ПРИЛОЖЕНИЕ 7 – ТЕКСТОВЕ ЗА ДЕЦА ДО ТРИ ГОДИНИ

Римушки, верижни истории, наричане, игри с пръсти, песни, броилки, залъгалки, стихчета, истории от пет-шест прости изречения, измислени от родителя по красива картина или драматизирани с плюшена играчка, битови истории в шест-седем прости изречения. Текстовете са събирани през годините от интернет пространството, от книжки и от курсисти в училището ми за съзнателни родители.

Текстове, придружени с движение. Игри с пръсти. Песни

Щурчо и булка

 

Цигу-мигу-цигулка.

Щурчо води си булка –

пеперудката с воал.

Почва сватбеният бал.

Великани и джуджета

 

Като кажеш „джудже“, клякате и ставате мънички, мънички…

Като кажеш „великан“, се изправяте и вдигате ръце и ставате големи, големи…

Баба Меца

 

Ходи, броди баба Меца круши да събира.      (Децата ходят приведени с ръце зад гърба.)

За дечицата си малки сладки ги подбира.    (Едната ръка остава отзад, а с другата имитираме, че събираме круши от земята.)

А след нея тичат малките мечета,

тичат, тичат, тичат с босите крачета. /2/          (Децата започват да бягат.)

Кубчета

 

Чукат малките дечица

чука-чука-чука-чук

с малки кубчета в ръчица

чука-чука-чука-чук.

Тихо долу ги оставят,

тропат весело с крака

после със ръчички пляскат

ех, че весела игра!

(Децата взимат във всяка ръка по едно кубче и

правят същото, каквото се пее в песента.)

Влак

 

Тича бързо влакът,

никого не чака.

Дето види спирка,

весело подсвирква.

(Ту-туууут)

 

Тича бързо влакът,

води сто юнака.

Сто юнака пеят,

пеят и се смеят.

(И-хууууу)

 

Горе на баира

бавно влакът спира.

Слушайте, другари,

тук е наш’та гара.

(Децата започват да бягат.)

Ринги-ринги-рае

 

Ринги-ринги-рае

ринги ринги рае,

наш петел играе,

чужд петел го гони

за кило бонбони!

Чуш!

 

Участниците застават в кръг, хванати за ръце, и се движат наляво и после надясно. Пее се: „Ринги-ринги-рае, наш петел игра, чуждият го гони за кило бонбони. Чуш“, като при последната дума всички клякат.

Гъбки

 

Да покажем как растат гъбките в гората, (вдигат

ръце напред и догоре)

как те сладко, сладко спят долу сред тревата.

(клякат и „заспиват“)

Ситен дъжд ги щом полей, после слънчо ги огрей,

(стават с ръце напред и раздвижват пръсти

нагоре-надолу, имитират дъжд; ръцете се вдигат

над главата, след което се спускат настрани,

докато се приберат към тялото (така показват

слънцето)

вижте колко много гъбки има във тревата. (скачат

на място с два крака)

Вятърна мелница

 

Духай, духай, ветре, от зори (ръцете са горе и ги разлюляват вляво, вдясно),

вятърната мелничка върти (ръцете са пред гърдите, свити в лактите, и се въртят в кръг –„мелничка“)

тя не спира едно, две, три (всички се хващат за ръце и започват да се въртят в кръг),

колелото се върти (темпото на въртене се усилва),

тя не спира едно, две, три (темпото намалява),

колелото се върти

(колелото спира да се върти).

Едно, две, три

 

Едно, две, три – играта започни.

Едно, две, три – а сега се завърти.

Едно, две, три – със ръчички ти плесни.

Едно, две, три – с крачета ти скочи.

Три пъти се завърти и играта завърши.

Спи сиво зайче

 

Сиво зайче спи в гората (децата са клекнали,

наклонили главички, с ръчичка до бузката)

Болно ли си – я кажи?

Или пък се умори?

Сиво зайче, не лъжи!

Подскочи, подскочи (децата скачат като зайчета),

едно, две, три.

Две калинки

 

Две калинки като барелинки,

две калинка като барелинки. / 2

Под дъждец вървели, песнички си пели. / 2

Тра-ла-ла-ла-ли, нека да вали, / 2

от дъждеца, ах, нас не ни е страх. / 2

 

Две калинка като барелинки / 2

под дъжда танцували, пеели, лудували. / 2

Тра-ла-ла-ла-ли, нека да вали, / 2

от дъждеца, ах, нас не ни е страх. / 2

 

Две калинка като барелинки / 2

под дъждец вървели, песнички си пели. / 2

Тра-ла-ла-ла-ли, нека да вали, / 2

от дъждеца, ах, нас не ни е страх, / 2

Коте

 

 

На дивана под юргана

коте бяло се е свряло.

Хърка, мърка недоволно

– прави се на болно.

 

Но до него аз заставам,

аспиринче му подавам.

То подскочи и избяга

– оздравя веднага!

 

Ах, ти, коте преструванче!

Знам, на моето диванче

много сладичко се спи.

Но те моля – запомни,

че без мое разрешение

няма тук да лягаш ти! (2)

Баба §

 

Замазала баба таванчето (погалваме челото на детето),

замазала стеничките (погалваме бузки),

помела пода (пипаме брадичка),

затворила едното прозорче (затваряме едното око),

затворила и другото прозорче (затваряме и другото око),

затворила вратата (затваряме се устичката).

И врътнала ключето! (завъртаме игриво нослето му)

 

Бяла козичка

 

Бяла козичка с черни рогца

ходи и дири лоши деца,

дето не мият сутрин лице,

боц-боц, боде ги с ляво рогце.

Дето не пият чай, млечице,

боц-боц, боде ги с дясно рогце.

Ходи и дири лоши деца,

ходи, боде ги с остри рогца.

Бързо се вари, чорбице,

да те сипем в паница,

да нахраним дечица!

Варила баба

 

Варило, варило мишле кашичка (описват се кръгчета в дланта).

На това пръстче дало, че дърва цепило. (пощипва се върхът на палеца)

На това пръстче дало, че вода носило. (пощипва се върхът на показалеца)

На това пръстче дало, че къщата подредило. (…среден),

На това пръстче дало, че пода премело. (…безименен),

На това не дало и му се скарало: (почуква се укорително кутрето)

„Гиди калпазане, гиди мързелане,

ти дърва не цепи,

ти вода не носи,

ти къщата не реди,

ти пода не мете.

За теб каша няма,

кашата е наша.

И то се разсърдило (прави се тъжна физиономия) и хукнало да бяга, и бягало, бягало, и чак тук се скрило“. (Бягането е с твоите пръсти нагоре по неговата ръчичка, а скриването – под брадичката му, като го гъделичкате).

 

 

 

Бръмбар прави баклава §

 

В най-голямата тава

бръмбар прави баклава.

Ето тъй я той навива.

После пък така полива.

Братчетата му юнаци

чакат с вирнати мустаци.

И на всяко бръмбарче

той подаде по парче:

На това дало. (свива се палецът)

На това дало. (свива се показалецът)

На това дало. (свива се среден)

На това дало. (свива се безимен)

На това дало. (свива се кутре)

И всички сладко яли.

Три дни весели си пяли.

 

(Играе се като народната игра.

Докато казвате текста, с показалеца си

правите кръгове върху дланта на детската ръчичка.

Свивате и последователно детските

пръстчета в юмруче, което обгръщате

със своите длани.)

Да направим люлка

 

Да направим люлка

и да люшнем булка.

Люш, люш, люш –

ей така науж.

 

(Играе се като подобна народна игра.

Хващате двете ръчички на детето,

сякаш образувате „люлка“.

Докато се казва текстът, люлеете „люлката“.)

Мечо §

 

Мечо рано се събуди. (протягат се)

Лапите встрани разтваря, (ръце встрани)

после пред гърди събира. (Ръцете се поставят пред гърдите.)

Какво да прави се зачуди (С показалец се докосва слепоочието замислено.)

Ах, медеца сладък само как обича!

(потърква се коремчето)

В тъмната хралупа чак наднича (Ръцете се слагат над очите и се навеждаме да „гледаме“ в хралупата.)

После скача във тревата,                      (подскоци)

жилнала дупето му пчелата.

(Държи се за дупето и подскача.)

Да събудим пръстите

 

Палчо, събуди се,

Показалчо, разсъни се,

хайде, Среден, стига спа,

ти, Безимен, не разбра.

Кутре, кутре, кутренце,

мое малко момченце,

хайде да си поиграем,

както ний си знаем.

(Лявата ръка е във вертикално положение, като пръстите са леко разтворени. Показалецът на дясната ръка докосва последователно върха на всеки един от пръстите на лявата ръка, като го свива и след това пак го изправя. Следва смяна на ръцете, т.е. събуждаме пръстите на дясната ръка.)

Пеят, скачат палците

 

Пеят, скачат палците. (2)

Пейте, скачайте, весели деца! (2)

(Тук децата скачат и пляскат с ръце.)

Пеят, скачат показалците. (2)

Пейте, скачайте, весели деца! (2)

Пеят, скачат средните. (2)

Пейте, скачайте, весели деца! (2)

Пеят, скачат безимените. (2)

Пейте, скачайте, весели деца! (2)

Пеят, скачат малките. (2)

Пейте, скачайте, весели деца! (2)

Пеят, скачат всичките. (2)

Пейте, скачайте, весели деца! (2)

(Детето е свило пръстите на ръцете си, изпъва поред тези, за които се пее в съответната строфа, и извършва с тях ритмични движения в такт с мелодията.)

Копчето заших си сам

 

На ризката на джобчето скъсало се копчето.

Боц оттук, боц оттам, копчето заших си сам.

(Правят се движения с ръката, все едно шием, а гъделичкаме леко детето да се смее.)

Мий, мий, ръчички

 

Мий, мий, ръчички

в топлата водичка,

а пък мръсната вода

ще изхвърлим ей така.

(Китките извършват движения като при миене. После ръцете се разтварят и рязко се повдигат, като че ли изхвърлят съд с вода.)

Моето семейство

 

Този пръст е дядото (сгъва се палецът).

Този пък е бабата (сгъва се показалецът).

Този тук е таткото (свива се средният).

А пък този майката (свива се безименият).

Малкият съм аз (свива се кутрето).

Радвайте се с нас (всички пръсти се свиват и

разпускат неколкократно).

Мием лъжици

 

 

(Люлеем детето гушнато в нас.)

 

– Мием лъжички, мием панички, а пък мръсната вода ще изхвърлим ей така.

 

(Следва по-силно люшване, уж, че ще хвърлим детето.)

Охльо-бохльо

 

Охльо-бохльо,

покажи си рогцата

да ги видят децата

бели ли са,

черни ли са!

Така се пържат мекици

 

Така се пържат мекици. (Дланите се търкат напред-назад.)

Така се разточват пици. (Дланите се търкат в кръг.)

Така се правят кюфтета. (Дланите се пляскат една върху друга.)

Така се измиват ръцете. (Ръцете сякаш се мият. Всеки своите.)

Пляс, пляс, ръчички

 

Пляс, пляс, ръчички.

Пляс, пляс, сестрички.

Ха подай ми лявата.

А сега пък дясната.

Нека пак да плеснем.

Жабките да стреснем.

Троп-троп, краченца.

Хоп-хоп, братленца.

Ха тропни със лявото.

А сега пък с дясното.

Нека и да скокнем.

Зайко да надскокнем.

Срещнали са се веднъж

 

Срещнали са се веднъж

като патенца след дъжд

палец с палец,

показалец с показалец,

среден със среден,

безимен с безимен,

кутре с кутре…

Плеснали ръка в ръка.

Поздравили се така.

 

(Може да се „срещат“ пръстите

на двете детски ръчички или пръстите на детската ръчичка

с пръстите на ръката на възрастния.)

Така се гали детенце…

 

Така се гали детенце…

Така се потупва жребченце…

Така се щипва носленце…

 

(Играе се като подобна народна игра.

Детето се гали по главичката,

потупва се по гръбчето

и се щипва по носленцето,

докато се казва текстът.)

Чипа, чипа, детенце

 

Чипа, чипа, детенце,

чипа, чипа, момченце,

чипа, чипа с водица

да измием главица.

 

Чипа, чипа лицето,

чипа, чипа нослето

да пораснеш голямо.

Цапа, цапа куни

 

Цапа, цапа куни

кой ще ги целуне?

Тази мама (цук), тази тати (цук),

а пък двете двамааааа. (И следва много целуване.)

Свито, свито юмруче

 

Свито, свито юмруче.

Кой ли ще го отключи?

Да изправим пръстленца

пет работни братленца.

(Пръстите на ръката са свити на юмрук. Един по един се разгъват.)

Друс, друс, конче, близко ли е лонче?

Нито близко, ни далеч.

Бързай, конче, да вървим!

Конче рече: троп, троп!

Дончо рече: хоп, хоп!

(Детето е седнало на коленете и го подрусват ритмично с текста.)

 

Броилки

Ала-бала-ница, счупена паница

ой, гиди Ванчо, наш калпазанчо

ходи по полята, плаши той децата,

иж-миж, ти жумиш.

Ала-бала портокала.

Кой изяде кашкавала?

Аз не съм, ти не си,

а магарето си ти.

От небето дъжд запръска,

тича, кряка жадна гъска.

Аз отивам да се крия,

че вода не пия.

В облака дъга блести.

Кой ще гони? Ти!

Две петлета се скарали

пред поповата врата.

Поп излязъл

и им казал:

„Иж-миж,

ти жумиш!“.

Една кокошка снесла няколко яйца.

Колко са яйцата правичката си кажи

и не ме лъжи

точно ти.

Онче, бонче, счупено пиронче,

риба, щука, махай се оттука.

Слонче ходи по въже…

Мечо круши не яде!

Някой каза тук лъжа

и навярно не една!

Едно, две, три… това си ти!

Днес ще ходим на реката

да се къпем във водата.

Който скочи първи там,

той ще е герой голям.

Едно, две, три… това си ти!

Две деца се заиграли,

на полянката заспали.

Ако можеш, помогни

и във къщи ги върни.

Едно, две, три… това си ти!

Чушки, чушки, патладжан

подреди ги във тиган.

На котлон ги постави.

Нещо вкусно приготви!

Едно, две, три… това си ти!

От небето дъжд запръска,

тича, кряка жадна гъска.

Аз отивам да се крия,

че вода не пия.

В облака дъга блести.

Кой ще гони?

Ти!

 

Римушки. Стихчета. Залъгалки

Най-добричка

 

Аз обичам мама

с обич най-голяма

тя ме е родила

и ме е кърмила.

Песни ми е пяла

и ме е люляла,

на света едничка

тя е най-добричка

Болен Зайко

 

Над гората сняг вали,

Зайко гърло го боли

и лежи сега в леглото.

Нека да лежи, защото

вчера, както си играл,

цяла шепа сняг изял.

Буболечка

 

Буболечка

върху суха клечка

свила си крилцата,

страх я от децата,

че им светят очичките,

че им пипат ръчичките.

Кой как яде

Лъчезар Станчев

 

Баба Меца от медеца

лапа с лапа

и се цапа.

По-добро ми е детето,

има кърпа на вратлето

и с лъжица във ръчица

сърба супа от паница.

Бабина котана

 

Котка, котка, котана,

бабина писана!

С хляб я баба хранила,

с прясно мляко поила.

Расна, расна котана –

стана котка голя-я-я-я-ма!

Барабан

 

Бий, бий барабан,

кой ти даде гологан?

Даде ми го дядо Иван

да си купя син гердан.

Бебето

Дора Габе

 

Ах, ти, бебо-бебуша

Дето слуша – не слуша,

Дето скача – подскача,

Дето мине – закача,

Дето ми се цапа

И все лапа, лапа…

Баня

 

Чип, чип в корито…

Кой така ми рита?

Две крачета, две ръчички

ще изплискат всичко.

Болен ежко

 

Ежко във гората

днеска не играй.

Болен във кревата

охка, пие чай.

Тичал е юнакът

и се изпотил.

После, без да чака,

той вода е пил!

Бабо Мравке, где така?

 

Бабо Мравке, где така?

Тичам, Щурчо, за храна.

А ти где с таз гадулка?

Днес Калинката е булка,

та съм канен на свирня.

А когато сняг забръска,

що ще чиниш ти зимъска?

Ще поискам срам не срам

от твойто житце сбрано.

Аз пък няма да ти дам,

гиди дърти мързелан!

Водичка

 

Измий, измий, водичке,

от бялата чешмичка

очички и ръчички…

Най-бодър съм от всички.

Гъбка

 

Гъбка червенушка, мъничка пъструшка.

Кацнала в горичка със чадър в ръчичка.

 

(Децата са в кръг, клекнали ниско долу. Малките гъбки ба-а-авно се изправят и вдигат висо-о-ко ръчички, имитирайки чадър.)

Гургуличка

 

Гургуличке мила, мила,

с дрешка сива и герданче.

В ореха гнездо си свила.

Зайо Байо

 

Зайо Байо, гледай тук,

аз ти нося зеленчук.

Хайде, Зайко, да ядеш,

Та голям да порастеш.!

Зайо

 

Подскок, Зайо, подскок, Байо, през речица у пшеница.

Изправи се, нахрани се, полегни си, почини си.

Кукличките малки

 

Кукличките малки,

грабнали тупалки,

тупат два дюшека

и подскачат леко.

Имало едно време

един дядо

и една баба,

и едно мече,

и няма вече…

 

Имало една време една мечка.

Стъпила върху една клечка.

Клечката казала „пук“

и приказката дотук.

 

Кукувица кука

 

Кукувица кука

на зелена бука:

Нека дъжд вали,

ръж да се роди!

 

(Детето се слага на коленете и се подрусва в такт.)

 

Да ям, да ям –

да стана голям!

 

(Двете ръце на детето с наша помощ се вдигат изправени над главата му.)

Мече

 

Мече си облече

топлото елече,

с крушки във торбата

тръгна към гората.

Зима иде вече,

то е умно мече.

В топлата хралупа

крушки ще си хрупа.

Катеричка рунтавелка

Атанас Душков

 

Катеричка рунтавелка

със опашчица къделка.

Цял ден тича и не спира,

цял ден лешници събира,

та когато дойде зима, тя храница да си има.

Мила моя мамо

 

Мила моя мамо, сладка и добричка,

как да кажа, мамо, колко те обичам!

Цели нощи, зная, ти над мен си бдяла,

в тая топла стая песни си ми пяла.

Мойто коте

 

Мойто коте Шар

е добър другар.

Не обича мишки,

а обича книжки.

Мече

 

Имам малко плюшено мече.

Сутрин, вечер мед му давам да яде,

ала то се мръщи и не ще,

затова и не расте.

Mравка

 

Мраве – мраве – мравчица.

Спряла се под сенчица.

Зрънцето ѝ май тежи…

Няма време да лежи.

Пасла, пасла тревица

 

Пасла, пасла тревица

бабината овчица.

Баба овца доеше

и на столче седеше.

Петленце

Дора Габе

 

Кукуригу, петленце,

имаме си детенце

със две голи краченца,

с две малки ушенца,

с две малки ръчичики,

със две сини очичики,

чисто, бяло, измито,

в бяла дрешка повито!

Пиле

Васил Стоянов

 

Пиле, пиле,

аз те знам,

искаш нещо да ти дам!

На ти житце

да кълвеш,

че петле да порастеш!

Ст. Чилингиров

 

Две очички, две ръчичики,

две ушенца, две краченца,

и носленце, и брадленце,

сто целувки, сто милувки

мама всеки час им дава

и пак жадна си остава.

Топка

 

Знам да хвърлям топка леко,

надалеко, надалеко,

през полета и балкани,

през морета, океани…

Щом обиколи земята,

връща ми се пак в ръката

тя завчас,

затова сега в играта

пръв ще бъда аз!

Щъркел

 

Щъркел шарен,

я кажи

цяла зима

де бе ти?

И защо тук не стоя, както ние

у дома?

Щъркел шарен,

дългокрак, я затракай

трак, трак, трак!

Юнаци

Атанас Душков

 

Котенца вървели трички

едно братче, две сестрички.

Срещнали след десет крачки

две мишлета със мустачки.

Щом мишленцата се спрели,

котенцата онемели

и като юнаците

скрили се в трънаците.

 

 

Кратки истории за деца след 2,5-годишна възраст

 ТРИТЕ КОТЕТА

(Владимир Сутеев)

 

Три котета – черно, сиво и бяло… видели мишка… и се хвърлили подир нея! Мишката скочила в кутия с брашно. Котетата – подир нея! Мишката избягала. От кутията излезли три бели котета.

Трите бели котета видели на двора жаба и се хвърлили подир нея! Жабата скочила в един стар кюнец. Котетата – подир нея! Жабата избягала… От кюнеца излезли три черни котета.

Трите черни котета видели в езерото рибка… и се хвърлили подир нея!  Рибката избягала… а от водата изскочили три мокри котета.

Трите мокри котета тръгнали към къщи. По пътя те изсъхнали и станали пак черно, сиво и бяло.

 

Кратки приказки за деца след 3-годишна възраст

 

ПОД ГЪБКАТА

(Владимир Сутеев)

Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?

Мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.

А дъждът валял все по-силно и по-силно…

Допълзяла до гъбата мокра пеперуда.

– Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!

– Как да те пусна? – казала мравката. – То и за мен самата няма място.

– Нищо. Все някак ще се сместим.

И мравката пуснала пеперудата под гъбата. А дъждът валял все по-силно…

Дотичала мишката.

– Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!

– Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.

– Сместете се малко!

Посместили се и пуснали мишката под гъбата.

А дъждът все валял и не спирал…

Край гъбата подскочил с плач врабчо.

– Намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.

– Тук и за нас няма място.

– Посместете се малко, моля ви!

Посместили се – намерило се място и за врабчо.

Изскочил на полянката заек и видял гъбата.

– Скрийте ме! – викнал той. – Спасете ме! Кума Лиса ме гони!

– Горкият заек – казала мравката. – Хайде още да се посместим.

Едва скрили заека, дотътрила се Кума Лиса.

– Да сте видели заека? – попитала тя.

– Не сме го виждали.

Дошла Лисана по-близо и започнала да души.

– Да не би да се крие тук?

– Къде може да се скрие?

Врътнала лиса опашка и избягала.

А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.

Всички радостно изскочили изпод гъбатa.

Мравката се замислила и казала:

– Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.

– Ква-ха-ха! Ква-ха-ха! – изсмял се някой.

Всички погледнали нагоре – върху гъбата седяла жаба и се смеела.

– Ама, че сте! Гъбата…

И без да довърши, избягала.

Всички погледнали гъбата и се сетили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.

А вие сетихте ли се?

 

Забележка:

Моля, колкото и да ви влече, не четете несвързани с детството, неморални или неестетични текстове, не го правете. Давам пример:

 

Зад гардеропа

тропа Европа,

Америка вика:

„Дай ми чепика!

Да набия Франция

да даде ваканция“.

Гърци, турци, англичани

биели се с дамаджани,

а пък руските катюши

ги помели като круши.

Камбаната бие. Попът се мие.

Камбаната спря. Попът умря.

Калинка го кръсти

с кекавите пръсти.

Гръм падна от небето,

чукна баба по шкембето.

Баба каза: „Болна съм“.

Дядо каза: „Доктор съм“.

Намаза я със йод,

стана идиот.

Намаза я със кал,

стана папагал.

Срало мече на пътече,

кой го яде?

Ти!

Карам, карам, колело,

а насреща ми лайно.

Ха наляво, ха надясно,

право във лайното прясно.

Има много, които на човек, като прочете, му се залепят на езика с години да си ги повтаря, че му е и хубаво да си ги говори. Не са уместни за деца.

 

Хороводи (след 3-годишна възраст)

Балонът се надува

 

Балонът се надува (в кръгче, хванати за ръце, вървят назад).

Надувайте, момчета,

да стане на парчета – БУМ!

Капитан Рачо

Радой Киров

(песен с хубав текст за хоровод)

 

Рече Рачо капитана

да преплува океана

с параход.

 

Тръгна Рачо с триста раци –

триста опитни моряци,

но ги срещна кашалот.

 

Той размаха перка яка,

хвана Рачо за мустака.

– Де така, юнак?

 

Трепна Рачо, страх го хвана,

взе посока капитанът

пак към своя бряг.

 

Върнаха се триста раци,

триста раци със мустаци,

Рачо – без мустак!