение на 8 години търсих подходящи приказки, които да ни послужат в курса. Там, където открих такива с наш, български корен, използвах тях. Където обаче липсваха подходящи приказки, се наложи да напиша, защото целта е приказката да идва от нашата страна, да ни е близка. Когато прочетем приказката, задаваме въпроси, за да провокираме децата да разсъждават. След това пеем песни, разсъждаваме върху пословици, свързани с определения урок. Накрая завършваме с активна част, включваща упражнения.

Целта на този тип преподаване е всяко дете, участващо в урока, да бъде активно максимален брой пъти на едно занятие. За разлика от училище, където децата са научени да вдигат ръка, когато знаят отговора и обикновено се изявяват по-активните, при уроците по добродетели всеки е поканен да говори и да изкаже своето мнение. При първото занятие се въвежда ред на изказване и всеки се включва, когато му дойде редът и ако има желание. Все едно има микрофон, който се предава по предварително установен ред и онзи, който държи микрофона, има право да говори. Разбира се, всеки участник има и правото да каже “пропускам ред”, ако се притеснява да се включи, но това обикновено се случва рядко – веднъж или два пъти в първите уроци. Когато преодолеят първоначалното притеснение, дори най-затворените деца стават активни участници в уроците.

В.С.: Казваш, че уроците са 25. Какъв е принципът, по който се преподават те?

Л.М.: Уроците са разделени в групи по пет, т.е. има пет нива на преподаване на добродетели:

ниво 1 – Ум – уроците са свързани с истината;
ниво 2 – Физическо тяло – разглеждаме правилните действия;
ниво 3 – Мир – уроците се свързват с емоциите;
ниво 4 – Любов – те са свързани с психиката;
ниво 5 – Благост – разглеждаме връзката с цялото. Според някои това е природата, други го наричат дух, трети – Бог. Цялото е точката, в която разбираме, че всички сме свързани; хората са свързани с животните, с растенията, с минералния свят и тъй като тази връзка е постоянна, нарушението в някоя от тях води до проблеми в останалите.
Тези пет големи групи добродетели – истина, правилни действия, мир, любов и благост – са обхванати в една учебна година по добродетели. Целта е в това време детето да премине през всички уроци. Често възрастните осъзнават, че имат проблем с дадена добродетел. Например, ако има проблем с щастието като добродетел (урок № 20), възрастният трябва да се замисли, че има 19 урока преди този, които е хубаво да прегледа отново…

Обикновено хората много харесват последния етаж – този с благостта. Например урока за братство – много хубаво звучи да сме братя, но има само 23 урока преди този, преди да се научим да се обичаме. Да, наистина последните 5 урока са онези, които хората разпознават като добродетели, но всъщност всички забравят за първите 5 урока, които са честност, почтеност, оптимизъм, търсене на знание и искреност.

Песента е това, което остава от уроците. Нея децата носят вкъщи и чрез нея обясняват на приятелчетата си какво трябва да правят. Веднъж научили уроците по добродетели, децата през песни започват да обясняват постъпките на другите деца, да им показват къде бъркат. Песента е най-живото в уроците. За другото обаче учителите трябва да се подготвят – курсът продължава около година. Първоначално обучих Камелия Данкова, с която подготвихме и книгата с песните. След това заедно обучихме още петима учители, а се надявам сега да подготвим още по-голяма група, които да ползват песните още по-пълноценно.

В.С.: За кого още са подходящи песните в книгата “Добродетели”, която ще представите на 30 октомври 2016 г. в литературен клуб “Перото”?

Л.М.: Освен за учителите, които са обучени да преподават добродетели, песните са подходящи и за родители. Чрез тях те могат да казват нещата на децата си по елегантен начин. Тези песни са като софтуер, чрез който да обработваш и отключваш информацията по добър начин. Какво имам предвид?

От 0 до 7 години “програмирането” на децата е на принципа Copy/Paste. Някой до теб лъже – ти също лъжеш. И не знаеш дали постъпката е добра или лоша, защото осъзнаването за това се появява чак към 7-годишна възраст. Преди това съзнанието е абсолютно отворено и попиващо. Мария Монтесори използва термина “попиващ ум“. От 0 до 7 г. е важно родителите да подбират къде оставят децата си и с кого. Ако ги оставят с депресирана детегледачка, те ще имат депресирани деца. Ако ги оставят с истерична учителка, ще имат истерични деца. Ако майката има страхови неврози и през цялото време изпада в паника, тя ще има дете със страхови неврози. Родителите трябва много внимателно да подбират и от кого детето ще събира с попиващия си ум своите “програми”.

От 7 до 14 г., където са насочени уроците по добродетели, можеш да изтриеш погрешното “програмиране”, т.е. забелязваш, че лъжеш и можеш да си кажеш: “Аха, това е в мен и аз го правя, но сега мога да го изтрия и да го заменя с това да казвам истината.” На 14 г. характерът вече е формиран и тогава промяната става с много вътрешна работа или през страдание – ако се случи нещо много лошо, човек преживява катарзис. Но не е необходимо да стигаме дотам.

Важно е да осъзнаем, че всички имаме и хубави програми, и вируси. Важно е назоваването.

“Аз мога да те науча да бъдеш точен във времето – научи това от мен. Научи от татко си да довършваш работата до край, а от баба си се научи на милосърдие.”

Важно е назоваването – кое е качеството, което детето може да вземе и от кого. Давайки му информация, че от различните източници то може да вземе различни добри “програми”, да избира – това му помага да изчисти негативните черти, които е събрало до 7-годишна възраст.

В.С.: Да разбирамe ли, че преминавайки през програмата за добродетели, детето тръгва по нов път и може да промени съдбата си?

Л.М.: Нашата програма не прави децата добродетелни. Тя им помага да ги назовават, да ги комуникират, да ги разберат. Програмата е една покана към тях да ги активират в себе си. Това, че пееш песните, не значи, че ще станеш добродетелен. Може например да имаме човек, който е академик на честността – да е написал всички научни трудове по темата “честност”, да има много знания, но това не означава, че той е честен, т.е. че притежава програмата за честност. Програмата се взема от някой, който е носител – става инсталиране от човек на човек. Академикът по честност може да си лъже най-откровено, ако не е носител на програмата, която определя съзнателните и несъзнателните му избори. Затова от преподавателите по добродетели не се очаква да могат да преподават всички уроци. Те научават всички уроци, после вижда кои добродетели носят и предават само тях.

Например аз съм искрена, дори брутално искрена, обаче в урока за искреност добавих и тактичност, защото бруталната искреност не винаги е добродетелна. Добавяйки към урока за искреност тактичността, веднага стана ясно, че този урок не мога да го преподавам, защото имам само половината от него. И това е много специфичната особеност в курса по добродетели – яснотата, че това не е просто знание. Иначе хората си вярват: “Аз съм учителка. Взимам тази книга, научавам всички уроци и значи мога да ги преподавам!” Супер? Е, да, ама не! Защото ако ти лъжеш, а преподаваш честност, децата изобщо няма да ти вярват и да идват в твоите часове. В този случай ти си компрометиран.

В.С.: Ясно е как се обучават учителите. Но как обучавате родителите?

Л.М.: Когато родителят премине курса за обучители, той разбира кои са силните и слабите му страни. Започвайки да работят върху слабите си страни, започвайки да променят себе си, родителите променят и децата си.

Характерът определя съдбата на човека. Малка промяна в характера, променя съдбата. Характерът може да си го представим като очила или като решетка, през която влиза светлина. В зависимост от решетката, на стената се прожектират различни образи и цветове. Това, което се прожектира на стената като цветове, са емоциите, движението на светлината. Но твърдата структура е характерът и тази твърда структура определя какво ще се прожектира на стената. Слънцето дава еднакво количество светлина, топлина на всички, но когато тя мине през ценности, вярвания, традиции, опит и т.н., всеки прожектира различно нещо.

В.С.: При преподаването на коя от добродетелите срещате най-големи трудности?

Л.М.: Основната ни трудност е при стъпало № 2 – почтеност. Това е най-трудният урок, защото е много подвеждащ. Лъжата е черно-бяла. В приказката “Лъжливото овчарче” то първоначално лъже, накрая казва истината, но никой вече не му вярва. Почтеността е сива. Тя е свързана с манипулация, подвеждане, заблуждение, хитруване, всякакви форми на заблуда. Използваме стихотворението “Услужлива Ива” от Радой Киров в работата си. Ива ходи на пазар, много помага, но винаги забравя да върне рестото. И това е много хубаво упражнение за сивото. Детето е добро, помага на майка си, винаги тича, но образът й е сив, защото тя не е искрена с родителите си, не им казва истинското си намерение. При непочтеността ти правиш едно нещо, но вътрешно имаш друго намерение. Ти си една маска – претендираш за нещо, но отзад тече друг филм. И кога Ива ще стане бяла? Когато отиде при майка си и й каже, че иска да задържа рестото след пазар. Когато майка й каже “да”, няма нищо лошо в това, стига тя да го е комуникирала и да е разкрила истинското си намерение. И какви уроци за братство и грижа за другите искаш да усвояваме, ако отзад тече друг филм? Тъкмо затова си имаме много хубави песни за почтеност, които да се пеят, за да се подсещат хората.

Случвало ми се е да се срещам с хора, които искат да оправдаят Ива, защото например събира парите за добро дело. Но те не разбират, че проблемът не е действието само по себе си, а фактът, че образите са два, че Ива се показва една, а отзад тече друг филм, тя е друга.

А ако вземем искреността, проблемът е, че хората са възпитани да не казват какво мислят, за да не обидят другите. Например: “Харесва ли ти полата ми?” “Да, много е хубава!”, без дори да си я погледнал, просто защото си възпитан така. Всъщност неискреността идва от възпитание, което се предава от възрастните като част от доброто поведение. Ти не непременно лъжеш, но си научен да казваш готови фрази, които трябва да подадеш.

Ако отидеш в магазин, че забележиш, че те посрещат със заучени фрази: Как сте?” – “Благодаря, добре съм.”, отговаряме със заучени фрази. А ако си направиш експеримент и кажеш: “Зле съм, боли ме глава.”, ще видиш как хората нямат готова реакция. В упътването им не пише следваща реплика.

В.С. Как така учител, който не притежава всички добродетели, може да преподава целия курс? Не означава ли това, че той може да предаде 1-2-5 урока, а останалите няма да бъдат предадени?

Учителят застава и казва истината: “Тази добродетел я нямам. Сега ще прочетем заедно приказката… “ Важно е учителят да участва в урока с предварителна декларация, че той също учи тази добродетел, че тирси кой е нейният носител, за да я вземе от него.

Има нещо важно, което се случва в курса по добродетели: абсолютно е забранено на учителите да са учители. Учителят присъства в часа като съпреживяващ – той участва наравно с микрофона, но не заявява мнението си така, сякаш е вселенската истина. Винаги казва: “А моето лично мнение по въпроса е…”или “Това е един от погледите, през които може да се погледне тази тема; това е една пословица, която показва добродетелта, но има и други такива.”

В началото се казва, че ние преподаваме по една система от добродетели, но има и много други системи. Тази система, която ние използваме, се преподава на всички континенти и информацията е отворена. Но важното е, че ти трябва да смениш всички приказки, песни, пословици от корена и да организираш уроците така, че да са подходящи и достъпни за местните деца. Например, ние започваме уроците, като седим малко в покой и тишина, за да превключим съзнанието от предишното занимание на това. В някои държави обаче, в тази част от урока децата медитират, което у нас е твърде абствактно за болшинството хора. Затова ти тръгваш от корена и изпълваш програмата с неща, които са важни за местните деца и са характерни за местния контекст. В тази връзка някои уроци съм ги махнала, а съм добавила други, например урок за времето – да ходиш навреме, да уважаваш времето на другия и т.н. Системата е създадена като методика, а после всяка страна твори съобразно собствените си традиции.

В.С.: Кое е най-важното, когато преподаваш добродетели?

Л.М.: Важно е да си честен със себе си. Ясно да заявиш на родители и деца, че има много системи; ние сме избрали тази, но всеки може да разгледа и останалите. Важно е да си честен и открит, да споделяш личната си гледна точка, без непременно да имаш нужда да си прав. Това е изключително важно, защото в крайна сметка добродетелите са пътепоказатели, насочващи табели.

Ако си в гората, на кръстопът и има табелка: “Хижа Х – надясно”, твоят избор определя дали ще поемеш в тази посока и какви последствия ще понесеш. И има вероятност, макар пътепоказателят да показва, че е най-добре да поемеш надясно, в един на милиард случаи за теб да е добре да завиеш наляво и наистина да е добре дългосрочно… Добродетелите са табелки, които ти помагат да да правиш своя избор така, че да е добре за теб в дългосрочен аспект. Важно е да разберем, че табелките са си табелки, но онзи, който избира и носи последиците от решенията, си ти.

Любов Миронова ще представи книгата си “Добродетели. 35 детски песни с ноти” (изд. PPTL) на 30 октомври от 10.30 часа в литературен клуб “Перото” в НДК. Сигурна съм, че замисленият концерт ще помогне на много деца да осъзнаят, че добродетелите са важно нещо. И се надявам, че обучителите по добродетели на Любов ще се множат, за да помогнат на децата да усвоят всички уроци от стълбицата на добродетелите.

Интервюто взе: Вал Стоева

м.12 2016 г.Добродетели Списание йога за всички – статия

#МЕДИИ 2017

5.1.2017 г. Ролята дава свобода и още нещо – StreetWatchBG – статия

6.1.2017 г. Как да четем приказки на децата – StreetWatchBG – статия

Какви истории са подходящи в различните детски възрасти

За това, че чрез приказките най-лесно предаваме добродетели и мъдрост на децата си, сме говорили много пъти. Най-добре е родителят да измисля сам приказки за детето си. Така той предава ценностите, вярванията, опита си на детето по един благ начин. Детето може да записва на телефона си приказките, които му се разказват, и да ги слуша самостоятелно, когато родителите му нямат възможност да му четат.

Една приказка се чете, докато психиката на детето я преработи. Възможно е всеки ден да се чете една и съща приказка и това да продължи със седмици. В момента, в който психиката на детето е отработила приказката, тя става безинтересна. Така плавно се изгражда психическа и емоционална устойчивост. Не е нужно да има много приказки. Необходими са 5–6 и когато детето е готово да се раздели с тях, нови 5–6 приказки.

Когато родителят закупи книга за детето си, първо трябва сам да я прочете. След това да задраска дискретно с молив думи и изрази, които са неадекватни, т.е. да я редактира според ценностната си система и след това да започне да я чете. Корекциите с молив са необходими, тъй като децата не обичат промените при четене на приказки и веднага казват: „Изпускаш!“ с недоволен тон, ако четете различно.

(Това е причината приказките за Бонбончо да са в два формата. Първият е предпечатен вариант PDF, готов да се принтира, а вторият е като текст, който може да се маркира и с Ctrl+C и Ctrl+V, т.е. Copy/Paste, да се сложи в Word и да се редактира, допише, промени…)

Добре е приказките да се разказват. Родителят трябва внимателно да е подготвил приказката. Да я е чел няколко пъти сам. Да е тренирал разказването ѝ. Трудната част е да разказва едно и също.

Приказки в различните периоди

От 0 до 3 години най-важното при детето е да се развие физическото тяло. Приказките помагат на детето да развие ключовото за възрастта си – ритъм. Това са приказки с рими.

„Зайченцето бяло

Цял ден си играло…“

За да задоволяват най-важната нужда на детето – сигурност, се четат приказки от две-три изречения с познати последователни действия. Най-често те са битови и помагат за справяне със страха за оцеляване. Такава приказка може да е:

„Мечето облече пижамата си. То изми очите и зъбите си. Майка му го целуна. То заспа щастливо.“

От 2 до 6 години към развитието на физическото тяло се добавя и овладяването на емоциите, или т.нар. емоционално тяло. Основна задача е справянето с несъзнаваното, със страховете. Приказките са черно-бели, за да може детето да направи разлика. Много добри и много лоши герои преминават през страшни случки, така че доброто обаче да побеждава накрая. Приказките са изпълнени с обрати, емоции. От уплаха до отдъхване. Свят на удивление и учудване.

Смисълът е детето да се подготви за реалния живот, да се спусне в реалността меко и плавно, като с „парашут“. Психиката му да преработи изоставянето на деца от майките, наличието на насилници, крадци, смърт и т.н. Детето си представя точно толкова страшен вълк, колкото може да понесе. Нещата, които са отвъд възможностите му, се елиминират, т.е. не се възприемат – защитна реакция на ума. Колкото и да е страшна за възрастните „Вълкът и седемте козлета“, децата не я възприемат буквално. Възприемат я архетипно. Това, което не трябва да се прави, е родителят да драматизира гласа си, докато чете. Така преекспонира емоциите и може да уплаши детето си, но не със сюжета, а с гласа.

Детето ще изживява чужда емоция, не ще може да изживее приказката по собствения си уникален начин. Още по-опасно е да се пускат приказките като филм. Първата опасност е, че до 2-3 годишна възраст децата не правят разлика между реално и виртуално. Ударът с чук на Том върху главата на Джери е смешен в анимационното филмче, но подобно действие не е никак смешно между деца. Втората опасност е, че умът не може да изключи готовите визуални образи, както е способен да изключи думите. Ако вълкът в анимационния филм е по-страшен, отколкото психиката на детето може да поеме, то може да сънува кошмари, включително да получи гърч и страхова невроза.

В приказката детето създава образ само за това, което е готово да възприеме. Другото минава покрай него и не създава образ. Естествена самозащита. Акцент при приказките от 2 до 6 са картинките. Важно е да са красиви, реалистични и вдъхновяващи.

От 6 до 12 години освен здраво физическо тяло и овладени емоции, е важно и да се разширява съзнанието. Приказките са по-скоро неутрални като емоция, те са ведри и с хумор. Целта е децата да могат да назовават вътрешните си процеси, да избират. Тук са приказките за осъзнаване на мъдрост и добродетели. Тук са приказките за Бонбончо и неговите приятели. Подобно на Библията, митовете, легендите, те са кодирани и носят послания през времето и пространството. Изградени са от много пластове и колкото повече се четат, толкова нови нива се откриват през различни символи, за да се достигне до дълбочина и осъзнаване. Приказките за Бонбончо са носители на цялата мъдрост, добродетели и любов, която съм искала и могла да предам на собственото си дете в алфа състояние на границата между индивидуалното и колективното.

13.1.2017 г. Каква е ролята на различните приказки – StreetWatchBG – статия

Приказките подготвят малките пътешественици за пътешествието на живота, те са като фитнес за ума 

Приказките се разделят на приказки за животни, приказки за бита, вълшебни приказки. Част от тях са известни като фолклорни, друга част като литературни, или авторски. Народните приказки черпят своите сюжети от митовете и легендите. Ценни са „Старогръцките митове и легенди“, които са едни от първите разкази за делата на боговете и на обикновените хора. Арабските народни приказки са събрани и издадени през IX век със заглавието „Приказки от 1001 нощ“, а през 1812 година Братя Грим издават сборници от немски народни приказки. Класически автори на приказки са Шарл Перо, 1697, Александър Пушкин, 1831, Ханс Кристиан Андерсен, 1835.

В нас има всички аспекти на невинния и жертвата, на крадеца и убиеца, на грижовния. С ежесекундните си избори ние даваме изява на някой от тях. Тези избори се правят несъзнателно на база ценности (кое ми е важно, кое е ценно за мен, кое предпочитам) и съзнателно на база мъдрост и опит.

Приказките са носители на мъдрост и добродетели (ценности, които имат дългосрочно благоденстващ ефект за нас). През архетипни образи, символи, кодове те са преносител през вековете. Снежанка неслучайно отхапва ябълка (знанието), а не праскова. Джуджетата (земни добродетели) са 7, а не 14. Те могат да я спасят от гребена в косата (мисълта), но не и от ябълката. Само чиста истинска любов (сърцето да освободи ума) на принца може да я съживи.

Класическите приказки изпращат оптимистично послание, изграждат позитивно отношение към живота, подхранват волята да не спираш да се бориш, увереността, че имаш сила да се справиш.

Те дават и едно обещание, че всеки може да се издигне до собствения си потенциал, вярата, че е възможно, че ще има хубав край и че доброто рано или късно ще победи.

Всеки един идва на Земята, за да извърви земния си път. Той е герой със своите копнежи, стремления, страдания и изпитания. Приказките подготвят малките пътешественици за пътешествието на живота.

Ползата от четенето на приказки

Важно е да се четат приказки на децата, защото така се развива въображението. То е като фитнес за ума. Колкото повече се чете и детето само създава картини, толкова повече в него се развива умението да изгражда вътрешни образи. Способността за създаване на ясни вътрешни картини е основата на многовариантните решения, изобретателността и творчеството.
Четенето на приказки помага на децата да развият вербална памет или да запомнят това, което им казват околните.
Приказките са код, носител на добродетели, помагащ на децата да преодоляват злото, да се разграничават и да избират.
Приказките помагат да се преодолява емоционалното напрежение. Те тренират емоционална устойчивост.
Приказките помагат за стабилна вегетативна нервна система, или т.нар. витално сетиво, овладяването на сетивото на живота.

„Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са по-умни, четете им повече приказки“ – Алберт Айнщайн.

 Трудности

Световете са поне два. Един външен – този около нас, и един вътрешен – това, което преживяваме, чувстваме, мислим. Приказките са инструмент за справяне с конфликтите на вътрешния свят, със страховете, осъзнаване и назоваване на нуждите, едно по-истинско свързване със себе си.

Някои възрастни, които не са преработили страховете си в детството, при прочитане на класическа приказка имат свръхреакция и предават този си непреработен страх на децата си. Добре е родителите да четат приказки, с които са в мир, а другите да ги дават на близки, които са преработили този вътрешен конфликт.

С гореизложеното е обоснована нуждата децата от 0 до 4 години да не виждат включен телевизор и постоянно да им се обяснява разликата между реално и виртуално. „Ще умра от смях“ не означава, че някой ще умре.

От 4 до 7 години децата понякога могат да гледат „касетка“, филмче, което родителите познават. Над седем години е възможно внимателно и ограничено телевизорът да навлезе в живота на детето. Ако някой филм е много модерен, изцяло извън ценностната ви система и децата говорят за него, например „Покемони“, купете книжка, редактирайте основно съдържанието ѝ, прочетете я неутрално и продължете деня с нещо интересно.

Детски книги

Критерии за качествена книга за деца – текстът да е оригинал (както авторът го е написал, без деформации при превод и др.), изряден правопис, красиви илюстрации, голям четим шрифт, голямо междуредие, без преноси, качествена хартия, мека корица (ако е твърда, да са обрани ъглите), здраво захващане (шита или с телчета).

29.1.2017 г. Уроци по добродетели – Закуска на тревата БНР – аудио (аудиото се търси)

1.2.2017 г. Училище по добродетели – In Life TV – видео

9.2.2017 г. Влезте в час по добродетели – Списание 8 – статия

16.2.2017 г. Дискусия “Страшните приказки и измислените герои” в “Перото” – Детски книги – анонс

18.2.2017 г. Дискусия “Страшните приказки и измислените герои” в “Перото” – Детски книги – видео

8.3.2017 г. Споделено от Любов Миронова – Един от нас споделя – статия

Представи се накратко.

Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.

Любов Миронова

Ако трябва да се опиша в едно изречение – търсеща, бързаща, любопитна, много сензитивна, подреждаща, обичаща минимализъм и качество в едно.

Около 13 години кариера като счетоводител, финансов контролер и CEO. Около 10 години обучение на мениджъри и студенти на мениджърски умения и лична ефективност. Повече пише в LinkedIn.

Много пътешествия, фотография, вътрешен дизайн.

В помощ на родителите и децата:

• Лекции
• Проекти
• Приказки
• Книги

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Хубави моменти имам постоянно. Усмихвам им се. Ценя ги. Снимам ги. Рисувам си ги в един тефтер за спомен. Търся ги. Важни са ми, за да преодолявам трудностите по пътя.

Хубав период не съм имала. Винаги е имало нещо, което да не е добре по един особено драматичен начин. Точно едно си отиде и дойде друго. Дано занапред да имам хубави периоди.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Много трудни неща съм преживявала – като за няколко живота наведнъж. Кое от кое по-трудно, да им се неначудиш. Благодарна съм им, че са ме калили и са ми дали много гледни точки и опит. Мога да ги оставя сега да си почиват.

В какво вярваш?

Вярвам, че има ангели.

Вярвам, че има индигови деца и е важно да бъдат опазени или поне да не им се пречи.

Вярвам, че е много важно, каквото и да правиш, да е чисто, красиво и пълно с жизненост – детска стая, хляб, книга, монтирана тръба, целувка…

Вярвам, че ако всички счетоводители и юристи в тази държава изпият хапче за истина, след 24 часа ще се прочисти държавата и спиралата ще тръгне нагоре. Всички останали … се крепят на тях.

Вярвам, че е важно са се четат класически приказки на децата всеки ден във възможно най-стара версия с неутрален глас.

Вярвам, че трябва да се забрани на деца до 5 години да виждат телевизор и компютър, а след това с обяснение от родител да се ползват при нужда.

Вярвам, че е много важно до 7 години децата да играят, и че яслата и детската градина в настоящия си вид са увреждащи децата.

Вярвам, че разрушаването на образователната система в България е съзнателен и добре финансиран процес.

Вярвам, че повечето хора спят. Не знаят откъде идват и накъде отиват, но им е много важно каква тоалетна хартия ползват.

Вярвам, че в 11 и 12 клас децата трябва да учат предмет, даващ представа как се отглежда дете, и да ходят в детските градини да помагат.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

На някои хора вярвам, на други – не. Правя нещо, което не е непременно добро. Когато се запозная с някой му давам 100 единици доверие. Когато ги похарчи всички, за мен този човек изчезва. Все едно е умрял. Упрекват ме, че не правя градация. Да се скарам, викна, ударя шамар… тоест да дам индикация, че нещата вървят на зле. На мен все ми се струва, че всеки си има глава на раменете, за да си я ползва. Ако не се е научил на честност и почтеност до този момент, надали, ако започна някакви градации, ще се промени същностно.

В себе си вярвам. Грижа се и тази вяра да е подкрепена с действията ми. Помага в трудни моменти.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая си да създам озарена детска градина и училище. Надявам се източник, за който ще сме несъществен разход, да ни осинови тази година. Образованието е инвестиция в бъдещето. Правила съм бюджетите на достатъчно училища, за да съм наясно, че с такси от родителите не може да се издържа едно училище. Толкова много компромиси се правят по този път, че чак е тъжно за всички участващи. Когато някой има вътрешен импулс, че иска да вложи пари в детска градина и ми се довери – ще направим нещо стойностно в световен мащаб.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За мен самата. Да спортувам. Да се нахраня спокойно… За всичко останало все намирам време.

Важна ли е прошката в твоя живот?

В моя конкретно е много важна.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

По-скоро успоредно тичам в един и същи момент на няколко писти. Често си напомням да изключа миналото и бъдещото и да се наслаждавам, да забелязвам, да присъствам. Все нещо се сещам, записвам. Забързано ми е.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи.

Обичам Живота във всичките му форми. Преди година, в офиса,  един колега ми каза, че още не можел да разбере защо съм тичала из всички стаи, веейки с лист хартия и съм помагала на всяка пчела да излезе навън, вместо да взема мухобойката от шкафа и да я фрасна. Смятам, че сме взаимосвързани и взаимозависими, и е важно да вдъхваме живот. Да се грижим за невинността. Животът за мен е възможност да преживея творението, да правя избори и да нося последиците от тях.

Да опиша живота с три думи: Красота, Любов, Енергия.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Обиколила съм 43 държави и имам дар да откривам красиви гледки навсякъде, където отида. Обичам да ги снимам. Така мога да ги споделя и другите да ги съпреживеят. Вълнуват ме картини, които изникват пред очите ми от Йерусалим, Петра, Сани, Островът на Слънцето, Тиуанаку, Покхара…

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В Петра, Фиджи, Йерусалим. На всяко чисто и уютно място, на което съм с книга в ръка.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че всичко е за добро, че и това ще мине, че всяко нещо от линията на времето си има своя смисъл.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Много неща. Списъкът е дълъг за много животи напред. Важно е да напредвам всеки ден по малко. Нещо ново да правя, да съм по-можеща, по-знаеща, по-съзнателна…

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Ние сме се срещали с нея няколко пъти и съм й благодарна, че мога сега да пиша тези редове. Съзнателно не се страхувам, но по действия и реакции, които си наблюдавам, си давам сметка, че някъде дълбоко в мен има такъв страх, идващ от много далече. Вярвам, че всичко е енергия и преминава от една форма в друга. Вярвам, че има душа и тя е имала животи преди настоящия, и носи спомени, умения и таланти от тях.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да пътувам във всичките смисли.

Какво е за теб самотата?

Ежедневие. Може да си сред много хора всеки ден и да си сам. Колкото по-нависоко в планината се качваш, срещите стават по-редки, но по-стойностни.

Какво ти дава представа за вечност?

Слънцето

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Търся в себе си вътрешен мир и хармония, за да се свържа с живота. Много неща от традиционното възпитание силно пречат на това и трудно се изкореняват. Често хората наблюдават живота…

Какви чувства изпитваш най-често?

През последните години са повече негативни, отколкото позитивни. Като бурени растат и се налага да ги плевя. Най-много през годините са се редували тъга и самота. За мен е много лесно да назова хората около мен как се чувстват и ми е трудно да назова аз как се чувствам. Това е един дефект, който, ако си мениджър, е голям ефект. Често чувствам радост от дребни неща. Днес видях мъж с цветя и ми стана радостно и за него, и за жената, която ще ги получи. Приятелката ми си купи нови обувки и й се радвах – как ги пробва и се вълнува. Радвам се на срещите с най-близките ми. Как се чувстваш е избор, който всеки прави. Явно трябва да избирам по-добре.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

Да се събудя естествено, без някой да ме буди и без да трябва да тичам. Да е чист, красив и светъл хотел. Да съм с любимите хора. Цял ден да има пътешествие в нова държава, снимане и вкусна храна. Срещи и обмен с добри хора. Вечерта да чета или да пиша близо до огън. Да чета е вдишване. Да пиша е издишване. Днес е така описан съвършеният ден. Утре ще е различен.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да си залепят на хладилника три бележки.

1. С каквито се събереш – такъв ставаш, така че подбирай.
2. В какво внимаваш? (Където отива вниманието ти – там отива енергията ти, това се случва в живота ти…)
3. Кой съм аз? (Идентификацията определя изборите, ценностите, средствата, ресурсите, действията, мястото и времето, които изживяваш.)

Какво може да те разплаче?

Насилие над деца или животни. Като водопад плача. И ми е мъчно и за тези, които го правят, докъде са се докарали.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Деца и кучета. Време с любимите хора. Хубава храна, книга, музика, нещо, което съм постигнала след много труд, съпреживяна радост.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Моят пъзел има способността да подскача и да започва реденето отново. Също има способността да се трансформира и да започва редене на друг пъзел. Понякога се уморявам, понякога се чудя как става така. Едно постоянно напрежение и стрес. Не мога да го видя, колкото и да се опитвам. Усещам само, че накрая ще е хубаво и всичко ще се подреди някой ден. И така всеки път.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя дара да имам дете, Земята като майка и Слънцето като баща. Всеки ден казвам на сина ми колко много го обичам, благодаря на майката Земя и на татко Слънце за дара на живота. Ценя споделените мигове през живота ми с близки и приятели. Благодарна съм на Верджиния Ялъмова, на Елена Чакърова и на спътниците по пътя, с които сме били в добро и лошо. Сърдечно им благодаря!

14.03.2017 г. Ранното детско четене е във фокуса на дискусия в “Перото” – Детски книги – анонс

18.03.2017 г. Ранното детско четене е във фокуса на дискусия в “Перото” – Детски книги – видео

18.03.2017 г. Вредни ли са страшните приказки за децата? – БНТ – видео

20.3.2017 г. Малките деца имат нужда от книги с малко текст и много красиви илюстрации – Детски книги – анонс

21.3.2017 г. Класическите приказки – страхове, ползи, удоволствия – Библиотеката БНТ – видео

30.3.2017 г. Приказките за Бонбончо – Изпълнителният директор на „Дънди Прешъс Металс” зарадва с книжки първолаци в Крумовград и Звънарка – 24 Родопи – статия

1.4.2017 г. Добродетели бр.65 – Списание Йога за всички – статия

8.10.2017 г. 8 препоръки към родителите на децата на новото време – Списание 8 на живо – анонс

#МЕДИИ 2017

12.1.2018 г. Неделно училище запознава децата с добродетелите – Ритъмът на столицата Радио София– аудио

8.2.2018 г. Синдромът на „майката-орлица“ – Преди обед БТВ – видео

За срещата и Списание 8.

11.2.2018 г. Ефектът на Майката Орлица – Списание 8 на живо – видео

31.04.2018 г. Учебен предмет Добродетели – Фестивала за позитивно образование в България Благополучие и характер през 21 век – видео

16.11.2018 г. Работилница ЕлвенА и неделното училище по добродетели – Социална мрежа Канал 3 – видео

27.11.2018 г. Концерт за деца с песни за добродетелите – StreetWatch – статия

28.11.2018 г. „За“ и „Против“ по-краткото майчинство – Преди обед БТВ-  видео

28.11.2018 г. Да преподаваш добродетели – разговор с Любов Миронова – Първите седем – статия

Любов Миронова е сред визионерите за промяната на образователната система в България.

Родена е през 1972 година. Завършва Националната природо-математическа гимназия, УНСС и СУ. Има успешна кариера на финансов контролер, CEO и предприемач.

Автор на книгата „Устойчив модел за образование и хармония с децата“. Сред любимите на децата съвременни автори на детска литература.

– Госпожо Миронова, организирате концерт под надслов „Щастие!“ на 8 декември в Сити Марк Арт Център. Защо го правите?

– Смисълът на концерта „Щастие!“ е още една стъпка към съзнателно изграждане на значим характер в съвременните деца. Голямата цел е България да пее и песни за добродетели. Дългосрочна инвестиция е, че чрез пеене децата и родителите се свързват по сърдечен начин. А конкретният повод е издаването на албум с песни „Добродетели“.

– Кои изпълнители ще могат да видят зрителите на сцената на концерта „Щастие!“?

– Участват: Вокално студио „Амиго“ към читалище „Просвета 1928“, Детска вокална група „Смехоранчета“, Детска вокална група „Сладки пуканки“ към Националния дворец на децата, Вокална група към 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, Вокална група към 133 СУ „А.С. Пушкин“, Вокална група към ДГ № 138 „Приятели“, както и солови изпълнители. Със специалното участие на Константин Кучев и Катя Казакова.

– Звучи като концерт с мащаб. Колко деца и песни сте подготвили?

– Над 70 деца ще изпълнят 34 песни за основните добродетели. Песните са лесни за запомняне, голяма част от аудиторията ни вече ги познава и очакваме цялата зала да пее естествено, ведро и сърдечно по време на концерта. Празник на деца, празник на родители, топла душевна храна.

– Вие ли сте автор на всички песни?

– На по-голямата част от песните съм автор на текста и музиката. На няколко много красиви песни автор на текста или на музиката е Камелия Данкова. Аранжиментите са на талантливия музикант Любомир Цанев.

– Благодарение на кого се осъществява този концерт?

– Години безплатен труд сме дарили с Камелия Данкова и Цветелин Андреев под формата на ФРУД (Фондация Родители Учители Деца) по темата. Разходите по концерта са поети от Работилница „ЕлвенА“, в която сме партньори с Цветелин Андреев, и ако всичко е наред, ще завършим и този проект на нула. Наели сме една от най-модерните зали – Сити Марк Арт Център, с прекрасен роял, озвучаване, екип. Трима души и една голяма мечта. Благодарение на художествените ръководители Галина Коджаманова, Светлана Струнджева, Диана Николова, Мая Осоговска и Камелия Данкова над седемдесет талантливи деца ще са сърцето на концерта „Щастие!“. Сърдечна благодарност на всички пряко или косвено свързани с концерта. Инструменталните изпълнения на роял от известния джаз музикант Любомир Цанев ще озарят залата със стил и свеж дух. Красота с изпълненията и присъствието си ще внесат Габриела Калоянова – виолончело и Петра Атанасова – флейта. Старая се всичко, което правя, да е със стремеж за качество на световно ниво.

– Роял, флейта, виолончело, стилна зала… каква публика очаквате в Сити Марк Арт Център на 8 декември?

– Очакваме елегантно облечени, усмихнати родители и деца от 6 до 12-годишна възраст, с поведение и отношение към красивата музика, подобно на гости на Виенската филхармония. Няма нищо лошо в това родителите да имат повод да свалят дънките и тениските и да облекат и себе си, и децата си елегантно, да се държат тихо, скромно и да се наслаждават на таланта на сцената.

– Това сякаш е различно от разпространените напоследък концерти на възглавници?

– Аз съм професионалист в областта на педагогиката. Работя като личен педагог. Обучавам бъдещи родители, подготвям среда за деца и асистирам при промяната на родителите и превръщането им в смислен ролеви модел. От тази си позиция на концерт децата ходят в съответно облекло, в съответната възраст, седят тихо на стол и с култура на поведение, уместна за всяка голяма сцена на света. Мое лично мнение е, че концерти на възглавници е уместно да има на голямата поляна в Южния парк. Хем децата ще тичат в парка, хем ще слушат класическа музика, хем няма да им се обърква главата какво се прави в зала със сцена. Въведено след промените, поведението на кино неглиже с пуканки, кока-кола, звънящо, с присветкващи в чат телефони е добре да се разграничи от поведение, подобаващо на концерт в акомпанимент на роял, флейта и виолончело. Така светът ще стане малко по-красив.

– Толкова много изпълнители и песни няма ли да направят концерта дълъг?

– Съобразили сме възможността на децата естествено да се концентрират. По средата на концерта на около тридесетата минута ще има антракт, така че децата да се раздвижат, издишат и настроят за втората част.

– Има ли нещо, което Ви притеснява?

– През годините с Камелия Данкова и Цветелин Андреев така сме се сработили, че като житни класове се движим и нещата се случват. Имам все пак едно притеснение във връзка с това, че 8-ми декември си е зима. Родителите да дойдат поне половин час по-рано, за да намерят място за паркиране, да дадат на служителите на гардероба време да се справят с човекопотока и спокойно да се настанят на местата си. Концертът ще започне точно в 10.30 часа и след това ще е много неуместно родители и деца да създават движения на цели редове в залата. Организационни притеснения.

– Защо концертът се казва „Щастие!“?

– Концертът е в подкрепа на една от значимите каузи, които водя – „Щастието да си родител!“. Все повече млади хора споделят мисли, че да имаш дете е скъпо, това ти отнема свободата, децата са бреме… Тече кампания със снимки на деца, които са направили някаква пакост, добавен надпис да ползваш презервативи, ако не искаш това да ти се случи, и със спестените пари да си купиш ферари и други подобни. Четири пъти в годината водя курсове за бъдещи родители и за родители на деца до 6-годишна възраст, така че въобще да не се стига до подобни снимки и да са щастливи, уверени и спокойни родители. Познания в областта на човекознанието и правилен подход правят родителството най-голямото щастие в живота, което според мен може човек да изживее.

– Щастието добродетел ли е?

– Щастието е добродетел, свързана с психиката, а в този смисъл е и избор. В едни и същи условия едни хората могат да изберат да са щастливи, а други да са нещастни. В учебната програма „Добродетели“, която съм адаптирала за български деца, Щастие е урок 16, тоест, преди да стигнеш до него, имаш 15 урока като Честност, Почтеност, Оптимизъм…

– Освен албум с песни Добродетели сте създали и програма за обучение на деца по Добродетели?

– Албумът с песни „Добродетели“ е част от адаптирана от мен програма от 32 светски урока в помощ на родители и учители, които съзнателно подкрепят децата при изграждането на стойностен характер. В един час през приказка, пословица и песен се разглеждат 26 основни човешки ценности (добродетели). Това обяснява защо ни е важно песните да са кратки като продължителност, лесни за запомняне и да съдържат есенцията на изучаваната добродетел като смисъл. С Камелия Данкова сме автори на книгата „Добродетели“ (35 детски песни с ноти) в помощ на родители и учители, която излезе от печат през 2016 година.

– Тази програма за преподаване на Добродетели прилага ли се в България?

– Програмата се прилага от 2015 година. В момента тече пети випуск обучение за обучители по Добродетели. Имаме и неделно училище по Добродетели. Повече информация може да се получи в Работилница „ЕлвенА“ или на contact@lmironova.com

Напредваме бавно според ресурсите, които можем да отделим. Всеки, който би искал да ни подкрепи, е добре дошъл.

– Имате ли послание към родителите?

– Каним всички съзнателни родители с деца от 6 до 12-годишна възраст на концерта за деца под надслов „Щастие!“ на 8 декември от 10:30 ч. в Сити Марк Арт Център на бул. „Янко Сакъзов“ № 30. Билети на касата на Сити Марк Арт Център и онлайн ТУК.  За всички, които няма да могат да присъстват, има възможност да закупят диска с наложен платеж от ТУК.
Българите в чужбина могат да закупят дигитално копие от албума от Spotify.

7.12.2018 г.„Щастие“ – един различен концерт с кауза – Ритъмът на столицата Радио София – аудио

3.12.2018 г. Как да се държим по време на концерт? – StreetWatch – статия

Как да се държим по време на концерт?
Понеделник, 03 Декември 2018 / Под прожектора791
Минимални изисквания според етикета при посещение на стилно музикално събитие, опера, оперета или театър

За може да съзерцаваме музиката, да ѝ се насладим ни е нужно да се свържем с нея. Има неща, които ни помагат това да се случи и неща, които ни пречат.

Това, което помага, е:

– да сме отишли на концерт, с който предварително сме се запознали и е продължение на вкуса и ценностите ни;

– всички в залата да са се настанили на местата си 5 минути преди начало, да са се успокоили и настроили за концерт;

– да се заслушаме и вниманието ни да е в музиката.

Как да стане това?

Препоръчваме половин час преди началото на концерта да сте пристигнали в залата. Да сте си предвидили преди това достатъчно време за паркиране и време за преминаване през задръстване. Идването по-рано позволява четири неща.

Първо, да се видите с приятели и познати, да побъбрите с тях, да се усмихнете.

Второ, да имате време да оставите връхните си дрехи на гардероб предвид големия човекопоток.

Трето, да се подготвите с последни щрихи, включително за дамите неща като прическа, грим, тоалет, както и да пийнете вода. И четвърто, спокойно да се настаните на мястото си. При нужда може да помолите персонала в залата за помощ.

Преди концерта, по време на антракта и след концерта се говори тихо, без привличане на внимание. Поведението е скромно, благо и обрано.

В залата не се влиза с храна и напитки за разлика от киното.

Звуков сигнал, наподобяващ гонг, дава покана за заемане на местата.

Когато се движите по реда, за да се настаните на мястото си, минавате с лице към седящи вече хора. Мобилните телефони не са с намален звук и вибрация, а са на самолетен режим, за да няма присветвания на екрани и чат, разсейващ зрителите. По време на антракта ще имате възможност да върнете всички пропуснати обаждания.

Ако забележите на концерта познат, поздравете се само с поглед и в антракта или след концерта може да поговорите.

И най-важното! По време на концерта останете в покой и тишина. Ако този концерт не ви харесва, можете да си тръгнете дискретно в антракта, без да сте пречили на останалите, които го харесват.

По време на концерт няма разхождащи се из залата, включително и малки деца, няма подритване на столовете отпред, ръкомахане, разговори и всякакви дейности, които биха разсейвали зрителите, потопени в музиката. Това е съществена разлика от специализираните формати за малки деца, известни като концерти на възглавници.

Чрез ръкопляскане (аплодисменти) показваме уважение, когато диригентът се появи на сцената, и даваме обратна връзка на изпълнителите след края на концерта. Често, когато зрителите са много вдъхновени от концерта, след края му те аплодират, докато има бис, т.е. изпълнителите могат да ни дарят с още малко щастие чрез присъствието си на сцената.

Защо на концерт се отива с елегантно и дискретно облекло?

Концертът е място за стил и красота.

Лек грим, прибрана прическа, дискретни, семпли цветове, тоалет, подчертаващ красотата, а не сексуалността, без бижута или с малки и скъпи бижута и широка и сърдечна усмивка за дамите е напълно достатъчно.

За мъжете – елегантни обувки и колан, панталон и риза, приятен парфюм и излъчване на спокойствие и стабилност. И така светът става едно по-красиво място.

8.12.2018 г. – Щастие – концерт за деца с песни за Добродетели с участието на:

#МЕДИИ 2019

5.2.2019 – Любов Миронова: Любов, Любов, и то как да си лош, просто не ти отива – Ladyzone – видео

23.3.2019 – Щастието да си родител, разговор с Любов Миронова – Радио Христо Ботев – аудио
4.5.2019 – Трудолюбие, помощ вкъщи и отговорност към общото – Радио Христо Ботев – аудио
25.5.2019 – Как да поставяме граници при възпитанието на децата – Радио Христо Ботев – аудио
1.6.2019 – Приятел или враг на родители и подрастващи са телевизора и електронните устройства? – Семейно радио – аудио
1.6.2019 – Любов Миронова търси отговорите: Къде са границите между технологиите и дигиталната зависимост днес? – Портал 12 – статия

На 2-ри юни от 14.30 часа в алтернативното пространство за споделяне АтелиеТо във Велико Търново, Любов Миронова ще изнесе лекция по една все по осезаемо болезнена тема: „Децата и технологиите. Въздействие. Граници“

Любов Миронова е един от обичаните лектори по темите за децата и връзката ни с тях. Любов ще разгледа темата, от една страна през тринадесет годишния си опит на мениджърски позиции в IT компании и от друга страна от задълбочените си познания и практика в областта на педагогиката и развитието на детето.

Лекцията е в помощ на родители и професионалисти работещи с деца в намиране отговор на въпроса: Как да намеря границата и мярката между модата, това, което правят „всички“ и здравето на децата ни?

Защо е важно да осъзнаем мащабите на този проблем и да търсим начини да противодействаме:

В днешния модерен живот много фактори тласкат развитието на децата и семейните взаимовръзки в противположни посоки, най-вече заради разместени и грешно подредени приоритети, които дават своите горчиви плодове рано или късно. Затова е важно да знаем, че всяка ежедневна борба за промяна и против инертността на шаблонните поведенчески модели – си струва. Защото цената на пасивността, може да промени изцяло начинът на живот и възприемане на света у подрастващите.

Вредните навици на тотални зависимости от технологиите и приемането на стереотипите в образователната система са сигурен път за загуба на чувствителността към себепознавателното и духовното в Света.

Технологиите вече се превърнаха в новата дрога, която пристрастява децата ни. Скорошни изследвания на мозъчната дейност показат, че те поразяват фронталния кортекс, който отговаря за контрола над действията, включително и над импулсите, по точно същия начин, по който поразява и кокаинът. Технологиите възбуждат до такава степен, че покачват нивото на допамина – невротрансмитера, който ни кара да се чувстваме добре, и който е най-пряко отговорен за динамиката на пристрастяването.

Този ефект на пристрастяване е причина психолози и екперти да наричат вече екраните „електронен кокаин“, а китайските изследователи да им дадат име „дигитален хероин“.
Трябва да сте наясно, че мозъкът на вашето дете, играещо видео игри, изглежда точно като на надрусан наркоман. Не се чудете защо ви е толкова трудно да го откъснете от екрана и да го въодушевите за нещо, когато е прекъснат достъпът му до него. Освен това, стотици клинични изследвания показват, че екраните засилват депресията, тревожността и агресията; могат да доведат дори до психотични състояния, при които играещият губи връзка с релността.

4.6.2019 – Любов Миронова: Децата са превъзбудени заради технологиите – Итармедия – статия

5.6.2019 – Децата да са далеч от екрани – Без празни приказки ТВ Диана – видео

5.6.2019 – Любов Миронова: Технологиите отнемат въображението на децата – Делник – статия

С изпълнението на пиано на Любов Тодорова на „Шопска песен” от Крисимир Милетков започна третото издание на инициативата „Добрият пример”, организрано от психолога Павел Тодоров в Ямбол.

Този път гост беше Любов Миронова, която е специалист в развитието на потенциала на детето и води училище по добродетели, училище за родители и други инициативи в помощ на по-добрата връзка между родители и деца.

Темата на разговора беше на тема „Децата и технологиите”. Любов Миронова разказа как преди 10 години развивала качествата на ума на децата, но осъзнала, че умът е като нож, затова са важни и добродетелите и вече 10 години води училище по добродетели. Тя даде за пример, че е завършила Националната математическа гимназия и всички нейни съученици били много умни, но една част били добродетелни, а друга – не и от тях излезли изключително впечатляващи престъпници и изключително впечатляващи добротворци, защото умът не е достатъчен, трябва и да си добър човек.

За да бъдат съпричастни всички към темата, Любов Миронова включи и присъстващите в залата. Едната част от тях отговориха на въпроса какви са щетите за децата от технологиите, а другата какви са уникалните ползи. Всички стигнаха до извода, че щети има много, а ползите са само ако имаш критерии да търсиш информация и ползваш технологиите за работа, всичко останало е шум.

Любов Миронова поясни какви са етапите на детското развитие и каква е вредата от технологиите в първите от тях.

Целта на периода за детето от 0 до 3 г. е то да проходи, да проговори и да усвои първи стъпки в самостоятелността. Това е периодът на най-бърз мозъчен растеж и ако то бъде оставено под въздействието на компютър, смартфон, таблет или телевизор е все едно да му се открадне развитието. В този период в децата са развити подражателни сили, то наблюдава говор, движения и им подражава, тяхното мислене е нагледно действено – виждат нещо и първо действат, а после мислят, затова те опознават света през устата. В този период на детето му трябва жив човек, на когото да подражава, а ако му се даде Бейби ТВ или таблет, то няма да има на какво да подражава. В този период таблетът и телефонът за децата са като биберон, помагат им да влязат в халюгенно състояние и да не „пречат” на родителите си, но не ги развиват и не им помагат да се научат да комуникират. Другото „удобство” на тези устройства е, че когато децата са под въздействието им и не знаят къде се намират, родителите им пъхат храна, сменят им памперса, т. е. опепират с тялото им като торба с кокали и месо, но по този начин не може да се развива ума на детето и да се формира личност.

Във възрастова група от 2 до 6 г. целта е детето да се научи да прави основните неща само – хранене, тоалетна, обличане и да се самоуспокоява. И тук дигиталните устройства не помагат на децата в етапа на развитие. Според Любов Миронова, докато децата не научат кое е реално и кое виртуално, не трябва да имат „екранно” време. Те трябва да научат от родителите си какво е „наужким”, да знаят, че това се случва само в анимационните филмчета и едва тогава да им дадат да гледат нещо, което не е в мрежата, а е свалено и предварително родителите знаят съдържанието му, като „Маша и мечокът”, например. Добре е в този момент дори родителите да седят до децата си и да ги прегръщат, за да усещат те че са обичани, а не просто изхвърлени на „детегледачката” телевзор или компютър. Любов Миронова даде за пример филма „Покемон”, който няма смисъл, но има убиване по всички възможни начини във всяка една секунда. Тя посъветва родителите, за да знаят децата им за покемоните и да са „в час” с разговорите на другите в детската градина, да купят книжка с покемони, на която да зачертаят целия текст и на негово място да напишат каквото им хрумне, например, че са се разхождали в парка и са играли на пързалката. Единственото, което трябва да запазят, са имената на покемоните и кой какви сили има, защото децата само за това говорят. По този начин детето ще е социално активно, ще може да участва в разговорите, но няма да е гледало цялото насилие. Тя уточни, че вече може да има и други популярни филми като „Покемон” и обясни още, че филмчетата ги правят на прага на чувствителността на ума, изчисляват едни херцове на трептене. Едно японско филмче е минало този праг и при гледането му 600 деца са припаднали едновременно. Останалите филмчета с насилие са една идея под припадането, затова и децата са като халюцинирани от тях.

В тази възрастова група децата трябва да бъдат в по-естествена среда, да играят навън, за да са здрави и затова на родителите им трябват помощници, з ада се справят.

Много е важно до 7 г. децата да се социализират – т. е. да са играли навън с други деца, за да може да са се карали и да са решавали „социални” проблеми, т. е. всички социални умения и роли се тренират до 7 г. и затова помагат игрите на открито с други деца. По това време се изграждат т. нар. социални умения, които после са необходими на човека в работата.

От 0 до 7 г. старите български традиции са включвали плетене, бродиране, чистене на ориз – неща, които развиват мозъчни връзки, и най-важното – лазене, защото то прави координацията между лява ръка десен крак. Двигателните упражнения са много важни, защото развиват определени центрове в мозъка. Основната подготовка за училище включва максимално движение и сръчност.

В периода 7-12 г. децата учат през ръцете и краката, т. е. през манипулиране (научаваш нещо, като местиш, с движение). Затова, за да са умни децата в тази възраст, трябва да са сръчни. Препоръчително е до 12 г. да няма технологии, а да има манипулативи – кестени, шишарки, миди, парчета плат, защото те помагат на детето освен да стане умно през сръчностите, т. е. неговата система се развива от периферията към центъра, да има и въобръжение.

Според Любов Миронова най-големият проблем на технологиите до 12 г. е, че „изпържват” мозъка на детето и унищожават въображението, защото то получава готови образи и не може нищо да създава. Тя даде за пример как като даде кубчета на дете от детската градина и му казва построй село, то я пита къде е инструкцията, т. е. то не може да разбере, че трябва да мисли, а не да изпълнява указания. „В този живот никой не ти дава инструкция как да живееш и трябва да си използваш ума. Като ти кажат построй село, ти първо трябва да си го представиш и после да видиш с този материал, който е пред теб, как ще го направиш”, разясни Любов Миронова. Отнемането на въображението е огромната щета, която технологиите причиняват на децата. Тя поясни още, че роботите скоро ще правят по-добре от нас всичко, което прави лявото полукълбо на хората, но не могат това, което прави дясното – творчество, креативност, визуализация на несъществуващи към момента обекти. Затова е най-важно до 12 г. да развием дясното полукълбо на децата – да пеят, да танцуват, да рисуват, да се срещат с красота и изкуства, за да може след време да имат работа. Според Любов Миронова това става в свободна игра, а не като ходиш на занимания. Постоянното повтаряне на едни и същи движения не развива дясното полукълбо, а създава едни и същи мозъчни връзки у децата, докато тичането навън и гоненето около блока, например, се прави от децата по различен начин и това създава уникални мозъчни връзки, с които децата стават уникални. Според нея постоянното посещение на занимания от 2 до 6 г. на децата уврежда ума им и те стават като от матрицата.

Целите за децата във възростова група 7-12 г. е детето да може да чете, да пише, да смята и да развие емоционалното си тяло. До 7 г. трябва да направим децата здрави, от 0 до 7 г. трябва да развиваме физическото тяло на децата, а това предполага известна доза щурост. До 12 г. децата са в наивен реализъм, като им кажеш, че ще ти избухне главата, те го приемат за реалност, чак след това се появява идеята, че това са метафори. Децата на 7 г. не знаят колко са 10 минути, защото душите слизат на земята без представа за време и пространство, те се формират в периода 7-12 г. Затова в този период трябва да се извърши много работа по създаване на времеви пространствени представи. В този период, ако децата имат телефон, той трябва или да е най-обикновен само за връзка, или да е т. нар. телефон майка.

Технологиите не заместват общуването с живи хора; не заместват излизането навън да правиш физически неща с тялото си, защото способностите в игрите не те правят способен и в реалността; не заместват и пространственото възприемане на света, например, игра с кубчета; не заместват и общуването на детската площадка – конфликти, емпатия и умение да говориш с реални хора, каза още Любов Миронова.

Ако има технологии от 7 до 12 г. родителите трябва да научат децата си да ги ползват – да напишат текст, да направят презентация, да обработят снимка, т. е. да се създаде култура на ползване на устройството. Децата трябва да разберат, че технологиите не са развлечение, а уред на труда. Те трябва да бъдат научени и как да търсят качествена информация.

След тази възраст вече родителите не са ролевия модел. Ролевият модел стават медиите, приятелите, You Tube, затова от 7 до 12 г. родителите трябва да създадат култура какво да правят децата, ако останат сами с таблета. Технологиите от 7 до 12 г. са „бърза храна” , т. е. боклукчива бързо опакована информация, която влиза в децата, затова родителите трябва да ги научат какво да правят с устройствата.

Ако възпитанието е приключило на 7 г., на 12 г. се е формирал характерът на детето, т. е. то е станало твърда структура и след това може да прави промени, когато стане възрастен и ходи на курсове за личностно развитие, затова добродетелите се формират между 7 и 12 г. Освен това 12 г. е и възрастта, която се нарича „Рубикон”, тогава детето влиза в света на възрастните и за първи път разбира, че те са едни обикновени хора с проблеми. Дотогава те са едни великани, едни богове, на които то се опира и вярва, че винаги ще го спасят, ще са до него, ще го обичат, че всичко, което правят, дори и да е лошо, е защото то нещо е сгрешило, а не защото родителите му са лоши.

Третият етап от развитието на детето след 12 г. е да се развие умът. На 12 г. започва развитието на ума на детето и вече технологиите имат място. На 12 г. също е много важно родителите да са създали силна сърдечна връзка с детето. До тази възраст родителите и детето трябва да се обичат и през сърцето да са свързани здраво, защото на 12 г., когато то влезе в пубертета, единственото, което може да го удържи да не експериментира с всички неща, които го поканват  – наркотици, други „радости”, хапчета, е любовта с родителя. Хормоните го бутат в една посока, но понеже то има силна връзка с родителите, те отдолу като една котва може да удържат бурите, които са до 18 години. Тази силна сърдечна връзка е ключова за едни 6 години детето да излезе от пубертета с минимум щети, след това, като му се оправят хормоните и фокусира погледа, вече може да се оправя и само.

Във възрастта 12 +е дошло време за технологиите, до тогава децата трябва да имат култура за ползването им – да знаят, че те не са за развлечение, а са нещо, с което можеш да си свършиш работа, и тогава започва най-важната част – развитето на ума. Например, за програмист се търси развито абстрактно мислене, алгоритмично и логическо мислене. Абстрактно мислене се развива чрез четене на поезия и философия, логическо мислене се развива чрез математика, но и по други начини. Развиването на мисленето, включително пространствено и критическо, са ключовите задачи във възрастта 12 +. Ако детето има развито мислене и красив ум, от него може да стане всичко. Важното е на децата да се развие фундментът, а след това те да изберат с какво искат да се занимават. Опитът да бъдат специализирани тясно като малки, е открадване на детството им.

Резултатът от технологиите е хипертрофия на един панел от мозъка, т. е. нещо ти се развива много, но това не значи, че си хармонична личност, че ще си успешен в живота или че ще си здрав, обясни още Любов Миронова.

Технологиите водят до пристрастяване, за да се изчисти един човек от него, т. е. да си смени един навик, са необходими 3 месеца. Ако родителите имат вече пристрастени деца, ще трябва да издържат без устройства 90 дни, през които много да ги обичат, да ги целуват и всеки ден да си измислят по 100 интересни неща да правят с тях, така че те да се чувстват забелязани и нужни.

Според Любов Миронова най-лошото нещо, което правят родителите, е да си наказват детето с лишаване от телевизия, компютър и телефон. Ако забранят тези неща, те ги правят ценни за децата, а трябва да е точно обратното – да ги принизяват, да казват на децата си, например, не е интересно да имаш таблет или да гледаш телевизор, всички го правят, дай ние да отидем навън и да си играем, т. е. да им създаваш реални преживявания, за да останат трайни спомени в живота на детето, които да подържат топлина и любов между възрастни и дете.

За финал тя очерта и щетите от дигиталните устройства върху децата. За малки деца, стояли дълго време пред дигитални устройства, щетите са увреждне на говора, липса на въображение, недобра координация, проблеми с движенията и липса на връзка с тялото.

На по-късен етап, например, по време на шофьорски курсове, стоящите дълго пред компютър проявяват определени дефицити – при запалване не могат да координират ума, сърцето и краката, не могат да свикнат с инерцията, липсва им търпение, не правят разлика между виртуалност и реалност. Затова е важно за децата технологиите да бъдат заменени от много родителска любов и внимание.

Диана Иванова

5.6.2019 – Как децата ни да бъдат въведени във виртуалния свят с минимум щети – Списание 8 – анонс

10.6.2019 – Любов Миронова: Едно откраднато детство – Списание 8 – статия

Любов Миронова: Едно откраднато детство

Тихо и полека се провеждат политики срещу семейство, род, държава и собственост. Трябват чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това отнемане на деца от родители.

– Българинът е много чувствителен на тема семейство. Детски градини съществуват има-няма от 140 години по нашите земи. Майката все още носи памет да има отговорност да отгледа децата си. Викаме приятел, баба, сестра да се грижи за детето. Идеята давам пари, получавам услуга „гледане на деца“ е по-скоро нова. Намесата на институции в отглеждането и постоянният натиск децата да са повече на държавата, отколкото на родителите, събужда напрежение. Дано напрежението да расте, защото трябва чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това „отнемане“ на децата от родителите, което постепенно, леко и неусетно тече, като да свариш жива жаба в леко, но постоянно затопляща се вода. Внушението е: вие сте негодни и не се справяте, но ние знаем по-добре. Проблемът е кои са тези „НИЕ“. Кой е държавата? Министърът, служителите на министерството, НПО-тата, инспекторатите, социалните? И когато човек осъзнае, че НИЕ няма, а това са просто едни хора на заплата, които изпълняват външни политики; подписват документи, с които България се обвързва дългосрочно; продават бъдещето на децата ни… някак дано да дойде едно освестяване.
Преди църквата настойчиво се е бъркала в семейния живот, сега пък държавата. Бебето ще е инвитро, в сурогатна майка, от замразена яйцеклетка с материал от мъж, избран по каталог, и ще се роди със секцио… И се правят едни добри пари от цялото това нещо. Самотни родители, объркани деца, без корени… Дано българите да се бунтуват и противопоставят на цялата тази индустриализация на производство на деца и да бъдат традиционалисти. Децата да идват от любовта на двама души, които ще ги обичат и ще се грижат за тях с обич и отдаденост. Простите неща работят.

– Какво всъщност се случва? Темата е актуална не само у нас в момента, но и в световен мащаб.
– В световен мащаб се наблюдава провеждането на определени дискусионни политики, насочени към обезкореняване и разделяне. Те действат на няколко нива: семейство, род, държава и собственост.
Сегашните деца, т.нар. милениъли, методично биват фокусирани върху удоволствията. Вниманието им да е в удоволствия, а не в решаване на лични или обществени проблеми. Внушава им се да не си хабят енергията и парите за отговорности, а да се отдават максимално на живота, да „изживяват мига“ с подменено съдържание. Да не дават от себе си, а само да вземат, или както аз го наричам: „живот като в реклама“. Като гледа човек рекламите, все нещо му „дават“. Така не ти остава време да се обърнеш навътре и да си зададеш въпроси като: „Кой съм аз?“, „Откъде идвам и накъде отивам?“, „Аз това защо го правя?“. Прекъсва се връзката със себе си.

След това се отслабва родовата памет, включително чрез подмяна на образователното съдържание. Предметът „Трудово обучение“ например след прехода стана „Домашен бит и техника“, а вече е „Предприемачество“. Националната идентичност и любовта към родината са сведени най-често до политически патриотизъм, облечен в интереси.
Също тече внушение да нямаш собственост. Милениълите не искат да притежават апартамент, къща, кола. Искат да наемат, защото така могат да са мобилни и независими, днес да учат тук, утре да работят на друго място и т.н. Ползваш и не поддържаш. Мобилност, удоволствия и самота, защото другите хора и връзките носят проблеми и отговорности. Последствието е, че се прерязва връзката им с корените. Домът и идентичността, корените, които те крепят и ти дават стабилност в трудни моменти, се рушат методично. Като резултат тези деца са блокирани и объркани. Те стоят фиксирани в удоволствията, несигурни и нестабилни, понеже няма на какво да се опрат. Без корени човек става като пухче на топола, накъдето го духнат, натам се носи. Колкото са по-здрави корените, толкова е по-здрава короната.

– И защо се прави всичко това? Каква е целта на тези, които ни тласкат в тази опасна посока?
– „Разделяй и владей“ е стар принцип. Когато родът е силен и хората се сдружават лесно, трудно ги огъваш. Заветът на хан Кубрат. Когато родът не работи, но все пак има семейство, мъж и жена, обединени от любов, са по-силни, защото са си опора. Дори единият да загуби работата си или да се разболее, другият поема. Когато си сам, е много лесно да си уязвим, зависим, изпълнен със страх за старините си, склонен да правиш компромиси, за да си част от общност, която ти дава мнима сигурност. Самотна майка, работеща на държавна работа, е доста предвидима. Та, интересът в крайна сметка е малка група хора – един стадион – да ползват ресурсите на една държава за себе си, да държат останалите в контролирана бедност, за да им вземат душите за жълти стотинки. Това е така, откак свят светува, сега просто е по-зловещо заради финансистите и техните инструменти.

12.6.2019 – Децата и екраните Нещата от живота – ТВ Кракра – видео (видеото се търси)

15.6.2019 – Приятел или враг на родители и подрастващи са телевизора и електронните устройства? – Радио Христо Ботев – аудио

15.6.2019 Децата и технологиите – ТВ Кракра – видео

Анонси и кратки статии

2.7.2019 – Ако искаме децата ни да имат въображение, е добре да ги лишим от таблет и телефон – Вестник Янтра Днес – статия

Ако искаме децата ни да имат въображение, е добре да ги лишим от таблет и телефон

24.8.2019 – Приятел или враг на родители и подрастващи са телевизора и електронните устройства? – Радио Христо Ботев – аудио

24.9.2020 Възпитание в добродетели – Община Тетевен – статия

12.10.2019 – Как да предотвратим сблъсъка родител – баба (дядо) – Семейно радио – аудио

20.11.2019 – БГ уроци по добродетели в Брюксел Ние по света – статия

7.12.2019 – Разликата между обучение и възпитание – Радио Христо Ботев – аудио

#МЕДИИ 2020

16.5.2020 – Присъствени и неприсъствени родители – Радио Христо Ботев – аудио
27.5.2020 – Бъдещето на децата ни – Списание 8 на живо – видео

4.9.2020 – Как се изгражда режим – Радио Христо Ботев – аудио
брой 9/2020 г.  – Обучение в домашна среда – Списание 8 – статия

15.9.2020 – За проблемите, пред които ни поставя ученето пред екрана – Радио Христо Ботев – аудио
20.11.2020 – Диспраксия. Несръчен. – Педагогика БГ – статия

Най-често майките склонни към перфекционизъм (обикновено меланхоличен темперамент) намират повечето хора около себе си за несръчни. За тях е важно нещата да се правят перфектно, включително и от техните деца. Тук е въпросът кога има реален повод да говорим за диспраксия при дете и кога става въпрос за необходимост от работа върху амбициозността и страховете на майката.

Ако детето е несръчно, може да е и защото:

Умът и крайниците не са координирани – за да овладеят крайниците си, децата до седем годишна възраст с голяма любов и усърдие извършват повтарящи се движения, като например да пускат бобени зърна в бутилка от минерална вода. Отново и отново, и отново. С търпение и обич, възрастният трябва да им даде материали, да им покаже конкретно действие и след това да остави детето,концентрирано и спокойно да работи със собственото си темпо. Всички стари традиционни дейности като плетене, бродиране, чупене на орехи, низане, вкл. и късане на вестник на ленти помагат. Ако родителите имат затруднения и намират за трудно сами да измислят конкретни дейности, то може да си вземат материали и упражнения от лечебен Монтесори педагог. Лечебният педагог е вникнал в темата с координацията. Може да направи програма и да подбере Монтесори материали за конкретно дете. Ако имат нужда от лекар, най-добре да се обърнат към невролог. Ако търсят педагогика, имат нужда от еволюционна педагогика. Във всички случай обаче трябва доброта, спокойствие и съзнателна работа за развитие на фина и груба моторика в радост.

Умът е в пъти по-бърз от крайниците и често детето прескача действия. Например: излиза от магазина и се втурва да отвори вратата на колата, като пропуска да попита дали може да излезе, да затвори вратата на магазина, да се огледа на улицата преди да пресече. При такъв случай трябва забавяне за осъзнаване. Обикновено това се постига чрез изговаряне на глас на реда и последователнността на действията. „Първо питам дали може да изляза, после отварям вратата, после затварям вратата, после се оглеждам и пресичам. Бравоооо!“. Така ден след ден. Отново и отново се повтаря на глас последователността на действията. Ако детето прескочи някоя от стъпките, не му се караме, а му помагаме да го израсте.

Детето имитира несръчен ролеви модел, това е видяло и това прави – тук е добре да се провери сръчността на ролевите модели и ако се забележи, че детето просто копира каквото вижда, възрастните да се променят. Нека не забравяме, че децата учат чрез подражание, не от това, което чуват да им казват, а от това, което виждат да се прави.

Възрастните са мулти-таскинг (правят по няколко неща едновременно) – тук подражателните сили на детето са затруднени, тъй като то не може да раздели, коя част от движенията са например говорене по телефон и коя част са готвене (ако майката готви и говори по телефон). Децата имат нужда от моно-таскинг родители, които изцяло са погълнати в една дейност. Така, когато детето имитира възрастния с подражателните си сили бързо копира дейността и я имитира в цялост.

Хората стават сръчни с различни темпове. Това не е състезание. Важно е да сме търпеливи ролеви модели. Създаване на ценност да правиш добре нещата. Възпитание в ред, красота и ценене на предметите, средата и хармонията.

Да си несръчен не е болест, а възможност с работа и упражнения, да си по-съзнателен от другите хора на Земята за действията и бездействията си.

Автор: Любов Миронова

Статии и видеа 2021+