Рецензия

на книга „Пътеводител в света на приказките
/как да подберем и поднесем приказка на деца от 0 до 12 г./

Автор: Любов Миронова

Рецензент: проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова, СУ „Св. Кл. Охридски“, Факултет по педагогика, Катедра Дидактика

Разказването на приказки не е просто народна традиция. То е извечен инстинктивно и съзнателно култивиран родов механизъм за отглеждане, споделяне, възпитаване, повлияване, съхраняване, създаване. Приказното и Приказките са костния мозък на Човешкостта в най-силната й прелест. Те подхранват жизнеността на Рода, свързват и заякчават веригата й през хилядолетията. Изглежда човечеството винаги е знаело и можело да прави и да пре-пре-дава приказките си като сентенция на живеенето си.

Тогава – нужна ли е книга, която да ни учи как да правим това? Не е ли закодирано като социална култура в родовите ни гени? На 250 страници Любов Миронова едновременно ни въвежда в света на приказките, показва ни нови неща в него, обяснява ни ги, предлага ни избори от множество варианти – и ни сбира нас – не само от 0 до 12, а до зрелостта ни – малки и големи. Изключително толерантно, семпло и на богат език, със завидно красноречие и увлекателно Пътеводителят на Любов представя видовете приказност и приказки като ядро на човешката култура и човешкото развитие; критериите и „механиката“ стъпка по стъпка на техния избор, обработка и поднасяне на различните възрасти. Но това е направено не еднопосочно – дете и аз вървим ръка-в-ръка и пътешестваме – сам сами и заедно из вселената на приказките, напътствани неуловимо и в нужните моменти от Пътеводителя-Навигатор. Авторът Любов Миронова е почти невидима, но тъй осезаема като съучастие, присъствие, вълнение, заразяване, емоционалност и съпричастност.

Посланията за добродетелност, добруване, взаимност, свързаност между предци, съвременници, бъдещи – това са посланията на естествената, автентичната, отлежалата и смирено споделена мъдрост – без натрапване и настояване. Но с категорична сила да променят, въздействат, коригират, да подкрепят и окуражат само-критическото ни мислене и светоусещане тъкмо днес, когато това ни е тъй нужно – и на малки, и на големи.

Книгата няма илюстрации, но образите извират от нея, нагледът е всецветен, вътрешното зрение е активно през цялото време. Започваш да виждаш отвъд, през, зад, навътре и напред.

Имаме подадена ръка. С доверие аз, възрастната, тръгвам като дете – не само за да прочета или да ми бъде прочетено, а за да донарисувам, да направя театър, да раздвижа картините, да участвам в сюжета. Това е приключение на духа, в което не само Мария Монтесори и Рудолф Щайнер отново свидетелстват опита си, но са събудени всички – от безименните пра-пра-архе-разказвачи до съвременните автори.

Издателство „Асеневци“ не само безпогрешно улавя мащаба на посланията и делото, но с издаването на книгата се превръща в мощен транслатор и сеяч на най-доброто в педагогическия, в хуманния, в националния ни опит за най-съкровеното – интимните откровенията на рода към децата му – като преживявания, страдания, борба, вдъхновения, мечти, копнежи, дирене на хоризонтите.

От нас, читателите, поелите по Пътя зависи дали ще вървим, летим, плуваме, реем – Пътеводителят подкрепя нашата смелост и въображение.

Радвам се на изданието, което несъмнено ще е част от съвременното ни духовно богатство. Да го посрещнем с топлина, уют и да сме част от попътните му ветрове към нови хоризонти.

 

23.01.2022 г.                                                                                       Рецензент: проф.дпн Яна Рашева-Мерджанова

София