NB: Текстът по-долу е подготвен от мен за разказване и в него със символи са нанесени базови елементи в този процес. Това би било едно добро начало за всеки родител и учител.
С благодарност към Frank Jentzsch. Някои базови указания.
Легенда:
♫ приказката се тренира за разказване, като се чете многократно на глас, докато свободно леко се танцува на фона на класическа музика, за да се внесе в нея музика и да се запомни
§ внимание: следващата дума е образ, изречи я тържествено
(5) – пет секунди пауза между отделните сцени и след образ, за да може детето да го изгради
/ – звукът се насочва нагоре, сякаш поздравяваме слънцето, звездите, духовния свят
Bold – ключова думи
Подчертана дума – ключова дума с добавен към нея, при разказването, жест
# – нова сцена
♫ КОТКАТА И ЛИСИЦАТА
Една § котка (5) – мустакана /
се разхождала на горската поляна. /
Срещнала § Лисица (5)-Кумица, /
от цял свят призната умница. /
Много в живота видяла. /
Хитрости безброй събрала. /
Любезната котарана/
радостно спряла Лисана: /
– Здравей! Как си, Кумичке? /
Как живееш си дните, Лисичке? /
Важно стояла Лисана. /
Отвисоко изгледала котарана. /
Дълго вирила нос. /
Задала накрая въпрос: /
– Как смееш, мустакано! /
Времето ми губиш само! /
Какво си учила? Кажи ми! /
Уменията свои покажи ми! /
Скромно отвърнала Котарана/
на важната Лисана: /
– Аз зная, че не е много. /
На дървета качвам се високо. /
Може куче да ме гони. /
Ще се спася във тези клони. /
Лисицата започнала да се смее. /
Защото котката само туй владее. /
– Аз пък сто неща умея. /
С торба лъжи добре живея. /
Жал ми е за теб, да ти кажа. /
Да се пазиш от кучета ще ти покажа. /
#(5)
В това време задал се § ловец (5). /
Водели го четири § кучета (5) отпред. /
Те лисицата били надушили. /
Бързо да я хванат тичали. /
#(5)
Котката веднага на дървото се качила. /
Сред клоните и шумата добре се скрила. /
Котарана от върха надникнала. /
На лисицата загрижено подвикнала: /
– Торбата със лъжите развържи! /
Кожата си златна ти спаси! /
Но кучетата здраво държали Лисана. /
Не можела да избяга, горкана! /
– Ех, Кумичке-Лисичке! /
Умение ти трябваше едничко. /
На дървото като мен да се катериш. /
Тъй гибелта си нямаше да намериш. /