Добродетели – 35 детски песни с ноти

Автор: Любов Миронова
Издател: PPTL

Език: Български
Година на издаване: 2016
Брой на страници: 90
Размери: 21.00 см. х 29.70 см.

Тегло: 140 гр.
Корица: Мека
ISBN: 979-090-212-020-3
Цена: 19,80 лв.

Добродетели - 35 детски песни с ноти

Тази книга е създадена за родители и учители, които съзнателно са в помощ на изграждането на характера на децата си. Всяка песен е свързана с определена добродетел, като я пояснява по начин, разбираем за българските деца.

Ние ежесекундно взeмаме решения, огромната част от които несъзнателно. Тези несъзнателни решения най-често се взeмат на база ценности, добродетели и навици. Ценност е нещо, което ни е важно (напр. пътешествия, голям джип, добро образование…). Ценностите са преходни. Всеки би похарчил 100 000 лева различно в зависимост от ценностите си.

Добродетелите са малка част от ценностите, оставащи непроменени във времето. Те ни помагат да взeмаме съзнателни и несъзнателни решения, водещи към дългосрочно добър резултат за нас, за другите около нас и за цялото. Например честност, търсене на знание, постоянство, оптимизъм…

Добродетелите са пътепоказатели, които ни препоръчват посока, в която, ако поемем, исторически е доказано, че дългосрочно ще е добре за нас, за другите и за цялото.

Деца се възпитават първите седем години. Приятно пеене!

ЗА КНИГАТА

Децата се радват много на книгата с песни за Добродетели. Дискът с песните (малка пластмасова кутиика) за тях е абстрактен. Дали ще слушат песните от диск или от Spotify или от Youtube им е едно и също. Да прелистват книгата, да пипат картинките, да я помиришат им е ценност. До 12 годишна възраст децата учат през правене и манипулиране с ръце. И най-малките деца бързо свързват песните с картинките и посочват по тях песента, която искат да им се пусне. После се учат да четат с книгата, а тези които ходят на пиано и да свирят по ноти.

Книгите ми може да закупите от Издателство Асеневци

Диск с песни

Към книгата с ноти е издаден и диск, който е изчерпан като наличност.

В караоке вариант може да намерите песните в страницата ми в Youtube.

Песните и инструменталите може да намерите / слушате / купите и в Spotify.

Медии

15 юли 2010 Възпитанието (вкл.добродетели) - видео Образованието през призмата на новите деца град Кюстендил

5 октомври 2015 Как се програмира човешкото съзнание – ценности, добродетели, навици… - видео Четвърта алтернативна научна конференция

25 април 2016 Възпитание и ценности Трябва ли училището, освен знания и умения, да ни дава и възпитание и ценности?  - аудио Дарик радио

28 април 2016 Любов Миронова: Най-важното за едно дете е да развие характер - статия Образование и специализация в чужбина

14 май 2016 Децата и добродетелите - статия StreetWatchBG

30 май 2016 Работилница за добродетели - статия StreetWatchBG

13 август 2016 Как се програмира човешкото съзнание - статия StreetWatchBG

17 септември 2016 Книга за добродетелите - статия StreetWatchBG

27 септември 2016 Добродетели – 35 детски песни с ноти - аудио - С Ива от сутрин до обед в радио FM+

25 октомври 2016 Прeмиерата на книгата „Добродетели – 35 песни за деца с ноти“ - видео БНР

26 октомври 2016  Книгата “Добродетели – 35 песни с ноти“ ще възпитава ценности у деца от училища и детски градини - аудио Радио Благоевград

27 октомври 2016 Излиза книга за добродетели - анонс списание Образование и специализация в чужбина

28 октомври 2016  Представяне на “Добродетели – 35 песни за деца с ноти” с детски концертанонс Детски книги

31 октомври 2016 Да изпеем песничка…за доброто - статия StreetWatchBG

3 ноември 2016 Добродетели по нотивидео БНТ

5 ноември 2016 Уроци по честност в Деня за размисъл - аудио Дарик радио

декември 2016 Добродетели в песен -  статия - брой 62 списание Йога за всички

31 декември 2016 Какъв ще бъде характерът на детето ми? Любов Миронова разказва за обучението по добродетелистатия Детски книги

април 2017 Мечтата ми е България да пее песни за добродетели-  статия - брой 65 списание Йога за всички

Статии

28 април 2016 Любов Миронова: Най-важното за едно дете е да развие характер

 

Любов Миронова: Най-важното за едно дете е да развие характер

     28 апр. 2016 - Любов Миронова
Преди да стигнем до училищата или университетите, не трябва да забравяме, че възпитанието започва в семейството. И, ако има някакви проблеми в система, е добре да започнем от там. Къса ли се връзката между родители и деца? Как трябва да комуникират правилно родители и деца?С тези въпроси потърсихме Любов Миронова, която ръководи Фондация Родители Учители Деца - ФРУД.  Основният приоритет на фондацията в момента е да подготвя учители да преподават Добродетели. Любов е автор на поредицата приказки Бонбончо и на книгата „Устойчив модел за образование и хармония с децата“. Убедена е, че всеки си има мисия в живота и колкото по-рано си я намери – толкова по-полезен е за другите. Вярва, че нейната е именно образованието и това я мотивира да работи.Коя е най-често срещаната грешка, която допускат родителите в отношенията си с децата? И съответно – какво трябва да направят за да я избегнат?Това, което напоследък ме тревожи е, че родителите не си дават сметка колко чупливи са децата и насилието под каквато и да е форма (физическо, психическо, емоционално, ментално, духовно) упражнено върху тях, колко дългосрочни разрушителни последици има за тях. Не е като в компютърните игри. Много „студено” някак стана по площадките и в парковете. Родители излъчват или насилие (объркана идея за сила) или мениджърски похвани, пък то детето има нужда от благост, доброта, търпение, топла вечеря, усмивки, ведрост, любов. Сърцето да струи с топлина. Ако майките работят на полето или пасат кози е много подходящо децата да са през цялото време с тях. Майката извършва физическа работа, пее, умът и е свободен.Но това кърмене по моловете и вкарване на деца къде ли не, кога ли не… Миналата година имаше конференция за образование в София Лайв клуб и два цели дни не малък брой майки държаха децата си на полутъмно място без прозорци, светлина и свеж въздух сред стотици възрастни, които си слушаха презентации. Наскоро хора с пари и явно без деца произведоха класна стая с една трета червени чинове!?Моята препоръка е, ако някои е избрал да е родител или така му се е случило, да отдели време и да се запознае с базовите човешки нужди, после да се посвети на детето си за три години и постепенно да се върне към стария си начин на живот. Майки винаги могат да си помагат, така че да стане по-лесно това. Нуждите са представени най-подробно в рубриката Класна стая на страницата на Виолетовата жаба във Facebook.Нека да поговорим и за образованието в чужбина. Все повече родители искат децата им да завършат още средното си образование в чужбина. Какви са рисковете при отделянето на детето от толкова ранна възраст?Всеки избор си има последствия, съпоставен с други – предимства и недостатъци.В България има все още детски градини, където се случват нещата и колкото по-нагоре отиваме, толкова става по-зле. И с пари и без пари все така. Едни и същи директори и в частните и в държавните училища стоят последните 20 години и въпреки все по-лошите им резултати с всяка изминала година не се сменят. Нормално е родителите да си изнасят децата, за да могат научат ред, отговорност и ценности и да ги спасят от психическото насилие и учебно безсмислие на което са подложени тук в горните класове особено. Много тъжно. Недостатъка от образованието в чужбина е, че след това детето е чужденец и на двете места. Обърква му се главата. В България се връща с едни очаквания, дори претенции и приземяването е болезнено, в другата държава си е чужденец във всеки смисъл.Най-важното за едно дете е да развие характер. Това е, което остава от образованието. Например, традициите в Англия в тази област – по мои лични наблюдения – дават по-добри резултати. С подготвянето на учители да преподават Добродетели (това, което изгражда характера, дългосрочно да ти помага да преодоляваш трудности) се надявам да започнем да компенсираме тази празнота.В нашето народно творчество след многогодишни изследвания, открих, че имаме приказки, пословици, песни за 4 от 25 основни добродетели. За другите няма. Имаме за лъжата, но нямаме за честността. Казва се, че е важно да учиш и да се трудиш, но не става ясно защо, а то е просто – за да си самостоятелен, независим и свободен. Имаме много работа, като нация да извървим в тази посока.Мислите ли, че много родители избират вместо децата си определени специалности – както при кандидатстването в гимназия, така и в университет? Какъв е начинът да им помогнат с направата на добър избор, без да ги притискат?Децата имат таланти и мисия. Ако родителите са си свършили работата добре, децата им могат да взимат избори и да носят последиците за тях. Родителите могат да извадят списък на училищата и специалностите, да ги изчетат с детето, да обясняват непознати думи и най-вече в живота това какво значи. Някой университети са превърнали имената на специалностите си сякаш са правени за меню от коктейл бар. Важно е децата да се преборват с живота, а не като овце да ги карат от поляна на поляна, защото стават големи и пак чакат някой да ги кара, а вече няма кои и става трудно. Изборите са като преодоляване на камъни по пътя. Като си малък са ти по размер, според способностите ти и нарастват с възрастта. Ако родителите тичат и махат камъните по пътя на едно дете, то не се научава да ги преодолява и един ден, когато родителите му спрат, то застава пред един камък/избор в безпомощност как да избере, в безпомощност да поеме отговорност за избора си.Има ли нужда от „училище за родители и учители“? Какви неща трябва да си припомнят, възрастните, за да работят с децата по-добре?До времето на моята баба едно дете е било възпитавано от едно село. Традициите как се храни, повива, облича са се предавали стриктно и всички са ги поддържали. Сега самотни майки, четящи от интернет и изгубени в превода, гледат деца, като ходят на работа и ги дават на ясла. В контекста на тази промяна е нужно, както се дава първо шофьорска книжка и след това караш, в учебната програма 10, 11 и 12 клас да има уроци по родителство. Да се разглеждат човешките нужди, какви причини до какви последици водят. Да се гледат статистика. Да се прекъсне низходящата спирала на отчуждение родители – деца. Много е важно този които преподава нещо да е това нещо. Богат да те учи как печелиш, здрав да те учи на здраве, любящ, грижовен родител да те учи на родителство. Дано да се случи.

 

14 май 2016 Децата и добродетелите - StreetWatchBG

Децата и добродетелите

Събота, 14 Май 2016
Децата копират поведението на родителите си, а оттам и техните ценности

Защо е важна темата за формирането на характер при децата и темата за добродетелите?


Ние ежесекундно взимаме решения. Част от тях обмисляме, част от тях са несъзнателни и се взимат от нашия "софтуер". Той е сбор от ценности и навици.

Навик е многократно повтаряно действие, което се извършва несъзнателно (миене на зъби, смяна на скорости при шофиране).

Ценност е нещо, което ти е важно. За един е важно да кара голям джип, за друг да пътува по света, за трети да не работи... Някои неща са ни по-важни от други и те взимат превес, ако правим избор. Има конфликт на ценностти, когато са с равна стойност и човек започва често да се измъчва от вина (да ходя на работа и детето ми да е в ясла или да си гледам детето и да нямаме средства).

Малка част от ценностите са

Добродетели 

Това са програми на база, на които правиш избори, които дългосрочно водят до добър резултат за теб, за другите и за цялото. Записани са във всички религии, като божи заповеди ... В този смисъл са надрелигиозни, тъй като съвпадат. Добродетелите са програми, както в компютъра са  Word и Еxcel. Те не са data/данни/ знание. Човек може да е академик на честността, да издаде стотици книги по темата. Това не го прави честен. Това го прави имащ информация по темата.

Децата от 0 до 7 копират програми. Майката лъже и детето лъже. Няма значение тя какво му говори. То копира какво прави. Майката казва истината и детето казва истината.

От 6 до 12/14 детето може да учи добродетели и да ги вземе от човек, който е носител на добродетели. След това характерът е формиран и промените стават доброзорно (болест, смърт на близък, страдание) или чрез много работа с вътрешния си свят.

Какво конкретно може да се направи за родителите, учителите и децата във връзка с добродетелите?

В продължение на 8 години адаптирам система за преподаване на добродетели, като набор от взаимосвързани и надграждащи се уроци подходящи за деца от 6 до 12 години. В последната година и половина обучавам преподаватели да преподават добродетели. Така подготвяме почва за появата на Озарено училище. Въвеждането на учебен предмет Добродетели във възрастта между 6 и 12 години би дало възможност децата да могат да назовават добродетелите и да ги забелязват в живота си. Някои деца биха избрали да ги активират в себе си. Импулс за активация, може да бъде даден от човек, който е носител на тази добродетел/програма, а не реторик по нея.

Какво представлява един урок по Добродетели?

Урокът започва с около минута седене в тишина, за да си починат главите на децата, да си чуят мислите, да се концентрират и да превключат в новата тема. След това се чете приказка (напр. Лъжливото овчарче в урока за Честност) и децата разсъждават върху текста. След това има песен, поговорка по темата. Всеки рисува най-ценното, което е научил в този урок. Урокът е динамичен. Децата са активни. Целта е назоване, създаване на критерии да забележиш и покана за активиране на изучаваната добродетел.

Какви препоръки може да се дадат на родителите?

Много да внимават на кои хора оставят детето си от 0 до 7 години. В тази възраст то копира програми без да ги оценява. В този смисъл, ако детето е с депресирана баба, ще стане депресирано, ако е с агресивна учителка, ще стане агресивно... Да подбират и да не се притесняват, какво ще кажат хората. Каквото посеят в тази възраст, това ще поникне. Така че, да подбират внимателно. Колкото и да говорите на детето в тази възраст, то не слуша, а гледа какво правите.

Родителите да четат много за добродетелите. Да преценят обективно кои имат и да потърсят приятели и роднини, които имат тези, които им липсват. Да създадат среда, в която детето да може да избере да активира добродетелите в себе си.

Вижте подробности във видеото.

Информация за обученията на родители и учители на frud.bg

 

30 май 2016 Работилница за добродетели - StreetWatchBG

Работилница за добродетели

Понеделник, 30 Май 2016
Всички сме свързани един с друг и зависим един от друг

Как се обучават хората, които ще водят часове по добродетели* за деца и родители

Неделя, 8 часа сутринта. В стаята, в която се провежда обучението на учители по добродетели, вече е пълно с усмихнати хора - музикален педадог, инженер, архитект, инструктор по йога, представител на родителски кооператив, повечето от тях - и родители. Това са Камелия, Катя, Сюзън, Петя и Цветелин – бъдещи преподаватели по добродетели в курса на Любов Миронова (която познавате и като наш автор).

Те са започнали обучението си през септември 2015 г. и тази есен ще влязат в училища и детски градини, за да предават мъдрост и добродетели на децата, чиито родители са инициирали да има такова допълнително обучение.

За Любов Миронова, която от години работи по темата за обучението и възпитанието на съвременните деца и тези със силно изразена индивидуалност, добродетелите са ключови за успеха на целия процес. Те се формират в съзнанието на децата в зависимост от хората, които се грижат за тях. Затова и Любов казва, че ако родителите искат да променят нещо в децата си, трябва да променят себе си.

Звучи лесно, но понякога не е.

Основните добродетели

Истина, любов, мир, правилни действия и благост – това са петте основни добродетели според методиката, адаптирана от Любов Миронова, които съдържат в себе си всички останали, подредени и взаимосвързани в обща система и строга йерархия. „Съставни“ добродетели на тези пет са например честността, добротата, благодарността, лоялността, милосърдието, търпението, толерантността, щедростта...

Докато педагогът обяснява значението и връзките между различните добродетели, си давам сметка за колко много от тези неща не се замисля човек в ежедневието си. Прави ги механично – и точно така ги възпитава в детето си – то взима готовия модел на нашето поведение. Без да го мисли и осъзнава.

Мисля си и колко погрешно е разбирането ни за добродетели и ценности понякога. А те са в основата на всяко наше действие, определят личността ни, изборите, които правим, нещата, които постигаме... Знаем ли например, че щастието е изборът да интерпретираш нещата, така че вътре  в теб да има усмивка и че не можем да го изживеем пълноценно, ако не е споделено...

Как обаче се преподава мъдрост?

По време на целия курс всеки от участниците в обучението провежда уроци по научената вече методика. От успешното им представяне зависи и дали ще продължат на следващия модул на обучението – да получат сертификат за обучители и да влязат при децата.

Урокът, който всеки демонстрира, започва с тренировка на едно от сетивата – зрение, слух, допир, вкус и мирис – защото чрез тях възприемаме света около себе си и трябва да се научим „да ги управляваме“. Петя например пуска музика, а ние трябва да се концентрираме единствено в мелодията и да изключим всички останали сетива. Цветелин пък е донесъл оризова хартия – тренираме допир.

Следва около минута седене в тишина, за да си починат главите, да ги изчистим от мисли, да се концентрираме и превключим към темата. Преговор на материала от предишния път и научената в предния урок песен. После се чете приказка, обсъжда се, следва дискусия по поговорка на същата тема, разучаване на новата песен за новия урок по добродетел. На тези уроци все още няма деца, но всичко се прави както ще е в клас. Тренира се и се правят подобрения в движение. Пропускаме рисуването, но то също е заложено като идея от учителя за края на урока – тогава децата могат да нарисуват това, което ги е впечатлило най-много в обсъдената тема и така също да затвърдят наученото. Децата са активните, а целта е назоваване, създаване на критерии и покана за активиране на изучаваната добродетел в самите тях, обяснява Любов.

 

Как се обяснява значението

на абстрактни за децата неща?

Как можем например да обясним на едно дете, че щедрост е не просто да дадеш на някой нещо, от което нямаш нужда, а да дадеш нещо, което е качествено? Ами четем приказка за едно момченце, в чието училище решили да съберат подаръци за деца без родители. Всяко дете трябвало да занесе една от своите играчки за подарък на друго дете. Нашият герой обаче толкова си обичал играчките, че не искал да се раздели с нито една от тях. Накрая намерил едно олющено камионче, с което не играел често и го опаковал за подарък. А на другия ден, когато всеки от съучениците му показвал красива нова играчка, с която ще зарадва друго дете, нашият герой се засрамил. Когато дошъл неговият ред да излезе пред класа, признал, че подаръкът, който е донесъл не е подходящ и помолил да го донесе на другия ден. Като се прибрал вкъщи, попитал майка си дали може да подари най-любимата си електронна игра, а тя го прегърнала и целунала с гордост.

Така докато съпреживяват историята, а после я обсъждат, децата едновременно разбират значението на думата щедрост и правят избора си дали да бъдат щедри или не.

Използваме всички сетива в урока

За всяка от добродетелите е написана отделна песничка – със собствен текст и музика, има и специални приказки. Докато представят подготвените уроци, самите участници в курса по добродетели също са активни в създаването на съдържанието – обсъждат детайлите и правят промени в движение, обмислят всяка дума и послание, разучават и пеят песните заедно. В единство и с толератност, на които после ще учат децата.

А аз си тръгвам с широка усмивка, заредена с положителна енергия и открила още едно значение на думата благодарност (една от най-важните добродетели).

*добродетели - качества от характера, които ни помагат дългосрочно да сме добре, напр. честност, благодарност...

 

13 август 2016 Как се програмира човешкото съзнание - статия StreetWatchBG

Как се програмира човешкото съзнание

Събота, 13 Август 2016
Каква е разликата между ценности, добродетели и навици, как правим избори и как това определя живота ни

Животът е многовариантен, има повече от един начин да се изживее и ако ние имаме добродетели и мъдрост, можем да оставим свобода на съзнанието, т.е. всеки да бъде себе си. Или накратко, ако предаваме добродетели и мъдрост и се фокусираме само върху тези две теми, може да оставим свобода на съзнанието и да спрем да контролираме всяко новопоявило се същество на Земята и непременно да искаме то за бъде в определена формичка с определено образование, правещо определени неща, можещо определени неща и да определяме - ако ги може - е добро, а ако не ги може - не е добро. Или да имаме предварителни очаквания, кой как ще си изживее живота.

Какво представлява животът?

Появявате се, след това живеете, живеете, живеете, докато живеете имате избор и накрая умирате. И това е горе-долу 100 години. Сега изваждате от 100 години вашата възраст и разбирате още колко ви остава да играете. И се поява един въпрос – по кой път да го изиграем този живот. Защото пътищата са много. Например аз ако тръгна от Шумен за София, мога да избера Шумен-Марс-София, мога да избера Шумен-Япония-София, а може да мина през хотел Поморие, малко през Родопите и накрая да стигна до София. Животът е многовариантен и вие имате пълната свобода да избирате как да го изживеете в това ограничение, което представлява времето и простраството. Тоест имате едно ограничение от вашето време на земята и сте ограничени откъм простраството.

Сега аз ако искам да отида на Андромеда, може и да не стане, освен ментално, защото нямаме технически средства. Ако искам да отида до Париж, е доста лесно, а ако искам да отида до Лондон, вече има ниско бюджетни полети, отиваш сутринта, вечерта се връщаш. Т.е. техническите средства ни помагат да преодоляваме пространството, но за времето засега няма решение. Умираме. И въпросът, който се появява, е как искате да изживеете оставащато ви време на Земята и по кой път искате да минете.

Това всъщност е важното - как правите избори.

Една част от изборите са съзнателни – мислите нещо и решавате, анализирате. Голяма част от изборите са несъзнателни и тези избори се случват благодарение на вашите ценности, вярвания, травматични или нетравматични опитности. Или вие се движите през един живот, във всеки един момент има разклонения и вие избирате – на конференция ли да съм или да си спя вкъщи до 12. Да пия ли вода или да пия Кока-кола. Вие ежесекундно правите избори и после носите последиците от тях. Вашият живот сега е резултат от избори, които сте направили вчера, или в предишните дни и вашият живот утре ще бъде резултат от изборите, които сте направили днес.

Как правим избор

Първо е информацията, която е около нас и в нас. Тя влиза в нас през сетивата ни. Ние я интерпретираме и избираме нещо.

Или, ако се опитаме да го илюстрираме – има едно информационно поле. В момента през мен минава сигнал на телевизията, мобилните оператори, извънземните сигурно също са пуснали сигнал... Ние не знаем какво преминава през нас. Ние знаем само това, което сетивата отчитат. Колкото ти работи сетивото, толкова отчита. След това тази информация се интерпретира и ние взимаме решение. Важно е кой интерпретира и взима решения за това как ще протече живота ни.

Информацията. Винаги давам пример с кухня - представете си, че в нея са най-добрите готвачи, най-най-най добрите с най-хубавата кухня. В тази най-добра кухня, с тези най-добри готвачи трябва да направим шопска салата. Донасят им на тези най-добри готвачи в най-добрата кухня, развалени домати и краставици. Каква шопска салата ще направят? Ще ви улесня. Развалена.

Същото е и с вашата глава. Колкото и да сте умни, ако в нея влиза некачествена информация, излизат некачествени решения. Изключително важно е да си подбирате източниците. Кои ми дава тази информация, защо ми я дава, какъв интерес има, тя достоверна ли е, актуална ли е и т.н. - каквото пуснете в главата си да влезе, същото ще излезе. И отговорността какво да пускате е ваша. Така че, ако това, което е влязло е развалено, колкото и да сме умни, от него накрая ще излезе боклук.

Сетивата

За да влезе тази информация във вас, трябва да има сетиво да я пусне. Ако недовиждате влиза по-малко информация. Ако нищо не виждате, няма да знаете, че има цветове. Ако не чувате няма да познавате тоновете, песента на птиците. Колкото е по-отворено сетивото, толкова повече информация влиза и толкова по-възможно е да вземете по-осъзнато решение, което е добро за вас. Рудолф Щайнер твърди, че сетивата не са пет а са 12. Освен вкус, мирис, зрение, слух и осезание той изброява още седем сетива. Обръщам внимание, че тялото също реагира за топлина, за движение, има сетиво с което да четем на другите хора мислите. При някои работи при някои - не. Освен това, сетивата също трябва да се тренират и разширяват чрез упражнения. И стигаме до интерпретацията.

Нека всеки един от вас, да си избере една роля, която е неактуална за България. Нещо, което в България не съществува. Харесахте ли си? Като знаете каква ви е професията, това което вижате, какво е от гледна тока на вашата професия? Ако избера например да съм природозащитник, това което виждам, ще е защитен вид. Ако си избера да съм ескимос, това което виждам, ще е храна. Ако си избера да съм дизайнер на палта, това което ще видя, е материал.

Изборът на роля определя какво виждате. Или този вътрешен Интерпретатор, за който говорим, в зависимост от ролята ви казва какво виждате. Ние гледаме едни и същи неща, но всъщност виждаме коренно различни неща на базата на нашите ценности, вярвания, сетива, способности да интерпретираме информация. И затва най-важен е интерпретаторът.

Имаме Действителност - всичко, което е, каквото и да е, ние не знаем какво е, но е цялото. След това има Сетива, в зависимост колко работят, колко не работят, толкова пускат да влезе в нас. След това има Филтри – личен опит, ценности, вярвания, интереси, опит, мнения, роля и тези филтри определят каква картина ще се появи в главата ни. На всеки се появява различна картина. Затова като отидете на кино, половината плачат, половината се смеят, защото Интерпретаторите са интерпретирали информацията по различен начин. Тоест, филтрите определят как изживяваме живота си. Тъй като времето ни на Земята е кратко – 100 години, е важно да знаем кои са филтрите, които интерпретират информацията ни и ако някой не ни харесва, да го махнем, да го променим или заменим и от нас зависи тази промяна да се случи. Няма някой отвън да дойде и да го свърши вместо нас.

Как се формират навиците

Как става това? Как може да променяме интерпретатора? Най-простият начин са Навиците. Навик е умение, което ти извършваш многократно и накрая го извършваш несъзнателно, без да знаеш, че го извършваш. Например отивате на шофоьорски курс. В началото включвате на първа скорост, колата изгасва. После първа, втора и леко отмествате. Колата притреперва. Най-накрая има и трета и вие се движите славно с 30 километра в час. А след няколко години, карате кола, сменяте скоростите, ядете сандвич, говорите по телефона, сменяте скорости, изпреварвате и даже не знаете, че сменяте, защото сте заети с много други неща, т.е. това нещо е станало навик.

Същото е и със зъбите. Отивате сутрин в банята и не си задавате въпроса да измия ли зъбите или да не ги измия, това важно ли е, или спешно, да го приоритизирам ли да ми е преди ресането или да е след ресането... Просто влизате и си миете зъбите.

Това са навици - многократно повтаряни действия, които са заучени и стават несъзнателно. За какво ходят децата в България на детска градина? Да се социализират, което, по друг начин казано, е да им се създадат навици. Въпросът е това ли са навиците, с които децата ще растат като здрави и щастливи възрастни, или не са точно тези навици. И ако ти създадат едни навици, които не са непременно добри за теб в ранна възраст, ти какво правиш с тях. И въобще знаеш ли си навиците, понеже те вече са несъзнатели и ти не знаеш че ги правиш. Ти просто ги правиш, защото вече са записани в теб и ти ги изпълняваш.

Това, което може да се направи, да се опитате да си забележите навиците и понеже е трудно, може да питате хората около вас. Второто е да знаете, че нов навик идва за 21 дни. Започвате да правите едно нещо 21 дни и на 21-вият ден ако не сте изпуснали нито един ден, вече е станало навик. Ако пропуснете един ден, започва броенето отново, т.е ако на 20-тия изпуснете, значи следващия е номер едно и така до 21.

Да създадеш нов навик е лесно, трудно е да изтриеш стар навик. Примерно пушиш. Това е стар навик. Защо пушиш? В началото е било по едни причини, после е ставало по други и най-накрая е станало по трети. Няма какво да ги изясняваме. Но, ако решиш да премахнеш стар навик, имаш нужда от три месеца. Ако издържиш три месеца, може да приемем, че имате успех, но изпуснете един ден, броенето започва отново. Сега обаче отиваме към по-сложната част с ценностите.

Ценности

Ценност е нещо, което е важно за отделния човек. За едни хора е важно да им е чисто, на други им е важно да се нахранят, на трети им е важно да станат много умни, а на четвърти им е много важно да станат много красиви. Което ти е важно, това ти е ценност. И цеността не е непременно добродетелна. Например ценност може да е да имаш високи токчета. Хубаво е да имаш високи токчета, но това не прави непременно света по-добър и по-щастлив. На теб това ти е важно – значи е ценност. Има всякакви видове ценности - семейни, фирмени... Тези ценности образуват ценностна система. Ние имаме повече от една ценност и при нас има много ценности и те имат йерархия. Има една, която ни е най-важна, има едни които са ни важни и едни които са ни по-малко важни. Когато правим избор, това, което ни е най-важно, определя решението ни.

Проблем е, че много често има конфликт на ценности. Например студено ни е и трябва да отсечем дърво. Една ценност, е че трябва да се погрижим за здравето си. Обаче има и една друга ценност – сега ще убия дървото. Вътре в нас започва конфликт – това поражда стрес, болести и вътрешно напрежение и при някои - нещастие. Колкото повече конфликти на ценности има в едно същество, толкова по-голям проблем има то да живее радостно. Или, ако ценностите са в една и съща посока и те се движат от една и съща идентичност, мисия и визия, тогава нещата са добре. Ако човекът е шарен, взел си е от няколко места по малко, вътре става гювеч и той е в постоянни вътрешни диалози. Разговаря си „да бъде ли, да не бъди ли“.

Ето един пример, който видях в една книга. Представяте си, че се събуждате през 14-15 век при онези с качулките. Започвате да се къпете всеки ден и да си миете ръцете преди хранене. Само тези две неща. Колко време ще отнеме преди да ви обесят? Може би няколко часа. Защото вие счупвате всичко, в което те вярват. Вие счупвате ценностите им, мирогледа им, стабилността, която им дава тази ценностна система, която имат в момента, за да не са тревожни.

Ние много държим на тази ценностна система, защото тя дава сигурност и е удобна. Какво правим като дойде някой месия? Например идват Вяра, Надежда и Любов и ние какво правим - ами хайде да ги изгорим една по една. Идва Свети Георги - да му отрежем главата и в една бъчва, а за Христос - пирони, защото тези хора или същества какво правят – те счупват ценностната ни система и всичко, в което вярваме и е по-лесно да ги унищожим, отколокото да се променим.

Култура

Когато се съберат много хора с едни и същи ценности, това прави култура. Културата може да е семейна, организационна, може да е във времето и пространството. Във времето може да има елинска култура, има древнокитайска култура. В простанството в момента има българска култура и индийска култура. Има много различни култури, защото са ни много различни неща важни. В България едно е важно, а в Индия друго е важно и това определя различните култури.

Къде се намират всичките тези неща вертикално във вас, понеже сме на езотерична конференция може да си ги казваме? Ето тук в сърцето. Тук се намират въпросните ценности и добродетели. Отговарят на въпроса Защо?. Защо го правя аз това нещо. Защото това ми е важно. Защото... Колкото повече задавате Защо? толкова повече разбирате, кои прави във вас изборите, и кои определя бъдещия ви живот. Накъде тръгвате утре и какво утре ще ви се случи. Днешният ден определя утрешния. А въпросът „Защо“ определя как сте направили тези избори, какви са вашите ценности и добродетели.

Добродетели

Говорихме, че първо може да се програмира съзнанието ви през навици, после през ценности. В зависимост, колко пътувате по света може едно да ви става важно, или друго. Сменяйки държавата, важностите се променят. Най-накрая стигаме до добродетелите.

Добродетелите са малка част от ценностите, които гарантират че това, което направите днес, ще бъде добро за вас дългосрочно. Те присъстват във всички религии. В някои се казват Божи заповеди, в други имат различни наименования. Това са едни препоръки, които казват, ако направиш сега така, е сигурно че ще е дългосрочно добре. Следвай го. Те не са задължителни, защото е възможно веднъж на няколко милиарда пъти (примерно), това да не е вярно. В крайна сметка ти трябва да поемеш отговорност за избора си. Каквото и да пише и където и да го пише това нещо, и който и да седи пред вас и да говори, включително и аз, вие слушате, слагате го на едно рафтче, проверявате дали животът ви го потвърждава, и чак тогава го пускате вътре в ценностната си система и вярванията си, защото това определя в каква посока ще тръгне вашия живот.

Представете си добродетелите като пътепоказатели. Седите на едно кръстовище и има табелка на която пише „Ето тук ако завиеш, дългосрочно ще е добре - добродетел“, но има и друга табелка, която казва „Тук ако завиеш, много бърза ще постигнеш успех“. Например тръгваш сутринта от къщи и едната табелка казва да отидеш на работа и дългосрочно да си добре, а другата казва да шибнеш един шамар на бабата в асансьора и да ѝ вземеш портмонето – краткосрочно да си добре. Примерите са малко крайни, но идеята е да се разбере разликата.

Добродетелите са базирани на мъдрост, те са проверени във времето исторически и ако човек отдели малко време и ги следва, е много вероятно качеството му на живот рязко да се подобри. Може да вземем примери от различните религии, които ни показват, че една добродетел – например истината - присъства навсякъде. Добродетелите са надрелигиозни. Те са нещо, което всъщност съществува и всяка една религиозна система го отразява. Познавайки добродетелите, хора от всякакви религии могат да живеят щастливо заедно, свързани със себе си, с другите и с цялото по един значим начин.

Как се преподават добродетели

Истина се преподава чрез седене в тишина. Сядаш и се опитваш да ти е тихо. Сложен начин, защото на повечето хора в главата им винаги е шумно: „Що седна така. Я се премести малко в ляво. А тук май те сърби.“ Седене в тишина изисква и тези „гласове“ да млъкнат. Но ако потренирате малко повече, например отивате в гората, лягате на една полянка, отпускате се и може и да ги заглушите. Това е метода за трениране на истина. Така един петте аспекта на хората – интелектулният - се развива.

Следващия начин е занимания в група, драматизация, роли, приказки. През тях се тренира добродетелта – точни/правилни действия. Правилни действия е свързано с физическото тяло, на английски е right, което означава да застанеш от дясната страна на Бога. Правилни, в смисъл да си му отдясно. Няма точно превод на български. Смисълът е така да действаш ден след ден, че да застанеш най-накрая от дясната страна. Как става – занимания в група, драматизация, роли, приказки.

Емоционалният аспект, или вътрешният мир, се постига пак чрез седене в покой и тишина.

Психическият аспект, който е свързан с Любовта, се тренира чрез групово пеене. Затова във всички религии пеят. Пеят. И когато пеят, се отварят, свързват се и тогава всъщност генерират любов.

Тези методи звучат малко детски. Но това е, защото добродетелите се формулират по време на детството, т.е вие може да знаете много за честността, даже да сте академик на честността, но това е интелектуално знание и не ви прави честен. Ако е добродетел, тя е част от вашия характер, от вашата система, която взима решения, от вашия софтуер, от вашите програми, които са вътре. Тя не е данни, а е софтуер.

Затова добродетели от 0 до 7 години се учат чрез Copy/Paste. Майката е честна, детето е честно. Майката лъже, детето лъже. В тази възраст няма какво да обяснявате на децата, те така или иначе ще направят това, което вие правите. Ако искате някаква промяна в дете, вие трябва да направите тази промяна в себе си. От 7 до 12 години, (официално е до 14, но аз в България малко съм го свалила) добродетели се учат като учебен предмет и в много държави те се учат поколения наред, т.е. бабата е учила добродетели, майката е учила добродетели и детето отива и учи добродетели. Тези уроци са застъпени в семейството като нужно познание и никой не се чуди защо има такъв учебен предмет добродетели. От 7 до 12 години детето може да извади тези програми от подсъзнанието си, да ги сложи на масата си, да ги сложи на масата, да ги разгледа и да каже „Тази ми харесва, тази не ми харесва...Избирам тази да остане, тази да си отиде, а тази малко да я променя“. След 12 години характерът вече е формиран, психичната енергия вече е отделена и тогава вече става много трудно да промените софтуера.

На нашата възраст промени стават като катастрофираш, разболееш се от рак, умре някой, който ти е скъп, т.е. доброзорно се променяме, не е доброволно. Или промените стават, когато много се занимаваш със себе си и работиш върху вътрешния си свят. Това, което може да направим, е да видим кои добродетели имаме – три, четири, пет, колкото имаме, и да ги предаваме на децата. Тези, които нямаме, да намерим някой добър човек, който ги има и да водим детето си при него да се научи на тях. Детето да може да се среща с различни хора и да не да им взима вирусите, а да им взима добродетелите.

Ако аз имам любов, мога да ви дам любов, ако нямам любов няма как да ви дам. Така че преценявате какво имате. Със сигурност имате много хубави неща в себе си и тези неща давате. Тези, които нямате, не се мъчите интлектулно (с проповеди и казване) като данни да ги предавате, защото е сигурно, че няма да проработят. Намирате други хора, които ги имат и така всъщност може да се пречисти системата. Да се предават само добрите неща напред, да се предават добродетели и мъдрост и да има свобода на съзнанието.

Депрограмиране

Дали можем да си помогнем по някакъв начин?

Първият начин да си помогнем е да разберем кой е вътре. Правите си едно тефтерче и започвате да си записвате – каква музика слушам, какви дрехи си купувам, къде ходя. Седите и записвате. След един месец пак записвате, сравнявате и откривате разликите - накъде се движите, за да видите изборите ви от вчера къде са ви завели. Започвайки да осъзнавате как живеете, как протича времето ви, колко време ви остава, тогава започвате да сте по-отговорни към изборите си, да ги правите по-осъзнато, а не просто като животно, което се движи и накъдето го бутнат и то върви натам...или защото има такива навици, си казва „Аз винаги така съм си правил и така пак ще направя.“

Когато правите едно и също, ще имате един и същ резултат. Айнщайн е дал определение за луд: „Човек, който прави едно и също и очаква различен резултат“. Ако искате да има различен резултат и нещо да се промени в живота ви, първо трябва да видите докъде сте се докарали, слагате го на масата, четете, гледате и след това казвате: „Това искам да се промени“ и правите нещо различно от това, което досега сте правили. Това е първият начин за депрограмиране.

Вторият начин. Ако приемем че в тази инфосфера родители, учители, медии, приятели ни правят внушения или ни вкарват едни програми и това формира система от убеждения, система от вярвания, мироглед, манталитет, система от ценности, предрасъдъци, софтуер – това всичко е едно и също. Това е този вътре, който интерпретира и взима решенията, това е този който приоритетно определя как ще протече живота ни на Земята. За са може да стане промяна, трябва да проверим на кого позволяваме да влияе. Например аз преди много години си изхвърлих телевизора и съм изкючително щастлива от това си решение. Забелязвам, че през годините много хора започнаха да не позволяват някой от екрана да им казва какво да ядат, на какъв диван да спят, къде да отидат на почивка и всъщност те само да изпълняват някакви реклами, които са се появили, без дори да знаят че ги изпълняват.

Това, което можем да направим, започва със способността да си назовем програмите. Трябва да можеш да кажеш какво всъщност правиш и като си назовеш програмите вече можеш да имаш избор да си ги смениш. Второто е да си позволяваш в главата ти да влиза качествена инфорамация. Връщаме се на примера с доматите и краставиците - да пускаш в главата си качествена информация и да подбираш източника на тази информация, да го проверяваш, да си скептичен.

Третото е да правиш разлика межу реално и виртуално. Хората се объркаха, кое е реално и кое е виртуално. Реално е, че има котки, и че има черни котки. Виртуално е какво ще стане, ако черна котка ти пресече пътя и е много важно да знаеш, кое е реално и кое е виртуално. Реално е, че това тук е фотьойл. Виртуално е ако ви кажа, че който седне на него ще спечели един милион от тотото. Можете да си избирате да вярване на виртуалните неща, може да ги пускате в системата от ценности, в сърцето си, това да определя живота ви. Винаги трябва да има нещо на земята, което да казва „Това е реално, а това е виртуално.“ Това реалното все пак трябва да осигури храна, вода, топлина на тялото и приятели.

Последното е да имате антивирусни програми. Антивирусни програми означава да стоите, да наблюдавате и ако живота ви го потвърди, пускате нещо в системата си от вярвания. Няма световни истини, които някой е застанал да говори и вие да се съгласявате. Дори към това, което пише в Библията, трябва да се отнасяме скептично. Проверявате.

Характер

Цялото това нещо формира нашия характер. Характер е тази единица вътре в нас, която ни отличава от другите. Тя ни помага като дойде трудност, ние да можем да я преодолеем, или това пътуване на героя, което извършваме като слезем на земята, между раждането и смърта, да бъде достойно. Достойно пътуване. Ценности, добродетели и навици - важно е първо да познаваме, след това да знаем кое може да дадем на следващите след нас, да намерим това, което ни липсва, от кои други хора могат да го вземат и най-важното - да знаем, че изборите ни днес определят живота ни утре.

Видео от лекцията

 

17 септември 2016 Книга за добродетелите - StreetWatchBG

Книга за добродетелите

Събота, 17 Септември 2016
Любов Миронова (в средата на втория ред) и Камелия Данкова (в средата на първия ред) с останалите участници в курса по добродетели

Излезе от печат сборник от 35 детски песни с ноти „Добродетели“

Книгата е създадена за родители и учители, които искат да бъдат в помощ на изграждането на характера на децата. Автори са специалистът Любов Миронова и музикалният педагог Камелия Данкова.

Всяка песен е свързана с определена добродетел, която я пояснява по разбираем за децата начин. Книгата е част от проекта за обучаване в добродетели, зад който стои екипа на Любов Миронова (виж статиите под текста).

Какво е добродетел

Добродетелите са малка част от ценностите, които гарантират че това, което правим днес, е добро за нас дългосрочно. Те са общоизвестни и доказани истини, които неслучайно присъстват във всяка религия.

„Добродетелите са базирани на мъдрост, те са проверени във времето исторически и ако човек отдели малко време и ги следва, е много вероятно качеството му на живот рязко да се подобри. Те са нещо, което всъщност съществува и всяка една религиозна система го отразява. Познавайки добродетелите, хора от всякакви религии могат да живеят щастливо заедно, свързани със себе си, с другите и с цялото по един значим начин“, обяснява Любов Миронова. (Как се програмира човешкото съзнание)

Защо това е толкова важно

Ние ежесекундно взeмаме решения, огромната част от които несъзнателно. Тези несъзнателни решения най-често се взeмат на база ценности, добродетели и навици, които формират характера ни.

Ценност е нещо, което е важно на отделния човек (напр. пътешествия, голям джип, добро образование...). Ценностите са преходни. Докато добродетелите остават непроменени във времето. Те ни помагат да взeмаме съзнателни и несъзнателни решения, водещи към дългосрочно добър резултат за нас, за другите около нас и за цялото. Например честност, търсене на знание, постоянство, оптимизъм…

Обучението по добродетели може да помогне както на възрастните, така и на техните деца. Защото трябва да имаме в себе си това, което искаме да предадем на поколенията след нас.

 

31 октомври 2016 Да изпеем песничка…за доброто StreetWatchBG

Да изпеем песничка...за доброто

Понеделник, 31 Октомври 2016

Вчера беше официално представена книгата „Добродетели – 35 песни за деца“. Песните в сборника бяха изпяти от деца от няколко столични училища. Разговаряме с автора Любов Миронова за това защо и как беше създадено помагалото за учители и родители и защо добродетелите са в основата на доброто възпитание и образование.

Защо решихте за издадете книгата "Добродетели-35 песни за деца"? Разкажи за нея?

Книгата „Добродетели – 35 детски песни с ноти“ е част от процеса на създаване на учебен предмет Добродетели. На всички континенти такъв предмет съществува и децата от малки се научават да назовават и разсъждават над думи като „честност“, „почтеност“, „милосърдие“, „доброта“... Преди точно десет години купих ръководство за учители, в което пишеше, че добродетели се преподават през приказки, песни и поговорки от местната култура или действителни разбираеми за децата случаи. Отделих 8 години да изследвам темата, за славянски, прабългарски, тракийски, български приказки, митове и легенди. Изчетох много поговорки. За 29 урока, колкото е една учебна година, трудно се намира материал. Всеки може да отдели време и да потърси приказки, песни и пословици по темите на уроците ни по-долу:

Честност Правилно използване на времето Уравновесеност Щастие

Толерантност

Лоялност
Искреност Постоянство Удовлетвореност Щедрост Ценене на всички култури и религии
Почтеност Даване Търпение Милосърдие Загриженост за другите
Търсене на знание Благодарност ПроРеципрочност Доброта Братство
Оптимизъм Самостоятелност Себеприемане Отдаденост Всеразбиране / Единство

Тъй като аз лично за някои уроци приказки не намерих, се наложи да ги напиша. Тъй като песни също не намерих, се наложи да вляза в новите за мен роли на композитор и текстописец. Така се появиха близо 30 песни по добродетели. Камелия Данкова добави 4 песни и положи огромни усилия тези песни да се превърнат в ноти и стотици деца да ги пеят. Последните две години бяха посветени да се обучат преподаватели да преподават Добродетели и да споделим песните.

Книгата „Добродетели – 35 детски песни с ноти“ е сборник с песните от учебния ни предмет Добродетели, необходими за една учебна година. Учителите имат нужда от 25 песни, а ние имаме 10 допълнителни, така че преподавателите да имат избор, когато подготвят урока си. В книгата е указано за кой урок е песента, има текст и ноти. Така песните могат да се пеят в цялата страна. За родители и учители, които не познават нотите, песните са достъпни и се споделят в мрежата.

Целта е децата да разбират смисъла на тези думи и ако изберат, да ги включат в характера си. България да пее и песни за Добродетели.

Книгата „Добродетели – 35 детски песни с ноти“ е помагало за родители и учители да предават добродетели на децата си и да ги подкрепят при формирането на характера им.

Добродетелите са важна част от идеята за Озарената педагогика. Нека да припомним защо.

Озарената педагогика е създадена от мен преди няколко години и има за цел да е мост между настоящия образователен модел създаден да обслужва индустриалното общество (учи се на смени, големи групи деца стоят неподвижно и изпълняват инструкции, ходят в определени часове до тоалетна и за храна... за бъдещи работници зад машините във фабриките) и следващия образователн модел, който е за информационното общество в което навлизаме.

В едно изречение озарената педагогика е

предаване на мъдрост и добродетели през опит.

Кои са нивата на възприемане?

- Данните са стойности на променлива. Например – какво показва термометърът.

- Информацията е сбор от обработени данни. Например – новини.

- Знанието е многократно проверена информация през годините. Милиони хора са бъркали в огъня и са се изгаряли. Знанието е представено в учебниците.

- Изживяването е физиологичен процес. Свързано е с изчервяване или изпотяване, или задъхване, или настръхване, или... Например знаете, че ако хвърлите круша от балкона, тя ще падне на земята, а няма да полети към звездите. Хвърляте круша и всичките ви сетива възприемат падането. Имате този личен опит.

- Мъдрост – Разбирането на същността. Например в преносен смисъл виждате пара и лед, но разбирате, че това е вода в различни форми. Природните закони и ритми.

- Просветление.

Мъдростта е вместо знанието, което в момента се преподава.

Това, което ти е важно е ценност. За едни това е образование, за други пътувания, за трети мода... Като се дадат 1000 лева на различни хора в зависимост от ценностите си, те ще вземат решение как да ги похарчат. Така ценностите определят характера и съдбата на човек.

Добродетелите

са малка част от ценностите, които ти помагат като насочващи табели да си добре дългосрочно.

Децата до седемгодишна възраст възприемат чрез имитация и подражание. Те не оценяват, а копират поведенчески модели и ценностни системи. Те се формират от внушения/програмиране на родители, учители, медии/интернет, а след 12 години и от приятели. Процентно най-високо е въздействието върху децата на медиите/интернет.

Изключително важно е между 7 и 12 години да се въведе учебен предмет Добродетели (тази част от ценностите, които помагат да израстваш). Така детето осъзнава (качва от подсъзнанието си в съзнанието си) ценностната си система, може да я вербализира и да избере, кое да остане и кое би искало да се промени.

Ако майка му лъже и то до 7-годишна възраст е копирало тази програма несъзнателно, то чрез учебния предмет добродетели може да разбере какво е честност и какво е лъжа, да може да говори и разсъждава по темата. Ако избере, може да активира в себе си тази добродетел.

Добродетелите са програми, които помагат несъзателните ни избори да са в добра дългосрочно посока за нас.

Необходимо е образованието да е през опит, защото освен ума, учи и тялото. За да се сготви боб, е необходимо да имаш знания, но първият път когато застанеш пред печката това не е достатъчно. Трябват и практически умения, сръчност и съобразителност на база практика.

Завърши първият курс за обучители по добродетели. Как ще продължи работата оттук нататък? 

Първият курс за обучители по добродетели завърши успешно. В момента подготвяме новата учебна година и ще започне втори курс. При нас се учи. Курсът е една учебна година – шест модула, тъй като са необходими освен знания и умения, и отношение.

Продължаваме напред с обучение на обучители, които да влизат в училища и детски градини и като свободноизбираем предмет да водят часове по добродетели.

Продължаваме да подготвяме родители, които искат да правят личностно развитие и да осъзнаят характера си. Да могат да назоват ценните си страни и да открият други близки, които да предадат на децата им добродетелите, които им липсват.

Кога България ще има своето Озарено училище? 

В България ще има Озарено училище, когато критична маса хора разбере, какво е добродетели и мъдрост през опит. Както е тръгнало, може първото Озарено училище да не е в България. Ако родителите на малки деца и бъдещите родители не вложат съзнателно време и енергия за личностно развитие, да се саморемонтират, ще става все по-трудно при съзнателно водената политика за опростачване, примитивизиране и оскотяване, която вече 20 години се финансира отвън. От нас зависи.

"I have nothing new to teach the world. Truth and Non-violence are as old as the hills. All I have done is to try experiments in both on as vast a scale as I could." Mahatma Gandhi

 

декември 2016 Добродетели в песен -  статия - брой 62 списание Йога за всички

31 декември 2016 Какъв ще бъде характерът на детето ми? Любов Миронова разказва за обучението по добродетелистатия Детски книги

Какъв ще бъде характерът на детето ми? Любов Миронова разказва за обучението по добродетели

Да бъдеш добродетелен, да се грижиш за благото на останалите, да си щастлив… Не мисля, че има човек, който да не се стреми към тези ценности и да не желае детето му да бъде възпитано в духа на доброто. 

Изглежда много лесно да говориш за добродетелите, да назидаваш и поучаваш. И родителите често се грижат да възпитават децата си чрез наставления. Дали този метод работи и как въщност се преподават добродетели? Отговорите на тези въпроси решихме да потърсим от Любов Миронова. Тя е автор на детските книги за Бонбончо, има разработена образователна система “Виолетовата жаба”, създател е на Фондация Родители Учители Деца (ФРУД) и мечтае да основе училище, в което децата растат и се обучават по системата на Озарената педагогика, разработена от самата нея. Ето какво ни разказа Любов за обучението по добродетели и за най-новия си проект – книгата “Добродетели. 35 детски песни с ноти” (изд. PPTL)

 

В.С.: Любов, разкажи ни каква е връзката между новата книга с песни за добродетелите и курса, който организира ФРУД?

Л. М.: Книгата “Добродетели. 35 детски песни с ноти”, която създадохме съвместно с Камелия Данкова, е част от курса по добродетели за учители и родители, организиран от ФРУД. Песните са 35, а уроците, които преподаваме в курса, са 25. Те покриват учебната програма за една учебна година, в която се преподават уроци по добродетели за деца между 6 и 11 години. Във всеки урок от курса се разясняват отделните добродетели с помощта на приказка, песен, пословица.

В.С.: Моля те, разкажи как се случва това.

Л.М.: Приказките са много важна част от преподаването на добродетели. В продължение на 8 години търсих подходящи приказки, които да ни послужат в курса. Там, където открих такива с наш, български корен, използвах тях. Където обаче липсваха подходящи приказки, се наложи да напиша, защото целта е приказката да идва от нашата страна, да ни е близка. Когато прочетем приказката, задаваме въпроси, за да провокираме децата да разсъждават. След това пеем песни, разсъждаваме върху пословици, свързани с определения урок. Накрая завършваме с активна част, включваща упражнения.

Целта на този тип преподаване е всяко дете, участващо в урока, да бъде активно максимален брой пъти на едно занятие. За разлика от училище, където децата са научени да вдигат ръка, когато знаят отговора и обикновено се изявяват по-активните, при уроците по добродетели всеки е поканен да говори и да изкаже своето мнение. При първото занятие се въвежда ред на изказване и всеки се включва, когато му дойде редът и ако има желание. Все едно има микрофон, който се предава по предварително установен ред и онзи, който държи микрофона, има право да говори. Разбира се, всеки участник има и правото да каже “пропускам ред”, ако се притеснява да се включи, но това обикновено се случва рядко – веднъж или два пъти в първите уроци. Когато преодолеят първоначалното притеснение, дори най-затворените деца стават активни участници в уроците.

В.С.: Казваш, че уроците са 25. Какъв е принципът, по който се преподават те? 

Л.М.: Уроците са разделени в групи по пет, т.е. има пет нива на преподаване на добродетели:

  • ниво 1 – Ум – уроците са свързани с истината;
  • ниво 2 – Физическо тяло – разглеждаме правилните действия;
  • ниво 3 – Мир – уроците се свързват с емоциите;
  • ниво 4 – Любов – те са свързани с психиката;
  • ниво 5 – Благост – разглеждаме връзката с цялото. Според някои това е природата, други го наричат дух, трети – Бог. Цялото е точката, в която разбираме, че всички сме свързани; хората са свързани с животните, с растенията, с минералния свят и тъй като тази връзка е постоянна, нарушението в някоя от тях води до проблеми в останалите.

Тези пет големи групи добродетели – истина, правилни действия, мир, любов и благост – са обхванати в една учебна година по добродетели. Целта е в това време детето да премине през всички уроци. Често възрастните осъзнават, че имат проблем с дадена добродетел. Например, ако има проблем с щастието като добродетел (урок № 20), възрастният трябва да се замисли, че има 19 урока преди този, които е хубаво да прегледа отново…

Обикновено хората много харесват последния етаж – този с благостта. Например урока за братство – много хубаво звучи да сме братя, но има само 23 урока преди този, преди да се научим да се обичаме. Да, наистина последните 5 урока са онези, които хората разпознават като добродетели, но всъщност всички забравят за първите 5 урока, които са честност, почтеност, оптимизъм, търсене на знание и искреност.

Песента е това, което остава от уроците. Нея децата носят вкъщи и чрез нея обясняват на приятелчетата си какво трябва да правят. Веднъж научили уроците по добродетели, децата през песни започват да обясняват постъпките на другите деца, да им показват къде бъркат. Песента е най-живото в уроците. За другото обаче учителите трябва да се подготвят – курсът продължава около година. Първоначално обучих Камелия Данкова, с която подготвихме и книгата с песните. След това заедно обучихме още петима учители, а се надявам сега да подготвим още по-голяма група, които да ползват песните още по-пълноценно.

В.С.: За кого още са подходящи песните в книгата “Добродетели”, която ще представите на 30 октомври 2016 г. в литературен клуб “Перото”?

Л.М.: Освен за учителите, които са обучени да преподават добродетели, песните са подходящи и за родители. Чрез тях те могат да казват нещата на децата си по елегантен начин. Тези песни са като софтуер, чрез който да обработваш и отключваш информацията по добър начин. Какво имам предвид?

От 0 до 7 години “програмирането” на децата е на принципа Copy/Paste. Някой до теб лъже – ти също лъжеш. И не знаеш дали постъпката е добра или лоша, защото осъзнаването за това се появява чак към 7-годишна възраст. Преди това съзнанието е абсолютно отворено и попиващо. Мария Монтесори използва термина “попиващ ум“. От 0 до 7 г. е важно родителите да подбират къде оставят децата си и с кого. Ако ги оставят с депресирана детегледачка, те ще имат депресирани деца. Ако ги оставят с истерична учителка, ще имат истерични деца. Ако майката има страхови неврози и през цялото време изпада в паника, тя ще има дете със страхови неврози. Родителите трябва много внимателно да подбират и от кого детето ще събира с попиващия си ум своите “програми”.

От 7 до 14 г., където са насочени уроците по добродетели, можеш да изтриеш погрешното “програмиране”, т.е. забелязваш, че лъжеш и можеш да си кажеш: “Аха, това е в мен и аз го правя, но сега мога да го изтрия и да го заменя с това да казвам истината.” На 14 г. характерът вече е формиран и тогава промяната става с много вътрешна работа или през страдание – ако се случи нещо много лошо, човек преживява катарзис. Но не е необходимо да стигаме дотам.

Важно е да осъзнаем, че всички имаме и хубави програми, и вируси. Важно е назоваването.

“Аз мога да те науча да бъдеш точен във времето – научи това от мен. Научи от татко си да довършваш работата до край, а от баба си се научи на милосърдие.”

Важно е назоваването – кое е качеството, което детето може да вземе и от кого. Давайки му информация, че от различните източници то може да вземе различни добри “програми”, да избира – това му помага да изчисти негативните черти, които е събрало до 7-годишна възраст.

В.С.: Да разбирамe ли, че преминавайки през програмата за добродетели, детето тръгва по нов път и може да промени съдбата си?

Л.М.: Нашата програма не прави децата добродетелни. Тя им помага да ги назовават, да ги комуникират, да ги разберат. Програмата е една покана към тях да ги активират в себе си. Това, че пееш песните, не значи, че ще станеш добродетелен. Може например да имаме човек, който е академик на честността – да е написал всички научни трудове по темата “честност”, да има много знания, но това не означава, че той е честен, т.е. че притежава програмата за честност. Програмата се взема от някой, който е носител – става инсталиране от човек на човек. Академикът по честност може да си лъже най-откровено, ако не е носител на програмата, която определя съзнателните и несъзнателните му избори. Затова от преподавателите по добродетели не се очаква да могат да преподават всички уроци. Те научават всички уроци, после вижда кои добродетели носят и предават само тях.

Например аз съм искрена, дори брутално искрена, обаче в урока за искреност добавих и тактичност, защото бруталната искреност не винаги е добродетелна. Добавяйки към урока за искреност тактичността, веднага стана ясно, че този урок не мога да го преподавам, защото имам само половината от него. И това е много специфичната особеност в курса по добродетели – яснотата, че това не е просто знание. Иначе хората си вярват: “Аз съм учителка. Взимам тази книга, научавам всички уроци и значи мога да ги преподавам!” Супер? Е, да, ама не! Защото ако ти лъжеш, а преподаваш честност, децата изобщо няма да ти вярват и да идват в твоите часове. В този случай ти си компрометиран.

В.С.: Ясно е как се обучават учителите. Но как обучавате родителите?

Л.М.: Когато родителят премине курса за обучители, той разбира кои са силните и слабите му страни. Започвайки да работят върху слабите си страни, започвайки да променят себе си, родителите променят и децата си.

Характерът определя съдбата на човека. Малка промяна в характера, променя съдбата. Характерът може да си го представим като очила или като решетка, през която влиза светлина. В зависимост от решетката, на стената се прожектират различни образи и цветове. Това, което се прожектира на стената като цветове, са емоциите, движението на светлината. Но твърдата структура е характерът и тази твърда структура определя какво ще се прожектира на стената. Слънцето дава еднакво количество светлина, топлина на всички, но когато тя мине през ценности, вярвания, традиции, опит и т.н., всеки прожектира различно нещо.

В.С.: При преподаването на коя от добродетелите срещате най-големи трудности? 

Л.М.: Основната ни трудност е при стъпало № 2 – почтеност. Това е най-трудният урок, защото е много подвеждащ. Лъжата е черно-бяла. В приказката “Лъжливото овчарче” то първоначално лъже, накрая казва истината, но никой вече не му вярва. Почтеността е сива. Тя е свързана с манипулация, подвеждане, заблуждение, хитруване, всякакви форми на заблуда. Използваме стихотворението “Услужлива Ива” от Радой Киров в работата си. Ива ходи на пазар, много помага, но винаги забравя да върне рестото. И това е много хубаво упражнение за сивото. Детето е добро, помага на майка си, винаги тича, но образът й е сив, защото тя не е искрена с родителите си, не им казва истинското си намерение. При непочтеността ти правиш едно нещо, но вътрешно имаш друго намерение. Ти си една маска – претендираш за нещо, но отзад тече друг филм. И кога Ива ще стане бяла? Когато отиде при майка си и й каже, че иска да задържа рестото след пазар. Когато майка й каже “да”, няма нищо лошо в това, стига тя да го е комуникирала и да е разкрила истинското си намерение. И какви уроци за братство и грижа за другите искаш да усвояваме, ако отзад тече друг филм? Тъкмо затова си имаме много хубави песни за почтеност, които да се пеят, за да се подсещат хората.

Случвало ми се е да се срещам с хора, които искат да оправдаят Ива, защото например събира парите за добро дело. Но те не разбират, че проблемът не е действието само по себе си, а фактът, че образите са два, че Ива се показва една, а отзад тече друг филм, тя е друга.

А ако вземем искреността, проблемът е, че хората са възпитани да не казват какво мислят, за да не обидят другите. Например: “Харесва ли ти полата ми?” “Да, много е хубава!”, без дори да си я погледнал, просто защото си възпитан така. Всъщност неискреността идва от възпитание, което се предава от възрастните като част от доброто поведение. Ти не непременно лъжеш, но си научен да казваш готови фрази, които трябва да подадеш.

Ако отидеш в магазин, че забележиш, че те посрещат със заучени фрази: Как сте?” – “Благодаря, добре съм.”, отговаряме със заучени фрази. А ако си направиш експеримент и кажеш: “Зле съм, боли ме глава.”, ще видиш как хората нямат готова реакция. В упътването им не пише следваща реплика.

В.С. Как така учител, който не притежава всички добродетели, може да преподава целия курс? Не означава ли това, че той може да предаде 1-2-5 урока, а останалите няма да бъдат предадени?

Учителят застава и казва истината: “Тази добродетел я нямам. Сега ще прочетем заедно приказката… “ Важно е учителят да участва в урока с предварителна декларация, че той също учи тази добродетел, че тирси кой е нейният носител, за да я вземе от него.

Има нещо важно, което се случва в курса по добродетели:  абсолютно е забранено на учителите да са учители. Учителят присъства в часа като съпреживяващ – той участва наравно с микрофона, но не заявява мнението си така, сякаш е вселенската истина. Винаги казва: “А моето лично мнение по въпроса е…”или “Това е един от погледите, през които може да се погледне тази тема; това е една пословица, която показва добродетелта, но има и други такива.”

В началото се казва, че ние преподаваме по една система от добродетели, но има и много други системи. Тази система, която ние използваме, се преподава на всички континенти и информацията е отворена. Но важното е, че ти трябва да смениш всички приказки, песни, пословици от корена и да организираш уроците така, че да са подходящи и достъпни за местните деца. Например, ние започваме уроците, като седим малко в покой и тишина, за да превключим съзнанието от предишното занимание на това. В някои държави обаче, в тази част от урока децата медитират, което у нас е твърде абствактно за болшинството хора. Затова ти тръгваш от корена и изпълваш програмата с неща, които са важни за местните деца и са характерни за местния контекст. В тази връзка някои уроци съм ги махнала, а съм добавила други, например урок за времето – да ходиш навреме, да уважаваш времето на другия и т.н. Системата е създадена като методика, а после всяка страна твори съобразно собствените си традиции.

В.С.: Кое е най-важното, когато преподаваш добродетели? 

Л.М.: Важно е да си честен със себе си. Ясно да заявиш на родители и деца, че има много системи; ние сме избрали тази, но всеки може да разгледа и останалите. Важно е да си честен и открит, да споделяш личната си гледна точка, без непременно да имаш нужда да си прав. Това е изключително важно, защото в крайна сметка добродетелите са пътепоказатели, насочващи табели.

Ако си в гората, на кръстопът и има табелка: “Хижа Х – надясно”, твоят избор определя дали ще поемеш в тази посока и какви последствия ще понесеш. И има вероятност, макар пътепоказателят да показва, че е най-добре да поемеш надясно, в един на милиард случаи за теб да е добре да завиеш наляво и наистина да е добре дългосрочно… Добродетелите са табелки, които ти помагат да да правиш своя избор така, че да е добре за теб в дългосрочен аспект. Важно е да разберем, че табелките са си табелки, но онзи, който избира и носи последиците от решенията, си ти. 

Любов Миронова ще представи книгата си “Добродетели. 35 детски песни с ноти” (изд. PPTL) на 30 октомври от 10.30 часа в литературен клуб “Перото” в НДК. Сигурна съм, че замисленият концерт ще помогне на много деца да осъзнаят, че добродетелите са важно нещо. И се надявам, че обучителите по добродетели на Любов ще се множат, за да помогнат на децата да усвоят всички уроци от стълбицата на добродетелите.

Интервюто взе: Вал Стоева

 

април 2017 Мечтата ми е България да пее песни за добродетели-  статия - брой 65 списание Йога за всички