Posted on

T17

Как Бонбончо и приятелите му гледаха дискусионен филм за еволюцията на материята и остана да проверят дали е истина

От водород през въглерод

Имало едно време петима приятели, които се бутали на едно диванче.

– Ехо, я направи малко място, че ми е тясно!

– Добре, добре.

– Чакай да си легна! Ох, моля ти се!

И така, докато се намествали удобно и си нагласявали всички телефони, барбарони и прочие, решили да гледат едно филмче за еволюцията на света. Филмчето, както се досещате, не го бил донесъл нито Отворко-Мърморко, нито Жожко, нито Буболечо-Клечо, а Душко-Послушко – нашият прекрасен приятел любознайко, който бил толкова прилежен, че се допълвали с Бонбончо, от чието любопитство понякога на всички им ставало чак напрегнато, да не кажем взривоопасно.

Тъй като Бонбончо се интересувал от експерименти, филмът бил за сътворението на света. Буболечо-Клечо се засмял.

– Сега ще видите едно дърво, една ябълка, гол мъж и гола жена, мъжът протяга ръка, взима ябълката, изяжда я и казва: „О, сгреших!“.

Жожката казал:

– Не, бе, сега ще видим как прелитат космически кораби, извънземните кацат на Земята и бягат с бясна скорост по планетата.

Намесил се и Отворко-Мърморко:

– Кой знае к’ви простотии ще гледаме, ама айде, от мен да мине, ще ви ги гледам!

Бонбончо, много развълнуван, попитал:

– Душко, кажи какъв е филмът! Какво ще видим?

А Душко:

– Спокойно!

Отворко рекъл:

– Бе, к’во ни стана? Я пийнете по една водичка да се успокоите! И между другото, в хладилника има кутии със сладолед. Може да си вземете, да си запушите устите, докато върви филмът, за да е малко по-тихо. Филмът сигурно е с надписи и ще трябва да четем.

Прожекцията започнала с искрящи светлини, взривове, отблясъци и надпис „Материята не е нищо друго, освен енергия“. Последвали още взривове, отблясъци, имало кадри на вулканичен кратер, от който изхвърчали огнени топки лава...

Отново се появил надпис „Материята не е нищо друго, освен енергия, вибрираща на определено ниво“, след което започнали да дават огромни цунами и торнада, в кадър било окото на бурите, заснето от космически кораб.

След което се появил надпис „Началото на материята е започнало с най-простата вибрационна форма – елемента водород“. И хоп! на екрана изгряла картинка на водорода.

После имало музика и водородните атоми започнали да се движат един към друг – като в играта, в която се привличат магнитчета, или като в тази, при която на плоска маса децата бутат едно топче и се опитват да го вкарат във вратичката на другия. Важното е, че се привличали един към друг и започнали да си правят групички, все едно се женели. А после групичките ставали по-големи – като семейства, и след това станали толкова много водородни атоми, че се получило това, на което сега му казваме „звезда“.

И тогава водородът си сменил вибрацията и се издигнал до ново ниво – до елемента хелий. И както се досещате, отново се появили разни хелийчета. На дивана, както също можете да се досетите, кипял бурен живот. Отворко-Мърморко казал:

– Не знам защо „хелий“ ми звучи като „плешив“.

Другите деца рекли:

– Млъкни, бе! Искаме да гледаме.

А Отворко:

– Какво е общото между хелий и плешив? Сигурно… за „плешив“ каква друга дума има? Келяв. Ама келяв и хелий… келий… не, не се връзва.

А Жожко:

– Ще те цапна!

Отворко продължавал:

– Е, хелий, та хелий сега! Големи вибрации, голямо чудо! Вие знаете ли колко вибрации има да изгледате? Дайте някоя простотийка да си кажем междувременно.

Наложило се Душко да натисне копчето за пауза на телевизора и да обясни на Отворко, че ако не искал да гледа с тях, можел да ходи и да играе в другата стая на лего. Отворко бил достатъчно мързелив, нали го знаете – той като се наместел, не обичал много да се движи, и продължил да гледа как първите звезди са остарели, после се самовзривили, после изхвърлили остатъка от водорода и новосъздадения хелий във Вселената и това се повтаряло и повтаряло.

На Бонбончо много му харесало. Хоп! групичка, хоп! взривче, хоп! изхвърляне, хоп! групичка, хоп! взривче, хоп! изхвърляне.

– Яко, яко! – кефел се Бонбончо и си го представял, сякаш е наистина.

След това във филма водородът и хелият започнали да се привличат и да се групират, докато температурата станала толкова висока, че се образували нови звезди.

И тогава се формирал нов елемент – литий, който вибрирал на още по-високо ниво. Тук вече Отворко, разбирате, съвсем не могъл да издържи и казал:

– О, йее, хелий и литий – това звучи като „плешив и пъпчив“, ха-хаа!

– Не, бее, това звучи като „още по-голям взрив“. Щом тоя водород гърми така, и хелият гърми така, представяш ли си тоя литий как ще гръмне! Ще ви избие на телевизора матриците! – подскачал от въодушевление Бонбончо.

Душко го погледнал строго.

– Ако ще избива нещо, отсега ще го спирам, защото знаете, че на мама и татко няма да им е приятно, ако се приберат при счупен телевизор.

Буболечо-Клечо отвърнал:

– Абе, Душко, уж си толкова умен, само шестици изкарваш, ама от време на време имам чувството, че имаш нужда от една шоколадова вафла, малко за оправяне. Я вземи си хапни, ще ти мине!

Душко се усетил как го били метнали, леко се зачервил, щото той нали си бил така, по принцип доста умен, ама не се усетил и те продължили да гледат.

И тъй нататък, и тъй нататък – всяко следващо поколение звезди давало несъществуващо преди това вещество, докато се образували всичките химически елементи, които има сега. И така материята еволюирала от елемента водород, от най-простата вибрация, във въглерод, който е най-високото ниво на вибрацията в момента.

Въглерод! Отворко, който, както разбирате, люта чушка имал в задника си, казал:

– Въглерод? Най-високата вибрация? Ние това издишваме! Ние сме производители на най-високата вибрация, издишвачи. Нашият отпадъчен продукт обаче е храна за растенията. А техният отпадъчен продукт е храна за нас. Все едно кравите да ядат лайната ни, а ние да ядем кравешките лайна.

Душко го погледнал възмутен.

– Е, как може да говориш такива неща?

Отворко попитал:

– Ами не е ли така? Ние не ядем ли отпадъците на растенията? Те отделят кислород.

Душко кимнал.

– Да, дишаме кислород.

– А ние не издишваме ли въглерод?

– Издишваме.

– А това отпадък от нас ли е?

– Е, от нас е.

– А растенията дишат ли го?

– Дишат го.

– Ами, значи, е същото като с лайната и кравата!

Децата погледнали към Отворко и казали:

– Ех, Отворко, Отворко, какво си ни подпукал? Само дразниш, престани! Айде гледай филма, може пък да се ограмотиш. Току-виж нещо ти се случило в главата.

Отворко казал:

– На мене в главата „нещото“ постоянно се случва, ама с тия новосъздадени елементи и въглероди, да ви кажа, си огладнях. Ще ходя в кухнята да си хапна.

Децата с радост приветствали неговото хапване.

Тогава на екрана се появило как Земята се охлажда. Газовете, уловени в разтопената маса, се изхвърляли на повърхността, образували вода, пара, дъждове, вулкани – всичко кипяло, носело се надолу-нагоре, към небето и земята. И най-накрая всичко се прояснило, яркото слънце окъпало новия свят с топлина и лъчи, а отдолу синият океан на синята планета Земя красиво светел.

От кухнята се чул вик:

– Ако гледате синята планета, да знаете, че синята планета се римува…

В този момент към кухнята полетяло едно мече...

Та огромните гръмотевични бури, като спрели да гърмят на телевизора… Това, което се случило, било, че за първи път вибрационното ниво не било стабилно. Налагало се материята да поглъща друга материя, за да поддържа своята вибрация. Налагало се материята да се храни.

Така се появил животът – нов етап в еволюционния процес. Растенията консумирали неорганични вещества. Като отпадъчен продукт те освобождавали кислород. Животните се хранели с органични вещества, тоест с растения, а те, като отпадъчен продукт, знаете какво отделят. Влечугите пък били ново вибрационно ниво на материята.

И така, вибрацията се издигала все по-високо и по-високо – през бозайниците, та чак до хората...Филмът свършил. Децата били умислени и стояли с вперен поглед в екрана.

– Нещо изпуснах – промълвил тихо Душко.

– Не е това краят – допълнил Бонбончо.

– Има още нещо с тези вибрации – включил се и Жожето.

Отворко се появил триумфално и с пълна уста, сеейки трохи по пода, и изфъфлил:

– Ами довършете го сами.

Настанало оживление. Очите зашарили радостно. Стойките се изпънали. Вече не били пасивни наблюдатели. Сега те щели да творят.

– Растенията се хранят със светлина – започнал Душко. – Това е висша вибрация. Не зная за животни, които да сe хранят със светлина. Някои хора, които са се просветлили, се хранят със светлина. Сутрин няколко минути гледат изгрева, имат енергия и са в чудесно здраве.

– Някои животни, например кравите, се хранят с растения, тоест по-ниска вибрация – размишлявал Бонбончо. – Някои хора, казват им вегани, също са хранят така. И тe са в чудесно здраве. Катерят многохилядни върхове с лекота. Имат сила.

– Някои животни ядат други животни тоест най-ниска вибрация – не се стърпял Отворко. – Повечето хора са като тях. Обичат пържоли, луканки, пържен дроб, кюфтета, отглеждат птиците в клетки без дневна светлина, бият им инжекции по-бързо да пораснат и да се продадат... Най-ниска вибрация.

Жожко огледал приятелите си един по един и казал:

– Нали ние, хората, бяхме на върха на пирамидата. Въпреки че сме животни, сме си създали специална група хора, все едно не сме животни. Каква стана тя. Сега се оказва, че сме отдолу.

Душко бил въодушевен.

– Това липсваше във филма. Точно това. Имаме избор дали да се храним като растения със светлина, или като повечето животни с растения, или да сме най-отдолу на пирамидата. Нискочестотни. Имаме избор.

Като разпечатите PDF файла по-долу, може с корици от картон да си направите красива книга.

Оставено е място да нарисувате сами илюстрациите.