
Как Бонбончо и приятелите му, със зеленчуци и плодове твориха в захлас
През лютеница до компот
Нашите приятели Душко, Бонбончо, Жожката и Отворко седели и се чудели отново какви щуротии да сторят. Понеже били изчерпали почти всички възможности, работата била наистина трудна. Да измислят нещо ново! Душко, който все искал да се вършат добрини, пръв предложил:
– Деца, хайде да направим нещо добро! Да вземем да приготвим зимнина!
Децата го погледнали.
– Каква зимнина бе, Душко?
Душко се въодушевил.
– Ето такава: моркови, картофи, домати, лютеници и всякакви други провизии за зимата.
Отворко попитал:
– Е, кой ще ни даде пари за това нещо?!
Душко се усмихнал.
– Как кой: вашите касички! За какво цяла година събирате пари? Хайде да направим по един компот и нашите, като видят колко сме добрички, ще ни дадат пари: хем касичките ще преливат, хем цяла зима ще ядем.
Така или иначе, нямало по-добра идея и всеки донесъл своята касичка: кой прасенце, кой рибка, кой къщичка. Прас! с по един чук… и отвътре заизлизали съкровищата на децата.
Най-голяма касичка, разбира се, имал Отворко, защото той бил най-много по темата с паричките. И на Душко му била доста пълна, защото майка му и баща му толкова често били благодарни за добрините му, че му давали пари – хем да си има, хем да твори добро с тях.
Взели паричките и тръгнали славно за пазара. На входа му Душко уточнил:
– И да не похарчим всички пари! Сега ще купим по един килограм плод или зеленчук и се прибираме. Като ни свършат, пак ще дойдем.
Отворко попитал:
– От кой по-точно плод и зеленчук ще купим, та да стане нещо?
А Душенцето:
– Ще започнем от най-простите неща – по един компот от ягоди и по един от череши, или пък компот от круши, изобщо... нещо просто. Като видим, че сме добри, тогава се връщаме за по-сложно. Ще направим лютеница! Ако и в това сме добри, ще врътнем по една туршия и готово!
Децата се ентусиазирали много. Щастливи закрачили из пазара. Всеки купил различни плодове. Душенцето си напазарувал ягодки, Жожката черешки, Отворко банани, а Бонбончо, нали бил свежа душа, решил да види дали ще стане от домати. Момчетата му се чудели.
– Това не са плодове, това са зеленчуци!
Бонбончо бодро им отвърнал:
– Хммм?! То всъщност в ботаниката са си плодове. Нали е червенко като ягодките, червенко като черешките – ще го сложа да заври и готово! Експеримент!
И така всеки се прибрал със собствената си кесия…
Започнали да подготвят плодовете. Първо Душко се заел с миенето на ягодите, но такова гонене из мивката настанало, докато ги измие от калта. По едно време Душко си казал:
– Абе, що не ви изчеткам!
И започнал бавно и внимателно да ги почиства една по една с четка. Изваждал зелените листа отгоре и ги нареждал като за изложба.
През това време в банята Жожката миел черешките, а те се миели лесно, лесно им се махали и дръжчиците, лесно се слагали в бурканчета. Отворко обаче го размислил.
– Е, кой ще ти яде компота с костилки, бе?
И там вече не било лесно – да извадиш костилката, без да разрежеш на четири черешата, си било истинско предизвикателство. Жожката се опитвал да ги бута отгоре костилките с надеждата да излязат отдолу и да останат цели черешки само с по две малки дупчици, ама не ставала работата! После почнал да ги дупчи с игли за плетене – отдолу и отгоре, и леко бутал, ама пак се разкъсвали пустите му черешки! По едно време започнал да измисля сложни съоръжения от конструктори – костилоизваждачки… Отворко, незнайно защо, решил да нареже бананите с корите, което много ужасило Душко.
– Какво правиш?
Отворко бил видимо уверен в действията си.
– Така ще стане по-вкусен компотът, защото и кората ще си пусне вкуса. Ето, ти не си белиш ягодите. Виж, и Жожето не си бели черешите, а само аз да трябва да си беля бананите. Не съм съгласен.
Както и да е, убедили го, ама беленето парченце по парченце отнемало много повече време от това да обелиш един банан общо. Душко тихо казал:
– Абе, де се е чуло и видяло компот от банани? Кой прави такова нещо?
Отворко взел да му се ядосва.
– Я го гледайте Бонбончо с тези домати, какво на мен ми говорите за моя компот от банани? Аз ще направя първия компот от банани, а той ще приготвя доматено пюре.
Изведнъж очите на Бонбончо грейнали.
– Да, точно това съм щял да правя – доматено пюре!
Душко не бил съгласен.
– Е, не може така, нали сега правим компоти!
Бонбончо бил видимо много доволен.
– Не, сега правим зимнина, а аз – доматено пюре. Като истински зеленчукопроизводител ще стъпча доматите с крака, за да станат на пюре, и след това с помощта на моите невинни крака ще пренеса това пюре до бурканите и ще го натикам вътре.
Жожко сбърчил нос и промълвил:
– Само да не ми го предлагаш после!
Душко не вярвал съвсем, че Бонбончо е сериозен, но все пак рекъл:
– И хубаво си измий краката поне два пъти със сапун! И ги провери дали са се проветрили, ако не са – излез на балкона малко да ги размърдаш.
Душко и останалите момчета гледали с подозрение към доматеното пюре, обаче малкият Бонбончо греел като слънце. Взел един леген от банята, изплакнал го, измил си краката в него, изплакнал пак легена, измил доматчетата, сложил ги и заподскачал върху тях. В банята имало доматено пюре и по тавана. Душко, като отворил вратата, да не говорим какъв писък издал. Всички деца влезли и гледали Бонбончо – от главата до петите бил в червено пюре, плюс цялата баня. Душко се взел в ръце и промълвил:
– Страх ме хваща… само по филмите на ужасите съм виждал такова нещо!
Отворко добавил:
– По филмите на ужасите и в зеленчукопроизводителните филми, в които участва Бонбончо-Фотончо.
Бонбончо се огледал, избърсал очите си с ръце, за да махне малко от доматения сок, и се усмихнал широко.
– Деца, да ви кажа, щипе леко този доматен сок, че е кисел. Хайде, взимайте легена навън, аз само ще се изкъпя, ще измия банята и ще дойда след малко.
Жожко клател невярващо глава.
– С дрехите гледай да се изкъпеш, с дрехите!
Понеже били на гости на Душко, той му донесъл чисти дрехи. Бонбончо се изкъпал щастливо, измил банята, избърсал се в една хавлийка, натъпкал доматените дрехи в плик, облякъл чистите дрехи и излязъл. Отишъл той при легена, бръкнал с една лъжица, ама нещо не му харесало – вътре много семки плували. Почнал да ги чисти с пръсти. Една семка, две семки, три семки, четири семки, пет хиляди семки, десет хиляди семки... По едно време, замаян от семкоброене и семкопочистване, казал:
– Деца, тези семки нямат свършване, ще има да ги чистя цяла година!
Душко бил виждал как се прави доматено пюре и споделил:
– Ами то не става така със семките! През една мелачка за месо се пускат доматите и се слага отпред един накрайник на дупки, който е дълъг. Все едно една надупчена тръба излиза от машинката за мелене и през нея, като минава доматеното пюре, изтича през дупките, а когато тръбата свърши, изтичат отпред само люспи и семки.
Бонбончо застанал в поза на ядосан орангутан.
– Ти защо не ми каза за тази машинка, ами ме чакаше да се направя на извънземно в банята, а? И сега майка ти, като дойде и види някой детайл, който съм пропуснал да изчистя в банята, ще пита кой беше и ти ще кажеш: „Бонбончо!“, а тя ще звънне на майка ми и после айдее!, доматеното дупе ще показвам утре.
Душко казал:
– Ама чакай сега, ние правехме компот! Стига си ми се карал, аз не съм длъжен да ти мисля за доматите!
Бонбончо въздъхнал:
– Ще провериш банята внимателно още веднъж, щом свършим с компотите, нали? Много добре я почистих, но все пак. Добре, имаш ли такава машинка?
Душко кимнал замислено.
– Ами не знам, трябва да търсим.
И започнало едно търсене, да се замае човек направо. След дружни усилия намерили машинката за мелене на месо, на която монтирали приставката. Бонбончо помолил за помощ и Жожката, понеже бил най-бърз, въртял ръчката на машинката, а Душко, като най-прецизен, сипвал доматите от легена в нея. Отворко сменял тавичката със семки и люспи, като се напълнела, а Бонбончо сменял тавичката с доматеното пюре и му говорел радостно.
Станала работата.
Като разпечатите PDF файла по-долу, може с корици от картон да си направите красива книга.
Оставено е място да нарисувате сами илюстрациите.