ПРИЛОЖЕНИЕ 16 – ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И АКЦЕНТИ НА МЕТОДА НА МАРИЯ МОНТЕСОРИ

Доктор Мария Монтесори разработва, внедрява и разпространява успешно педагогичеки метод за образование, носещ името ѝ. Методът е изграден около набор от приниципи, резултат от изследванията ѝ в областта на човекознанието. Основният принцип е „Помогни ми, за да се справя сам!“. Този принцип естествено произтича от петте всеобщи признака на детството, които д-р Монтесори извежда:

  • Всички деца искат да са независими – оттук произлиза ролята на възрастния като подкрепящ дискретно детето (по пътя на еволюцията на душа му). Програмата следва естествените стъпки към независимост – ред, движение, език, концентрация, хранене, ходене, хигиена, говор, сръчни движения, събличане, обличане, забелязване на причина и следствие, способност за изчакване/задържане, развиване на сетивата… Този стремеж към независимост обуславя средата да е изцяло по размер на децата – столчета, маси, мивки… Средата е подредена, красива, обезопасена, постоянна, удовлетворява нуждата от движение, открития, избор и независимост. Средата включва както стая, така и градина и домашен любимец. Ценно е да има представител и на друга култура.
  • Всички деца желаят да се учат – оттук следва продължението ученето да е чрез изследване, преживяно чрез сетивата и да е акцентирана работата с ръце. Този признак на детството е свързан с изискването на Мария Монтесори за уважение към децата.
  • Всички деца се учат в процеса на игра (труд) – децата обичат да правят смислени за живота дейности и ги извършват не за печалба, а заради самия процес, заради преживяването им.
  • Всички деца притежават „попиващи“ умствени способности – оттук произтачат смесените възрастови групи и детска градина, наподобяваща дом, подготвената среда и прецизността, с която се представя всеки материал. „Попиващият ум“ е период, в който съзнанието за „добро“ и „лошо“ не е изградено и детето е напълно отворено да възприема света без бариери. Детето направо попива в подсъзнанието си заобикалящия го свят във възрастта от 0 до 6 години. Така това става акцентираната възраст за преподаване в този педагогически модел.
  • Всички деца минават през „чувствителни периоди“ – има периоди, в които дадено знание, умение или компетентност се развиват с по-голяма лекота и Мария Монтесори на базата на представата си за тези периоди организира педагогическия си модел. Тъй като децата са уникални, всеки със собственото си темпо се движи през учебния план (поставените в стаята материали). Децата не се сравняват едно с друго, а се сравняват със себе си. Учителят проверява с помощта на въпроси дали детето разбира какво прави. Материалите са със заложен контрол на грешката. Така децата могат да откриват лесно дали са се справили без забележки, стимули, наказания и съревнование. Мария Монтесори разделя детството на три етапа от шестгодишни цикли, всеки разделен на два съставни периода от по три години.

Друг принцип е, че „истинската умствена работа не изтощава, а по-скоро подхранва духа на детето“.

Акценти

  • Всяка работа има подготовка, действие и поддръжка, т.нар цикъл на работа. Това означава, че всяка започната дейност има начало (взимането на материала от рафта и подготовката му за работа), среда (същинската част, когато се осъществява дейността/работата) и край (когато работата приключи и материалът бива върнат на мястото му, готов за работа на следващото дете).
  • Урок от три части – подходящ за въвеждане на нови думи и понятия. Учат се по три думи.
            • Това е… (ясно произнасяне)
            • Докосни … (Асоцииране на сетивното усещане с думата. Разграничаване на предмета от думата. Съществителното остава асоциирано с предмета)
            • Какво е това… (да си спомни детето. Ако не е запомнило едно понятие, повтаряме това понятие и добавяме нови две.)
  • Права и отговорности. Децата:
            • имат права да избират с кой материал кога, колко време и колко често да работят, къде да работят, да се движат и да общуват;
            • са отговорни за реда и хигиената на своите действия;
            • могат да работят само с един материал, който им е бил преподаден. Някои материали се ползват само в определени зони на стаята, например, където има плочки;
            • общуват с нисък глас;
            • използват материала по предназначението му;
            • спокойно изчакват материалът да бъде върнат и подреден от ползващия го в момента, за да го вземат;
            • когато искат учителят да им обърне внимание, го докосват. Учителят ги докосва по ръката в знак на отговор. Децата изчакват, докато той им обърне внимание.
  • Подготвен обучаващ – Учителят/неговият асистент има роля на водач. Той е ролеви модел. По-скоро мълчалив, скромен, наблюдаващ и даващ подкрепа. Прави възможно най-малко, за да не прекъсва детето и да не нарушава концентрацията и развитието му. Поддържа нивото на шума в стаята, спомага за нормализацията на децата, грижи се атмосферата да е спокойна, улеснява детето да се придвижва по посока на интереса си.
  • Обучението е от реално и конкретно към абстрактно. Обучение през опит.

Любов Миронова