Примери
Озарената маса на сезоните през зимата следва промените в природата и зимния празничен календар. Тук са събрани методика, примери и идеи как наблюдаваното навън да бъде поднесено на децата.
Подготовка и настройване на дома – основен плат (зима)
Днес поставям основния цвят. Той покрива цялата маса – тя не се вижда. Ние си знаем, че отдолу е метална, с четири крака, здрава, а плотът ѝ е като поднос.
Поглеждам навън – планината е зелено, жълто-кафява. Основният цвят е зелено-кафяв. На слънце има златен отблясък.
Земята навън е тъмно кафява, където е обработена. Върху основния плат поставям втори плат – тъмно кафяв.
Оставям масата така и чакам до утре. Да се адаптират. Да питат. Да свикнат у дома.
Озарена маса на сезоните – първи стъпки
Поглеждам през прозореца. Какво виждам?
Основните цветове са зелено и кафяво – това е основният плат.
Има изорана земя – затова слагам допълнителен тъмнокафяв плат.
Има зелено-жълта трева – добавям зелено-жълт плат.
Лехите са покрити с трина – затова слагам трина в малка паничка от здраво стъкло (защо стъкло – ще разгледам отделно).
Навън има много невени, лавандула, риган, лимонена мащерка и теменужки.
Щом ги има навън – има ги и на масата.
Зима е. Нека ухае на канела.
Бъдни вечер е.
Слагам свещник от хималайска сол.
Шишарки не виждам през прозореца. Когато ги срещна по пътя си – ще сложа.
Остава ми да намеря геода или друза аметист.
На този етап е далеч от идеалното. Поне петте елемента са налице.
Дърво – водещо. Лимонена мащерка, лавандула, риган, теменужки, живи стъбла и листа. Растеж, живот, учене.
Огън – мек и хармоничен. Невени, пламък, канела. Топлина и радост, без превъзбуда – подходящо за деца.
Земя – стабилен център. Хималайска сол, трина, земни цветове. Спокойствие, сигурност, подхранване.
Метал – структура и граница. Металната маса и кръглата форма на плота. Ред, яснота, рамка.
Вода – фина, но жива. Реална вода във вазата и стъклен съд. Подхранване и поток.
25 12 Коледа
Само тези три дни в годината масата на сезоните ще е в червен воал.
За да се отличи празникът. За да се запомни. Да избухне като нещо неочаквано.
Защо?
За да може детето да усети, че това време е различно. Че се случва нещо специално.
(Коледа не е месец. Коледа е три дни.)
При някои семейства се казва: „Честито Рождество Христово!“
При други: „Честита Коледа!“
При трети: „Божич е дошъл у дома“ – да донесе здраве, мир, благоденствие, плодородие и радост.
А в старите песни се пее за раждането на младия бог – за момента, в който тъмнината бавно отстъпва място на светлината.
„Млада Бога се роди, в тъмна нощ, в дълбок студ…“
Има елова клонка. Има червена играчка, джудже и канела.
Малко. Ведро. Разпознаваемо.
30 декември
Коледните дни отминаха. Празничността е прибрана от масата на сезоните.
Поглеждам навън. Основния цвят е зелено и кафяво. Масата е с такъв основен плат до земята.
Зелено-жълта трева – парче зеленикав плат.
Кафява земя, дървета и листа – кафяв плат.
На върха на планината има сняг – малко бяло.
Лехите са покрити с трина – и тук в паничка трина.
Невените са замръзнали навън – до един. И на масата на сезоните вече ги няма.
Зеленината навън е заскрежена: лавандула, риган, една ела в далечината. Добавям клонки от тях.
По пътя намерих изсъхнали дъбови клонки – слагам няколко листа.
Канелата и свещникът от сол остават. Зимата има нужда от топлина, аромат и тиха светлина. Те носят усещане за земя и дом.
1 януари
Началото на годината. Ново начало.
Бял лист, на който ще пишем ден след ден, неусетно ден след ден.
Само на този ден масата е изцяло бяла в бял воал.
И със сурвачка.
С думите, които сме чували от деца: „Сурва, сурва година..“
Българска традиция. Пожелание за живот, здраве и благоденствие.
И една компилация от мен с любими благословии.
„Сурва, сурва година!
Да е здрава и честита,
да е мирна, плодовита!
Златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
голям грозд на лоза.
Руйно вино по мазите,
мед и восък от пчелите!
Пълна къща с деца,
пълна маса и мир в дома.
Живи и здрави догодина,
догодина – до амина!“
На следващата снимка е моята малка сурвачка отблизо – пуканки, череши, арония, ябълка, чушка, орех, череша, стафида, боровинка, червен конец и дренче.
6, 7 и 8 януари Водици
Само тези три дни в годината масата на сезоните ще е в наситено син воал.
За да се отличи празникът. За да се запомни. Да избухне като нещо неочаквано.
Защо?
За да може детето да усети, че това време е различно. Че се случва нещо специално.
Водици е народен празник, който трае три дни и е свързан с наричане на вода – вярването, че в тези дни „водата се обръща“. По-късно, в народния календар, Водици се разгръща в Йорданов ден, Иванов ден и Бабин ден – обреден цикъл, свързан с ритуали във вода.
Богоявление е християнският празник, който се наслагва върху Водици и се свързва с Кръщението на Христос в р. Йордан.
Син плат. Синя вазичка с вода. Три листа здравец вързани с червен конец.
Малко. Ведро. Разпознаваемо.
10 януари
Поглеждам навън. Виждам кокичета. Пробили в снега и леда.
За мен това е важно. Ще го подчертая.
Лимонената мащерка е жива. Риганът е попарен от студа.
Лавандулата е натежала от сняг, приведена до земята.
Фокусът ще са кокичетата и малко мащерка. Като ги видя и се усмихвам.
Поглеждам отново навън. На места има сняг. Кафяви клони. Зелено-жълта трева.
Основният цвят на покривката остава кафяво-зелен.
Щипка кафяв плат. Щипка зелено-жълт. Щипка бял.
22 януари
Поглеждам през прозореца. Всичко е покрито със сняг.
В зелено са само лавандулата, елата и хвойната.
Здравецът е добре завит – под мека пелена сняг.
Зимният жасмин тръгва да цъфти.
По дърветата има сухи листа.
Хълмовете и сградите са в кафяво и мръсно зелено.
Такъв е и основният плат на масата на сезоните.
Добавям кафяво – за дърветата и клоните.
Отгоре покривам всичко с бял плат – като сняг.
На масата подреждам малко лавандула, малко ела, клонка зимен жасмин, клонче хвойна и няколко мъртви дъбови листа.
Зима е.
26 януари
Поглеждам през прозореца… вали дъжд.
Няма сняг. Махам белия плат.
Тревата се вижда отново – добавям зелено-жълт плат.
Кокичетата пак се показаха — добавям кокиче.
И здравецът вече не е под бяла пелена — добавям здравец.
А зимният жасмин… разцъфна.
Сега на масата на сезоните има:
• Основен плат кафяво-зелен, каквато е основната гама навън
• Върху него кафяв за дърветата и земята
• Зелено-жълт за тревата
• Ела, хвойна, здравец, кокиче, зимен жасмин
• И…сухи листа от дъб
23 февруари
Поглеждам през прозореца…
Уж е зима, а навън е слънчево и зелено.
Тревата грабва окото. Кокичетата вече прецъфтяха. Сега е ред на минзухарите.
Оранжеви минзухари. Лилави минзухари.
Има килим от иглики. Зимният жасмин е избухнал в цвят.
Оградата е в жълтите му цветове. Ериката цъфти в бяло.
А дърветата — с голите си клони.
Сухи дъбови листа — напомнят, че зимата още е тук.
Ела, хвойна, здравец — все така зеленият.
Този път избирам да не ги сложа.
Нека вниманието остане върху минзухара, игликата и ериката.
Сега на масата на сезоните има:
• основен плат в кафяво-зелено — като основната гама навън
• кафяв плат отгоре — за дърветата и земята
• зелено-жълт плат — за тревата
• минзухари, иглики, зимен жасмин, ерика
• и… сухи дъбови листа
1 март
Поглеждам през прозореца.
По улицата е осеяно с отрязани лозови клонки. Кроят лозите.
Има и кори от дървета, които са цепят. Имам лозови клони.
Ще добавя и кори.
Днес е Баба Марта. Слагам мартеница.
Търсила съм да е от вълнен или памучен конец.
Тя ще стои закачена, докато не видим щъркел.
После ще я закача на листо на цъфнал храст или дърво.
Не на клон, за да не го увреди дългосрочно.
Това са стари вярвания за защита.
Усукан бял и червен конец.
Бял и червен поток енергия.
Минзухарът у дома трае само ден.
Остават на масата игликите и ериката.
Сега на масата на сезоните има:
• основен плат в кафяво-зелено — като основната гама навън
• кафяв плат отгоре — за дърветата, клоните и земята
• зелено-жълт плат — за тревата
• иглики и ерика
• лозови пръчки
• кори от дърво
8 март
Поглеждам през прозореца.
Още е зима. Има много кафяво. Кори от дървета. Секат клони. Кроят дървета, храсти, лози.
Леко е мрачна. Тревата е потъмняла от сушата. Гният край пътя клони. Слагам тъмно лилав.
Мартеницата е тук. Пижо и Пенда. Още не сме видели щъркел. Ще почака.
После ще я закача на листо на цъфнал храст или дърво.
Не на клон, за да не го увреди дългосрочно.
Спомням си как на 8 март всяка година рисувахме картичка за мама. Пишехме добри думи.
Подарявахме ѝ зюмбюл в саксийка. Слагам зюмбюл.
Здравецът е живнал. Има килим от иглики.
Сега на масата на сезоните има:
• основен плат в кафяво-зелено — като основната гама навън
• кафяв плат отгоре — за дърветата, клоните и земята
• тъмно лилав плат — за гниещите клони и земята
• зюмбюл и здравец
• лозови пръчки
• кори от дърво
• мартеница (любимата ми — Пижо и Пенда)
19 март
Поглеждам през прозореца. Зимата е в своя край. Все още има много кафяво. Кори. Клони.
Почистват се клоните покрай пътищата. Тревата съвсем е изсъхнала и потъмняла.
Гният край пътя клони. Слагам тъмно лилаво.
Небето и сиво с дни. Добавям и сиво.
Благодаря на зимните цветя. Поставям ги на масата на сезоните.
Иглики, маргаритки, лилава ерика, мускари, синчец…
Малки, храбри войни, устояли на студа и вятъра.
Скиния, здравец, хвойна, ела са свежи. Има килим от иглики.
Мартеницата е тук. Пижо и Пенда. Още чакаме щъркелите.
„Ората копата“ (или Поклади) си отиде през февруари, а още се копаят градини, подготвят се лехите, вдигат се парниците, кипи усилен труд. Садят се картофи.
По прозорците — накичен разсад. Оставяме зимата да си отиде спокойно.
Сега на масата на сезоните има:
• основен плат в кафяво-зелено
• кафяв плат — за земята, корите и клоните
• тъмно лилав плат — за гниещите клони и земята
• сив плат — за небето
• клони и кори от дърво
• иглики, маргаритки, ерика, мускари, синчец
• мартеница (Пижо и Пенда)