Свобода на съзнанието

Смисъл

Живеем във времена, в които се случват два феномена:

А/ Вторично подивяване на народите, благодарение на:

1. Тласкането им към консуматорство и удоволствия
2. Нова форма на робство с живот в кредити. Кредит за жилище, за кола, за пътуване, за обучение…
3. Осмиване на добродетелите, класическите ценности, красивото, финото, включително и на класическите приказки.
4. Изместване на вниманието на хората извън реалния живот във виртуални сапунени мехури. Създаване на измислена реалност от медиите, в която хората са погълнати и сугестирани (обекти са на целенасочено внушение). Седейки пред екрана, един човек не живее реално. Той се жабури в чужди емоции, сякаш живее, но тялото е пасивно, няма действие, движение. Човекът е халюциниращ труп с богата вътрешна прожекция на чужди внушения.
5. Богатството отива не при земеделците и производителите, а при посредниците и финансовите играчи. Парите нямат стойност (златна обезпеченост), а са права, които днес имаш, а утре може да ти бъдат отнети, например като някой допечати пари. Най-много се печели от „ротативки“. Няма никакъв труд. Просто от зависимост пари.

Б/ Целенасочено разделение на хората. Текат глобални политики против семейството и желание за институционализиране на децата от най-ранна възраст. Вече не трябва баща за да има дете, може и донор. Може и сурогатна майка. А най-добре на ясла от една година. Едно царство без любов, топлина, сърдечност, грижа, доброта. Детето е тикче в списъка за задачи, биологична маса, която трябва да бъде достатъчно малтретирана до 12 годишна възраст така че да даде работа през целия си живот за хиляди психолози, психиатри, социални работници, държавни служители, учреждения, ведомства, затвори, педагогически стаи, секти, духовни учители, фармацевтични предприятия, домове, зависимости, и всякакви хора, които срещу пари помагат да живееш с изпочупения си вътрешен свят. Тези всичките се хранят от това децата да не са добре. На тях им трябват нови и нови деца с проблеми. (Ако спокойни любящи родители отглеждат децата си в безопасна среда тези всичките по-горе стават все по-ИЗЛИШНИ.)

История на темата за свобода на съзнанието

в снимки, статии и видеа

––––––––––––––––––––––––––––––––––

27.2.2009 г. – Децата „Индиго“ – Часът на мама БТВ – видео

Любов Миронова работи целенасочено да се построи училище за деца с по-високо ниво на съзнание.

15 .07.2010 г. – Образованието през призмата на новите деца – лекция заснета във формат на 18 кратки видеа. Лекцията завършва с поставяне на темата за свободата на съзнанието.

18 Родителите и връзката с децата – видео

Любов Миронова предлага цялостна концепция за промяна на настоящия индустриален образователен модел с визия за седем поколения напред. Любов Миронова изнася поредица от лекции в цялата страна по темата. Представя я и пред работните групи, които готвят нов закон за образованието. Лекцията по-долу е органицирана от Сдружение Дебют в град Кюстендил. Специална благодарност за видеозаписите на г-н Лозен Йорданов.

(NB: В 2010 година в България действа Закон за народната просвета, които забранява всякакви алтернативи на образование. Пет години по-късно, на 13.10.2015 г., ЗАКОН за предучилищното и училищното образование е обнародван. Любов Миронова ще инвестира много време и усилия в периода 2009 – 2015 година за да има текст в закона, да позволи дори малко различие или възможност за т.нар. иновативни училища.)

1.10.2015 г. Любов Миронова: Каквото искаме да се промени в децата, трябва да го променим в себе си – статия – Детски книги

„…

В книгите си разглеждаш важни въпроси като приемливо/неприемливо поведение, приятелство, отношение родители-деца и много други, но без да размахваш пръст и да поучаваш. Защо?

За да има пространство за избор. Всяка приказка е за отделна добродетел и мъдрост. Всяка една не поучава, а дава пространство да се осмисли темата, да се погледне от много гледни точки и да има свобода на съзнанието. Добродетелите са нещо много фино. Те са програми, които когато автоматично несъзнателно избираш, определят решенията ти. Те могат да се предадат като информация лесно. Всеки може да бъде академик на „честността”. Имането на знания за честността не те прави честен. Просто си добре информиран. Програмата „честност” обаче може да се инсталира в теб от човек, който е носител на нея. Това инсталиране става само ако ти го избереш. За да имаш добродетел, трябват две неща – друг човек, който я носи и ти да избереш да я имаш. Това е причината приказките да не са назидателни, а осъзнателни. Да го разбере, да може да го назове, да може да сравни и ако прецени, да избере. Приказките като емоция са по-скоро неутрални. Страшни, тъжни и драматични моменти няма. В голямата си част приказките са смешни. Предават се през менталното тяло, а не толкова през емоционалното. Умът да е водещ – да се осъзнава, а не да се жабури сред емоции и нищо накрая да не остане в главата. Затова и приказките са подходящи за деца над 5 години. Повече за това в коя възраст какви приказки е подходящо да се четат, можете да прочетете тук. …

…

Има ли връзка между Бонбончо и твоята система „Виолетовата жаба“? Как могат историите за Бонбончо да бъдат интегрирани в образователния процес на децата (в часовете за извънкласно четене) и с какво биха помогнали на учителите?

Всичко, което активно правя вече 25 години по темата за образованието, е в една и съща посока – предаване на добродетели и мъдрост и свобода на съзнанието. “Виолетовата жаба”, книгата ми „Устойчив модел за образование и хармония с децата”, училището ни за родители „Готини родители”, ФРУД – Фондация Родители Учители деца, Форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика”, обученията на хиляди колеги учители и директори в образованието, обръщат внимание, че децата имат различни нужди и подход. Дошло е време за промяна. Поредицата “Бонбончо” казва нещата от лекциите ми, по весел начин. Учителите, с помощта на приказките за Бонбончо, могат да имат полезно и приятно време с децата. Могат да продължат вълната за предаване на мъдрост и добродетели. В колкото повече деца се посее, толкова повече ще имат възможност да изберат.“