Разказване на приказки или гледане на телевизия

Световете са поне два. Един външен – този около нас, и един вътрешен – това, което преживяваме, чувстваме, мислим. Приказките са инструмент за справяне с конфликтите на вътрешния свят, със страховете, осъзнаване и назоваване на нуждите, едно по-истинско свързване със себе си.

Някои възрастни, които не са преработили страховете си в детството, при прочитане на класическа приказка имат свръхреакция и предават този си непреработен страх на децата си. Добре е родителите да четат приказки, с които са в мир, а другите да ги дават на близки, които са преработили този вътрешен конфликт.

С гореизложеното е обоснована нуждата децата от 0 до 4 години да не виждат включен телевизор и постоянно да им се обяснява разликата между реално и виртуално. „Ще умра от смях“ не означава, че някой ще умре. От 4 до 7 години децата понякога могат да гледат „касетка/файл“, филмче, което родителите познават. Над седем години е възможно внимателно и ограничено телевизорът да навлезе в живота на детето. Ако някой филм е много модерен, изцяло извън ценностната ви система и децата говорят за него, например „Покемони“, купете книжка, редактирайте основно съдържанието ѝ, прочетете я неутрално и продължете деня с нещо интересно. Достатъчно е децата да знаят имената на героите в модерната книжка и какви сили имат. Всичко останало може да си измислите сами.