ПРИЛОЖЕНИЕ 15 – СТАРИ ЗАПИСАНИ ВЕРСИИ НА ПРИКАЗКИ

Джовани Франческо Страпарола (1550 г.)

„Straparola’s Pleasant Nights is the first known work where fairy tales as they are known today appeared in print.[5] Zipes[23] lists these as being:

  1. Cassandrino (The Master Thief) [1: 20-27]
  2. Pre Scarpafico (The Priest Scarpafico) [1: 28-34]
  3. Tebaldo (Doralice) [1: 35-44]
  4. Galeotto (The Pig King or Prince Pig) [1: 58-66]
  5. Pietro (Peter the Fool) [1: 102-110]
  6. Biancabella (Biancabella and the Snake) [1: 125-139]
  7. Fortunio (Fortunio and the Siren) [1: 140-152]
  8. Ricardo (Costanza/Costanzo) [1: 167-178]
  9. Aciolotto (Ancilotto, King of Provino [?]) [1: 186-198]
  10. Guerrino (Guerrino and the Savage Man) [1: 221-236]
  11. I tre fratelli (The Three Brothers) [2: 71-74]
  12. Maestro Lattantio (The Tailor’s Apprentice or Maestro Lattantio and His Apprentice Dionigi) [2: 102-110]
  13. Cesarino (Cesarino the Dragon Slayer) [2: 182-191]
  14. Soriana (Costantino Fortunato) [2: 209-214]

The numbers in brackets refers to the volume and the pages in Straparola 1894. Why Livoretto [1: 110-125] and Adamantina and the Doll [1: 236-245] are not included is not explained.“

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Giovanni_Francesco_Straparola

 

Джамбатиста Базиле (1634 г.)

Стари записани версии на известни народни приказки с неаполитански привкус, събрани до 1632 година.

The Pentamerone (Neapolitan subtitle: Lo cunto de li cunti, The Tale of Tales) is a seventeenth-century fairy tale collection by Italian poet and courtier Giambattista Basile. The stories in the Pentamerone were collected by Basile and published posthumously in two volumes by his sister Adriana in Naples, Italy, in 1634 and 1636 under the pseudonym Gian Alesio Abbatutis. The fairy tales are:

The First Day

  1. The Tale of the Ogre
  2. The Myrtle
  3. Peruonto – connected to Russian tale At the Pike’s Behest (Emelian the Fool)
  4. Vardiello
  5. The Flea
  6. Cenerentola – translated into English as Cinderella
  7. The Merchant
  8. Goat-Face
  9. The Enchanted Doe
  10. The Flayed Old Lady

The Second Day

  1. Parsley – a variant of Rapunzel
  2. Green Meadow
  3. Violet
  4. Pippo – a variant of Puss In Boots
  5. The Snake
  6. The She-Bear – a variant of Allerleirauh
  7. The Dove – a variant of The Master Maid
  8. The Young Slave – a variant of Snow White
  9. The Padlock
  10. The Buddy

The Third Day

  1. Cannetella
  2. Penta of the Chopped-off Hands – a variant of The Girl Without Hands
  3. Face
  4. Sapia Liccarda
  5. The Cockroach, the Mouse, and the Cricket – variant of The Princess Who Never Smiled
  6. The Garlic Patch
  7. Corvetto
  8. The Booby
  9. Rosella
  10. The Three Fairies – a variant of Frau Holle

The Fourth Day

  1. The Stone in the Cock’s Head
  2. The Two Brothers
  3. The Three Enchanted Princes
  4. The Seven Little Pork Rinds – a variant of The Three Spinners
  5. The Dragon
  6. The Three Crowns
  7. The Two Cakes – a variant of Diamonds and Toads
  8. The Seven Doves – a variant of The Seven Ravens
  9. The Raven – a variant of Trusty John
  10. Pride Punished – a variant of King Thrushbeard

The Fifth Day

  1. The Goose
  2. The Months
  3. Pintosmalto – a variant of Mr Simigdáli
  4. The Golden Root – a variant of Cupid and Psyche
  5. Sun, Moon, and Talia – a variant of Sleeping Beauty
  6. Sapia
  7. The Five Sons
  8. Nennillo and Nennella – a variant of Brother and Sister
  9. The Three Citrons – a variant of The Love for Three Oranges

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Pentamerone

 

Мадам д’Олноа (1697 г.)

Авторови приказки във вид, подходящ за разказване в изисканите салони. Не са подходящи за деца. В тези приказки има прилика с фолклора, но това не са версии на фолклорни приказки, а творби на авторката.

From Fairy Tales (Les Contes des Fées) (1697)

  1. Babiole
  2. Cunning Cinders (Finette Cendron)
  3. Graciosa and Percinet (Gracieuse et Percinet)
  4. Princess Mayblossom (La Princesse Printanière)
  5. Princess Rosette (La Princesse Rosette)
  6. The Bee and the Orange Tree (L’Orangier et l’Abeille)
  7. The Benevolent Frog or The Frog and the Lion Fairy (La Grenouille bienfaisante)
  8. The Blue Bird (L’Oiseau bleu)
  9. The Dolphin (Le Dauphin)
  10. The Fortunate One or Felicia and the Pot of Pinks (Fortunée)
  11. The Imp Prince (Le Prince Lutin)
  12. The Little Good Mouse (La bonne petite souris)
  13. The Ram or The Wonderful Sheep (Le Mouton)
  14. The Story of Pretty Goldilocks or The Beauty with Golden Hair (La Belle aux cheveux d’or)
  15. The Yellow Dwarf (Le Nain jaune)
  16. The White Doe or The Hind in the Wood (La Biche au bois)

From New Tales, or Fairies in Fashion (Contes Nouveaux ou Les Fées à la Mode) (1698)

  1. Belle-Belle (Belle-Belle ou Le Chevalier Fortuné)
  2. Green Serpent (Serpentin vert)
  3. The White Cat (La Chatte Blanche)
  4. The Golden Branch (Le Rameau d’Or)
  5. The Pigeon and the Dove (Le Pigeon et la Colombe)
  6. Prince Marcassin (Le Prince Marcassin)
  7. Princess Belle-Etoile (La Princesse Belle-Étoile)
  8. The Princess Carpillon (Princesse Carpillon) [12]

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Madame_d%27Aulnoy

 

Антоан Галан (1730 г.)

През 1704–1717 г. превежда сирийски ръкопис от XIV–XV век на „Хиляда и една нощ“ на френски. Издадени са като книга през 1730 година. В тази книга са публикувани и текстове, чути от сирийски разказвачи. Преводът е литературно обработен според вкуса на времето. Изрязани са много еротични пасажи и цялата поезия. В този смисъл текстът не отразява по никакъв автентичен начин източния оригинал.

Повече по темата: https://en.wikipedia.org/wiki/Antoine_Galland

 

Мадам дьо Бомон (1756 г.)

Издава книги с напътствия за родители и възпитатели. Една от първите, които включва народните приказки като образователно средство за морално възпитание.

Издава литературни обработки на народни приказки и авторови приказки в книгата си Magasin des enfants

  1. Le Prince Chéri (Prince Darling) (авторова)
  2. La Curiosité (The Curiosity)
  3. La Belle et la Bête (Beauty and the Beast) (литературна)
  4. Le Prince Fatal et le Prince Fortuné (Prince Fatal and Prince Fortune)
  5. Le Prince Charmant (Prince Charming)
  6. La Veuve et ses deux filles (The Widow and her Two Daughters)
  7. Le Prince Désir (Prince Hyacinth and the Dear Little Princess) (литературна)
  8. Aurore et Aimée (Aurore and Aimée) (авторова)
  9. Conte des trois souhaits (The Tale of the Three Wishes)
  10. Conte du pêcheur et du voyageur (The Tale of the Fisherman and the Traveler)
  11. Joliette
  12. Le Prince Tity (Prince Tity)
  13. Le Prince Spirituel (Prince Spirituel)
  14. Belote et Laidronette (Belote and Laidronette)
  15. Morlock te Money (Morlock te Money)

Повече по темата: https://en.wikipedia.org/wiki/Antoine_Galland

 

Георг Филип Фридрих Фрайхер фон Харденберг – Новалис (1802 г.)

Харденберг е един от най-известните немски поети, който пише под псевдонима Новалис. Новалис, макар и кратко живял, се съпоставя с Гьоте, както Аристотел с Платон и т.н. в двете колони на дървото на живота. Има значителен принос в областта на естетиката и философията. Умира на 28-годишна възраст и след смърта му достига до нас приказката му:

Hyacinth and Rose Petal

 

Уилям Елиът Грифис (1880 г.)

William Elliot Griffis е американски ориенталист, които публикува:

  • 1880 – Japanese Fairy World: Thirty-five Stories from the Wonderlore of Japan
  • 1908 – The Firefly’s Lovers and Other Fairy Tales of Old Japan.
  • 1918 – Dutch Fairy Tales.
  • 1919 – Belgian Fairy Tales.
  • 1920 – Swiss Fairy Tales; Young People’s History of the Pilgrims.
  • 1921 – Welsh Fairy Tales; The Dutch of the Netherlands in the Making of America.
  • 1922 – Korean Fairy Tales; Japanese Fairy Tales.

 

Андрю Ланг (1889 г.)

Andrew Lang е шотландски поет, който подбира и редактира 25 сборника с народни вълшебни приказки:

  • Синя вълшебна книга, 1889
  • Червена вълшебна книга, 1890
  • Зелена вълшебна книга, 1892
  • Жълта вълшебна книга, 1894
  • Розова вълшебна книга, 1897
  • Сива вълшебна книга, 1900
  • Виолетова вълшебна книга, 1901
  • Пурпурна вълшебна книга, 1903
  • Кафява вълшебна книга, 1904
  • Оранжева вълшебна книга, 1906
  • Маслиненозелена вълшебна книга, 1907
  • Лилава вълшебна книга, 1910

Както книгите с вълшебни приказки:

  • The Blue Poetry Book (1891)
  • The True Story Book (1893)
  • The Red True Story Book (1895)
  • The Animal Story Book (1896)
  • The Arabian Nights’ Entertainments (1898)
  • The Red Book of Animal Stories (1899)
  • The Book of Romance (1902)
  • The Red Romance Book (1905)
  • The Book of Princes and Princesses (1908)
  • The Red Book of Heroes (1909)
  • The All Sorts of Stories Book (1911)
  • The Book of Saints and Heroes (1912)
  • The Strange Story Book (1913)

 

Чарлз Скинър (1896 г.)

Създава книгата The Myths and Legends of Our Own Land (1896), в която вкючва близо 300 народни приказки (включително и индиански) от територията на САЩ. https://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Montgomery_Skinner

Приказките към момента могат да бъдат намерени онлайн.

 

Катрин Елиза Сомървил Стоу с псевдоним KL Parker (1896 г.)

Пише книгата Australian Legendary Tales  – Folk-lore of the Noongahburrahs as Told to the Picaninnies, в която предава пречупени през тогавашните европейски нагласи приказки и легенди на аборигените уаларай. Две години по-късно през 1898 г. публикува и книгата More Australian Legendary Tales.

 

Лафкадио Хърн (1898 г.)

Lafcadio Hearn е американски писател, който се премества да живее в Япония, приемайки японско име и гражданство. Пише сборник с приказки.

  • Japanese Fairy Tales (1898, and sequels)

Още ценни събирачи на приказки може да намерите на:

https://en.wikipedia.org/wiki/Category:Collectors_of_fairy_tales