W10

Училището свършило и Бамзи излязъл във ваканция. Родителите му започнали да се чудят какво да го правят. Решили да го изпратят някъде. Но къде?! Едва ли някой би издържал и два часа да го гледа. Нямало и кой да го води на екскурзия. Мислели да го пратят на лагер, но после си представили как там започва с номерцата си и учителките се обаждат още същата вечер, че трябва да отидат да си го приберат.

Решили да го пратят на море с баба му и дядо му, но после си казали: „О, не, не, не! Баба му и дядо му са добри хора, защо да им причиняваме това?“.

– Я по-добре да измислим нещо друго. Да вземем например…

– Ох, какво да правим?

– Ами да вземем да го оставим вкъщи.

– Как ще го оставим с дни сам вкъщи? – рекъл бащата. – Толкова труд положихме за това обзавеждане! Ще се приберем вечерта и къщата ще е като египетска гробница. Няма да познаем, кое кое е било. Не, не, не, не, не!

Майката се замислила.

– Не си прав, миличък! – казала тя. – Няма да е като египетска гробница – ще е като разграбена египетска гробница!

– Да де, да, това имах предвид.

И продължили да се чудят какво да го правят. По едно време майката предложила:

– Да вземем само в неговата стая да го заключваме. В крайна сметка, като си я потроши, вече няма да има какво да прави и ще се умири.

– Ти шегуваш ли се? Да го заключим в неговата стая? Ще вземе да я запали и да изгори кооперацията или пък ще падне през прозореца! Ти можеш ли да му имаш доверие?

– Чувала съм от една приятелка, че нейното дете така го били заключили в стаята му и то се умълчало и било много добро и послушно. И така, те решили: „А, я да не го заключваме, просто ще си го оставяме в стаята“. И детето ден след ден си стояло, не излизало, никъде на ходело. Оставяли го в стаята му и си отивали навън, а детето седяло и мълчало. И така ден, два, три... По едно време решили, че детето е много добре и могат даже да отидат и на театър. Просто взимали детето, слагали го в стаята и му казвали: „Няма да те заключваме, но няма да излизаш оттук!“. Детето отговаряло: „Добре“. И един ден, докато вечеряли с гости, детето влязло при тях с една тухла в ръка и казало: „Мамо, успях най-сетне да я извадя!“. Майката и бащата напълно ужасени установили, че детето през цялото време седяло под бюрото си, копаело стената и изваждало тухлите една по една. И то всъщност, не че било толкова добро дете, просто било много заето дете.

– Не е добра идея да оставяме Бамзи сам в стаята му. Кооперацията ни е от...

– Да, да, да, не е добра идея. Ами тогава какво да правим, какво да правим?

– Ще го водя с мен на работа.

– По-добре направо си напиши молбата за напускане, защото ще го заведеш веднъж и след това ще трябва да си търсиш нова работа.

– Какво да правим?

– Дай да поговорим с него, той сигурно има някакъв план.

Майката се съгласила. Извикали Бамзи.

– Бамзи, миличък, ваканцията дойде, какво да те правим?

– Е, как какво да ме правите? Давате ми сто пари на ден и ме оставяте на мира, аз знам какво да правя.

– Бамзи, аз за цял ден работа не изкарвам сто пари, как ще ти дам сто пари? – възкликнал бащата. – И защо точно сто?

– Ами, да си имам – отговорил Бамзи. – Ще взема едно такси, ще отида до магазина за лего, ще се върна с едно лего, ще редя целия ден, пак ще взема едно такси, ще отида да хапна сладолед, после ще взема още едно такси. И така ще се повозя на такси и като ми свършат стоте пари, вие ще сте се прибрали.

– Това не е ли малко скъпичко гледане на дете?

– Хайде, какво ти гледане на дете? Нали сам ще се гледам! Все едно плащате на детегледачка, само че давате парите на мен.

– Това чак като бизнес план прозвуча, Бамзи! Все едно си решил и да си изработиш тия пари. Ама като ти си и детето, и детегледачката, ще се шамариш ли самостоятелно?

– Обещавам след петия сладолед да започна да си опъвам ухото на всеки следващ, дето ще изяждам.

– Ще се осакатиш бе, тате, недей! По-добре без такива неща.

– Е, как да се наказвам? Няма как да седя в ъгъла с вдигнати ръце и да изяждам сладоледа.

– Вярно, сине, няма как да стане.

– Всъщност, аз честно ще работя като детегледачка. Първо ще си цапам, а после ще си се карам за това, че съм изцапал, но няма да чистя.

– А кой ще чисти?

– Дай да се разберем, детегледачките не са чистачки! Ще трябва да ми плащате и за чистачка. Ако ми давате по още сто пари, аз ще бъда детето, което ще цапа, детегледачката, която се кара на детето, и после ще ставам смирена чистачка и ще почиствам всичко.

– Всъщност ни предлагаш ние двамата да ходим на работа и всички пари, които изкарваме през деня, да ти ги даваме, а ти ще бъдеш и детето, и детегледачката, и чистачката.

– Точно така! И дори вечерно време, като се прибирате, няма да има нищо счупено и не на място, защото детето ще е чупило, детегледачката ще му се е карала, а чистачката ще е изчистила.

– Какъв е смисълът тогава ние с майка ти да ходим на работа, като всичките пари ще свършват? Ние какво ще ядем?

– Ааа, не знам. Няма как да стана и готвачка. Това е много работа.

– То готвачка се става, сине, като има продукти в хладилника, а ти искаш всичките ни пари да вземеш.

– Е, добре, няма да ви оставя гладни, ще ви купувам хляб и вода от моите пари.

– Не си ли малко нахален?

– Че защо да съм нахален? От заплатата на чистачката ще е хлябът, от заплатата на детегледачката ще е водата.

– Бамзи, прекаляваш! Вземи се стегни и предложи нещо разумно.

– Добре де, знаех си, че ще сте стиснати и няма да ми дадете пари. Добре, хайде, ще измислим нещо друго. Вариантът да ме вземете на работата с вас не става, щото много бързо компютрите ви ще угаснат или ще хванат някой и друг вирус... уж без да искам. После ще трябва да си търсите нова работа, ще ми се сърдите, може и бой да ям – не искам!

– И ние така бяхме решили, Бамзи. Този вариант с ходенето на работа не става.

– Не знам какво да ме правите. Единствената ви възможност е да спя през целия ден, ама тогава тежко ви и горко през нощта, като ми паднете. Друго не се сещам.

– Жена, може да се редуваме на смени. Ще го държим заспал през деня. Излизаме за работа и го слагаме в леглото, и той спи до вечерта. И като се върнем от работа, единият дава нощно дежурство и на другия ден как ще стига до работата и ще се оправя, не се знае. На другия ден другият поема дежурството.

– Миличък, ние така за три седмици ще окапем.

– Три седмици! Една ви давам! Хич да не мислите, че ще ви пестя силите!

– Да вземем да го вържем – предложил бащата.

– Е, да го вържем, да го вържем, ама той ще прегризе въжетата, нали го знаеш какъв е!

– С вериги! – натъртил бащата.

– С вериги?! Затова ли съм го раждала – да го връзвам с вериги?! По-добре не!

– Мамо – намесил се Бамзи, – ти не си ли обмисляла варианта да си купиш успокоителни хапчета, да напуснеш работа и да се отдадеш на семейството?

– Бамзи, миличък, аз твърде много се обичам и искам да живея дълго, за да мога да си позволя подобна радост в живота.

– В какъв смисъл?

– Ако се откажа от работата си и си купя хапчетата за нерви и остана вкъщи, колко време мислиш, че ще изкарам?

– Една-две годинки ще поживееш, мамо.

– А няма ли да ти е мъчно за мене?

– Ще ми е мъчно, защото няма да има кого да тормозя после.

– Така ли? И какво ще правиш след това?

– Не знам, никога не съм си представял, че няма да те има. Винаги си била толкова удобна.

– Това, което ми казваш сега, ме разстройва.

– Маме, аз толкова много те обичам, ти си най-добрата майка на света! Никоя друга не би ме търпяла! Всяка друга би ме посинила от бой още на една годинка и досега да съм станал мек като памук.

– И затова ли ме наказваш, защото не съм те била?

– Ми май така излиза – признал Бамзи. – Ако ме беше била, сега всяка сутрин щеше да пиеш кафе в леглото. Като се събудиш, щеше да казваш: „Кефетооо!“. И аз щях да тичам, да правя кафе, да ти го нося в леглото, да седя прав със салфетката в ръце и със захарчетата и ако не искаш захарче, да го връщам обратно.

– Къде сгрешихме? – попитали се родителите и се прегърнали.

Бамзи им се усмихнал.

– Предлагам ви да ме изпратите на море с дядо. Той е държелив, а и морето ще ме укротява и уморява и ще спя. Две седмици все ще изкараме, а после пак ще му мислим.

Майката целунала Бамзи. Таткото го гушнал. Имали план за първите две седмици.