U07

Имало едно време едно малко момченце на име Душко, което щяло да празнува Коледа. Душко бил изключително послушен и добър. Всяка сутрин се събуждал, сресвал бретончето си, оправял креватчето си, тичал бързо да направи закуска на родителите си, сервирал я внимателно, след което търпеливо ги изчаквал да се събудят. Естествено, когато те станели и започнeли да ходят сънени из вкъщи по пижами, не се сдържал и казвал:

– Ама, моля ви се, облечете се! На какво прилича това? Аз появявам ли ви се на закуска по пижама? А да сте ме виждали да си бъркам в носа?

Майка му и татко му, понеже си познавали детето и не му се сърдели, мило го погалвали по главата и... отивали да се облекат. Естествено, понякога се случвало татко му да седне на масата, а Душко да му каже:

– Видях те, че не си си измил зъбите, така че, ако обичаш, отиди да си ги измиеш.

И таткото се изчервявал – нали точно той трябвало да му дава пример. И така Душко от време на време създавал големи конфузии особено за възрастните, които започвали ту да се притесняват, ту да се срамуват покрай него. А и той нали все искал да е полезен, та в стремежа си да помага често обърквал нещата.

Задавала се Коледа, прекрасен ден в годината, щастлив семеен празник. Душко започнал да се готви. Като начало решил, че ще трябва да украси дома. Започнал да прави коледните украси. Работел до късно вечер. Очичките му се зачервявали и често заспивал с ножичка в ръцете на масата. Като го събудели, не можели да отлепят гирляндите от челото му. Но той бил много въодушевен. Майка му и татко му постоянно му обяснявали, че не се налага да е чак толкова украсена къщата, но той отговарял:

– Не, не, нашата къща трябва да е най-красива.

Майка му най-накрая казала:

– Добре де, ще отидем да купим гирлянди и край! Стига с тази работилница.

Душко отвърнал:

– Как с някакви купени гирлянди, дето всички имат от тях, не може то така…

Работело малкото момченце като джудженце всеки ден, украсявало, изрязвало за всяко стъкло отделни фигурки и форми, изрязало безброй звездички. Отрано нагласило и елхата. Точно свършило, и майка му си казала: „Ей, хайде сега ще си почине и ще поспи малко“. Но дошъл ред на коледните картички. Започнал да пише картички на баба си – цели шест листа картичка, на дядо си – направо осем листа, на всичките си близки и роднини. Толкова изписал, че няколко химикалки му свършили. Душко се чудел:

– Брей, тези химикалки много бързо свършват.

Майка му отговорила:

– Душинка, на картичката за Коледа обикновено пише: „Честита Коледа, желая ви здраве и щастие! Целувки, Душко“. Ти какво им пишеш на по осем листа?

Душко обяснил:

– Е, как какво им пиша? Разказвам им как е най-добре да им се случат прекрасни неща в живота и описвам подробно всяко едно от хубавите неща, които им пожелавам, така че те да са абсолютно сигурни какво конкретно им пожелавам, а не да си мислят, че е нещо друго.

Майката предложила:

– Може и по-накратко сигурно, на баба и дядо добре си написал по-дълги пожелания, ама на другите може по-накратко.

Душко продължил да изяснява:

– Е, как по-накратко? Ще им напиша, че им пожелавам торта, и те ще си представят, че е черна, а пък аз искам да им пожелая торта на три етажа с лебед отгоре – голям и бял, три на четири сантиметра, с червен клюн, със сини очи и с мигли. Ако не уточня точно каква торта, те ще си представят друга.

Майката кимнала.

– Мм... добре.

И така Душко ден и нощ писал картички и точно свършил с тях, майка му си казала: „Ей, най-накрая вече ще си почине детето от тази Коледа, че се изтощи“. Душко седнал да пише писмото си до Дядо Коледа. Тук нещата станали по-сериозни, след като на сутринта майката станала и видяла, че Душко цяла нощ е писал, очите му били червени и едва говорел от умора, решила, че всичко това изобщо не е редно.

– Душко, кажи какво искаш от Дядо Коледа и той веднага ще ти го донесе. Само спри.

Душко търкал очи.

– Не мога, мамо, аз искам много специален подарък.

– Добре, какъв е този специален подарък?

– Една специална енциклопедия.

– Като искаш една специална енциклопедия, не можеш ли да влезеш в компютъра, да я намериш и разпечаташ на картинка и да я сложиш вътре в плика.

Душко се плеснал по челото.

– Леле, мамо, колко си умна! Аз цяла нощ описвах как изглежда корицата – къде има червено, къде има зелено, колко е гланцирана корицата, колко страници, кой е авторът и така се уморих да я описвам, че направо не съм си лягал цялата нощ.

Отишъл Душко до компютъра, потърсил и намерил енциклопедията, разпечатал я, изрязал я. Написал на гърба на Дядо Коледа писмо, към което добавил още четири листа с благодарности, ако случайно я получи, и щастливо си отдъхнал. Майката и бащата на Душко си казали: „Ако ще е така всяка Коледа, по-добре изобщо да не му казваме, че иде Коледа, а в последния момент – така няма да има време за всичките тези неща“. Майката се зачудила:

– Душинката много се готви за тази Коледа. Какви украси е направил, а само една енциклопедия иска. Я го попитай дали не иска още нещо.

Отишъл бащата при Душко.

– Душко, не искаш ли още нещо освен тази енциклопедия? Дядо Коледа има голяма шейна с много джудженца. Защо не му кажеш още нещо да ти донесе.

Душко отговорил:

– Ами, защото той, като влезе през комина, нали трябва да може и за теб да остави, и за мама, така че за всички да има. Ако аз поискам един чувал с неща, той как ще донесе вашите?

Баща му казал:

– Душко, не се притеснявай, нали знаеш, че Дядо Коледа не влиза през комина.

Душко го погледнал.

– Е, така де, вярно, знам, ама ми е приятно така да си го обсъждаме. Пък и знам, че сега нямате много пари и ако ви поискам нещо по-скъпо…

А баща му:

– Е, как пък разбра, че нямаме достатъчно пари?

– Еми, нали изчислявам, че трябва да сте по-пестеливи, а пък вие все се чудите за какво да харчите. Да ви дам пример, нали.

– Да, Душко, ти постоянно ни притесняваш да не харчим за това и онова, следиш сметките, които правим в магазините. Караш ни се, че сме купили от по-скъпото масло, а не от по-евтиното. Все пак е Коледа, може да си поискаш всичко, а Дядо Коледа ще ти го донесе.

Душко мислил, мислил и казал:

– Добре, тогава да си поръчам едно братче, то няма да струва пари, пък ще има с кого да си играя. Да е добричък като мен. Да не вземете някой като Бонбончо-Фотончо да ми донесете за брат, че тогава не знам какво ще го правя. Той всичките ми играчки ще ги използва за експерименти и нищо няма да остане здраво.

Бащата се попритеснил.

– Душинка, ние не можем точно такива обещания да ти дадем.

Душко вече бил започнал темата.

– И ако обичате, да не е някой като Отворко-Мърморко, защото ще трябва постоянно да ходя с тапи в ушите, още докато е в бебешката количка и не може да говори, ще казва: „Мм, мм“, и само ще мрънка и ще плюе биберона. Ама и като Жожката, ако вземете, сигурно през цялото време ще търчи напред-назад и няма да можете да го хванете и да го нахраните… Абе, аз въобще не знам дали да е братче, ами започвам да се чудя дали да е въобще… абе, по-добре си е енциклопедията, че ако вземете да объркате поръчката, после какво ще го правя това братче? Енциклопедията и да я сбъркате, не е толкова страшно – ще я сменим. Ама ако е братче, представяш ли си да е някой Умчо… да дойде тука и да ми умства. Не знам какво да ви кажа...

Бащата се смеел през сълзи.

– Не бой се, бе, Душко, не се притеснявай, Коледа е! Може да си поръчваш всякакви неща.

В този момент влязла майката и казала:

– Айде сега… чак пък всякакви...

Душко попитал:

– Добре, бе, мамо, ти какво искаш за Коледа?

– Душко, искам за Коледа една сутрин да станеш последен вкъщи. Да закусиш и да отидеш на училище и да не следиш колко плащаме за различни неща.

– Айде малко по-реалистични желания! Сега аз не съм искал от вас да си миете всяка сутрин зъбите веднага като станете! Нещо по-обикновено си поискайте.

Майката се зачудила:

– Добре, добре, искам за Коледа... искам за Коледа… не знам какво искам. Смисълът на Коледа е да ти напомни, че когато искрено пожелаеш нещо или отправиш молитва за нещо относно себе си, то идва, въпросът е на каква цена. На много места това послание се е принизило до размяна на материални подаръци, а празникът Коледа до хранително меню.

Душко рекъл:

– Искаш ли да ти подаря такъв специален подарък, който е… не знам какъв е.

И бащата се зачудил и изведнъж се оказало, че майката и бащата отдавна не си били правили подаръци един на друг – и винаги мислели само за Душко. Настанало едно чудене и дори си организирали състезание кой ще измисли по-смешен подарък за другия. Душко започнал да измисля – първо измислил прасешка зурличка за майка си, с ушички и дори опашчица, която се връзвала с въженце за кръста. После решил, че ако ще измисля на майка си свинска зурличка, е по-добре и за татко си една прасешка, ама така и така, като ще взима и на двамата, защо да не вземе и на себе си. И така първият подарък на Душко бил за трите прасенца, така и така си били трима, поне можели да си играят на приказка. После решил да измисли по-смешен подарък – едни специални, много красиви пръчици, които правели чудновати фойерверки на сърца. Със сигурност майка му и татко му щели да се зарадват, особено ако Душко не ги пали лично.

През това време и баща му бил със сериозната мисия да измисли смешен подарък. В типичен за него стил взел едни пиратки... и се сетил, че ако жена му го види с пиратки, ще му се накара, затова взел цялостно съоръжение, което било за детониране на страшно много взривове в небето. Една голяма заря си било добра идея, макар и не смешна… Затова решил, че за Коледа е по-добре да вземе някой смешен филм – и въображението му се изчерпало. А майката така се притеснила какво смешно да измисли, че решила да измисли някакви игри. Измислила разни игри, в които се скриват предмети, и когато ги намериш и пипнеш, пръстите ти залепват, или някакви игри, в които Душко и татко му трябвало така да търсят, че единият да се качва върху другия... Тя измислила толкова много игри, че Коледа и Нова Година щели да минат, а те тепърва щели да са ги преполовили. По едно време решила, че все пак те трябва и да ядат нещо, така че ще е по-добре да намали бройката на игрите. Било ѝ толкова смешно какви игри измисляла, че през цялото време само се кискала.

И така тримата, подготвени за Коледа, се събрали вечерта и се правели, че никой нищо не е измислил. Обаче Душко само се сещал за неговите неща и започвал да се смее много. Баща му и майка му също. И така дните до Коледа преминали в ежедневни смешки и очаквания. Щом дошла коледната сутрин, тримата в дълбока радост започнали да се веселят. Това им донесъл Дядо Коледа – щастлив дом, огласен от смях и изпълнен с любов.