Как Бамзи се омота със стиропор и бе готов да създаде ековерига
Моето пространство – мой избор и отговорност
Майката на Бамзи не можела да смогне на белите му. Тръгнели ли за пазара, вървели уж двамата с Бамзи, а отляво току изпищявала някоя жена, отдясно – някой мъж. Често, докато тя пазарувала, Бамзи ги свършвал едни такива, че после, като се връщали по обратния път, някой все казвал:
– Госпожо, синът ви счупи това, трябва да го платите!
И най-накрая тя похарчвала повече пари, за да плаща разни работи, които той бил счупил, отколкото да напазарува.
Един ден търпението ѝ свършило и тя казала:
– Бамзи, повече така не може. Ще въведем ред!
– Какво предлагаш, мамо? – попитал той любопитно. – Първо да плащаме, а после да чупя ли?
– Не, нямах предвид това. Мисля да отидем до пазара, да се върнем оттам и единствените пари, които сме похарчили, да бъдат парите за покупки.
– Ами това е много тъжно, защото тогава ще трябва да чупя това, дето сме напазарували, и ще се прибираме със сирене на трохи, с яйца на очи и въобще не мога да те разбера, мамо, защо искаш така да направим! Хич няма да е приятно, ако всичко, което донесем вкъщи, прилича на преминало през миксер.
– Бамзи, аз не очаквам да си миксер, миличък. Това е много тежка и отговорна работа, за която трябва ток. Не може ли просто да си едно детенце, което ми помага за тежките торби, че да не ги нося сама?
– А аз може ли с леко подрусване да ги нося, само малко?
– Колко да е подрусването?
– Ми колкото… колкото… колкото…
– Колкото яйцата да стигнат цели вкъщи или леко пукнатички?
– Е, че аз за олиото се колебаех, мами, не за яйцата! Яйцата със сигурност няма да стигнат цели! Аз нали ще си подскачам!
– Е, добре, ти ако пукнеш бутилката на олиото, как ще го занесем вкъщи?
– Ами в найлоновата торбичка.
– А какво ще правим с олио в найлонова торбичка? Нали ще е със стъкла!
– Ей, гледай каква работа ми отваряш! Значи, ще трябва да направим специална цедка, за да прецеждаме стъклата.
– Ами добре де, ама ако има и оцет, какво ще правим тогава?
– Ооо, аз ще си подскачам, те ще се счупят, после ще се смесят, а вкъщи ще им направя специална химическа инсталация, с която да ги разделям.
– Дестилация?! Ами не е ли по-лесно просто да не подскачаш, вместо да подскачаш и да ги изпочупиш?
– Много ме затрудняваш, мамо! Първо искаш да отидем до пазара и на връщане нищо да не плащаш. После ми обясняваш, че искаш да отидеш до пазара, ама и по пътя да не ги предплащаш нещата. И сега ми обясняваш, че дори тези, дето са в торбите, не искаш да се счупят. Ами аз за какво да ходя до тоя пазар? По-добре да си седя вкъщи – толкова неща мога да свърша, докато те няма.
– Хайде, ако обичаш, да не седиш вкъщи с такива цели!
– Въобще не мога да те разбера! Какво очакваш тогава да върша?
– Ами например очаквам да седиш, да рисуваш, да мълчиш.
– А да си чупя графитите на моливите брои ли се за част от рисуването?
– Не! Чупенето на графитите не се брои за част от рисуването.
Бамзи се зачудил, чудил се, чудил се…
– Крайно време е нещо да се промени – продължила майката.
– Ами добре! Хайде, давай да променяме тогава! Обаче да знаеш, че аз така тая работа с пазаруването не я одобрявам. Скука към пазара, скука обратно, скука вкъщи и въобще – само скука.
– Слушай, Бамзи, смятам да предприема следните неща: ако искаш да правиш нещо, което засяга само теб, аз ще ти казвам какви са възможните последствия и няма повече да те притеснявам. Например, ако ми кажеш: „Мамо, днес искам да спя без възглавница“, аз няма да ти обяснявам дали е полезно, или не, най-много да те попитам: „Бамзи, искаш ли да знаеш аз какво мисля?“.
– Естествено, че не искам – бързо отговорил Бамзи.
– Е, аз и не се надявам да искаш! Но въпреки всичко ще те попитам, пък ти, ако в някой случаен случай се заинтересуваш, ще ти кажа какво мисля.
Бамзи се замислил.
– Трябва да ми е много скучно, та да седна да те питам.
– Добре, добре – прекъснала го майката. – За всички неща, които са си само твои, правиш каквото искаш, ти си носиш отговорността, а аз само ти казвам какви са последствията. Ако искаш да знаеш моето лично мнение – добре, ако не искаш – пак добре. Например, ако ми кажеш, че искаш да изпиеш чаша с отрова, аз ще ти кажа, че ако я изпиеш, ще умреш. Ако много ти се умира, няма да те спирам, ти ще си я изпиеш и малко ще си умреш. Няма постоянно да седя да те убеждавам и в никакъв случай няма да ти преча. Например, ако решиш да скочиш от десетия етаж, да провериш закона за гравитацията – дали Земята привлича – и искаш лично да се убедиш, аз ще ти обясня последиците. Ще ти кажа, че каквото и да се хвърли през балкона, все ще се размаже долу. Ще направя демонстрация – ще хвърля един домат, за да видиш какво става с него. Но ако ти държиш лично да опиташ, няма да те спирам. Ти имаш нужда от собствен жизнен опит.
Бамзи я гледал очарован.
– Мамо, това звучи много яко!
– Да, много яко звучи, мамо – кимнала майката. – Така ще имаш възможност да натрупаш много личен опит. А сега, като те възпирам, ти се съпротивляваш и става още по-зле.
– И какво искаш да ми кажеш – зяпнал Бамзи, – че ще мога да си лягам в леглото с дъвка в устата и да дъвча цяла нощ ли? И да си правя балончета?
Майката поклатила глава.
– Е, тук е тънкият момент. Няма да ти казвам нищо по въпроси, които засягат само теб. Но ако влизаш в моята територия и ми създаваш проблеми, тогава няма да стане точно така.
– Е, добре, може ли с дъвки в кревата? – гледал въодушевен Бамзи.
Майката отговорила:
– Да, може с дъвки в кревата, може да си правиш балончета, може в носа да си ги навираш и после да си ги лапаш – както ти е приятно. Единствено ще ме притеснява, ако има дъвка по чаршафите и аз ще трябва да я чистя. Това вече е свързано с мен.
– Няма проблем бе, мамо, ще изхвърлим чаршафите – махнал с ръка Бамзи.
Майката пояснила:
– Отнася се и за матраците, и за мебелите, които аз трябва да почиствам. Със себе си прави каквото искаш.
Бамзи я гледал неразбиращо.
– Ама защо ти трябва да ги почистваш, нали това си е моята стая?
Майката се замислила.
– Е, да, всъщност чаршафите ме засягат, но матракът си е твой. Ако искаш, можеш да си го омажеш, нали само ти си спиш на него. Да, прав си, там си е твоя територия, значи, матрака каквото искаш го прави.
Бамзи обобщил:
– Мамо, много яко звучи тоя план! И какво искаш да ми кажеш: може ли да си седя например на масата и лекичко да си пърдя?
– Ето тука, Бамзи, влизаш пак в моя територия. Ако седнеш на масата и леко си пърдиш, на мен ще ми бъде ли приятно да се храня? Ще усещам ли миризмата?
– Тебе пък все не ти е приятно! Човек не може нито да се оригне, нито да пръдне – все нещо ти става гадно. Ама много си чувствителна!
– Да, Бамзи! Значи, ако ти ядеш в твоята стая, където никой не те вижда и не те чува, и вратата ти е затворена, можеш свободно да се оригваш и да си пръцкаш, а после да си го дишаш. И никой освен теб няма да е разбрал за това. В момента, в който почнеш да се задушаваш, сигурно ще си отвориш прозореца или пък ние ще те намерим изпаднал в безсъзнание на пода. Но това си е твое решение. Но когато се храниш с други хора на масата, тогава трябва да ги уважаваш. Тогава се храниш с нож и вилица, внимателно и прилично. И в тези моменти, ако ти не се държиш както трябва, ще се наложи ние да те посъветваме.
– И какво искаш да ми кажеш сега: че за всички неща, които се отнасят до моя живот, аз съм си шеф?
– Да, това искам да ти кажа. Но искам също така да ти кажа, че за всички неща, които навлизат в моята територия и се бъркат в моя живот, там определено няма да става, както ти си го представяш. И аз ще се съпротивлявам и ще те принуждавам да се съобразяваш с моето пространство.
– Чакай, чакай сега! Дай да проверим как работи този план! Значи, да кажем, събуждам се една сутрин в добро настроение и както съм си в добро настроение, решавам да си го използвам и отивам в кухнята, и взимам например две динени кори за ски, връщам се в моята стая и почвам да се пързалям и да падам, и леко да си чупя я ръка, я крак. И ти, ако ме видиш, че го правя, понеже са си мои ръцете и краката, ще ми кажеш: „Бамзи, струва ми се, че това, което вършиш, не е много подходящо. Интересува ли те какво мисля?“.
– Точно така – кимнала майката.
– А аз ще ти кажа „Не“ и разговорът ще приключи.
– Ще ти кажа последиците, че на динените кори може да се подхлъзнеш и да паднеш, при което може да си счупиш ръцете и краката, и разговорът ще приключи.
– Обаче ще имаме проблем, ако го правя в голямата стая.
– Точно така. И ще трябва да изчистиш след това.
– Обаче, ако си се пързалям с динените кори в моята стая и всичко започне да лепне, няма да е проблем, нали така?
– Точно така – кимнала отново майката.
– Ами че каква ми е далаверата да си карам динените кори в голямата стая? Естествено, че в моята ще си ги карам.
– Ами да, точно така.
– Естествено, че ще си чупя ръцете и краката, когато си пожелая.
– Е, да, естествено, те са си твои.
– Да де, ама ако си ги счупя, след това няма да мога да карам динените кори.
– Е, да, няма да можеш.
– Виж какъв сложен въпрос се появи в живота ми: хем искам да си карам динените кори, обаче това води до счупени крака, а счупените крака ще ми пречат да си карам динените кори. Трябва да измисля някакъв начин. Примерно ако, мамо, се омотая целият в стиропор, а после отгоре сложа много бинтове и карам динените кори и падам, аз няма да си счупя ръцете и краката.
– Най-вероятно няма.
– Мамо, представяш ли си колко работа ме чака? Утре се събуждам в моята стая, слагам две динени кори като ски на краката, омотавам се в стиропор и целия ден – газ, газ, газ, газ! Нищо счупено няма да има накрая, а такъв кеф през целия ден! И на всичкото отгоре ти ще си мълчиш.
– Е, да, точно така.
– Сигурно вълшебната фея тая нощ е дошла и нещо ти е размътила главата, но както и да е – много ми харесва твоят план.
– Да, миличък, ти нали разбра, че след това трябва да поемеш отговорност за решенията си?
– Каква отговорност – за това, че ще е мръсно ли?
– Е, да, както и че ще лепне.
– Ти пък да не мислиш, че много ще ми пука, че е мръсно и ще лепне? Най-много да взема да заловя някой и друг залепнал паяк или муха и ще мога да ги разгледам отблизо с гигантската си лупичка.
– Е, Бамзи, много интересен биологичен експеримент ще стане! Те и хлебарките, мамо, ще дойдат, и мравчици – ще се появи цяла зоологическа градина. Ако това ти е целта, подготви си клетчици отсега. А може и без клетки. Може да кръстиш стаята си „Хотел за малки животни“.
– Е, това вече се казва кеф: хем караш кънки, хем не се чупиш, хем и зоологическа градина си правиш! Мамо, мамо, много съм умен, мамо!
– Да, миличък, толкова си умен, че чак не мога да повярвам, че си ми дете.
Бамзи я погледнал изпитателно.
– Ти май не го казваш сериозно, ама да знаеш, че аз съм един зоолог, научен работник по животните. И така, като си покарам динените кори, може и някое по-едричко животинче да си завъдя.
– Ами да, някое пиленце – да кълве мушичките, дето са се полепили. И някоя дребна лисичка да яде пиленцата, дето ядат мушичките. Можеш цяла екологична верига да си направиш.
– Да бе, представяш ли си?! – възкликнал Бамзи очарован. – Цяла екологична верига, и то в една стая! Ооо, що биологични отпадъци ще се появят тук! Много смрадливо ще стане, мами. Какво ще правя?
– Не знам какво ще правиш.
– Ама ще има проблем, нали? Ако излизам из апартамента и ги разнасям с малките си краченца, и оставям отпечатъци, ти ще си сърдита.
– Повярвай ми, това няма да се случи. Малките ти краченца ще се обуват в едни малки, чисти чехлички, които стоят пред вратата, и с тях ще се движиш из апартамента.
– Това с чехлите е кофти работа. Ама за кефа да кара човек динени кори, си заслужава едни чехли да сложи.
Бамзи помислил и добавил:
– Мамо, а ние защо да чакаме до утре? Я да почваме отсега експеримента, че татко може да мисли различно и току-виж, като се натъкне на зоологическата ми градина, ми обясни, че това не е добра идея. Аз ще побързам, докато ти все още си съгласна да поекспериментирам, че после може съвсем да ми се отрежат квитанциите.
И бързо-бързо Бамзи запалил перчицата на дупенцето, полетял към стаята си и започнал да се омотава със стиропор.
Като разпечатите PDF файла по-долу, може с корици от картон да си направите красива книга.
Оставено е място да нарисувате сами илюстрациите.