
Как Душко ми прозорци и изстрелва бомбички от крем
Възможности и потенциали
Живяло си едно момченце на име Душко-Послушко. И то било много кротичко и послушничко, миличко и слабичко. Всяка сутрин се събуждало пълно с ентусиазъм да върши добрини. Но все нещо се случвало.
Една сутрин Душко се събудил и казал:
– Мами, днес съм решил, че ще се занимавам с домакинската работа вкъщи.
А майката, като знаела Душко как се справя с домакинската работа, предложила:
– Душенце, дай някоя по-малка задачка!
– По-малка задачка, по-малка, колко по-малка, мамо? Днес съм решил да се справям с домакинската работа.
Майката предложила:
– Добре, нещо по-малко си избери.
Душко помислил, помислил и решил:
– Ами добре, ще мия прозорците.
– Прозорците звучи безопасно. Само отвътре обаче ги миеш.
Душко се съгласил.
– Добре, само отвътре.
Майката добавила:
– Може да излезеш на балкона и да измиеш прозореца и отвън.
Душко кимнал.
– Ами добре.
Майката пояснила:
– Обаче само ако аз съм до теб! Ще си седя и ще те гледам как миеш. За всеки случай – да не паднеш, да не залитнеш.
Душко ѝ се зачудил.
– Ама аз съм голям бе, мамо, как ще залитна? Виж ме колко съм прилежен!
Почнал Душко да се приготвя: взел парцали, вестници. Но майката била леко тревожна.
– Нали знаеш, Души, как става?
Душко рекъл:
– Да, знам: първо пръскам препарата, после малко вода, забърсвам. Два пъти. После със смачкан вестник търкам, търкам, търкам – и става.
Докато майката се обърне, Душко взел, че объркал шишето с препарата за прозорци с едно шише мастило. Шляяк! на прозореца! Това мастило боядисвало всичко… Душко тръгнал да го търка с вестник, то се размазвало още повече...
– Душе, какво направи, Душко?
– Ами сложих повече от препарата, мамо, ама не знам защо е син.
Майката обяснила:
– Защото не е препарат за прозорци, а мастило.
Душко се зачудил.
– Ами защо имаме, мамо, мастило в шкафа за препарати?
Взел следващото шише. Лююс! на прозореца! А то било белина. Майката казала:
– Леле, бягай, ще си изгориш кожата, пази се! Душко, какво правиш!?!
– Ами опитвам се да го избеля!
Майката го завела на мивката и обилно измила ръцете и лицето му с вода.
– Ама как ще избелиш стъклото бе, Душко, не може така! Това е много опасно. Трябва специално да почистим сега белината, защото тя ще разяде стената.
И Душко отговорил:
– Няма проблем бе, мамо, веднага ще оправим работата!
И точно след минута върху прозореца бил излят препарат за миене на под. Комбинацията вече била много силна – пенещо се мастило с мирис на белина. Майката си казала: „Леле, тези прозорци направо да ги сменяме!“.
В този момент пристигнал бащата.
– Вие химическа лаборатория ли правите?
А майката махнала с ръка.
– Не, не, строително-монтажни работи правим. Опитваме се да измием прозорците.
Бащата предложил:
– Ами защо не им лиснете малко киселина поне, така естествено ще се стопят и вече няма да има какво да миете!
Душко седял с едни големи, насълзени очи и казал:
– Ама вие се подигравате с труда ми!
Сложил големи гумени ръкавици, облякъл предпазни дрехи, поставил си защитни очила и маска за дишане, за да не го изгори белината, качил се и почнал да върти гъбичката. А той, колкото повече въртял, толкова повече синя пяна летяла на топки из стаята. Майката казала:
– Душка, вземи спри с тази пяна, че не може да изчистим апартамента!
Душко търкал още по-усърдно.
– Не виждаш ли, че търкам! Толкова много се старая да го махна, а ти ме притесняваш.
Майката гледала стаята.
– В скоро време ще трябва от тавана да го махаме!
Бащата я целунал.
– Я дай да вземем една прахосмукачка и да стоим зад Душко, и като полетят облаците пяна, да ги изсмукваме.
Душко пак се обърнал.
– Ама вие ми се подигравате нещо! Аз се старая да изчистя мастилото, а вие – прахосмукачка! Я взимайте по една гъбичка и вие да въртите!
Таткото казал:
– Е, няма начин – тук направо тримата се подреждаме и почваме да въртим! То май по-лесно ще стане, ако сменим прозореца.
Душко усилено работел.
– Не е по-лесно, като смените прозореца. Ей сега ще го изтъркаме лека-полека.
В един момент се чул силен плясък. Душко лиснал една кофа вода върху прозореца. И потекло по паркета, потекло по стените... Вярно, стъклото се поотмило, но, за съжаление, паркетът взел леко да цвърчи от белината.
Таткото се провикнал:
– Душко, това вече прилича на бедствие.
Майката казала:
– Душко, стъкло се сменя, ама паркет не се сменя лесно. Хайде, стига толкова с чистенето за днес!
А Душко с едно детско парцалче седял и търкал пода. Ахкал, охкал, въртял се, работата станала още по-напечена. С детската кофичка тичал напред-назад и бършел.
Таткото казал на жена си:
– Ей, това е хубаво, че искаш да възпитаваш детето на труд, но все пак трябва да има някаква мярка! Крайно време е този експеримент да приключи.
Майката попитала:
– Да приключи, да приключи, ама как? Погледни – нито се вижда навън през прозореца, нито по пода може да се стъпва.
Бащата казал:
– Е, то хубаво, че не се вижда къде сме, така и така съседите само ни зяпаха през прозореца, а така ще си живеем в спокойствие, че никой няма да ни наблюдава.
Майката го погледнала.
– Ама с това мастило няма ли да ни е малко тъмничко?
Бащата я погалил.
– Защо, бе, много добре! На тъмничко все ще ни е нощ, сутрин няма да се притесняваме, че трябва да ставаме.
Душко пак ги погледнал.
– Ама вие двамата само се шегувате с мен! Вместо да вземете да ми помогнете с по една гъбичка!
Таткото рекъл:
– Да, да, знаем за гъбичката – само я взимаме, въртим я и всичко става пяна.
Душко седнал на земята и казал:
– Аз, да ви кажа, с вас повече няма да работя! Ще си мия прозорците само като съм сам!
В този миг и майката, и бащата в един глас произнесли:
– Неее, само не и като си сам!
И майката веднага сменила темата.
– Душко, знаеш ли, имам голяма нужда да вземеш да ми помогнеш с една друга работа.
Душко се усмихнал.
– Каква работа? Веднага ще ти услужа! Кажи, какво да направя за теб, мами?
Майката започнала да търси думите.
– Ами, например... например да вземеш и... така, аз напълно случайно съм се сетила сега... да направиш един крем.
Душко станал.
– О, това е много тежка и отговорна работа! Съгласен съм да направя крем. Веднага ще отида и ще го направя.
В този момент Душко се запътил към кухнята, а майката и бащата седнали да мият мастилото, белината, препарата и всички други неща, размазани по стените, прозорците и пода.
В този момент откъм кухнята обаче се чул лек шум. Душко решил професионално да приготви крем с изключително продължително разбиване с миксер. Но не просто с кана-миксер, в която сипваш и то си пръска само в каната, а с класически миксер с две перки отпред. Слагаш вътре в купата с продукти и започва да плиска на всички страни, включително и към тавана.
Душко обаче ентусиазирано работел. Бъркал, бъркал, бъркал нишестето с млякото до момента, в който половината нишесте се разлетяло навсякъде из апартамента.
Останалата част той доволно сипал и сварил. Тя станала на топки, защото първо трябвало да се свари млякото, а после постепенно да се добави разбърканото нишесте с вода, но Душко всичко това не го знаел. Той първо разбъркал млякото с нишестето, после го сварил. Сипал топките в едни купички и поръсил върху всяко кремче по една ванилия, две щипки канела и малко червен пипер.
Майката пристигнала в кухнята, огледала щетите и решила: „Хайде сега да не се ядосваме, детето е направило крем, поне да пробваме какво е сътворило“. Тръгнала да пробва първата лъжичка и о, ужас!, то люти, та не се трае! Казала:
– Душко, защо си сложил червен пипер?!
Душко имал обяснение.
– Ами как защо? Бял цвят съм сложил за ванилия, кафяв цвят съм сложил за канела и реших, че много ще отива и червено.
Майката пийнала вода и сдъвкала малко хляб, за да пребори лютото.
– Ами не можа ли нещо друго за червено да измислиш?
Душко споделил:
– Мислех натрошена тухла, ама понеже нямаме вкъщи, та затова реших, че може да стане и с червен пипер.
Майката продължавала да дъвче подлютена.
– Е, в този смисъл е по-добре, че червения пипер си сложил.
Душко попитал:
– Ами да, много приятно, нали?
– А защо ти е на топки кремът?
Душко заразказвал:
– Това е специална рецепта. Казва се крем „Бомба“.
Майката си отчупила още малко хляб.
– Ако си целял да го направиш на топчета, си успял. Даже ако имаше катапултче, каквито са тежички, можеше да започнем да се обстрелваме с тях. Ама някого да не уцелим, че може да го повредим. Душко, не е ли по-добре следващия път първо да свариш млякото и после баавно да добавяш разтвореното нишесте във вода?
Душко рекъл:
– Да, мами, това е много добра идея, точно така се прави крем. Така всички го правят, но моят е Душко-крем.
Майката обичала да разговарят.
– Е, Душко-кремът е много интересен!
Душко продължавал:
– Душко-крем с червен пипер! А следващия път, мами, мога да направя Душко-крем и с други подправки. Например с черен пипер, мога да добавя малко кетчуп, може и с горчица.
Майката се чудела.
– Дали не е по-добре да го правиш натурален? И всеки да си го гарнира.
Душко рекъл:
– Може да има и по една купичка натурален, но за другите купички само някой, който е бил много послушен вкъщи, ще може да се дореди.
– Е, Душко, ти колкото си послушен, всички други купички ти ще ги ядеш, а за нас все ще остава натуралният.
Душко я погледнал.
– Аа, ти си много хитра нещо – май правиш номера!
Майката се усмихнала.
– Е, не, шегувам се, шегувам се, и с червения пипер е много вкусен, но все пак...
Душко изведнъж се сепнал.
– Ти, като предложи това за катапултите – сериозно ли го предложи, или беше шега?
Майката веднага изяснила:
– Абсолютна шега беше, Душко, не го възприемай буквално!
Душко станал.
– Добре.
Взел една купичка от крема и тръгнал навън. А майката попитала:
– Къде си тръгнал с този крем?
Душко отговорил:
– Аз смятам да науча едно куче да яде Душко-крем.
Майката се стреснала.
– Как куче ще яде Душко-крем?!
Душко спрял.
– Ами така! Има едно бездомно куче до нашата кооперация и аз смятам да го храня всеки ден с Душко-кремове.
Майката му махнала да се връща.
– Ама то ще ослепее! Кучетата не могат да ядат захар.
– Откъде знаеш?
Майката му предложила:
– Може да прочетеш в книгата за кучета. Даваш ли на куче захар, то веднага ще ослепее.
Душко взел лъжица.
– Ами, значи, трябва да извадя захарта!
И седнал да рови из топката. А майката се засмяла.
– Душко, не може да се извади захар, като ровиш из топката – тя се е разтворила в крема.
Душко я погледнал притеснен.
– Ами какво да направим? Как да я извадя?
Майката обяснила:
– Ами няма как да я извадиш.
Душко все още ровел.
– Аа, няма как да я извадя?! Ти да не искаш сега да правя нов Душко-крем? Тази рецепта е готова. Трябва да го филтрирам някак си.
Майката попитала:
– Как ще го филтрираш бе, Душко?
Душко оставил лъжицата и станал.
– Ами, как да го филтрирам... не знам. Сега ще отворя една книжка за химически експерименти и ще прочета как да извлека захарта. Ще оставя останалото за кучето.
Майката рекла:
– Душко, то прилича на бомбичка това, което си направил, ама ако извлечеш и захарта с химически експеримент, не знам кучето дали няма да избяга, като му се появиш.
Душко пак седнал.
– Ами добре, от един крем то няма да ослепее веднага, така че ще му го дам така, а от утре ще започна да му го правя без захар.
Майката си мислела за кучето.
– Добре, ама не съм сигурна, че кучетата ядат червен пипер.
Душко станал, взел крема и излязъл.
– Душко-кремът днес е с червен пипер, значи, с червен пипер ще го яде!
Слязъл Душко. Върнал се след малко много разочарован. Майка му попитала:
– Какво стана, Душенце?
– Не го яде.
– Ами най-вероятно не му е харесало.
Душко тупнал крема обратно на масата.
– Това куче нищо не разбира от кулинарно изкуство! То какво иска? Кокали! Някакви голи кокали, а не яде Душко-крем! От утре ще се занимавам само с котки!
Майката не знаела вече какво да каже.
– Душко, не съм сигурна, че и котките си падат по червения пипер.
Душко също се уморил, подпрял се на масата и заявил:
– Ще тренирам върху различни животни, докато някое не почне да яде Душко-крема без претенции.
Майката решила, че това е добро текущо решение на ситуацията.
– Ами добре.
И тук Душко я изненадал.
– Направо, мамо, ти предлагам: утре правя голям брой кремчета, нелегално ги скриваме в една торба, отиваме в зоологическата градина и без пазачите да ни видят, почваме да тренираме върху животните Душко-кремчета. Което животно започне да яде Душко-кремче, аз ще му стана осиновител и всеки ден ще го храня с него.
Майката вече потънала в новата тема.
– Ама ти добре ще осиновиш животното, ама то не иска сигурно само Душко-крем. То може да иска и други неща.
Душко я погледнал неразбиращо.
– Ами да, като му стана татко и майка, вие му ставате баба и дядо! Значи, вие другите неща по бабина и дядова линия ще му купувате.
– И ако е лъвът?
– Ами ако е лъвът, знаеш как е.
– Ами няма ли да ни е малко скъпичко?
– Е, то винаги на бабите и дядовците им е скъпичко.
– Ама аз може да не искам да се сродявам с някой лъв!
– Ти не се сродяваш с него. Ти си се сродила с мен, а аз – с лъва.
– Душко, става вече много дълга историята с тези Душко-кремове.
– Би станала по-дълга, мами, ако седна и ходя по детските градини и проверявам кои малки дечица са склонни да ядат Душко-кремчета. И като намеря такива, на които им харесва, ще ги снабдявам всеки ден с Душко-кремчета.
Майката попитала:
– Кой ще го плаща това нещо?
– Ами ние ще го правим като социален патронаж, мамо. Ние ще правим дарение за децата, които разбират от кулинарно изкуство и обичат крем-бомбички с червен пипер.
Майката се замислила.
– Душко, това, да ти кажа, не ме притеснява много, защото най-вероятно бройката на децата няма да е много голяма.
– Ее, мамо, ама аз, ако им кажа, че ще може да си поиграят с легото ми, може бройката рязко да нарасне.
– Е, ти, ако им кажеш, че ще подариш легото, най-вероятно цялата детска градина ще ти изяде кремчетата.
Душко я погледнал изпитателно.
– Ама ти пак се шегуваш с мен! Аз искам да правя добрини, а ти сега седиш тук и ми обясняваш, че всички ще ми изядат кремчетата.
Майката станала и започнала да чисти.
– Душко, дай сега да почистим крема от тавана и от шкафовете, и от вътрешната страна на хладилника, която не знам как успя да уцелиш, а утре ще мислим за другите бомбички.
Душко попитал:
– Мамо, то така като е обстреляна кухнята, не може ли да си я дообстреляме и после наведнъж да изчистим всичко?
Майката казала:
– Може, ама татко ти ще е на друго мнение...
Душко рекъл:
– Е, какво, така и така ще я чистим, я дай малко да си постреляме!
Точно щели да изстрелят първата бомбичка – и се появил таткото на вратата.
– А, вие какво правите?
Душко бързо отговорил:
– Ние? Нищо!
Майката потвърдила:
– Нищо, нищо не правим! Само си говорехме за кучета, котки, зоологически и детски градини...
Таткото попитал:
– Вие точно какво се канехте да сторите?
Душко рекъл:
– Ами бяхме на темата с петната. Махане или добавяне. Точно се канехме да почистим всички петна. Първо започваме от хладилника, защото отвътре е изцапан. Ти искаш ли да ни помогнеш?
Таткото казал:
– Аз се чудех не може ли да ги изстреляме тези бомбички, така и така ще чистим? Ама майка ти ще се кара, тъй че няма да стане.
Душко толкова щастлив ги погледнал.
– И вие ще участвате в използването на крема ми?
Майката и бащата казали едновременно:
– Да.
– Ама няма ли да ви е мъчно, че няма да го изядете?
И майката, и бащата:
– Този път няма да ни е много мъчно.
Душко попитал още веднъж:
– Ама сигурни ли сте, че няма да страдате – толкова вкусен крем да не сте го изяли? С червен пипер е!
Майката и бащата казали:
– Този път точно няма да страдаме много.
Душко дал знак.
– Е, тогава хайде да се постреляме!
И настанала такава стрелба с бомбичките на Душко, че после два дни чистили и се смели.
Като разпечатите PDF файла по-долу, може с корици от картон да си направите красива книга.
Оставено е място да нарисувате сами илюстрациите.