Примери
Озарената маса на сезоните през пролетта следва промените в природата и пролетния празничен календар. Тук са събрани методика, примери и идеи как наблюдаваното навън да бъде поднесено на децата.
21 март Пролетно равноденствие
Поглеждам през прозореца. Днес е първият ден на пролетта.
Пролетно равноденствие. Един от четирите най-важни дни в годината.
Светлината и тъмнината са равни. Започва цикъла на раждане.
На масата сменям основния плат. Вече е пастелно розов. Символ на разцъфтяването.
Тревата е блед зелено-сивкав плат. Жадна за вода примряла.
Слагам клонки от разцъфнали дървета.
Не добавям нищо друго. Достатъчно е.
Пролетта е дошла.
Днес е ден за съзерцание на красивото и за радост. Един час на красиво място.
Наблюдаване на река, небе, облаци, залез… Усмихнато.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за разцъфтяването
• зелено-син плат — за тревата
• клони от разцъфнали дървета
Пролетното равноденствие е основен празник по света за стотици милиони хора.
Може да се зачетете как празнуват хората по света пролетта.
• Навруз (Норуз) – Персийска Нова година (над 3000 г.) – Иран, Афганистан, Централна Азия, Кавказ
• Бахайска Нова година (Naw-Rúz)
• Индиански традиции (Северна Америка)
• Chunfen (пролетно равноденствие) – Китай
• Shunbun no Hi – Япония
25 март Благовещение
Поглеждам през прозореца. Пролет е. Всичко наоколо цъфти и прелива от красота и изобилие.
Днес е Благовещение. Християнският празник. Зачатие на Исус Христос.
Днес е Благовец. Голям празник. Колкото Коледа.
Точно три дни след равноденствието. Точно 91 дни след Коледа. А след още 91 дни ще дойде Еньовден.
Благовец е днес. Вълшебен ден.
Според поверието днес „излизат“ влечугите и самодивите.
Рано сутрин жените почистват дворовете, събират сметта и я палят.
Огънят се прескача три пъти — за здраве и защита.
Децата обикалят къщата, дрънкат с метални предмети и наричат:
„Бягайте, змии и гущери, че днес е Благовец!“
„Бягайте змии, смокове, гущери, бълхи и жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз!“
„Благовец е!
Бягайте змии и гущери — Благовец ви гони!
Бягайте тъми и бурени — пролетта ви бори!
Всяко зло да си отиде!
Всичко тъмно да заспи!"
Само на този ден на масата на сезоните има розов воал. Целият блести във фин брокат
Нарцисите се събудиха зимата. Сега са основни цветя в градината.
Сложих ги точно днес, защото светят като малки слънца.
Пролетта е нежна. Ефирна. Ароматна. Такава е и масата на сезоните.
Сега на нея има:
• пастелно розов основен плат — за разцъфтяването
• розов воал с брокат — за Благовец
• букет нарциси
27 март
Поглеждам през прозореца. Дърветата цъфтят.
Белите листенца тихо се носят из въздуха. Падат едно по едно и покриват земята. Като приказка.
Дъжд от цветни листа. Вятърът си играе с тях и рисува фигури по асфалта.
Уханието на дърветата е така наситено…
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за разцъфтяването
• зелено-син плат — за тревата
• клонки от различни дървета
1 април
Поглеждам през прозореца. Пролетта прави поддържането на масата на сезоните толкова лесно.
Всичко наоколо цъфти и прелива от красота и изобилие.
Цъфнали са прасковите в розово фини, нежни, изящно красиви.
Наслада за сетивата.
Цяла зима теменужките не се отказаха от цвета си.
Беше им трудно — ту ги покриваше сняг, ту отново се осмеляваха да цъфнат.
А с идването на пролетта станаха буйни.
Затова днес им посвещавам специално място — като малък знак на благодарност.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за разцъфтяването
• зелено-син плат — за тревата
• клонки цъфнала праскова
• теменужки
3 април
Поглеждам през прозореца. Пролетта прави поддържането на масата на сезоните толкова лесно.
Навън има килим от мускари. Малки, сини камбанки, събрани в нежни гроздове.
Малки острови от синьо спокойствие.
Първо бяха кокичетата — смелите вестители. После минзухарите, игликите, нарцисите.
А сега е времето на мускарите. Чакаме лалетата.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за разцъфтяването
• зелено-син плат — за тревата
• мускари
Цветница
Поглеждам през прозореца. Дойдоха и лалетата.
Входът Господен в Иерусалим. Неделя Вайа – Връбница, Цветница.
„Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони…“
Ние нямаме палмови клонки, затова използваме върбови. Осветената върбичка отнасяме у дома – поставяме я над иконата или над входната врата като благословение.
Цветница е празник на срещата с Бог. Ден на радостта, която изпълва сърцето. Върбовата клонка е символ на това приветствие.
След сковаността на зимата, с пролетта идва време сърцето да се отвори – за нов живот, лекота и радост.
Основният символ е РАДОСТ.
Най-естественият път към тази радост е съзерцанието на природата.
С децата можем да наблюдаваме изгрева, облаците, вятъра, водата…
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за разцъфтяването
• зелено-син плат — за тревата
• лалета, нарциси и върбови клонки
22 април Ден на Земята
Поглеждам през прозореца.
Люлякът е разцъфтял. Цели облаци от лилаво. Гъсти. Ароматни. Щедри.
Има цветя, които не просто се гледат. Те превземат въздуха. Насищат сетивата.
Люлякът прави точно това.
Днес е 22 април. Денят на Земята.
И точно този разцъфнал люляк ми се струва най-подходящ за този ден. Защото Майката Земя ни изпълва с аромат, форма, цвят, енергия ден след ден. Сякаш ни е поела в прегръдката си. Тя ни говори през всичките ни сетива, точно както люлякът ни изпълва. Тихо, нежно, като шепот към дете.
Майката Земя е храм. От нея струи живот, многообразие и красота. Тя е дом, пристанище, мир.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за пролетта
• зелено-син плат — за тревата
• люляк — за Деня на Земята, за празнуване на Майката Земя с уханието на пролетта
1 май Празник на труда
Поглеждам през прозореца.
Късните лалета са дошли. Белите нарциси са с тях. Пролетните луковици прецъфтяват.
Днес е 1 май. Международен ден на труда. Трудът като творчество.
Трудът като начин да създаваме красота и полезни неща. Трудът като суперсила.
На 1 май слагам на масата последните лалета. Създавам красота, разкош и изобилие от последните им цветове.
Едно нещо беше тук, сподели красотата си, зарадва ни и сега отива да почива и да събира сили.
За децата това е много важно.
Сезоните не стоят неподвижно. Цветята не са вечни. Красотата идва, разгръща се и се променя.
И ние се учим да забелязваме, да благодарим и да пуснем място за следващото.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за пролетта
• зелено-син плат — за тревата
• последни лалета и нарциси — за довиждане
2 май Борисовден
Поглеждам през прозореца.
Керия Японика „Pleniflora“ е цялата в цвят. Като водопад от жълти слънца.
Днес, 2 май, е Борисовден.
Можем да го приемем като рожден ден на настоящия български дух.
Празник на силата на св. цар Борис-Михаил от сбор племена — с различни вярвания, езици и обичаи — да създаде народ с обща вяра, духовна идентичност, писменост, книжнина и култура.
Празник на визията и решителността му да преобрази народа си устойчиво през вековете.
Празник на победата на българския език — да стане официален език за връзка с Бога.
(По това време е господствала „триезичната догма“ — вярвало се е, че Бог може да се слави само на еврейски, гръцки и латински.)
Така той дава път богослужението да се чуе на езика на народа. Това е акт на духовно овластяване.
Когато се молиш на своя език, ти вече не си обект на религията, а неин субект.
Връзката с Небето става лична, интимна и директна.
Борис посреща с почит учениците на Кирил и Методий — Климент, Наум и Ангеларий.
Настанява ги в Плиска и им осигурява всичко необходимо — държавна издръжка, мир и ученици.
Така България се превръща в един от големите духовни и книжовни центрове на Европа.
Чрез книгите, школите и труда на Климент и Наум се утвърждава езикова норма.
Така се ражда държавен, книжовен и богослужебен език.
Борисовден не е просто имен ден. Той е празник на народа, който получава общ дух. Обща идентичност. Обща вяра. Общ език.
Затова жълтата японика ми се струва подходяща.
жълта — като светлина;
пролетна — като ново начало;
устойчива — цъфти дълго и се разраства;
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за пролетта
• зелено-син плат — за тревата
• Керия Японика „Pleniflora“ — за Борисовден и силата хората в една държава да тръгнат в обща нова духовна посока
6 май Гергьовден
Поглеждам през прозореца.
Камбанките са се вдигнали високо на тънките си стъбълца. Стройни. Готови сякаш празнично да зазвънят.
Тъмнолилави и изведнъж бели в краищата. Все едно светлина излиза отвътре и ги озарява.
Около Гергьовден природата вече е буйна. Не само се събужда — изправя се, расте, укрепва.
Гергьовден носи образа на смелостта. На силата. На живота, който излиза навън.
Това е началото на двусезонния календар. На Гергьовден започва летният полугодишен цикъл. На Димитровден завършва.
От Гергьовден започва времето на активната земеделска работа и пашата на добитъка.
От свети Георги на кон до свети Димитър на кон.
В народните представи двамата светци са братя близнаци, които си поделят годината – св. Георги носи лятото, а св. Димитър – зимата.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за пролетта
• зелено-син плат — за тревата
• камбанки — за Гергьовден и буйната сила на пролетта
Великден
Поглеждам през прозореца. Великден е.
Лалета, нарциси, блатни кокичета, мускари. Иглики, анемонии, теменужки. Ходжово лале, дамско сърце, маргаритки. Иберис.
Всичко цъфти. Пролетта е в силата си.
Христос Воскресе! В православието Великден е Пасха — преминаване от смърт към живот.
Не е прераждане, а преминаване през смъртта към ново, нетленно състояние.
„Смъртта е пробита.
Има изход от затворения кръг.“
В православието иконата на Възкресението често изобразява „Слизането в ада“, където Христос разбива портите и извежда Адам и Ева — символ на спасеното човечество. Иконите могат да се търсят през ключовата дума Anastasis.Великден не е индивидуално „прераждане“, а извеждане на човека от властта на смъртта. Това е триумфът на духовното слънце над тъмнината на ада и невежеството. Божественото дете се ражда, минава през страдание, побеждава смъртта, носи нов ред.
Коледа и Великден са две врати на една мистерия: раждането на Бога в материята и победата на Бога над смъртта в материята.
Яйцето е широко разпространен предхристиянски символ на живота, плодовитостта, обновлението и прераждането. Червеното е цветът на Животворящата Божествена енергия. По традиция първото яйце винаги се боядисва в червено. То се нарича „на къщата“ и се пази пред иконата през цялата година. С него се трият бузите на децата за здраве и сила (символика на жизнената сила).
До детето достига, че доброто побеждава.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за пролетта
• зелено-син плат — за тревата
• червени лалета — за радостта на Възкресението (сега е техния пик)
• бели нарциси — за светлината
• блатно кокиче — за чистотата сред тъмнината
• пъпки на Керия Японика „Pleniflora“
(известна още като „Великденска роза“)
• боядисани яйца — за новия живот
Томина неделя
Томина неделя е първата неделя след Великден.
Нарича се така заради апостол Тома и е посветена на неговото „уверяване“ във Възкресението Христово.
След Възкресението Христос се явява на учениците. Но апостол Тома не е с тях. Когато другите му казват: „Видяхме Господа“, той не можел просто да повярва. Той искал сам да види. След осем дни Христос отново се явява на учениците, този път и Тома е там. Христос се разсърдил на неговото съмнение. Показал му, че е жив. И Тома се уверил.
Затова празникът не е просто за „невярващия Тома“ или „Тома Неверни“. Тома е образ на човека, който не иска да се преструва, че вярва, а търси истината. „Не разбирам.“ „Не мога да повярвам само защото другите казват.“ „Имам нужда да се уверя.
Томина неделя носи много важен смисъл: Можеш да питаш. Можеш да не разбираш веднага. Не е срамно да търсиш истината. Да търсим истината е пътуването на живота.
7 май
Поглеждам през прозореца.
Цялата улица е покрита с реси от орех. Мъжките съцветия на дървото са паднали по земята.
Като килим. Зеленокафяв. Пухкав.
Орехът цъфти по свой начин. Не като божура. Не като люляка. Не като лалето.
Цветът му не привлича внимание. И изведнъж земята под дървото е цялата постлана.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• цикламен плат — за ярките цветове на май
• зелен плат — за младите листа
• клонка от орех — за дърветата, които се готвят да дават плод
• орехови реси в паничка — за тихия, незабележим цъфтеж
11 май - Професионален празник на библиотекарите
Поглеждам през прозореца. Перуниката се откроява. Стройна. Важна.
Сякаш носи някаква специална вест. До нея теменужките са се подредили като броеница.
Люлякът носи аромат на пролет. Камбанките закачливо надничат.
Всички цветя са лилави – в цвета на мъдростта и въображението.
На 11 май отбелязваме професионалния празник на библиотекарите.
Това е ден на пазителите на книгите. В този ден купуваме нова книжка.
Подреждаме рафтовете на библиотеката. „Лекуваме“ книжки, които имат нужда.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за нежността на пролетта
• зелен плат — за свежата трева
• перуника — за важността на книгите
• теменужка — за буквите, подредени в редове
• люляк — за вълшебния аромат на страниците
• камбанки — за събуждане на ума
11 май Ден на св. св. Кирил и Методий
Поглеждам през прозореца.
Перуниките са главните герои. Гордо изправили цвят.
До тях парижките маргаритки греят. Жълти са като слънцето, което внася живот.
На 11 май почитаме св. св. Кирил и Методий.
Те са ни дали букви (глаголица), с които да се пише на нашия език.
Превели са и свещените книги на нашия език. Така вече има книги и просвета на нашия език.
Буквите не са се появили сами. Някой ги е създал с много любов, труд и грижа за хората.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• зелен плат — за свежата трева
• жълти перуники — за важността на буквите
• парижки маргаритки — за светлината, която книгите ни носят
12 май Герман градушкар
Поглеждам през прозореца. Появили са се първите плодове – ягодки.
Червени. Вкусни. Крият се между листата. Въздухът е изпълнен с аромат на карамфили.
На 12 май в народния календар е Герман градушкар.
Това е ден, в който хората са се молели да няма градушка. Защото от времето зависи градината.
От градината — плодът. От плода — храната. От храната — животът на хората.
Това е ден за молитва за защита от лошо време.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• бледозелен плат — за тревата
• карамфили — за грижата към градината
• ягодка — за плода от труда ни в нея
18 май — Международен ден на музеите
Поглеждам през прозореца.
Момините мигли приличат на малко чудо. Вятърът леко поклаща фините цветове. Ефирни. Нежни.
На 18 май е Международният ден на музеите.
Това е ден, в който си спомняме, че старите предмети не са просто вещи. Те са изпълнени с истории. Памет. Следи от живота на други хора.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• светлозелен плат — за тревата
• момини мигли — за фината изящна красота, която често има в музеите
20 май Световен ден на пчелите
Поглеждам през прозореца. Дивият градински чай е обагрил пътищата в лилаво. Медоносен. Около него вече жужат пчели. Видимо доволни.
На 20 май отбелязваме Световния ден на пчелите.
Това е ден, в който им благодарим и хапваме мед. Летят от цвят на цвят и опрашват растенията. Така има плодове и растенията се множат. Без тях овощните дървета, зеленчуците и дивите растения ще са в беда.
Толкова малки и толкова важни.
Ако някой иска да пръска срещу вредни насекоми, трябва да го прави само вечер. Тогава домашните пчели са си у дома в кошера, а другите опрашители не летят активно. Винаги с препарати, които не им вредят.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• зелен плат — за тревата
• ливадна салвия (див градински чай) — за дивата паша за пчелите
21 май Възнесение Господне
Поглеждам през прозореца.
Белите цветове се открояват. Бяло. Бяло. Бяло. Люлякът е цял в бял цвят. Бъзът е разцъфнал. Ирисите се полюшват закачливо. Теменужките са се строили. А божурът е в силата си. Всичко сякаш се е устремило към небето.
На 21 май е Възнесение Господне.
Това е денят, в който Христос се възнася към небето. Празникът е обещание, че доброто побеждава,
че хората не са сами. Христос е сред нас. Като светлина. Като обич. Като опора в сърцето.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• светлозелен плат — за тревата
• бели ириси — за издигането
• бял божур — за чистата жива сила
• бели теменужки — за бдението
• бял люляк — за светлината
• бял бъз — за благословението
21 май Спасовден
Поглеждам през прозореца.
Божурът цъфти. Пищен. Жив. Пълен със сила. Мушкатото и здравецът бдят над дома. Камбанките сякаш звънят.
На 21 май е Спасовден.
В народния календар той носи надежда за здраве и изцеление. В нощта срещу празника хората ходят на росен. Търсят помощ от природата. От тревите. От росата. От растението росен. Вярването е, че в този ден природата носи особена сила.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• зелен плат — за тревата
• божур — за щедростта и изобилието на природата
• мушкато — за дома и неговата закрила
• здравец — за здравето
• камбанка — за молитва и надеждата
24 май Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Поглеждам през прозореца.
Божурите са истинска наслада за сетивата. Едри. Пищни. Празнични.
Май е пълен с цвят. И с радост. Ярък. Пъстър. Свеж. Новороден живот.
На 24 май е Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Празник на нашите книги. В тях се съхраняват историята, знанията, мъдростта и традициите на народа ни. Чрез страниците им разбираме мислите, чувствата, грижите и вълненията на предците ни. Истински празник е, че днес учим, четем и пишем на своя роден език!
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• цикламен плат — за интензивността на пролетните цветове
• бледозелен плат — за тревата
• божур — за тържествената красота на празника
28 май Ден на парковете в България
Поглеждам през прозореца.
Погледът ми е грабнат от килим зелени листа. Отдалеч малко прилича на мушкато. Над него се полюшват червени стройни клечки, сякаш с накацали калинки. Кралското здравче ми маха. То има такъв красив коралов цвят.
На 28 май е Денят на парковете в България.
Парковете в града. И парковете като защитени територии. Това е ден, в който си спомняме, че парковете не са просто места за разходка. Те са дом. За дървета. За цветя. За птици. За насекоми. И за тишината, от която хората имат нужда. Там ние сме на гости. Не късаме без нужда. Не тъпчем. Не хвърляме боклук. Присъстваме внимателно. Благодарим за насладата на сетивата.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• зелен плат — за тревата и листата
• кралско здравче — за здравето и красотата на природата
31 май
Поглеждам през прозореца.
Макът е разцъфнал край пътя. Червени облаци от цвят. Шпалир от пламъчета в тревата. Май е към края си.
Пролетта е в своя връх. Изобилна. Смела. Дръзка.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• бледозелен плат — за тревата
• мак — за ярката красота на май и пролетта
Русалска седмица
Поглеждам през прозореца. Всичко цъфти. Сред цветята се откроява калата. Стабилна, стройна, права, фина, елегантна – сякаш различна от хаоса около нея. Носи изящна, отличима красота.
Започва Русалската седмица.
Русалките (не тези с опашките на Андерсен) идват при нас, за да влеят живот в житото. Трябва да ги оставим спокойно да свършат задачата си. Не ходим по местата им. Цялата седмица носим амулети от пелин, чесън, лепка/еньовче и орехова шума – за всеки случай.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелнорозов основен плат – за мекотата на пролетта;
• бледозелен плат – за тревата;
• кали – за невидимата сила, която слиза към земята и носи живот.
1 юни Ден на детето
Нека 1 юни бъде пълен с преживявания, които оставят топъл спомен — и без материални подаръци. Денят на детето би имал още по-хубав смисъл, като напомня на възрастния за есенцията на детството. Да си спомни кое е ценно, когато си дете. Смехът от корема. Гледането на облаците, които плуват като кораби,
докато лицето ти е омазано в захарен памук. Безсмислено, мистично, свързано.
Целият месец юни е месец на детето — чудесна възможност възрастните да изпитват радост от живота, да се смеят, да играят и да бъдат по-пълноценна част от живота на децата си.
А на децата празник е всеки ден. Всеки ден.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• бледозелен плат — за тревата
• бели рози погалени с розово — за чистота на детството и невинността
3 юни Св. Константин и Елена
Поглеждам през прозореца.
Царицата на цветята розата е покрита с цвят. Носи се уханието ѝ из въздуха. Червени рози като пламнал огън горят покатерени по оградата. Нестинарите празнуват на този ден. Ходят по жаравата и носят иконата на Св. Св. Константин и Елена.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• бледозелен плат — за тревата
• алени рози — като жаравата
5 юни
Поглеждам през прозореца.
В градината кипи живот. Носи се аромат и жужене. Традесканцията стои наперена, с листа като изгладени.
Еригеронът е съвсем друг – люлее се, поляга и сякаш свети във виолетово. Толкова различни и толкова допълващи се.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат – за мекотата на пролетта
• бледозелен плат – за тревата и свежата зеленина
• приглушено бял воал – за въздуха, светлината и лекотата
• традесканция – за спретнатата ведрост
• еригерон / злолетница – за небрежната красота
8 юни
Поглеждам през прозореца. Денят е дълъг. Светлината остава до късно, а вечерите вече са топли и меки. Вечерната иглика е точно такова цвете. Топла, нежна, превземаща.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат – за мекотата на пролетта
• бледозелен плат – за тревата и свежата зеленина
• приглушено бял воал – за въздуха, светлината и лекотата
• вечерна иглика – за топлите юнските вечери
11 юни Международен ден на играта
Поглеждам през прозореца. Всичко е зелено. Прелива от цвят. Топло е. Денят е дълъг. Прекрасно време за игра.
На 11 юни е Международният ден на играта. Ден за защита и утвърждаване на правото на игра. Стигнало се е дотам, че да има ден, в който да си припомним, че детето има право на игра. Не като награда. Не след като „свърши нещо полезно“. Не ако остане време. А защото играта е неговата истинска работа.
В играта децата полагат големи усилия — физически, психически и емоционални. Уморяват се от игра. Свободната игра изисква творчески подход, сила, ловкост, сръчност, воля, устойчивост, преценка и социални умения. Така се създават личности. А, животът под постоянни инструкции – курсове, занимания - създава изпълнители на чужда воля. Затова разговорите ми с родители на малки деца започват и завършват с едно и също: Най-важното е детето да е спокойно и да си играе.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат — за мекотата на пролетта
• бледозелен плат — за тревата
• нежно розови рози — за любовта и приятелствата, които укрепват в играта
15 юни
Поглеждам през прозореца. Навън е пълно с насекоми. Пеперуди. Пчели. Оси. Майски бръмбари. Комари. Мухи. Едни помагат на цветята. Други вредят. Всеки прави каквото може. И сред цветята е така. Едни помагат. Други пречат.
Йонотерата изглежда крехка и нежна, но понякога цветовете ѝ се оказват капан за големи насекоми.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат – за мекотата на пролетта
• бледозелен плат – за тревата и свежата зеленина
• приглушено бял воал – за въздуха, светлината и лекотата
• розова йонотера – за нежността и неочакваната сила
17 юни
Поглеждам през прозореца. Въздуха е изпълнен с ухание на крем (бели лилии). Денят е дълъг. Въздухът е топъл.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат – за мекотата на пролетта
• бледозелен плат и приглушено бял – за тревата и въздуха и лекотата
• бели лилии – за знойната, омайна щедрост на юни
20 юни
Поглеждам през прозореца. Последен ден на пролетта. Всичко е живо, топло, зелено и щедро. Цветята в градините не стоят тихо – сякаш всяко иска да бъде лято. Нежността остава, но към нея се прибавят сила, яркост и радост.
Сега на масата на сезоните има:
• пастелно розов основен плат – за мекотата на пролетта
• бледозелен плат и приглушено бял – за тревата и въздуха и лекотата
• гайлардия, кореопсис и злолетница – пролетно изобилие и преход към лятото