ПРИЛОЖЕНИЕ 4 – КОТКАТА И ЛИСИЦАТА, ПОДГОТВЕНА ЗА ДЕЦА

NB: Текстът по-долу е подготвен от мен за разказване и в него със символи са нанесени базови елементи в този процес. Това би било едно добро начало за всеки родител и учител.

С благодарност към Frank Jentzsch. Някои базови указания. Легенда:

 приказката се тренира за разказване, като се чете многократно на глас, докато свободно леко се танцува на фона на класическа музика, за да се внесе в нея музика и да се запомни

§ внимание: следващата дума е образ, изречи я тържествено

(5) – пет секунди пауза между отделните сцени и след образ, за да може детето да го изгради

– звукът се насочва нагоре, сякаш поздравяваме слънцето, звездите, духовния свят

Подчертана дума – ключови думи, към които се добавя естествено при разказването жест 

 

♫ КОТКАТА И ЛИСИЦАТА

 

Една § котка (5) – мустакана /

се разхождала на горската поляна. /

Срещнала § Лисица (5)-Кумица, /

от цял свят призната умница. /

Много в живота видяла. /

Хитрости безброй събрала. /

Любезната котарана/

радостно спряла Лисана: /

– Здравей! Как си, Кумичке? /

Как живееш си дните, Лисичке? /

Важно стояла Лисана. /

Отвисоко изгледала котарана. /

Дълго вирила нос. /

Задала накрая въпрос: /

– Как смееш, мустакано! /

Времето ми губиш само! /

Какво си учила? Кажи ми! /

Уменията свои покажи ми! /

Скромно отвърнала Котарана/

на важната Лисана: /

– Аз зная, че не е много. /

На дървета качвам се високо. /

Може куче да ме гони. /

Ще се спася във тези клони. /

Лисицата започнала да се смее. /

Защото котката само туй владее. /

– Аз пък сто неща умея. /

С торба лъжи добре живея. /

Жал ми е за теб, да ти кажа. /

Да се пазиш от кучета ще ти покажа. /

#(5)

В това време задал се § ловец (5). /

Водели го четири § кучета (5)  отпред. /

Те лисицата били надушили. /

Бързо да я хванат тичали. /

#(5)

Котката веднага на дървото се качила. /

Сред клоните и шумата добре се скрила. /

Котарана от върха надникнала. /

На лисицата загрижено подвикнала: /

– Торбата със лъжите развържи! /

Кожата си златна ти спаси! /

Но кучетата здраво държали Лисана. /

Не можела да избяга, горкана! /

– Ех, Кумичке-Лисичке! /

Умение ти трябваше едничко. /

На дървото като мен да се катериш. /

Тъй гибелта си нямаше да намериш. /