W07

Един ден Бамзи заявил:

– Смятам вече да ям само картофи.

– Ама, Бамзи, не може да ядеш само картофи! – възкликнала майката. – И други неща са важни. Опитай да хапнеш морковче, хляб, бебешка каша. По парченце черен шоколад е полезно да ядеш всеки ден.

– Не, аз най-добре знам! – троснал се Бамзи. – Отсега нататък смятам да ям само картофи и да пия само компот от ягоди.

Майката се зачудила какво да прави.

– Бамзи, откъде да ти намеря компот от ягоди, та да го пиеш? Ние да нямаме чешма, от която тече компот от ягоди?!

Бамзи се врътнал и си тръгнал към стаята.

– Решил съм го, край! Това е важно – рекъл той през рамо.

Майката подвикнала след него:

– Ама, Бамзи, и другите неща са важни.

Много се била притеснила милата и се чудела какво да прави. А Бамзи, преди да влезе в стаята си, се обърнал и заявил:

– Щом нямаме чешма, която пуска компот от ягоди, ще направим такава. Аз съм велик изобретател и сега ще измисля една чешма, която да пуска компот от ягоди.

Майката веднага се обадила на бащата по телефона и докато двамата си говорели за последните идеи на Бамзи, той вече бил на килима в стаята си с голяма кутия лего и строял чешма, която щяла да пуска компот от ягоди. Така му се пиело явно компот, че като завършил строенето, бил направил лего съоръжение, приличащо на гигантска чаша, която имала в долната си част дупка, от която излизало напред, като на руски самовар, симпатично лего чучурче.

Много доволен, Бамзи влетял в кухнята, взел един отворен компот от ягоди и смело го изсипал в съоръжението. Малката подробност, която пропуснал, била, че легото не било направено да задържа течности, и сиропът от компота потекъл по покривката, по белите столове на майката, по килима, по пода. Всичко наоколо започнало да лепне.

Но Бамзи не забелязвал това, а гледал развълнувано своето лего изобретение.

– Колко съм гениален! Само един найлон трябва да лепна отвътре и ще работи. Почти съм готов!

Грабнал лего съоръжението, оставил кухнята, плувнала в компот от ягоди, и отишъл в стаята си да лепи найлони отвътре. А самото съоръжение така лепнело, че цялата стая се омазала лека-полека със захар и сироп!

Щом майката влязла в кухнята, за малко да припадне.

– Бамзи, наказан си много строго! – викнала тя. – Няма да ти разказвам приказки три дни.

Като чул това, Бамзи притичал полуразплакан.

– Защо бе, мамо? Какво е станало? Как може толкова строго наказание?

– Какво е станало ли? – попитала ядосано майката. – Че ние се давим в компот от ягоди! Не виждаш ли, че плуваме? Ще завъдим рибки! Акули ще почнат да се носят под масата в локвите, дето си ги разсипал.

– Ааа, ти за компота ли? – въздъхнал Бамзи. – Правя чешмата за компот от ягоди, нали ти казах, че вече ще ям само картофи и компот от ягоди, и си подготвям съоръжението.

Майката не го разбрала.

– А къде ти е съоръжението, да го видя аз? – попитала тя.

Леле, като забелязала как цялата му стая – играчките, креватчето, дрешките – лепне от компот от ягоди, майката почервеняла и само се чуло:

– Вече прекали! Кой ще чисти след теб?

– Спокойно бе, мамо! – усмихнал ѝ се Бамзи. – Сега от легото ще направя един робот чистач и той ще почисти.

Майката няколко пъти поела дълбоко дъх.

– А искаш ли аз да направя един робот шамарач, да видиш кой ще почисти?! Бързо събирай всичко, което може да се напъха в пералнята, а другото започваме да бършем с парцала! А тия столове какво ще ги правим сега? Който седне на тях, ще залепва и няма да може да става. Как ще си каним гости?

Бамзи рекъл:

– Спокойно, мамо! Ще направя специални поставки от легото и който седне, ще сяда на чисто.

– А легото ще издържи ли върху него да седне стокилограмов мъж? – попитала майката.

Бамзи мислил, мислил и накрая казал:

– Ааа, няма да правя такива неща от легото! Ще вземат да ми го счупят. Гостите да си се залепват върху столовете тогава!

Майката обаче била много разстроена и се наложило Бамзи да запретне ръкави и да се отдаде на чистене. Накрая всичко било по местата си.

Когато бащата се прибрал, видял майката потна, зачервена, нервна, Бамзи и той, миличкият, запретнал ръкави, тичал с едно детско парцалче, бършел, бършел, щурал се прималял…

– Ей, какво добро дете гледаме, жена! – възкликнал таткото. – Виж го! Прибирам се от работа, то чисти с детското парцалче, миличкото, търка!

– Хич не го хвали толкова! – троснала се майката и излязла от кухнята. – След малко от стаята се чуло: – Довечера, като ми мине, ще ти разкажа какви ги е свършило това с малкото парцалче!

В този момент Бамзи помахал с ръка към баща си.

– Татко, ела! Направих съоръжение за изливане на компот, ела да го тестваме заедно!

И донесъл легото, облепено с найлон.

– Защо ти е това съоръжение за компот? – попитал таткото.

– Как защо? Решил съм, че ще ям само картофи и компот от ягоди, и нищо друго! До края на живота си, а и след това!

– Не е ли малко прекалено да ядеш единствено картофи и компот от ягоди? – продължил да разпитва бащата.

– Не! – отвърнал Бамзи. – Затова съм проектирал чешма, която постоянно да ми пуска компот от ягоди.

Бащата взел да се досеща какво е станало.

– Да не би днес да си експериментирал насаме с чешмата и затова майка ти сега да се е усамотила в стаята си?

Бамзи се загледал в краката си.

– Е, само малко тествах бе, татко, ама то нали експерименти, като се правят, понякога стават и грешки?!

– А не се ли сети, че експерименти с течности е добре да се вършат в банята?

– Ей, вярно, бе! Хайде да отидем в банята да направим експеримента!

– Като гледам чешмата ти, няма смисъл да ходим до банята. Отсега е ясно, че няма да стане работата.

– И защо да не стане?

– Защото си сложил найлона отвън!

– Ами по-лесно се лепи отвън.

– А сега помисли какво ще се случи, като налееш компота? Къде ще влезе течността? Между частите на легото и ще огъне найлона отвън. Вътре няма да остане нищо.

Бамзи мислил, мислил и помръкнал.

– И сега какво да правя? – попитал той.

– Ами налепи го и отвътре – предложил бащата.

– Ааа, трудно е! Не ми се лепи отвътре, уморих се!

Таткото го погледнал учуден.

– Е, не стига, че искаш чешма за компота от ягоди, сякаш не можеш да си го пиеш от буркана, ами си се уморил да налепиш найлона отвътре! Не е ли по-добре да ти сипем компота от ягоди в една кана?

Бамзи се плеснал по челото.

– Вярно, бе! Естествено, че в кана ще ми е по-удобно! Тя има и дръжка.

И приключили със строежа на съоръжението.

 

Първи ден – Бамзи ял картофи и пил компот от ягоди. Втори ден – Бамзи ял картофи, пил компот от ягоди. Трети ден – бледа-пребледняла, майката му предложила някакви неща, но той нищо не погледнал.

– Бамзи, защо реши, че само картофите и компотът от ягоди са важни? – тюхкала се майката. – И други неща са важни.

– Не! Аз знам най-добре.

– Добре, аз ще ти разкажа една история за важността, за да разбереш, че не може просто така да казваш: „Това е важно, това не е важно“.

– Разкажи ми, нямам нищо против! Мога да си ям картофи и да си пия компот от ягоди, пък ти ми разказвай приказки – така ще имам двойно удоволствие.

– Добре, дано това те убеди да спреш с глупостите. – И му заразказвала: – Бамзи, в човешкото тяло има едни клетки, които се намират в главата и съставляват нашия мозък. Наричат се мозъчни. Има други клетки, които са мускулни, и те съставят нашите мускули. Има и трети клетки, които са мастни, и те се съдържат в сланинката. Има едни клетки, които са за вътрешните органи на тялото. И за всяко нещо си има различни клетки и не може да се каже, че едните са по-важни от другите. Ако мозъчните клетки спрат да работят, другите ще могат ли да живеят?

Бамзи мислил, мислил и казал:

– Че аз съм първи клас, откъде да знам тия клетки, ако умрат, какво ще стане? Да не съм ги виждал? Досега не съм поглеждал в главата на никого, но предполагам, че ако на някого вземат та му умрат мозъчните клетки, това най-вероятно ще значи, че няма да може да мисли, и най-вероятно значи, че ще умре.

Майката кимнала.

– Правилно. Ами ако мускулните клетки в едно тяло кажат, че повече няма да работят, какво ще стане?

Бамзи мислил, мислил, мислил и казал:

– Ами сигурно тялото ще се свлече като една торба и понеже… Ами ще умре!

Майката пак кимнала.

– Точно така! А я сега да те питам – възможно ли е ръката да реши, че е най-важна, да се надуе и да каже: „Аз няма да помагам на тялото!“?

– Какви са тия работи, дето ми ги говориш бе, мамо? – ококорил се Бамзи.

– Това са народни приказки, Бамзи – отговорила майката. – И в тях се обяснява, че всяко нещо е важно: и сърцето е важно, и коремът е важен, и ръцете са важни, и краката са важни, и очите са важни. Когато са заедно, тялото функционира правилно.

Бамзи погледнал с досада.

– Уф, отивам да си ям картофите и да си пия компота, хич не са ми интересни тия приказки за телата! Важно било! Ами важни са, естествено! Ако нямам дупе, как ще ходя до тоалетна? Ако нямам уста, как ще ям? Ако нямам уши, как ще чувам приказките? То, това с ушите, не знам дали ще е голяма загуба, ако такива приказки ми разказваш.

Майката обаче не се предавала.

– Добре, имам още една приказка за важността. Живял един президент, който решил, че врабчетата не са важни и трябвало да се махнат. И какво направил: наредил да избият всички врабчета. До едно! Тровили ги, стреляли ги – уморили ги всичките. И хората се чудели: „Защо президентът иска да изтрепе врабчетата?“. А той отговарял: „Защото изяждат част от зърното, преди да го приберат комбайните“. Избил врабчетата, дошла пролетта и – хоп! – житото пълно с червеи. Изгризали класовете до зрънце. Въобще комбайните не излезли. Държавата останала без зърно. Хората гладували. Ядосвали се на президента си. Чудели се какво да направят. Най-накрая си внесли врабчета от Китай.

Бамзи се ококорил.

– Как пък успял да избие всички врабчета? И какво са правили избитите врабчета, в магазините за месо ли са ги продавали?

Майката въздъхнала.

– Бамзи, съсредоточи се върху мъдростта на приказката – че всички неща в природата са важни! Няма едни по-важни и други – по-малко важни.

Бамзи я погледнал с недоверие.

– Да, бе, да!

Майката продължила да опитва.

– Нали знаеш, че има много хора, които не харесват вълци? Правят шайки, гонят ги в гората, заграждат ги и ги избиват?

Бамзи кимнал, а бузите му били пълни с картофи.

– Естествено! Те нали им удушават овците? Значи са им врагове! Всички вълци според тях трябва да се избият! До един! За да може добрите овчари и овчарчета да си пасат овчиците на свобода.

– Точно така мислели и едни овчари – кимнала майката. – Казали: „Вълците не са важни, важни са само овцете. Затова ще избием всички вълци, за да може нашите овце да си пасат спокойно“. Излезли в гората. Ден, два, три стреляли, гърмели, правели капани – избили всички вълци. И скоро, не бил минал и месец, животните взели да се разболяват. От ден на ден ставало все по-лошо – взели много стари животни да ходят из гората. Започнала да не стига храната. Болестите се предавали от едно на друго животно. Гората заболедувала. Хората се зачудили: „Ей, какво ѝ стана на тая гора? Преди си беше толкова добре, а сега гледайте какво се случва!“. И тогава един стар човек им казал: „Вълците са лекари на гората. Като няма вълци, гората боледува. Вълците са важни, защото убиват старите и болни животни и така болестите не се разпространяват. Има повече храна за животните. А вие с тия глупости, дето ги свършихте, сега разболяхте цялата гора. И овцете ви са болни, и вие ще останете без стада, защото се бъркате в неща, които не са ваша работа“. Овчарите се чудили, чудили какво да правят, пък рекли: „Леле, ами ако трябва сега и ние да внасяме вълци от Китай!?“. Добре че в близките гори имало вълци и овчарите ги помолили да се преместят и да започнат да се грижат и за тяхната гора.

Бамзи се усмихнал.

– Приказката за вълците най ми хареса. Оная с врабците – горе-долу, а онова с човешкото тяло, дето това било важно, онова било важно… – Погледнал майка си изпод вежди. – Добре, защо ми разказа всички тия приказки? – Попитал той.

– Ами за да разбереш, че освен картофите и компота от ягоди, има и други неща, които са важни – отговорила майката. – И ако започнеш да даваш на тялото си само една храна, тогава то ще започне да боледува като гората.

Бамзи мислил, мислил и въздъхнал.

– Ох, добре! Ще ям тогава и компот от праскови.

Майката също въздъхнала.

– Радвам се, че си разбрал приказката. Хайде сега, отивай вече да си лягаш и да спинкаш! Може утре да включиш в менюто и компот от сливи.

Прегърнала го, целунала го по челото и му пожелала сладки сънища.