СМИСЪЛ
Както обществото е осъзнало, че темата за секса се въвежда при децата внимателно и постепенно, както е направило нормативна база, която защитава децата от сексуално посегателство, така е и темата с екраните.
Екраните трябва много внимателно да се появят при децата и трябва да има законодателство, което да защитава децата от тях. Тъй като темата с екраните е исторически нова, спешно е нужно да се изгради и морална норма по тази тема и да се държат децата далеч от екрани.
Любов Миронова препоръчва по време на курсовете си за родители:
- Децата до 4 годишна възраст да имат 0 екранно време (колкото повече родителите успеят да задържат, толкова по-добре). Родителите да не ползват екрани пред детето си (те са ролеви модели и детето ги копира без да има критерии за добро и лошо). Докато детето спи родителите могат да имат колкото си искат екранно време за себе си.
- Децата от 4 до 7 годишна възраст да имат по една серия на миролюбиво анимационно/игрално/познавателно филмче на седмица, гледана през компютър следобед. (телевизор, таблет, телефон са пасивни устройства т.е. през тях само гълташ информация, а компютъра е активно устройство т.е. ти може да създаваш продукт). Трябва да има достатъчно време до вечерния сън за да може детето да преработи натрупаните впечатленията. По време на гледането до детето има възрастен, които обяснява, кое е реално и кое е наужким. За всички филмчета, които са модерни и гледат другите деца на екран, родителят разказва като си измисля сюжет, като точно спазва имената на героите и силите им. Едно филмче. Детето трябва да се научи да чака. Да развие способността си да задържа желанията/инстинктите си т.е. да развие кортекса си. Да има граници.
- Децата на 7 годишна възраст заедно с родителя си да започнат да ползват компютър като са активни творящи по теми свързани с живота им. Може да търсят музика, търсят информация за направят табло… Срещата е с красотата на света. Тук родителя има много работа докато научи детето безопасно да сърфира, да се справя с провокации вкл. и порнографски, да опазва идентичността, профила и личния си живот.
- На 12 годишна възраст има смисъл децата да се срещат с възможностите на компютъра за първи стъпки в програмиране (напр. Скрач), правене на презентации, пространствено строене като напр. Minecraft и т.н. Полза се компютър по работа, като средство на труда. Родителят вече не е водещ авторитет. На детето му трябва вдъхновяващ компютърен специалист (напр. графичен дизайнер), които да е добродетелен ролеви модел за него.
А не може ли по-рано? Може, само че във времето по-рано детето има да свърши много работа, която по-късно няма да може. А екраните няма да избягат. Цял живот детето ще ги вижда. „На този му липсват първите седем години“ означава, че някои неща които си пропуснал в тази възраст докрая на живота ти си личат.
Задачата на детето до 7 годишна възраст е изгради здраво физическо тяло, да го координира, което изисква много движение, да е спокойно и да си играе. Няма интелектуализация. Няма екрани. Има движение, среща с доброто на света, плавно спускане в реалността.
ПРОБЛЕМИ
Екраните лесно развиват в децата зависимост. Колкото по-рано се развие, толкова щетите са по-големи. Как се маха зависимост, може да се изследва при наркомани, алкохолици, хазартаджии…
На практика едно бебе на което е даден таблет няма никакъв инструмент в себе си заложен за да се спаси. Деца излагани пред екрани в първите години от живота си има т.нар. „изпържен мозък“ или имат увредени качества на ума. Видими са симптоми като трудно се концентрират, трудно проговарят качествено, трудно координират крайници, често рано слагат очила, тялото е вяло, агресивни са и нямат адекватна социализация и т.н.
През екраните децата натрупват огромно количество нови впечатления, които не могат да преработят и това води до превъзбуждане и кризи на нервната система. Те се задръстват от информация несвързана с реалния им живот и не са фокусирани в основните си теми – да се самообслужват, самоуспокоят, да удвоят размера на тялото си в здраве.
Когато на детето се чете приказка, то изгражда вълкът да е страшен според възможностите на психиката си. На всяко дете вълкът е различен и е различно страшен. Ако детето види приказката на екран е много вероятно вълкът да е по-страшен от възможностите му и да се травмира с последващи прояви напр. като страх, кошмари или неспокойство. Когато се чете приказка, част от сюжета детето го изпуска, сякаш не го чува. Ако гледа екран, производителя на продукта се е постарал да натовари сетивата така, че да прикове вниманието, детето е погълнато и няма възможност да пропусне нещо.
Екраните създават объркване в децата за това, кое е реално и кое виртуално. Не едно е пострадало като е имитирало нещо видяно напр. в анимационен филм.
Най-травмиращото е детето да се срещне с новините, които са сведени до криминална или бедствена хроника, които отразяват света по-един изкривен и дълбоко необективен начин, фокусирани в негативното. Детето не може да прецени, че аварията в ядрена електроцентрала в Япония е далеч и то я преживява така сякаш е станала в съседния двор. То няма престава за време и пространство, няма престава за добро и лошо. То преживява света като оголен нерв.
Родителите като щитове трябва да спират грубото лице на реалността да достига до детето и да му дадат възможност плавно като с парашут да се спусне в нея. За това помага РАЗКАЗВАНЕТО на класически приказки, в който напр. майката изоставя Хензел и Гретел, но накрая има хубав край. Каквито и трудности да среща героя по пътя на живота си с добродетели и любов ги преодолява и накрая всички три дни яли, пили и се веселили. В детето така се изгражда вярата в труден момент, че и това ще мине и силата да се изправи и да продължи по пътя на живота.
До седем годишна възраст на детето е нужно спокойствие и да си играе. Първото изисква родителите и отглеждащите го да са спокойни. Второто изисква да има обезопасена среда. До седем годишна възраст детето трябва да се срещне с добротата на света и да познае света като добър. Във Валдорфската педагогика е добре представена темата в дълбочина. Това е времето да изгражда и координира физическото си тяло. От 7 до 14 годишна възраст детето трябва да се срещне с красотата на света и да развие ефирното и душевното. След 14 годишна възраст идва времето детето да се срещне с истината за света и е времето да се интелектуализира.
ФИЗИЧЕСКИ ДЕФИЦИТИ
Децата които стоят дълго време през екраните, като следствие от обездвижването получават физически деформации, вкл. и проблеми със зрението…
ЕМОЦИОНАЛНИ ДЕФИЦИТИ
Социалните контакти през посредник екран водят липса на душевна свързаност с другите и липса на умения за общуване в реалния живот, неуравновесеност…
УВРЕЖДАНЕ КАЧЕСТВАТА НА УМА
Намалява способността на децата да концентрират вниманието си. Лавината от информация не дава възможност на децата да преработят новите впечатления и те стават неспокойни и изнервени…
НЕРВНАТА СИСТЕМА Е НЕСТАБИЛНА
Натоварването на нервната система е голямо и се появяват тикове, заекване, изтръпване на крайници…
ПРОБЛЕМИ С ГОВОРА
Телевизорът предава информация на две сетива – зрение и слух. При жив контакт подражателните сили у детето копират през дванадесетте сетива едновременно.За да се научиш да говориш трябва жив човек да ти говори за да може да копираш дишането, говорния му апарат, позицията на зъбите, езика…
ИНФОРАМАЦИЯ
Информацията в наши дни не е ценност. Тя задръства децата и им пречи да достигат до важните в живота им знания и мъдрости. Информационното поле е силно замърсено от спам, манипулирани послания, реклама, информация изместваща фокуса на живота в друго време или пространство или просто жабурене на сетивата с удоволствия. За децата е ценност пред личния си опит да достигат да знания, да осъзнават този опит и да могат съзнателно да го прилагат. Децата трябва да се пазят от медии за да не се задръстят от ненужна информация, от впечатления, които не могат да преработят.
МИТОВЕ ЗА ЧУЖДИЯ ЕЗИК
Митовете, че като гледат телевизия от бебета децата научавали английски език е трагичен връх на родителското объркване от толкова много източници на съвети. България има силна традиция в късното чуждоезиково обучение. Деца, които никога не са учили език отиват в 8-ми клас в езикова гимназия и за една година „подготве“ имат добро владеене на езика. До завършване на гимназия езикът е отличен. Може да се провери при завършилите езикови гимназии по време на социализма на възраст сега между 50 и 70 годишна възраст. Обратното, ранното чуждоезикова обучение има доказани лоши резултати. Всеки може да провери студентите сега, че имат посредствен български и скромен чужд език. Беден език. Къща без основи не се строи. Човек може да мисли само за неща, за които знае дума. Не може да мислиш за нещо, за което нямаш дума.
Любов Миронова препоръчва, родителите да се фокусират до 4-ти клас да изградят много силен роден език на детето т.е. български. Да чете, пише, говори и разбира езика богато. Да е прочело 1000 книги. Да има добър понятиен апарат. Върху добра основа лесно се строи след това.
Ако родителите искат детето да говори от рано още езици, трябва да му осигурят време с човек на който този език е роден, напр. детегледачката да е французойка и да говори на езика на душата си с детето или медицинската сестра в детската градина да е англичанка и да говори с децата на езика на душата си. Тогава не е ранно чуждоезиково обучение, а е диалог между две души. Детето с подражателните си сили копира цялото състояние и енергия на говорещия втори език. Копира цели системи от праобрази, довели до формирането на този език точно по-този начин, закодирани в гените на носителя му. Ако бащата е холандец, а майката българка, не е уместно да говорят с детето на общия им английски език. Всеки родител, говори с детето на езика на душата си, за да създадат силна сърдечна връзка и детето да има корени. Такива деца най-често ходейки в английско училище и говорейки с англичани преподаватели разговарят помежду си на езика на децата около тях т.е. английски език. Така тези деца не правят ранно чуждоезиково обучение, а говорят на езика на душите на родителите си и учителя си.
В една среща във Виена Любов Миронова се запознава с дете в гимназията което говори 7 езика. Обяснението му как е успяло е просто. Първите три езика научава лесно. Майка му говори на родния си език т.е. на езика на душата си. Баща му говори на родния си език. Те живеят в държава, в която говорят трети език и всички деца на улицата го говорят. „А за останалите езици, след четвърти клас мама ми каза, че един език се учи за 2 години. Ако е за повече, нещо не е наред в обучението.“
КОНТРОЛ НА СЪЗНАНИЕТО
Може се приеме, че Втората световна война завършва с пускане на две оръжия – атомната бомба и телевизията. Атомната бомба унищожава живота по безумен начин – с радиация. Телевизията е средството за война в третата световна война, която за разлика от всички предишни, които са били за ресурси, територия и брой тела, е за контрол на съзнанието. Сядаш пред телевизора и не се движиш. Не садиш цветя, не целуваш децата си, не упражняваш гражданските си права. Стоиш безучастно и изживяваш чужди емоции. Сякаш седиш на трибуната по време на мач, а не си на игрището да тичаш. Докато си вцепенен пред екрана и не се движиш, в теб се наливат програми, какво да харесваш и какво да не харесваш, какво да си купиш.. както открито така и чрез скрити кадри. Психолози и маркетолози с техники като напр. нервно-лингвистично програмиране ти внушават в какво да вярваш, как да реагираш, накъде да се движиш. Основното послание е консуматорство, удоволствия, егоизъм, усещане за лукс чрез имитации…
Любов Миронова прави анализ на модела на една от най-популярните за времето си компютърни игри. Като един примерен финансов контролер в богат набор от екселски таблици, ясно визуализира скритите зад рекламите илюзии, които се оставят в играещите, че ще спечелят само ако платят още малко с реални пари за виртуални изживявания. Ясно визиуализира механизмите за склоняването на децата към хазарт.
Децата трябва да формират ценностната си система, вярванията си, характера си в общуване с добри хора през личния си опит в реалността.
ЩЕ СТАНЕ ПРОГРАМИСТ
Любов Миронова е прекарала от тринадесет години в корпоративния сектор, девет от които в IT компании. Работи и като управител на IT представителство за България. Като естествено следствие по-голямата част от директорите и мениджърите, които обучава през следващите 13 години да управляват хора и ресурси са от същия сектор.
В тази връзка Любов Миронова вярва, че:
Детето ще стане програмист ако има дарба.
Детето ще може добре да програмира, ако до 12 годишна възраст е изградена здрава основа, а именно:
- До седем годишна възраст детето се е движело много в свободна игра и да е създало множество синапсни, уникални връзки през движение. Детето да е сръчно. Сръчно дете е равно в тази възраст на умно дете.
- След 6 годишна възраст детето е играло на много настолни игри с правила. Вършило е много домакинска работа. Много е важно да се научи да подрежда например гардероб, килер, работилница по различни критерии.
- От 7 до 12 годишна възраст детето е учило много математика през манипулативи (учебни материали, най-често от дърво, с които манипулира с ръцете си) т.е. учене чрез правене. В този период детето е учило много български език – да чете и пише, да изразява мислите си и да разбира прочетеното, казаното. Най-важното е детето да развие любов към математиката.
За да станеш програмист ти трябва:
- Алгоритмично мислене, което се учи чрез дейности като готвене
- Логическо мислене, което се учи най-често чрез математика
- Абстрактно мислене, което се учи например чрез четене на поезия и философия
На такава здрава основа от качества, може с лекота да поникне програмист, но и атомен физик, архитект, инженер конструктор… Не е нужно да се определя бъдещето на детето от родителите. Достатъчно е да му се даде здрава основа до 12 годишна възраст и след това на тази основа лесно може да се гради според таланта, афинитета и усещането за мисия, която дискретно вътрешно го води.
На практика има смисъл детето да седне пред компютър с Лого или модерната му версия Скрач в пети клас за да прави стъпки в програмирането. То тогава ще стане програмист, колкото човек който може да си изпържи яйца е готвач. Умът на детето трябва да се развива за да може да стане програмист. От всяко дърво свирка не става. Така и от всяко дете програмист не става.
А седенето през таблет, телефон и компютърни игри очевидно по никакъв начин не допринасят за изброените необходими качества по-горе. Това което най-много може да стане от едно дете, което е бляло през екрана е да стане умствено недоразвито, задръстено от информация, която не може да преработи, с хипертрофия на даден център на ума.
Децата, които преди 12 годишна възраст са заведени в света на символите стремглаво най-често имат недоразвити тела и са с емоционални дефицити. Това е да сложиш каруцата през коня. Има си ред. Първо изглаждаш тялото, после емоциите и после ума. Умът е най-големият консуматор на енергия и ако енергията, която е необходима за да се изгради физическото тяло я качиш в ума, то тялото остава недовършено.
ОГРАНИЧЕНИЕ
От всички сценарии, които могат да се развият между родителите и децата, най-лошият е да се наказва детето с неползване на екран (таблет, телефон, телевизор, компютър…). Така родителят вместо да ограничи детето от ползване на екрани, ги прави ценност. Прави ги желани.
Много по-лесно се спазва правилото „без екрани“ или „no media kids“ или „zero screen time“, отколкото само по един час на ден. Във втория случай има цял ден очакване, проверки на часовника, караници като времето свърши, точно в най-интересния момент на играта.
Лесно се спазва след 7 годишна възраст при нужда до 1 час по работа компютър с активно присъстващ възрастен създаващ култура на поведение на детето във виртуалния свят. Създаващ умения за безопасно сърфиране.
История на темата децата да се държат далеч от екрани
в снимки, статии и видеа
––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2009 година Любов Миронова инициира по БТВ в най-гледано време предаване, в което изяснява вредата от гледането на телевизия от деца. Причината е поредицата деца доведени при нея за диагностика с тежки увреждания на ума от гледане на телевизия. Голяма част от тях са били хранени от бебета като са им пускали видеокасетки със записани реклами. (NB: по това време няма смарфони и таблети)
2009 година – Живот без телевизор – видео
Основни послания:
- Като има телевизор, цялото внимание е за телевизора и хората нямат отношение. Като няма телевизора вечер има гости, игри, смях, разговори, споделяне. Телевизорът отнема много време и те затрупва с много емоции, които нямат отношение към твоя живот.
- Хората се прибират и си пускат телевизора като фон от страх да останат сами със себе си. Телевизорът ангажира съзнанието им, да не погледнат реалността, да не видят къде са и какво им се случва и най-важното да не направят промени в живота си.
- От 0 до 4 годишна възраст в детето се развива тялото, радост от живота, любов към природата. В тази възраст децата не трябва да имат достъп до екрани. За децата е опасно гледането на телевизия в тази възрастова група, защото те не правят разлика, кое е реално и кое е наужким. Ако в Том и Джери е смешно да удариш с чук по главата друг, то в реалния живот това не е смешно. Телевизор в тази възраст няма връзка с живота на децата и в този смисъл не им липсва.
- На 4 годишна възраст, като тръгнат децата на детска градина, им липсват филмчетата изпълнени с насилие, за които другите деца говорят, напр. Покемон, Хари Потър… Родителят вместо да пуска филмчета с насилие, чете тези книжки на детето си, след редакторската си намеса в тях, за да може детето да говори по тези теми с приятелите си. Важното е да останат имената на героите и техните сили. Сюжетът може да смени изцяло. Все едно другите деца не са гледали точно тази серия. Децата в този възрастов период може да си имат филмчета на касетки, или на компютър. Гледат ги без реклами, в подходящо количество (едно на седмица) време и контекст.
- На 8 годишна възраст се появява в живота на детето телевизор. В първите седем години е инвестирано във възпитание и развитие на физическото тяло на детето. То е развило достатъчно Его, критериална система, ценности, способност да избира и като вземе дистанционното да може да каже: Това ДА, а това НЕ. Телевизията се гледа в присъствието на възрастен. Ако предаването прекъсне напр. за неуместни реклами или включвания от „бойно поле“, родителят бързо да реагира.
- Опасност от достъп до порнография, при наличие на екрани. Идването на теми неуместни за възрастта от телевизията напр. темата за изнасилването в детската градина.
- Опасността от рекламите направени от психолози, които претоварват сетивата на децата. Опасността от неуместни реклами, на вечерни предавания във времето, което е най-гледано от деца.
- Телевизията облъчва и стресира децата.
- Децата наистина ли имат нужда от разширена представа за света, която телевизора дава в първите си дванадесет години или това е затормозяване с излишна и несвързана с живота им информация? Необходим ли им е разширен виртуален опит или им е необходим разширен реален опит, в които са активни участници?
- Когато ти четат приказка напр. Красавицата и звяра, детето си представя звяра точно толкова страшен, колкото психиката му може да понесе. На всяко дете Звяра е различно страшен, но на всяко му е по-мярка. Така детето лимитира усещанията. Когато дете гледа телевизия и там се появи чудовище, което е по-страшно отколкото може да понесе, тогава получава емоционален проблем. Въздействието на звук, картина, психологическа атака като реплики, намесата в сценария на психолози за да доведат до максимум усещанията, е по-голямо отколкото може да понесе. То натрупват впечатления, които после не може да преработи. Става неспокойно, агресивно, има трудности със съня и в общуването с другите.
12.03.2013 година – По-малко време пред компютър, повече реални изживявания – аудио Ива от сутрин до обед FM+ (аудиото се търси)
През 2015 година Любов Миронова представя темата Как се програмира човешкото съзнание – видео и дава инструменти на хората да си помагат, да се депрограмират, да бранят свободата на съзнанието си.
През 2019 година Любов Миронова след поредните деца, които са доведени за диагностика, с тежки травми на качествата на ума си, израснали с таблет от раждането си в детската кошара, пътува над 1600 километра в България от град на град да прави лекции с които да стимулира родителите да държат децата далеч от екрани. Дава много телевизионни интервюта по темата. Пише поредица от статии. Това са някои от откритите плакати, анонси, статии.

















21.07.2020 година Любов Миронова представя в град Бургас темата Децата пред екрана, при среща на читателите на Списание 8 с любимите им автори.
(NB: Девет месеца по-късно децата са трайно настанени през екраните поради „пандемия“. Откраднато им е детството заради дълбокото лицемерие на възрастните. Травмирани са цял живот.)
1 юни 2019 година – Приятел или враг на родители и подрастващи са телевизора и електронните устройства? – аудио – Семейно радио
4 юни 2019 година – Любов Миронова: Децата са превъзбудени заради технологиите – статия – Итармедия
5 юни 2019 година – Децата да са далеч от екрани – видео – Без празни приказки ТВ Диана
5 юни 2019 година – Любов Миронова: Технологиите отнемат въображението на децата – статия – Делник
5 юни 2019 година – Как децата ни да бъдат въведени във виртуалния свят с минимум щети – анонс – Списание 8
9 юни 2019 година – Любов Миронова: Компютрите, смарт телефоните и таблетите се заменят с хора, с любов, смях и песни – статия – агенция Фокус
10 юни 2019 година – Любов Миронова: Едно откраднато детство – статия – Списание 8. Частта от статията, която е публикувана онлайн има над 100 000 прочитания за часове.
12 юни 2019 година – Децата и екраните – видео – Нещата от живота ТВ Кракра
13 юни 2019 година – Децата и технологиите – видео – Репортаж по ТВ Кракра от лекцията на Любов Миронова „Децата и технологиите“ в град Перник
15 юни 2019 година – Електронните устройства и децата – аудио – Радио Христо Ботев
2 юли 2019 година – Ако искаме децата ни да имат въображение, е добре да ги лишим от таблет и телефон – статия – Вестник Янтра Днес – статията е сред най-четените през годината за изданието.
24 август 2019 година – Технологиите и децата – аудио – Радио Христо Ботев
СТАТИИ
5 юни 2019 година – Любов Миронова: Технологиите отнемат въображението на децата – статия – Делник
С изпълнението на пиано на Любов Тодорова на „Шопска песен” от Крисимир Милетков започна третото издание на инициативата „Добрият пример”, организрано от психолога Павел Тодоров в Ямбол.
Този път гост беше Любов Миронова, която е специалист в развитието на потенциала на детето и води училище по добродетели, училище за родители и други инициативи в помощ на по-добрата връзка между родители и деца.
Темата на разговора беше на тема „Децата и технологиите”. Любов Миронова разказа как преди 10 години развивала качествата на ума на децата, но осъзнала, че умът е като нож, затова са важни и добродетелите и вече 10 години води училище по добродетели. Тя даде за пример, че е завършила Националната математическа гимназия и всички нейни съученици били много умни, но една част били добродетелни, а друга – не и от тях излезли изключително впечатляващи престъпници и изключително впечатляващи добротворци, защото умът не е достатъчен, трябва и да си добър човек.
За да бъдат съпричастни всички към темата, Любов Миронова включи и присъстващите в залата. Едната част от тях отговориха на въпроса какви са щетите за децата от технологиите, а другата какви са уникалните ползи. Всички стигнаха до извода, че щети има много, а ползите са само ако имаш критерии да търсиш информация и ползваш технологиите за работа, всичко останало е шум.
Любов Миронова поясни какви са етапите на детското развитие и каква е вредата от технологиите в първите от тях.
Целта на периода за детето от 0 до 3 г. е то да проходи, да проговори и да усвои първи стъпки в самостоятелността. Това е периодът на най-бърз мозъчен растеж и ако то бъде оставено под въздействието на компютър, смартфон, таблет или телевизор е все едно да му се открадне развитието. В този период в децата са развити подражателни сили, то наблюдава говор, движения и им подражава, тяхното мислене е нагледно действено – виждат нещо и първо действат, а после мислят, затова те опознават света през устата. В този период на детето му трябва жив човек, на когото да подражава, а ако му се даде Бейби ТВ или таблет, то няма да има на какво да подражава. В този период таблетът и телефонът за децата са като биберон, помагат им да влязат в халюгенно състояние и да не „пречат” на родителите си, но не ги развиват и не им помагат да се научат да комуникират. Другото „удобство” на тези устройства е, че когато децата са под въздействието им и не знаят къде се намират, родителите им пъхат храна, сменят им памперса, т. е. опепират с тялото им като торба с кокали и месо, но по този начин не може да се развива ума на детето и да се формира личност.
Във възрастова група от 2 до 6 г. целта е детето да се научи да прави основните неща само – хранене, тоалетна, обличане и да се самоуспокоява. И тук дигиталните устройства не помагат на децата в етапа на развитие. Според Любов Миронова, докато децата не научат кое е реално и кое виртуално, не трябва да имат „екранно” време. Те трябва да научат от родителите си какво е „наужким”, да знаят, че това се случва само в анимационните филмчета и едва тогава да им дадат да гледат нещо, което не е в мрежата, а е свалено и предварително родителите знаят съдържанието му, като „Маша и мечокът”, например. Добре е в този момент дори родителите да седят до децата си и да ги прегръщат, за да усещат те че са обичани, а не просто изхвърлени на „детегледачката” телевзор или компютър. Любов Миронова даде за пример филма „Покемон”, който няма смисъл, но има убиване по всички възможни начини във всяка една секунда. Тя посъветва родителите, за да знаят децата им за покемоните и да са „в час” с разговорите на другите в детската градина, да купят книжка с покемони, на която да зачертаят целия текст и на негово място да напишат каквото им хрумне, например, че са се разхождали в парка и са играли на пързалката. Единственото, което трябва да запазят, са имената на покемоните и кой какви сили има, защото децата само за това говорят. По този начин детето ще е социално активно, ще може да участва в разговорите, но няма да е гледало цялото насилие. Тя уточни, че вече може да има и други популярни филми като „Покемон” и обясни още, че филмчетата ги правят на прага на чувствителността на ума, изчисляват едни херцове на трептене. Едно японско филмче е минало този праг и при гледането му 600 деца са припаднали едновременно. Останалите филмчета с насилие са една идея под припадането, затова и децата са като халюцинирани от тях.
В тази възрастова група децата трябва да бъдат в по-естествена среда, да играят навън, за да са здрави и затова на родителите им трябват помощници, з ада се справят.
Много е важно до 7 г. децата да се социализират – т. е. да са играли навън с други деца, за да може да са се карали и да са решавали „социални” проблеми, т. е. всички социални умения и роли се тренират до 7 г. и затова помагат игрите на открито с други деца. По това време се изграждат т. нар. социални умения, които после са необходими на човека в работата.
От 0 до 7 г. старите български традиции са включвали плетене, бродиране, чистене на ориз – неща, които развиват мозъчни връзки, и най-важното – лазене, защото то прави координацията между лява ръка десен крак. Двигателните упражнения са много важни, защото развиват определени центрове в мозъка. Основната подготовка за училище включва максимално движение и сръчност.
В периода 7-12 г. децата учат през ръцете и краката, т. е. през манипулиране (научаваш нещо, като местиш, с движение). Затова, за да са умни децата в тази възраст, трябва да са сръчни. Препоръчително е до 12 г. да няма технологии, а да има манипулативи – кестени, шишарки, миди, парчета плат, защото те помагат на детето освен да стане умно през сръчностите, т. е. неговата система се развива от периферията към центъра, да има и въобръжение.
Според Любов Миронова най-големият проблем на технологиите до 12 г. е, че „изпържват” мозъка на детето и унищожават въображението, защото то получава готови образи и не може нищо да създава. Тя даде за пример как като даде кубчета на дете от детската градина и му казва построй село, то я пита къде е инструкцията, т. е. то не може да разбере, че трябва да мисли, а не да изпълнява указания. „В този живот никой не ти дава инструкция как да живееш и трябва да си използваш ума. Като ти кажат построй село, ти първо трябва да си го представиш и после да видиш с този материал, който е пред теб, как ще го направиш”, разясни Любов Миронова. Отнемането на въображението е огромната щета, която технологиите причиняват на децата. Тя поясни още, че роботите скоро ще правят по-добре от нас всичко, което прави лявото полукълбо на хората, но не могат това, което прави дясното – творчество, креативност, визуализация на несъществуващи към момента обекти. Затова е най-важно до 12 г. да развием дясното полукълбо на децата – да пеят, да танцуват, да рисуват, да се срещат с красота и изкуства, за да може след време да имат работа. Според Любов Миронова това става в свободна игра, а не като ходиш на занимания. Постоянното повтаряне на едни и същи движения не развива дясното полукълбо, а създава едни и същи мозъчни връзки у децата, докато тичането навън и гоненето около блока, например, се прави от децата по различен начин и това създава уникални мозъчни връзки, с които децата стават уникални. Според нея постоянното посещение на занимания от 2 до 6 г. на децата уврежда ума им и те стават като от матрицата.
Целите за децата във възростова група 7-12 г. е детето да може да чете, да пише, да смята и да развие емоционалното си тяло. До 7 г. трябва да направим децата здрави, от 0 до 7 г. трябва да развиваме физическото тяло на децата, а това предполага известна доза щурост. До 12 г. децата са в наивен реализъм, като им кажеш, че ще ти избухне главата, те го приемат за реалност, чак след това се появява идеята, че това са метафори. Децата на 7 г. не знаят колко са 10 минути, защото душите слизат на земята без представа за време и пространство, те се формират в периода 7-12 г. Затова в този период трябва да се извърши много работа по създаване на времеви пространствени представи. В този период, ако децата имат телефон, той трябва или да е най-обикновен само за връзка, или да е т. нар. телефон майка.
Технологиите не заместват общуването с живи хора; не заместват излизането навън да правиш физически неща с тялото си, защото способностите в игрите не те правят способен и в реалността; не заместват и пространственото възприемане на света, например, игра с кубчета; не заместват и общуването на детската площадка – конфликти, емпатия и умение да говориш с реални хора, каза още Любов Миронова.
Ако има технологии от 7 до 12 г. родителите трябва да научат децата си да ги ползват – да напишат текст, да направят презентация, да обработят снимка, т. е. да се създаде култура на ползване на устройството. Децата трябва да разберат, че технологиите не са развлечение, а уред на труда. Те трябва да бъдат научени и как да търсят качествена информация.
След тази възраст вече родителите не са ролевия модел. Ролевият модел стават медиите, приятелите, You Tube, затова от 7 до 12 г. родителите трябва да създадат култура какво да правят децата, ако останат сами с таблета. Технологиите от 7 до 12 г. са „бърза храна” , т. е. боклукчива бързо опакована информация, която влиза в децата, затова родителите трябва да ги научат какво да правят с устройствата.
Ако възпитанието е приключило на 7 г., на 12 г. се е формирал характерът на детето, т. е. то е станало твърда структура и след това може да прави промени, когато стане възрастен и ходи на курсове за личностно развитие, затова добродетелите се формират между 7 и 12 г. Освен това 12 г. е и възрастта, която се нарича „Рубикон”, тогава детето влиза в света на възрастните и за първи път разбира, че те са едни обикновени хора с проблеми. Дотогава те са едни великани, едни богове, на които то се опира и вярва, че винаги ще го спасят, ще са до него, ще го обичат, че всичко, което правят, дори и да е лошо, е защото то нещо е сгрешило, а не защото родителите му са лоши.
Третият етап от развитието на детето след 12 г. е да се развие умът. На 12 г. започва развитието на ума на детето и вече технологиите имат място. На 12 г. също е много важно родителите да са създали силна сърдечна връзка с детето. До тази възраст родителите и детето трябва да се обичат и през сърцето да са свързани здраво, защото на 12 г., когато то влезе в пубертета, единственото, което може да го удържи да не експериментира с всички неща, които го поканват – наркотици, други „радости”, хапчета, е любовта с родителя. Хормоните го бутат в една посока, но понеже то има силна връзка с родителите, те отдолу като една котва може да удържат бурите, които са до 18 години. Тази силна сърдечна връзка е ключова за едни 6 години детето да излезе от пубертета с минимум щети, след това, като му се оправят хормоните и фокусира погледа, вече може да се оправя и само.
Във възрастта 12 +е дошло време за технологиите, до тогава децата трябва да имат култура за ползването им – да знаят, че те не са за развлечение, а са нещо, с което можеш да си свършиш работа, и тогава започва най-важната част – развитето на ума. Например, за програмист се търси развито абстрактно мислене, алгоритмично и логическо мислене. Абстрактно мислене се развива чрез четене на поезия и философия, логическо мислене се развива чрез математика, но и по други начини. Развиването на мисленето, включително пространствено и критическо, са ключовите задачи във възрастта 12 +. Ако детето има развито мислене и красив ум, от него може да стане всичко. Важното е на децата да се развие фундментът, а след това те да изберат с какво искат да се занимават. Опитът да бъдат специализирани тясно като малки, е открадване на детството им.
Резултатът от технологиите е хипертрофия на един панел от мозъка, т. е. нещо ти се развива много, но това не значи, че си хармонична личност, че ще си успешен в живота или че ще си здрав, обясни още Любов Миронова.
Технологиите водят до пристрастяване, за да се изчисти един човек от него, т. е. да си смени един навик, са необходими 3 месеца. Ако родителите имат вече пристрастени деца, ще трябва да издържат без устройства 90 дни, през които много да ги обичат, да ги целуват и всеки ден да си измислят по 100 интересни неща да правят с тях, така че те да се чувстват забелязани и нужни.
Според Любов Миронова най-лошото нещо, което правят родителите, е да си наказват детето с лишаване от телевизия, компютър и телефон. Ако забранят тези неща, те ги правят ценни за децата, а трябва да е точно обратното – да ги принизяват, да казват на децата си, например, не е интересно да имаш таблет или да гледаш телевизор, всички го правят, дай ние да отидем навън и да си играем, т. е. да им създаваш реални преживявания, за да останат трайни спомени в живота на детето, които да подържат топлина и любов между възрастни и дете.
За финал тя очерта и щетите от дигиталните устройства върху децата. За малки деца, стояли дълго време пред дигитални устройства, щетите са увреждне на говора, липса на въображение, недобра координация, проблеми с движенията и липса на връзка с тялото.
На по-късен етап, например, по време на шофьорски курсове, стоящите дълго пред компютър проявяват определени дефицити – при запалване не могат да координират ума, сърцето и краката, не могат да свикнат с инерцията, липсва им търпение, не правят разлика между виртуалност и реалност. Затова е важно за децата технологиите да бъдат заменени от много родителска любов и внимание.
Диана Иванова
10 юни 2019 година – Любов Миронова: Едно откраднато детство – статия – Списание 8. Частта от статията, която е публикувана онлайн има над 100 000 прочитания за часове.
Мария Бончева, Ганета Сагова / 10 юни 2019
Любов Миронова: Едно откраднато детство
Тихо и полека се провеждат политики срещу семейство, род, държава и собственост. Трябват чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това отнемане на деца от родители.
– Българинът е много чувствителен на тема семейство. Детски градини съществуват има-няма от 140 години по нашите земи. Майката все още носи памет да има отговорност да отгледа децата си. Викаме приятел, баба, сестра да се грижи за детето. Идеята давам пари, получавам услуга „гледане на деца“ е по-скоро нова. Намесата на институции в отглеждането и постоянният натиск децата да са повече на държавата, отколкото на родителите, събужда напрежение. Дано напрежението да расте, защото трябва чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това „отнемане“ на децата от родителите, което постепенно, леко и неусетно тече, като да свариш жива жаба в леко, но постоянно затопляща се вода. Внушението е: вие сте негодни и не се справяте, но ние знаем по-добре. Проблемът е кои са тези „НИЕ“. Кой е държавата? Министърът, служителите на министерството, НПО-тата, инспекторатите, социалните? И когато човек осъзнае, че НИЕ няма, а това са просто едни хора на заплата, които изпълняват външни политики; подписват документи, с които България се обвързва дългосрочно; продават бъдещето на децата ни… някак дано да дойде едно освестяване.
Преди църквата настойчиво се е бъркала в семейния живот, сега пък държавата. Бебето ще е инвитро, в сурогатна майка, от замразена яйцеклетка с материал от мъж, избран по каталог, и ще се роди със секцио… И се правят едни добри пари от цялото това нещо. Самотни родители, объркани деца, без корени… Дано българите да се бунтуват и противопоставят на цялата тази индустриализация на производство на деца и да бъдат традиционалисти. Децата да идват от любовта на двама души, които ще ги обичат и ще се грижат за тях с обич и отдаденост. Простите неща работят.
– Какво всъщност се случва? Темата е актуална не само у нас в момента, но и в световен мащаб.
– В световен мащаб се наблюдава провеждането на определени дискусионни политики, насочени към обезкореняване и разделяне. Те действат на няколко нива: семейство, род, държава и собственост.
Сегашните деца, т.нар. милениъли, методично биват фокусирани върху удоволствията. Вниманието им да е в удоволствия, а не в решаване на лични или обществени проблеми. Внушава им се да не си хабят енергията и парите за отговорности, а да се отдават максимално на живота, да „изживяват мига“ с подменено съдържание. Да не дават от себе си, а само да вземат, или както аз го наричам: „живот като в реклама“. Като гледа човек рекламите, все нещо му „дават“. Така не ти остава време да се обърнеш навътре и да си зададеш въпроси като: „Кой съм аз?“, „Откъде идвам и накъде отивам?“, „Аз това защо го правя?“. Прекъсва се връзката със себе си.
След това се отслабва родовата памет, включително чрез подмяна на образователното съдържание. Предметът „Трудово обучение“ например след прехода стана „Домашен бит и техника“, а вече е „Предприемачество“. Националната идентичност и любовта към родината са сведени най-често до политически патриотизъм, облечен в интереси.
Също тече внушение да нямаш собственост. Милениълите не искат да притежават апартамент, къща, кола. Искат да наемат, защото така могат да са мобилни и независими, днес да учат тук, утре да работят на друго място и т.н. Ползваш и не поддържаш. Мобилност, удоволствия и самота, защото другите хора и връзките носят проблеми и отговорности. Последствието е, че се прерязва връзката им с корените. Домът и идентичността, корените, които те крепят и ти дават стабилност в трудни моменти, се рушат методично. Като резултат тези деца са блокирани и объркани. Те стоят фиксирани в удоволствията, несигурни и нестабилни, понеже няма на какво да се опрат. Без корени човек става като пухче на топола, накъдето го духнат, натам се носи. Колкото са по-здрави корените, толкова е по-здрава короната.
– И защо се прави всичко това? Каква е целта на тези, които ни тласкат в тази опасна посока?
– „Разделяй и владей“ е стар принцип. Когато родът е силен и хората се сдружават лесно, трудно ги огъваш. Заветът на хан Кубрат. Когато родът не работи, но все пак има семейство, мъж и жена, обединени от любов, са по-силни, защото са си опора. Дори единият да загуби работата си или да се разболее, другият поема. Когато си сам, е много лесно да си уязвим, зависим, изпълнен със страх за старините си, склонен да правиш компромиси, за да си част от общност, която ти дава мнима сигурност. Самотна майка, работеща на държавна работа, е доста предвидима. Та, интересът в крайна сметка е малка група хора – един стадион – да ползват ресурсите на една държава за себе си, да държат останалите в контролирана бедност, за да им вземат душите за жълти стотинки. Това е така, откак свят светува, сега просто е по-зловещо заради финансистите и техните инструменти.
2 юли 2019 година – Ако искаме децата ни да имат въображение, е добре да ги лишим от таблет и телефон – статия – Вестник Янтра Днес – статията е сред най-четените през годината за изданието.
Ако искаме децата ни да имат въображение, е добре да ги лишим от таблет и телефон
Любов Миронова повече от 18 г. помага на родители и учители да създават най-добрите условия за хармоничното развитие на децата около тях. Автор е на програмата за обучение “Виолетовата жаба”, която включва упражнения за концентрация на вниманието, усилване на паметта и координацията под формата на игри. Създава единствения засега адаптиран за български деца светски годишен курс по Добродетели.
Позната е на децата и с авторската ѝ поредица приказки за Бонбончо, която се чете в над 72 страни. Има 13 години опит като мениджър в IT компании и 10 години като предприемач и бизнес обучител. Срещата на тези две професии – на човек, познаващ децата, и експерт, запознат с IT сектора, се ражда идеята за лекциите “Децата и технологиите. Въздействие. Граници”, една от които се проведе във В. Търново.
Съвременните технологии ограничават взаимодействието между хората по най-естествения човешки начин и отнемат въображението на децата. Щетите, които нанасят, са сериозни и макар родителите да са наясно с това, сами оставят децата пред екраните, тъй като и другите го правят, обяснява Любов Миронова. Според нея има възрастови групи, в които е добре технологиите да бъдат напълно изключени, тъй като хиперактивността, затруднената концентрация, агресията и липсата на интерес са само част от проблемите, които отключват.
“Именно тук идва конфликтът – родителите позволяват нещо, което знаят, че е вредно за детето, но в същото време се разрешава употребата му. Истината е, че на родителите по този начин им е много по-лесно. Искат да сменят памперса на детето или да го нахранят – слагат телефон или таблет пред него и то се хипнотизира и машинално изпълнява всичко. По този начин не се създава личност, а зомби”, категорична е Любов Миронова.
Екранното време рано или късно се връща като бумеранг, когато детето вече е неспособно да се концентрира да чете, не може да запомня, да стои спокойно в час, изпада в пристъпи на агресия или се самонаранява. Тогава родителите започват да търсят помощ от психолози, логопеди и други специалисти, които да компенсират времето, в което детето не е тичало навън, не се е смяло и общувало с деца, не се е развивало психически и емоционално.
“Никой не казва, че едно дете не трябва да има достъп до новите технологии, но това трябва да стане, когато е готово, а при някои се случва много късно. Най-важното е детето да е развило вътрешна дисциплина и възможност за поставяне на граници, да има стабилни интереси в други области, например спорт или изкуство. Едва тогава може да започне използването на таблет или компютър”, обяснява експертът.
Какви умения трябва да притежават децата?
В периода до 3-годишна възраст целта е едно дете да проходи, да проговори и да усвои първите стъпки в това да бъде самостоятелно. Това е периодът на най-бърз мозъчен растеж и ако то бъде оставено под въздействието на компютър, смартфон, таблет или телевизор, е все едно да му се открадне развитието, смята още Любов Миронова. В този период технологиите ги поставят в халогенно състояние, което по никакъв начин не им помага да се развиват и да се научат да комуникират.
Във възрастовата група от 2 до 6 години детето трябва да е усвоило основните неща, които да прави само – хранене, тоалетна, обличане, което не могат да усвоят от дигиталните устройства.
Според Любов Миронова, докато децата не научат кое е реално и кое виртуално, не трябва да имат “екранно” време. В тази възрастова група децата трябва да бъдат в по-естествена среда – да играят навън, за да са здрави, да общуват с връстниците си, да имат детство. Именно в този период се изграждат така наречените социални умения, които после са необходими на човека в работата.
“Здравето на детето и неговото развитие са най-важният критерий
дали то е развито и е готово да премине към използването на новите технологии. Ако е възпитано добре до 7 г., в добро здраве е, има формирани интереси в други области и е емоционално уравновесено, шансът да си навреди с технология е значително намален”, обяснява експертът. Според нея в периода 7-12 г. децата учат през ръцете и краката и затова, за да са умни в тази възраст, трябва да са сръчни. Препоръчително е до 12 г. в живота им да няма технологии, а да се заложи на креативността, за да развият въображението си.
Етапът в развитието на детето след 12 г. е времето, в което технологиите имат своето място, но трябва да се знае, че не са за развлечение, а са нещо, с което можеш да си свършиш работа. В този етап започва най-важната част – развитието на ума. Развиването на мисленето, включително пространствено и критическо са ключовите задачи във възрастта 12+.
Според Любов Миронова най-лошото нещо, което правят родителите, е да наказват детето с лишаване от телевизия, компютър и телефон, защото забраната ги прави още по-ценни от децата.Препоръчва на родителите да обяснят на децата си, че не е интересно да са на таблета, а е много по-забавно да излязат навън и да се забавляват, да “създават” заедно реални преживявания, които ще оставят трайни спомени в живота на детето.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив
4 юни 2019 година – Любов Миронова: Децата са превъзбудени заради технологиите – статия – Итармедия