Posted on

W09

Как Бамзи стана примерно примерен за няколко дни

Или страх, или любов

Една сутрин Бамзи се събудил, седнал в леглото и много странно, но очичките му не се завъртели в кръг палаво както обикновено. Майка му влязла да погледне започнал ли е с белите, но за нейна изненада, нищо не се случвало. Бамзи станал, измил се, облякъл се, оправил си леглото, седнал на масата и започнал да се храни. Майката взела, че се притеснила, защото Бамзи по това време на деня отдавна вече би трябвало да е посъборил две-три неща, да е огласил няколко щури плана и идеи, а този ден – нищо. Ядял си кротичко закусчицата и мълчал.

По едно време майката не издържала:

– Бамзи, да не ти е лошо?

– А, не.

– Да не те боли нещо?

– Не, не. Остави ме. – И продължил да си яде.

Когато свършил със закуската, станал от масата, измил си чиниите, подредил си учебниците в раницата за училище, обул си обувките и изчакал майка си на вратата да тръгнат заедно.

Тя наистина много се притеснила.

– Бамзи, по принцип така правят най-добрите деца и всяка майка сигурно си мечтае за такова дете, но понеже знам, че при теб сутрините обикновено протичат по друг начин, и се чудя защо тая сутрин е различна?

– Всичко е наред. Не се тревожи.

Отишъл на училище, върнал се. Всички тетрадки били попълнени идеално. Написал си домашните, измил си ръцете и седнал да вечеря. След вечеря отишъл в стаята си да си играе и казал на майка си:

– Нямам нужда от приказка за лека нощ, сам ще си легна. Ти си почивай, мамо.

На другата сутрин пак така.

И на третата сутрин така.

Майката започнала да се чуди дали пък не е станал примерно дете. Да е изял вълшебно бонбонче и да се е превърнал в кротушко? Или пък нещо е тъжен, или болен? Не ѝ давала мира мисълта какво ли става с детето ѝ.

На четвъртата сутрин го събудила малко по-рано и казала:

– Бамзи, хайде да поговорим.

– За какво да говорим?

– Да не би нещо да ти е страшно?

– Ами, мамо, не знам какво да ти кажа.

Майката разбрала, че нещо не е наред. Но решила да не го притеснява. Започнала да измисля различни изненади, за да го разведри. Един ден се облякла в мъжки дрехи, сложила си мустаци и перука, влязла в стаята му и с преправен глас попитала:

– Момченце, къде е майка ти? – Бамзи гледал учудено и не разбирал какво става. Майка му поусукала мустак, нахлупила ниско каскет и продължила: – Абе ти разговаряш ли въобще с тази твоята майка? Знаеш ли къде е?

Бамзи започнал да гледа още по-слисано, защото разбирал, че това под мъжките дрехи е майка му, но недоумявал какви ги върши тя. Гледал с едни ококорени очи, а тя не спирала да пита:

– Абе ти въобще разговаряш ли с нея? Споделяш ли ѝ? Да не би нещо да ти е сърдита, или да не ще да те слуша?

– А не, не, не ми е сърдита.

– А да не ти е ядосана?

– Не, не ми е ядосана, ама като я гледам, май със сигурност нещо не ѝ е наред.

– Абе, момченце, тази твоята майка слуша ли те?

– Тя ме слуша, ама себе си не знам дали слуша. Нещо май ѝ се е преслушало днес.

– Я ме виж какъв съм мъж голям. Ако има нещо, ще хвана майка ти и леви-десни, леви-десни, ще я строя в две редици.

Бамзи вече съвсем не разбирал какво става.

– Чак пък леви-десни... Ако има нещо, ще ти кажа. Не е нужно да се обличаш в мъжки дрехи, за да ме питаш какво става.

Напълно съкрушена, майката отишла до другата стая, преоблякла се, махнала си мустаците и перуката и се върнала при него.

– Бамзи, казвай най-накрая какво става.

– Всичко си е наред.

Този отговор обаче не я успокоил. Напротив, тя взела да се притеснява още повече. Престанала да яде, престанала да спи, отслабнала, побледняла и един ден Бамзи изплюл камъчето:

– Ще ти кажа какво ми е.

– Боже мили, най-сетне! Е кажи, де, кажи ми какво има!

– Ами… хванаха ме едни страхове, защото в училище едни деца говореха разни неща и аз така се изплаших, че съм готов да правя всичко, само и само да съм сигурен, че у нас нещата ще са наред.

– Какви неща? Какви деца? – не разбирала майката.

– В училище децата разказват едни работи и ми стана страшно и реших веднага да стана най-послушният и добрият, да не би и на мен така да ми се случи.

– Олелее, Бамзи – възкликнала майката, – а ти знаеш ли, че всичко, което се случва в света, се движи от две неща. Едното е страх. А другото… досещаш ли се кое е?

– Не. Знам само, че сега ми е страшно, и затова много съм се променил. Виж ме. Пиша си домашните по два пъти за всеки случай.

Майката продължила:

– Другото нещо, което движи света, е любов.

– Какви ги говориш бе, мами? – засмял се Бамзи. – Коя любов ще е тая?

– Ами не си го представяй като самосвал с марка „Любов“. Любовта е също движеща сила, както и страхът.

– Аз обичам банани, затова се движа към тях и ги ям. Ей сега правя движение из стаята и – движ, движ, движ! – ще си хапна банан. – После погледнал майка си, завъртял очички и продължил: – Обичам да правя и кълбо през глава. Задвиж, задвиж, задвиж! Едно, две, три! Премет и хоп на дупе! Движи ме любовта към бананите и кълбата.

– Ех, Бамзи, виждаш ли, когато движещата сила е любовта, как отново си ставаш предишното детенце. Смееш се. Я да видим сега страхът, като те хване. Я да видим с него как се движиш. Та какво е станало в училище?

Бамзи изведнъж се сковал, изправил гръбчето и очите му се напълнили със сълзи.

– Парализира ли се от страх?! – попитала майката.

– Ама това въобще не ми е смешно и забавно.

– Добре, кажи ми сега кое ти харесва повече – страхът или любовта?

– Ами с любовта е много вкусно и доста забавно, но как ще стане тая работа с училището и любовта ми обясни. Да ходя да го гушкам ли?

– Е, чак пък да гушкаш училището... Не мисля, че е нужно да се стига дотам.

– Или да взема да заобичам читанката и да се гушкам с нея за лека нощ. А може да започна да ѝ пея песнички. „Обич, обич, обич читанка“, а пък най-голяма „обич“ да е със задачите по математика. Тях направо в джоба на пижамата ще ги слагам от обич.

Майката се засмяла.

– Бамзи, а няма ли в училище нещо, което обичаш? Кажи ми какво обичаш да правиш, като отидеш там?

– Е, как какво обичам? Най обичам часа по компютри. Там е голямо „обич, обич“. Толкова любов, мами, че не мога да спра да движа мишката, тя направо пуши от движене, луда става, а частите ѝ се разтрисат. Ако влезе котка и се загледа в тази мишка, ще стане разногледа.

– Значи, все пак нещо се движи от любов в училище, а има ли нещо друго, което се движи от любовта?

Бамзи попитал:

– Какво е това любов? Разбрах, че не е самосвал със сигурност.

– Не, не е. Нещо, което обичаш да правиш. За това питам.

– Ааа, разбрах те! Ами обичам, обичам, обичам...много обичам да рисувам.

– А с обич ли рисуваш?

– И с обич, и с бретона, и с четката едновременно. И с лявата, и с дясната ръчичка, и с двете крачета.

– Супер, браво, браво! Значи, все пак има още нещо. А какво в училище се движи от страха?

Очите на Бамзи плувнали в сълзи.

– Да, има едни големи, дето ме плашат и ми е много страшно.

– А ти обичаш ли ги, или ги мразиш?

– Мразя ги, много ги мразя! – сгърчило се лицето на Бамзи.

Майката попитала:

– А мислиш ли, че след като те знаят, че ги мразиш, ще те харесват?

– Е, как ще ме харесват, те като минат по коридора, и ми се сбръчква носът.

– Ами защо тогава искаш да не те плашат. Те явно плашат тия, дето не ги харесват.

– Е, да, ама не е честно. Ако аз бях по-голям от тях, щях да ги шамаросвам по цял ден.

– Тогава няма защо да им се сърдиш. Ти ги мразиш, а те те плашат. Ако ти беше по-голям от тях, щеше да ги биеш. Значи, каквото сте си посели, това си берете. Ако намериш нещо в тях, дето ти харесва, и те няма да те плашат. Може да е копче, обувки, прическа, цвят на очите… нещо. Като ги срещнеш, съсредоточи се в това, което искрено харесваш в тях.

– Какво да намеря в тях бе, мамо? Да не искаш сутрин да ходя да ги целувам за добро утро. А мога, ако искаш, и доброволно да им давам да ме шамаросват, та да им олекне. Ама да шляпнат и отляво, и отдясно, да не пропуснат нещо.

– В Библията пише, ако ти ударят едната буза, да си подадеш и другата.

– Е, вече прекали! Отвсякъде да ме нашамарят най-добре... Ааа, не!

– Добре де, ако някой те удари и ти му отмъстиш, той ще те мрази ли?

– Естествено!

– А ако някой те удари и ти не му отвърнеш с лошо, а направиш нещо добро, той ще се засрами ли след това?

– Точно тия от трети и четвърти клас надали ще се засрамят, а ще кажат „Мухъл! Погледни го тоя, един шамар му отперваш, а той даже не се пробва да се бие“. А за по-големите да не говорим. Виж какво, аз въобще нямам намерение да пробвам някой да ме бие, а аз да стоя и да го гледам. Аз да не съм бяла мишка да си правят експерименти с мен.

Майката предложила:

– Може да опиташ да сториш нещо различно от това, което досега си правил. Какво толкова ще се случи, ако опиташ? Може пък да се изненадаш от резултата.

– Не става!

– Добре, аз само ти давам идеи. Когато те хване страх, направи нещо, което обичаш, и ще ти мине. Може да изпееш песничка, може да нарисуваш рисунка. Да се смееш и душата ти да е пълна с радост. Другите неща сами ще си изчезнат. В тялото може да има само едно от двете – или страх, или любов.

Бамзи ни в клин, ни в ръкав рекъл:

– Тогава ми купете тир с банани. Такова „обич, обич“ ще правя всеки път, като ми стане страшно, че планина от обелки ще издигна. Много обичам банани. От тези, по-едричките да вземете. Любов голяма ще има и движение също.

– Ти си играй на „обич, обич“, но внимавай да не стане „продрис, продрис“.

– Ааа, мамо, грешиш. „Дрис, дрис“ има от кайсиите. От бананите има „запек, запек“.

– Прав си.

– Ще комбинирам – пет банана, пет рисунки, после пет игрички на компютъра, после пет странички задачки по математика, после омесвам сладки. Е, аз ще си измисля и други занимания, като ме хване страх от нещо. Тази игра „обич, обич“ ще ми стане любима.

– Точно така, миличък. На другата движеща сила да ѝ казваш чао.

– Малко странни работи ми предлагаш, но ще пробвам някои съвети, само че не днес.

Майката казала:

– Добре, а сега е време да си лягаш.

– Е, да, ама аз нали се движех от силата страх и бях много примерен. Сега нали пак се върнах към предишното движение – от другата сила – и няма как да ти обещая, че точно сега ще има „заспив, заспив“.

– Добре, Бамзи. Ти си легни, гушни си коалата и утре сутринта ще ми разкажеш какво е станало.

Бамзи завъртял игриво очички, целунал мама, отишъл си в стаята и затворил вратата. Майката се зарадвала, че всичко започнало да се разрешава. Като се замислила, не било лошо да има примерно момче, но по-ценно ѝ било детето ѝ да е жизнерадостно и щастливо. И ето, случилото се било чудесна възможност да му изясни движещите сили в света. Така всички заспали спокойно и щастливо. Е, Бамзи заспал малко по-късно.

Като разпечатите PDF файла по-долу, може с корици от картон да си направите красива книга.

Оставено е място да нарисувате сами илюстрациите.